- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Това описание на Монро ме подсети, че и аз имах много (почти всяка вечер) такива преживявания, които описвах като "кошмари". Освен това някои ставаха толкова реални, че излизаха и извън съня, чрез което ме плашеха тотално. Те ме спохождаха дълги години докато не започнах да правя секс. 
Интересно от тогава спряха. Дали е истина това, което беше казал/писал някой, че се проявяват при чисти и морално неопетнени души? За морално пропадналите остава силата на ума и мисълта (доколкото им е останала).
Интересно от тогава спряха. Дали е истина това, което беше казал/писал някой, че се проявяват при чисти и морално неопетнени души? За морално пропадналите остава силата на ума и мисълта (доколкото им е останала). 
За морално пропадналите остава силата на ума и мисълта (доколкото им е останала).
Много ще да съм морално пропаднала.
Ама няма лошо. 
, по отпуснат е, като припаднал е, но да, сякаш спи...Аз мисля, че които излизат от тялото си, не са ''земни''/любим комплимент тука във форума 
Съвсем в началото съм, ще чета само написаното от Монро, медицинските неща около АП не ме интересуват, честно казано. 
Аз токов удар не съм усещала никога! 
Не че искам, де!Нито електрически искри, нито съм чувствала вибрациите да ме режат като на ленти... Аз отначало се тресях и вибрирах като стар влак, като стар камион по лош път, по точно, но това продължи много малко време...След няколко месеца почнах да литвам като перце...Съвсем лесно движа А си тяло, не ми се налага да го раздвижвам.../Като имам време ще чета и ще сравнявам, верно ми е мно интересно! /
Аз токов удар не съм усещала никога! Не че искам, де!Нито електрически искри, нито съм чувствала вибрациите да ме режат като на ленти... Аз отначало се тресях и вибрирах като стар влак, като стар камион по лош път, по точно, но това продължи много малко време...След няколко месеца почнах да литвам като перце...Съвсем лесно движа А си тяло, не ми се налага да го раздвижвам.../Като имам време ще чета и ще сравнявам, верно ми е мно интересно! / 
Като отворихте дума за вибрациите, та да питам: усещам ги, но не всяка вечер, не знам каква им е логиката на появяване, ако изобщо има такава. Обаче....не излизам никога или поне никога не помня. Мога ли да проверя някак дали нещо се случва? Не искам да излизам в съзнателно състояние, много ме е страх, но искам да разбера какво става..... Вибрациите ме тормозят, искам да ги спра, но не знам как. Може ли да бъдат спрени? За толкова години не се променят изобщо, все едно и също гадно тресене, понякога се тръскам, сякаш се возя в раздрънкана каруца по селски път. Защо така, защо не утихват поне? Питам много объркано, но се надявам да се разбира какво точно питам...
П.П. Екси, при мен се получава токов удар обикновено в сляпото око, понякога ме заболява някое око, но мислех, че е от очите ми това нещо. Аз съм и с болни очи от дете. 20 години провеждах лазер терапия. Имаш ли някакви проблеми с ушите иначе?
П.П. Екси, при мен се получава токов удар обикновено в сляпото око, понякога ме заболява някое око, но мислех, че е от очите ми това нещо. Аз съм и с болни очи от дете. 20 години провеждах лазер терапия. Имаш ли някакви проблеми с ушите иначе?
Цитат
чисти и морално неопетнени души? За морално пропадналите
Не съдя никой освен себе си, имам си достатъчно греди, че да гледам треските на другите.
Самър, аз съм описвала по-назад какво е при мен. Значи, кръвта по вените ми започва да пулсира, имам чувството, че тече много бързо. Усещам я сякаш се качва в главата ми и почва да шуми там. В същото време цялото ми тяло вибрира, тресе се, сякаш съм в кош и някой силно го люлее. Трае може би 1-2 мин и мисля, че после заспивам. Понякога по време на вибрациите усещам нещо като светкавица и подобно на токов удар в слепоочията. Но аз не съм добре със зрението и не е меродавно.
А, не знам. Нали някой казваше за секса как те свързва с кармата на цялата рода на човека, с който го правиш. А и мисля, че древните жрици не случайно е трябвало да са девствени (имам някакви такива бегли спомени, но може и да греша, нещо подобно ми се мотае в главата). Факт е, че преди да почна с тази "естествена дейност" много повече се вълнувах от духовни неща, бях някак по-развита интелектуално, творчески, на по-високо ниво. Сякаш естествената човешка дейност ме върна няколко стъпала назад и дори отчитам, че и в творческо, и на интелектуално ниво се е случило същото. Но е възможно да има хора, на които да не им действа по този начин. Предполагам, че не случайно духовните хора малко или много пазят някакъв морал. Мисля че има връзка с личностното развитие.
Отклонихме се от темата, но... всъщност може - ако избираш неподходящи партньори предполагам.