- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
А каква е ролята на чувала с камъни, интересно ми стана.
По въпроса на авторката - веднъж сънувах, че съм умряла, беше прекрасен сън, можех да летя. Иначе е приятна и силно успокоителна мисълта, че има едно Отвъдно, което е като тукашната реалност и ще се видим с близките си като идем там. Не съм никак сигурна, че нещата стоят така, но пък и не мисля, че след последния дъх настъпва вечен мрак.
bobbypa, а, не, урните с прахта не е задължително да се погребат, има и други варианти, аз например искам да ме разпръснат по Дунава.
Забелязала съм, че по нашите ширини има едно доста нездравословно отношение към смъртта, за жалост.
По въпроса на авторката - веднъж сънувах, че съм умряла, беше прекрасен сън, можех да летя. Иначе е приятна и силно успокоителна мисълта, че има едно Отвъдно, което е като тукашната реалност и ще се видим с близките си като идем там. Не съм никак сигурна, че нещата стоят така, но пък и не мисля, че след последния дъх настъпва вечен мрак.
bobbypa, а, не, урните с прахта не е задължително да се погребат, има и други варианти, аз например искам да ме разпръснат по Дунава.
Забелязала съм, че по нашите ширини има едно доста нездравословно отношение към смъртта, за жалост.
За мен този въпрос има два отговора. Единият е от хора като мен, които все още не са губили близък и приемат варианта с физическа смърт и нищо повече.
Другите, колкото по-близък човек губят, толкова по-силно вярват, че не всичко свършва със смъртта на тялото. Предполагам, че да загубиш дете, родител, роднина е опустошително и имаш нужда да вярваш във всякакви неща, за да оцелееш. За някои този период е до време, а за други завинаги.
Другите, колкото по-близък човек губят, толкова по-силно вярват, че не всичко свършва със смъртта на тялото. Предполагам, че да загубиш дете, родител, роднина е опустошително и имаш нужда да вярваш във всякакви неща, за да оцелееш. За някои този период е до време, а за други завинаги.
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1756 - това е донякъде моето виждане по въпроса.
Аз също загубих преди време много скъп за мен човек и оттогава не спирам да си задавам същия въпрос,който стои в началото на темата.
Аз също загубих преди време много скъп за мен човек и оттогава не спирам да си задавам същия въпрос,който стои в началото на темата.
...урните с прахта не е задължително да се погребат, има и други варианти, аз например искам да ме разпръснат по Дунава.
Вече и в България е разрешено да се разпръсква урната с прахта, там където е било желанието на починалият.Лично и аз предпочитам прахта ми да бъде разпръсната над Дунава, отколкото да стои в секцията и след време някой да ме "изпие" вместо кафе.
Преди малко повече от месец моя свекър почина и една от роднините му ни разказа какво е чела в библията за след смъртта. Значи след като почине човек душата му остава в къщатата където е живял и е там до 40 дена,през това време е твърде възможно да ни се чуят негови стъпки глас,начин на отваряне и затваряне на врати и т.н., но след тези 40 дена той тръгва към небето( при Бог) по една стълба и носи чувал пълен с камъни и през това време докато той се качва ако почине др човек от града или селото чувала се прехвърля на него.Когато пристигне при Бог той определя къде ще е в Рая или Ада. А ако някой се чуди какво има там в рая и ада... в рая всички хора си живеят като нас само че всичко им е по леко,нищо не им тежи пак си работят,пак си имат домеве и т.н. а в Ада пак работиш и живееш но не ти е леко, както тук при нас живите.
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Нищо подобно не пише в Библията! Как може да пишете такива глупости???
Губила съм близки хора и ми се ще да вярвам, че енергията не се губи. Вярвам в силата на мисълта, в душата и т.н. Но е много вероятно и тези вярвания да са чисто психологически механизъм да се справим с мъката.
Важното е да живеем сега, защото никой не се е върнал да разкаже. За мен Адът е тук, а дали съществува Рай- следва сами да го изградим, да вярваме в доброто и да живеем така, че като дойде края да си идем без съжаление или вина. Звучи налудничаво, зная, но утопията умира последна.
Важното е да живеем сега, защото никой не се е върнал да разкаже. За мен Адът е тук, а дали съществува Рай- следва сами да го изградим, да вярваме в доброто и да живеем така, че като дойде края да си идем без съжаление или вина. Звучи налудничаво, зная, но утопията умира последна.
Преди малко повече от месец моя свекър почина и една от роднините му ни разказа какво е чела в библията за след смъртта. Значи след като почине човек душата му остава в къщатата където е живял и е там до 40 дена,през това време е твърде възможно да ни се чуят негови стъпки глас,начин на отваряне и затваряне на врати и т.н., но след тези 40 дена той тръгва към небето( при Бог) по една стълба и носи чувал пълен с камъни и през това време докато той се качва ако почине др човек от града или селото чувала се прехвърля на него.Когато пристигне при Бог той определя къде ще е в Рая или Ада. А ако някой се чуди какво има там в рая и ада... в рая всички хора си живеят като нас само че всичко им е по леко,нищо не им тежи пак си работят,пак си имат домеве и т.н. а в Ада пак работиш и живееш но не ти е леко, както тук при нас живите.
