- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Това изобщо не е задължително. Майка ми, лека й пръст, беше 9 дни в кома и каза, че е била с някакви деца, които изобщо не познава.
Но в такъв случай разказът й се разминава с казаното от Зелен дух:
Обаче защо повечето хора говорят за срещи с починали близки, че се отделят от тялото и виждат какво става наоколо и все са им сходни разказите?
Т.е. разказите не са толкова сходни явно.
Преди няколко дни почина при катастрофа племенника ми-на 22 г . е ...Надявам се да е "добре" там горе...мъката е безумна...
Аз си мисля за въпроса на Jp дали не е възможно в първите секунди като идват в съзнание хората да "виждат" тези картини. Ако е сън или халюцинация, то би трябвало всеки да си вижда различно, някой да се вижда като здрав със семейството си, друг съвсем различно и така. Обаче защо повечето хора говорят за срещи с починали близки, че се отделят от тялото и виждат какво става наоколо и все са им сходни разказите?
Знае се само, че в състояние на кислороден глад (за който причините могат да бъдат различни), под влияние на наркотични вещества или анестезия, в състояние на много силен стрес, наистина могат да се появят халюцинации и усещане за отделяне на тялото. Често се повтарят само разказите са светлина и спокойствие, но това е много вероятно да се дължи на хормоните.
Истината е, че отговор на този въпрос ще има всеки от нас, когато му дойде времето. Науката не може да ни го даде, поне не и на този етап. Тепърва предстоят да се правят много проучвания върху това какво представляват съзнанието, пространството, времето, материята.
В стресови състояния, каквото е предсмъртното, мозъкът синтезира психотропни вещества ,близки до наркотичните , които стимулират халюционации. Обаче фактът за повтарящи се представи за отделяне от тялото и точно пресъздаване на ситуации отстрани за мен е интересен и трудно обясним.
И експериментално се постига- като се използва гравитацията за отдръпване на кръвта от главата.
Това е интересно
Дали знаеш нещо повече?
И експериментално се постига- като се използва гравитацията за отдръпване на кръвта от главата.
Това как използват гравитацията за да се постигне този ефект съм го гледала в разни филмчета в "колибката". Някъде по-назад в темата стана въпрос за едно от тях... Въртят хората с много висока скорост, не знам каква точно е ролята на гравитацията (аз по-скоро си го обяснявам с ускоряването)... Губят съзнание, а после разказват, че са имали усещането, че се гледат отгоре. Вероятно го правят в рамките на няколко минути- така, че да няма рискове от увреждане.
Усещане за отделяне от тялото може да има не само в предсмъртно състояние или медитация. И експериментално се постига- като се използва гравитацията за отдръпване на кръвта от главата.
А колко точно е пресъздаването на ситуации не бих се наела да коментирам.
А колко точно е пресъздаването на ситуации не бих се наела да коментирам.
Не!?Абсурд!Няма кръв,няма кислород!Отделянето от тялото(освен ако не е спонтанно)изисква сериозна психическа подготовка.После овладяване на някои техники на дишане(задължителна практика във всякакви занимания водещи до"транс").После овладяване на вибрациите на тялото..изобщо..Ако не се внимава,може да стане необратима беля!
И най-..ама най-важното..владеенето на собствената мисъл!Който знае,за какво говоря ще разбере..За другите ще кажа просто,че ако тук мисълта ни има сила,то в ефира всичко е мисъл..
Самото усещане бих определил..като изсмукване точно през фонтанелата...
п.п.Ахаааа...метода на центрофугата
..Въртят се надясно..Също доста рисковано..
Мултивселена или Създател е много интересен въпрос, който за жалост никога няма да намери отговор.
Според вас добре ли е или не е хората като цяло да вярват, че няма нищо след смъртта? От една страна, ме е страх да си помисля какво ще стане, защото много хора се възпират да вършат злини от страх да не патят после. Българите не сме особено вярващи, но в някои държави и общества вярата в Бог и всякакви други създатели, както и вярата, че след смъртта последствията от постъпките сега, после ще имат значение, е водеща. От друга страна, дали хората няма да живеят по-пълноценно, като знаят, че съществуват само в този живот, в този час и секунда и няма да отлагат да вършат разни неща и да се размотават и ще се опитват да се радват на повече неща в живота, защото няма друг? Или като е само този живот, ще си кажат дай да взема каквото мога както мога да си благоденствам сега, защото това ще е.
Аз съм на трети вариант - приемам, че такъв отговор към момента няма. Няма как да вярвам в нещо, което не е категорично. Мога да предполагам и гадая за много неща, но не ми е проблем да приема, че няма отговор. Така се чувствам много по-свободна, макар и в неизвестното, отколкото да се самоограничавам във вярата си, за каквото и да е.
Няма как да вярвам в нещо, което не е категорично.
Ако нещо е категорично и доказано го знаеш, а не вярваш в него. Вярва се точно в некатегорични и недоказани неща.
