- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Разбира се, че всеки ще има душа. Щом си жив, значи имаш душа. 
хубаво де, аз пак да си попитам - от кой момент на зачеването насетне си получаваме душите?
щото се получава, че хем има жив ембрион, хем пък без душа - как става тоя номер?
ако душата се вселява много по-късно няма ли възможност, докато си влиза и излиза от тялото на бебето, някоя друга душа да се намести там за постоянно вместо нея?
и понеже се заговори за Оскари чакам с любопитство новия филм на Darren Aronofsky - Noah
този режисьор няма слаб филм, така че очаквам нещо добро
за тези, които не са го гледали препоръчвам филма му The Fountain - драматична история за живота и смъртта
Не знам точно от кой момент от зачеването нататък получаваме душа. Но душа и свръхразум не е едно и също, това имах предвид. Душа няма как да нямаш, щом си живо същество, докато свръхразум може да имаш индивидуален(ВА) или колективен(кошерно съзнание, каквото имат животните и може би растенията). Не мисля, че душата влиза и излиза. Свръхразума може би го върши това....Искам да разбера по време на астрални пътувания същото ли излиза в астрала?
А не виждам как нещо може да се намести, сребърната нишка е неразрушимата връзка между физическо и духовно. Когато сребърната нишка се скъса, индивидуалното съзнание е свободно да напусне тялото и да отнесе информацията. А душата мисля, че престава да съществува заедно с тялото.
Обичам го аз тоя твоя град, обичам.... първото кръгово наляво, второто кръгово наляво....ееех 
Вероятно сребърната нишка има роля и душата си остава свързана с определеното й тяло. При катастрофалното събитие нишката се къса, душата си отива. Значи ако друга душа успее да се намъкне в този момент, ще трябва да създаде собствена връзка.
А защо й е на друга душа да се намъква? Борбата не е за тела, борбата е за души. А защо за души, не и/или за тела? Хубав въпрос и не особено приятен отговор.....
Вероятно сребърната нишка има роля и душата си остава свързана с определеното й тяло. При катастрофалното събитие нишката се къса, душата си отива. Значи ако друга душа успее да се намъкне в този момент, ще трябва да създаде собствена връзка.
А защо й е на друга душа да се намъква? Борбата не е за тела, борбата е за души. А защо за души, не и/или за тела? Хубав въпрос и не особено приятен отговор.....
По-бързият печели 
Душите да се борят за тела? За какво им е, като има свободни тела, за които няма желаещи души и затова се анимират по друг начин? Само идеята, че избираме, а не получаваме наготово тяло предварително, подсеща, че има достатъчен набор.
Не знам дали нечовешки души могат да се наместят успешно в човешко тяло, без никаква подготовка
По вероятността всичко да е по друг начин също трябва да се помисли...ако някой има предположения, ще ми бъде интересно.
Не знам дали нечовешки души могат да се наместят успешно в човешко тяло, без никаква подготовка
По вероятността всичко да е по друг начин също трябва да се помисли...ако някой има предположения, ще ми бъде интересно.
Така като се позамислих...
На мен това с борбата за души и тела ми се струва голяма щуротия.
Тези дето се борят не могат ли да си направят тела.
А за душите е още по-безсмислено. Доколкото схващам борбата е между добри и зли или не знам там по какви показатели противопоставени. Но е ясно, че никоя страна не може да вземе особен превес, защото баланса ще се срине и цялата вселена може да се разпадне, а не вярвам някой да го иска.
Или борещите се са много назад с развитието, или го правят нарочно - за да е по-интересно или за да има допълнителни препятствия, които да улесняват еволюцията.
На мен това с борбата за души и тела ми се струва голяма щуротия.
Тези дето се борят не могат ли да си направят тела.
А за душите е още по-безсмислено. Доколкото схващам борбата е между добри и зли или не знам там по какви показатели противопоставени. Но е ясно, че никоя страна не може да вземе особен превес, защото баланса ще се срине и цялата вселена може да се разпадне, а не вярвам някой да го иска.
Или борещите се са много назад с развитието, или го правят нарочно - за да е по-интересно или за да има допълнителни препятствия, които да улесняват еволюцията.
За какво са им на сивите душите ни?
Някъде някога съм чела за хора (май индианци бяхя), изпадащи в транс, които временно преотстъпвали телата си на предците си, на които им липсавли земните удоволствия. Честно казано ми се губи по-голямата част от историята и без това е идиотска. Но пък и какво ли знаем ние..
Някъде някога съм чела за хора (май индианци бяхя), изпадащи в транс, които временно преотстъпвали телата си на предците си, на които им липсавли земните удоволствия. Честно казано ми се губи по-голямата част от историята и без това е идиотска. Но пък и какво ли знаем ние..
Борбата за контрол над души я смятам малко като термин....не знам каква е подходящата дума....контрол над кошерното съзнание се осъществява лесно според мен(Матрицата). Борбата ще да е за контрол над индивидуалното съзнание, защото то вероятно се изплъзва по-лесно. А какъв точно е контролът по своята същност, докъде се простира, не ми е много ясно.... 
Самър, не знам за това, но по-скоро преотстъпването на тяло в този случай е за съвсем малко, може би ще става и несъзнателно, без да има нужда от борби. Нали раздаването по гробищата на помените изпълнява същата функция.
Самър, не знам за това, но по-скоро преотстъпването на тяло в този случай е за съвсем малко, може би ще става и несъзнателно, без да има нужда от борби. Нали раздаването по гробищата на помените изпълнява същата функция.
Обаче какво за обсебените, дали е най-обикновена лудост или обсебване от.. дух?
Обсебване от дух го изключвам. Духът би могъл да се намести само, когато се скъса сребърната нишка, но това става при смърт, а тогава всички жизнени процеси затихват моментално.
Приемам идеята, че човекът вижда по-висшите си същности, но не може нито да ги разбере, нито да ги приеме. Проекциите на душата могат да имат фантастични измерения. Настъпва объркване и съзнанието може да загине.
Приемам идеята, че човекът вижда по-висшите си същности, но не може нито да ги разбере, нито да ги приеме. Проекциите на душата могат да имат фантастични измерения. Настъпва объркване и съзнанието може да загине.