- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Самите вярващи не са наясно
...
Та, какво каза за след смъртта?
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
Не ти ли се получава??? 
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
Не знам. Знам само за раждане, живот, смърт. Преди и след тази последователност не ми е известно какво има, но логиката ме води до горното заключение, ако се допусне, че има нещо, каквото и да е то, след смъртта.
Скърбящите скърбят защото човекът го няма при тях, не е ли така?
Вярно, но това не изключва болката от липсата на човека. Все пак традиционните вайканици на погребение са "Защо ме остави", а не "Къде отиваш и лошо ли е там". Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
И ти не мисли така. 
Нормално е за човек, който не вярва в отвъдния живот, да нарежда "защо ме остави?", вместо "къде отиваш, как си там?...".
Аз вярвам в отвъдния живот обаче съм 100 % убедена, че всички, които се "вайкат" и "нареждат" за починалите си близки го правят от лицемерна показност (да ги видят другите колко много "страдат") и от самосъжаление.
Ир Пуц, всеки нормален човек изпитва страх от смъртта, от неизвестното. Логично е същия този страх да изпитва и за някое любимо същество, което е загубил.
Лично за себе си знам, че ако в този момент се намери някой, който може да ме убеди, че хората които съм загубила са добре, са щастливи и не страдат, болката, която изпитвам ще намалее значително. Предполагам и с други е така.
Лично за себе си знам, че ако в този момент се намери някой, който може да ме убеди, че хората които съм загубила са добре, са щастливи и не страдат, болката, която изпитвам ще намалее значително. Предполагам и с други е така.
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
Всеки път, когато погледна дъщеря си, ми се свива сърцето, че майка ми не е жива и не може да се порадва на внуче. Толкова ми е мъчно, че я няма, за да се радва, да диша, да преживява радости и това няма нищо общо с мен. Аз съм вече голяма - добре съм, справям се чудесно и не ми трябва някой да му рева на рамото. Защо да се самосъжалявам?
Но за нейният прекършен живот ми е много мъчно.