- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Имат значение намеренията. Ако прибягваш до агресия, за да навредиш на някого умишлено, а ти да просперираш единствено материално, за мен е голямо връщане назад. Но всеки отговаря за себе си. Дори да изключим напълно теорията за прераждането, аз не разбирам хората, които живеят в мир със себе си, постъпвайки така.
Човек е устроен така, че винаги намира основателни причини да оправдае пред себе си безумното си поведение.
Точно така - както казах и преди, никой не счита себе си за лош човек.
Има много хора, които не ги различават, наричат ги социопати. Понякога дори нищо лошо не правят през целия си живот и никой не знае, че са такива. И въпреки това за тях всичко е еднакво. Четох наскоро за най-младия сериен убиец в света - 11 годишно момиченце, което убило много деца. Тя казала в съда - не знаех, че това е лошо, нали и без това ще умрат някога?!
А относно темпераментът и умствените възможности, според това което сме учили, зависят от състоянието на мозъка и хормоните , които се произвеждат в тялото.
Ако се приеме, че материята е първична, а духът - вторичен, или въобще го няма, е така. Като се има предвид, че "сме учили" по времето на комунизма, когато на мода беше материализма, нищо чудно да си под влияние на тези представи.
Ами не, аз приемам, че и двете неща са първични. Затова и не казах, че темпераментът и умствените способности се определят само от тялото.
Не може и двете да са първични. Или приемаш, че материята е в основата на всичко или, че духът формира материята.
Тогава кой определя кое е добро и зло? Защо "знаем" да ги разделяме?
Има много хора, които не ги различават, наричат ги социопати. Понякога дори нищо лошо не правят през целия си живот и никой не знае, че са такива. И въпреки това за тях всичко е еднакво. Четох наскоро за най-младия сериен убиец в света - 11 годишно момиченце, което убило много деца. Тя казала в съда - не знаех, че това е лошо, нали и без това ще умрат някога?!
Обществото определя това кое е добро и кое зло.
Имало е общества, които са смятали човешките жертвоприношения за нещо добро.
Изгаряли са "вещици" на клада. Хвърляли са недъгавите бебета.
И т.н, и т.н...
Не може и двете да са първични. Или приемаш, че материята е в основата на всичко или, че духът формира материята.
Кой казва, че не може?
Аз смятам, че духът е неотменна част от материята на одушевените същества.
Не може и двете да са първични. Или приемаш, че материята е в основата на всичко или, че духът формира материята.
Кой казва, че не може?
Аз смятам, че духът е неотменна част от материята на одушевените същества.
Казваш го самата ти в долното изречение.
Смяташ, че материята е първична, а духът е просто неин придатък.
Тогава кой определя кое е добро и зло? Защо "знаем" да ги разделяме?
Има много хора, които не ги различават, наричат ги социопати. Понякога дори нищо лошо не правят през целия си живот и никой не знае, че са такива. И въпреки това за тях всичко е еднакво. Четох наскоро за най-младия сериен убиец в света - 11 годишно момиченце, което убило много деца. Тя казала в съда - не знаех, че това е лошо, нали и без това ще умрат някога?!
Има много хора, които не ги различават, наричат ги социопати. Понякога дори нищо лошо не правят през целия си живот и никой не знае, че са такива. И въпреки това за тях всичко е еднакво. Четох наскоро за най-младия сериен убиец в света - 11 годишно момиченце, което убило много деца. Тя казала в съда - не знаех, че това е лошо, нали и без това ще умрат някога?!
Ами още в Древна Гърция са го казали - "Човекът е мярка за всички неща". Добро и зло са субективни понятия.
Горе-долу общите понятия за добро и зло за много важни за функционирането на едно общество. И тъй като ние живеем в групи, е съществено да можем да се адаптираме към схващанията на групата. Голяма част от "знаенето" на добро и зло е част от възпитанието ни - което пък ни подготвя да живеем в обществото.
Религиите също играят роля на регулатор кое е правилно и кое не. В по-ново време - и законите. Но без вградената ни способност да живеем и да се адаптираме към другите, нямаше да прокопсаме дълго като вид.
Иначе има биологични видове от "индивидуалисти" - предполагам, че ако можехме да поговорим с тях, щяха да се окажат доста различни от нас.
Казваш го самата ти в долното изречение.
Смяташ, че материята е първична, а духът е просто неин придатък.
Или обратното.
Материята и духът са двете половини на едно цяло. Няма първично и придатък.
Хексе, какво е за теб дух/душа тогава?
Способността да се наслаждаваш на нещо красиво, да се хвърлиш в огъня да спасиш непознат, да се разплачеш на нещо трогателно, да украсиш дома си, да напишеш красива мелодия, да направиш нещо от чувство за дълг, да нарисуваш прекрасна картина... общо взето това за мен са проявленията на духа.
Хексе, какво е за теб дух/душа тогава?
Способността да се наслаждаваш на нещо красиво, да се хвърлиш в огъня да спасиш непознат, да се разплачеш на нещо трогателно, да украсиш дома си, да напишеш красива мелодия, да направиш нещо от чувство за дълг, да нарисуваш прекрасна картина... общо взето това за мен са проявленията на духа.
No comment.
No comment.
Хексе, какво е за теб дух/душа тогава?
Способността да се наслаждаваш на нещо красиво, да се хвърлиш в огъня да спасиш непознат, да се разплачеш на нещо трогателно, да украсиш дома си, да напишеш красива мелодия, да направиш нещо от чувство за дълг, да нарисуваш прекрасна картина... общо взето това за мен са проявленията на духа.
Духът е това което извисява душата, а материята това което я дърпа надолу. Душата живее в двата свята - духовен и материален. В зависимост кой ще надлее ние хората биваме по материални и по духовни личности. Но не й само едното.
Не мисля,че душата е задължително светла и чиста, а материята е нейният трап. Материята ми изглежда по скоро като съпротивление на минаващата енергия, даваща възможност да се натрупва и увелличава и да твори. Творчеството идва от духа, обаче се проявява върху материята за да въздейства отново върху духа.
Духът е това което извисява душата, а материята това което я дърпа надолу. Душата живее в двата свята - духовен и материален. В зависимост кой ще надлее ние хората биваме по материални и по духовни личности. Но не й само едното.
Това са манихейски постулати. Материята е напълно инертна. Не е способна да дърпа и та тегли каквото и да било и когото и да било. Ако, например, някой се отдава на чревоугодничество, това не е защото материалната му плът го влече към храната, а защото духът му е слаб и не може да си наложи волята.