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
По-голяма измислица-премислица от това не бях чувала! Ако и да съм чела различните тълкувания на различни деноминации.
По темата - имма определено виждане по темата, но не ми се иска точно тук да го споделям. Въпросът е точно толкова сериозен и сложен, както и що е то добро или зло.
Преди малко повече от месец моя свекър почина и една от роднините му ни разказа какво е чела в библията за след смъртта. Значи след като почине човек душата му остава в къщатата където е живял и е там до 40 дена,през това време е твърде възможно да ни се чуят негови стъпки глас,начин на отваряне и затваряне на врати и т.н., но след тези 40 дена той тръгва към небето( при Бог) по една стълба и носи чувал пълен с камъни и през това време докато той се качва ако почине др човек от града или селото чувала се прехвърля на него.Когато пристигне при Бог той определя къде ще е в Рая или Ада. А ако някой се чуди какво има там в рая и ада... в рая всички хора си живеят като нас само че всичко им е по леко,нищо не им тежи пак си работят,пак си имат домеве и т.н. а в Ада пак работиш и живееш но не ти е леко, както тук при нас живите.
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Явно съм чела друга библия, защото в моята няма подобни притчи! Имам 2 издания, но такова интерпретиране не е написано в тях.
имма определено виждане по темата, но не ми се иска точно тук да го споделям. Въпросът е точно толкова сериозен и сложен, както и що е то добро или зло.
Много добре казано!
Покрай селските интерпретации за смъртта си спомних за моя много любима песничка:
..представи си бабо Пено, живо пиле да умре, после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, вдъхнал въздух и умрял, възкачил се на небете и какво ли не видял,
слекет костите си клати..... и не помня как беше нататаък.
..представи си бабо Пено, живо пиле да умре, после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, вдъхнал въздух и умрял, възкачил се на небете и какво ли не видял,
слекет костите си клати..... и не помня как беше нататаък.
Преди малко повече от месец моя свекър почина и една от роднините му ни разказа какво е чела в библията за след смъртта. Значи след като почине човек душата му остава в къщатата където е живял и е там до 40 дена,през това време е твърде възможно да ни се чуят негови стъпки глас,начин на отваряне и затваряне на врати и т.н., но след тези 40 дена той тръгва към небето( при Бог) по една стълба и носи чувал пълен с камъни и през това време докато той се качва ако почине др човек от града или селото чувала се прехвърля на него.Когато пристигне при Бог той определя къде ще е в Рая или Ада. А ако някой се чуди какво има там в рая и ада... в рая всички хора си живеят като нас само че всичко им е по леко,нищо не им тежи пак си работят,пак си имат домеве и т.н. а в Ада пак работиш и живееш но не ти е леко, както тук при нас живите.
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Това знам това съм чувала,дано съм била малко полезна !!!
Това с камъните беше много полезно за мен на 5 годишна възраст.
Тогава почина любимия ми дядо буквално в ръцете ми и майка ми ни намери няколко часа по-късно да се гушкаме, аз мислех, че спи.
Майка ми обясни, че дядо е на много години, които много му тежат и дядо Боже го о и е взел при себе си, за да си почине и да му олекне най-накрая от тежестта на толкова много години.
Годините си ги представях като чувал с камъни и в интерес на истината, това е била първата ми среща със Смъртта и благодарение на острия и находчив ум на майка ми и хладнокръвието с което ми обясни всичко това ме накара да приема всичко много естествено и спокойно.
Тогава почина любимия ми дядо буквално в ръцете ми и майка ми ни намери няколко часа по-късно да се гушкаме, аз мислех, че спи.
Майка ми обясни, че дядо е на много години, които много му тежат и дядо Боже го о и е взел при себе си, за да си почине и да му олекне най-накрая от тежестта на толкова много години.
Годините си ги представях като чувал с камъни и в интерес на истината, това е била първата ми среща със Смъртта и благодарение на острия и находчив ум на майка ми и хладнокръвието с което ми обясни всичко това ме накара да приема всичко много естествено и спокойно.
Покрай селските интерпретации за смъртта си спомних за моя много любима песничка:
..представи си бабо Пено, живо пиле да умре, после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, вдъхнал въздух и умрял, възкачил се на небете и какво ли не видял,
слекет костите си клати..... и не помня как беше нататаък.
..представи си бабо Пено, живо пиле да умре, после пак да се съвземе и да почне да кълве.
Кон излязъл на полето, вдъхнал въздух и умрял, възкачил се на небете и какво ли не видял,
слекет костите си клати..... и не помня как беше нататаък.
Нека да ви подхвърля само едно зрънце - това, което ние днес познаваме като Евангелия и сглобена Библия, далеч не е всичко, което някога е било сътворено...
Просто след Никейския събор 325 г сл. Хр. се взема и одобрява онова, което....е било изгодно.
За съжаление, откритото през 1945-та година край Наг Хамади почти не е достигнало до нас...