- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Според това, което съм чела - друга планета, ниво учител, същество от светлина...форма на по-високо развитие.
Може би, може би..
Минаването на друго ниво не противоречи с трупането на опит в такъв случай. Т.е. за да си тръгнеш оттук опитът ти трябва да е на макс.
Самър, чакай! За да дефинираш духовно развитие трябва да дефинираш душа. Това няма как да стане. То е нещо много, много различно от това, което сме в живота. Така че духовното развитие също не може да се дефинира-раждане, прераждане....са само понятия, които не отразяват същността на това нещо. Може би опитността, която добива душата е духовно развитие, но изобщо не ми е ясно какво представлява есенцията, която се извлича от една инкарнация. Все ми се струва, че не е само осмисляне на събитията, има и още нещо, но не го знам какво е. Опит на макс, но осмислен не по начина, който мислим ние....
Трудно е за дефиниране. И все пак вероятно всеки има горе-долу идея за нещата. Есенцията, която се извлича, би трябвало да няма конкретни спомени за конкретни събития, но на тяхна база да реагира по даден начин. Ама го обясних 
Всъщност по-важното е, че след някакъв цикъл на раждане и прераждане, се минава на по-горно ниво. Затова мисля, че грешките излишно забавят процеса.
Всъщност по-важното е, че след някакъв цикъл на раждане и прераждане, се минава на по-горно ниво. Затова мисля, че грешките излишно забавят процеса.
Всъщност по-важното е, че след някакъв цикъл на раждане и прераждане, се минава на по-горно ниво. Затова мисля, че грешките излишно забавят процеса.
Я сега ми кажете като по-сведущи, какъв точно опит може да натрупа един монах в будистки манастир, дето по цял ден медитира и се пече на слънце? М?
какъв точно опит може да натрупа един монах в будистки манастир, дето по цял ден медитира и се пече на слънце? М?Не съм от сведущите
, но на пръв поглед се сещам за две неща: трупат опит чрез по-виското ниво на духовност, осъзнатост, до което се предполага, че достигат, а в последствие - чрез предаването на същия този опит на останалите. 
Я сега ми кажете като по-сведущи, какъв точно опит може да натрупа един монах в будистки манастир, дето по цял ден медитира и се пече на слънце? М?
какъв точно опит може да натрупа един монах в будистки манастир, дето по цял ден медитира и се пече на слънце? М?Не съм от сведущите
, но на пръв поглед се сещам за две неща: трупат опит чрез по-виското ниво на духовност, осъзнатост, до което се предполага, че достигат, а в последствие - чрез предаването на същия този опит на останалите. Това за осъзнатостта не би ли трябвало да е функция на душата след смъртта? Т.е. трупаме опит през живота, като умрем душата прави анализ и извлича есенцията. Какъв е смисълът човек да го прави докато е жив? Губи време и тяло, така да се каже
Ами, според мен няма особен смисъл да става чак след смъртта, защото, ако няма анализ, осъзнаване, приемане и извличане на поуки още докато сме живи, процесът на трупане на опит би бил съвсем механичен.
По-скоро номерът е всичко това да се случва в синхрон с времето и тялото, а не за сметка на тях.
По-скоро номерът е всичко това да се случва в синхрон с времето и тялото, а не за сметка на тях.
Монасите и аскетите,практикуват основно независимост и необвързаност с желания. За да се поддържа такова състояние също си се иска енергия, дори мозъкът да изпадне в транс.Нещо като генериране на чиста енергия.
Тоест, искат да излъжат системата и да са в състояние, което душата може да достигне след смъртта
(хипотетично разбира се, ако теорията е вярна)
Абсолютно. Наскоро една моя близка дружка ми даде да чета някаква книга за Далай Лама...ми стоя, стоя, прашаса порядъчно на нощното ми шкафче, нещо все не й идваше реда, прочетох си другите, които имах. Не, че не ми харесват будистките идеи, напротив. Но не мога да се насиля да им чета напътствията. Доспива ми се.
Интересно ми е за Екхарт Тол някой има ли мнение?
Търся още материали от него.
А нещо за Дийпак Чопра?