Какво има след смъртта?

  • 580 796
  • 11 927
  •   1
Отговори
# 3 420
  • Варна
  • Мнения: 20 463
Aз имам едно единствено по-особено усещане на границата със съня, което се появява чат пат, откак се помня. Чувството, че се спъвам, ще падна, губя равновесие и с всички сили се мъча да се застопоря. Вследствие на което подскачам като ужилена и разтрисам цялото легло Crazy. Предполагам, че е нормално и на всеки се случва?

Същото, но при мен е като политане и усещането, че ей сега ще подскоча в леглото. И подскачам.


Пък аз си потъвам в сън, като в майчина прегръдка.. Thinking

# 3 421
  • Мнения: 15 376
Явно при всеки усещането е различно.
Моето дете подскача многократно точно във фазата си на заспиване. Притеснявах се, па спрях накрая.

# 3 422
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 307
Sourcherry, а моето, когато беше съвсем мъничко бебе, докато го преобличах, в напълно будно състояние разперваше ръце, стряскаше се и се опитваше да се хване за нещо, сякаш пропада.
За съжаление нямаше как да го питам какво усеща  Laughing, но беше наистина много странно.
Продължи до около третия месец някъде.

# 3 423
  • Мнения: 15 376
Луна, ама моето е дърто, 5 години и половина е.
Това усещане за пропадане ми е от дете, но е приятно.

# 3 424
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 307
О, да, моето също е приятно, даже ме е яд като свърши  Laughing .

# 3 425
  • Мнения: 15 376
Да, защото е кратко като оргазъм, че и по-кратко Embarassed.

# 3 426
  • Мнения: 66 327
Никога не съм имала такива усещания !  Crazy

За подскачане - да , даже съм чела по въпроса :

http://www.puls.bg/health/sleep/news_10323.html

# 3 427
  • До морето :)
  • Мнения: 386
Луна и грош, това което опитваш при детето ти е рефлекс на Морро. Съвсем нормално явление е при всички бебета, отшумява с времето. Притеснително е ако го няма.

И аз като заспивам усещам потъване, като в облак, много приятно чувство. Даже се опитвам понякога да държа съзнанието си будно, за да го усетя, защото не винаги го има. Има го и момента с пропадането. Все слизам от някъде привидно ниско място, а то пропаст. Сега се чудя дали пък с приятното усещане не излиза душата или каквото е там, разхожда си се, но няма нищо интересно. Така с гръм и трясък си се връща в тялото. hahaha

И какво става ако Нещото се е отделило от тялото, разхожда си се някъде, но в това време някакъв внезапен шум ни събужда?

# 3 428
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 204
Aбе при мен си е директно рязко пропадане в съзнанието ми, все едно падам или се спъвам. Никакво потрепване на мускулите не е, както пише в статията.

# 3 429
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 307
Лече-Буболече, мерси, ще потърся да прочета повече за този рефлекс.

Иначе за себе си знам, че в такива моменти душата ми не излиза от тялото, защото съм си правила следния експеримент. По време на подобно усещане мислено се насочвам към друга стая в жилището, преминавам през коридора и съвсем ясно виждам отворената врата, през която влизам във въпросното помещение, разглеждам мебелите, после се събуждам.
Отивам до там и виждам, че всъщност вратата е затворена т.е. няма съвпадение с преживяното  Laughing.

# 3 430
  • До морето :)
  • Мнения: 386
Сигурно защото за душата няма материални препятствия. Затова е отворена вратата. За мен цялата тази работа е игра на въображението. И тези които го практикуват просто гледат това което искат да видят. Бях чела на времето една книга за това, как се прави и т.н. опитвах и тогава вярвах. Но сега не вярвам в това. Просто няма логика. Ако някой ми обясни на разбираем език бих се съгласила, но сега съм скептично настроена към отделяне и пр.

# 3 431
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 032
  Всяко делене и всяка цифра са условност, приета и наложена за по-лесна комуникация и търсенето на абсолют в цифрите е по скоро слагане на граници,където ги няма.

 Wink

Числата са ги измислили хората, за да увековечат илюзиите си с тях. Mr. Green
Също времето е измислено понятие, то несъществува, измислено отнас ,  хората за улеснение :О)))))))))

# 3 432
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 307
Сигурно защото за душата няма материални препятствия. Затова е отворена вратата. За мен цялата тази работа е игра на въображението. И тези които го практикуват просто гледат това което искат да видят. Бях чела на времето една книга за това, как се прави и т.н. опитвах и тогава вярвах. Но сега не вярвам в това. Просто няма логика. Ако някой ми обясни на разбираем език бих се съгласила, но сега съм скептично настроена към отделяне и пр.

В такъв случай може да мине направо през затворената врата, защо изобщо трябва да се отваря  Grinning. Затова винаги съм се чудела на разказите за преживявания близо до смъртта, в които споделят как, отделяйки се от тялото, задължително се спират около тавана и наблюдават от там какво се случва. Какво е някакъв си таван за нематериалната душа? По-скоро сме свикнали с материалните ограничения и ги пренасяме и в сънищата си като задължителни за преодоляване.
Та аз също съм скептик и все чакам доказателства  Laughing

# 3 433
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 204
Aз се сещам за един по-фрапиращ случай, който имах на прага между съня и събуждането. Сънувах (по-точно виждах в полубудно състояние) как получавам съобщение от баща си, в което ме пита как съм и защо не се обаждам. С него се чуваме изключително рядко, по някой път минават години без да сме се виждали и чували. Веднага след това ме събуди телефонът ми. Беше пропуснато обаждане от баща ми, и след това смс с подобно съдържание на видяното от мен #Crazy. Може и да е било съвпадение, ама......егати съвпадението Laughing. Разбирам, да се чувахме често, а то.... Той дори не ми е липсвал никога, така че не е и заради това.

# 3 434
  • Мнения: 62
 Simple SmileЪнадаптибъл, не знам какво преживяваш, но много прилича на начало на АП. Аз отначало изпитвах  много силни вибрации при излизане, и мен ме плашеха, след година -2 свикнах и почти не ги усещам вече.  WinkАзсамаз, както казва Пипи, да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт