Какво има след смъртта?

Ън защо възприемаш ВА  като нещо различно от теб? Не е ли ВА  нашият истински АЗ - самото му име го подсказва. За мен поне това е по-логично - ние сме ВА, обитаващ физическо тяло/тела. Чувстваме се отделни от него, защото така по-лесно се учим, трупаме нова информация без да се влияем от наученото до момента. И от тази гледна точка ВА не се осланя на "марионетки" , за да осъществи целите си, а създава тези "марионетки", за да осъществи тези цели.

Не знам какво има след смъртта. След едно много травматично преживяване за малко да се отделя от този свят и да разбера още приживе. Мисля, че не съм подготвена още за такива пътешествия, ще трябва да почакам, за да разбера!

Какво е това изживяване - би ли споделила?

Да, така е, ВА сме всъщност ние, нашето истинско аз. Но само когато го мислим и разсъждаваме върху същността му. Когато влезем в досег с него е нещо съвсем различно. Доближих се до съзнание, което ме превъзхожда многократно. Как да го приема като мен? Беше нещо изумително, което внушава усещане за величие и никак не ми се връзва с моята скромна особа. Нямаше какво да ми напомня за мен, моята личност, такава каквато е сега, още не е оставила отпечатък, защото животът ми тече и есенцията от него вероятно не е извлечена или поне не напълно.
Хм....да, ВА създава марионетките, които осъществяват целите му, но той е и донякъде зависим от нас, защото не сме лишени напълно от избор. Възможността да избираме може във всеки момент да промени ситуацията. Заорем нанякъде и тъй като сме "слепи", изобщо не знаем за какво сме тук и за какво се борим, налага се много пъти да се връщаме, за да си научим урока. Та в този смисъл се осланя на нас, за да постигне желаното, не винаги успешно.
П.П. И аз чакам да науча за преживяването, какво се е случило

Това ми  направи впечатление. А дали онова съзнание там не е истинският ти "Аз" в цялото си великолепие, а това тук е ограничена малка част от цялото? Аз просто си разсъждавам, много са ми непонятни всички теории, които се разнищват тук, но пък за сметка на това са ми безкрайно интересни.

О, със сигурност сега съм нещо незначително от всичко, което представлява ВА, но не знам дали в него сега има нещо от мен или моята част ще се присъедини по-късно. А съществува и възможност в мен да има всичко, което и у ВА, но аз да нямам достъп до него и да не го познавам. Не разбирам и защо евентуално на мен ми е позната само някаква незначителна част от цялото, което представлява моя свръхразум

  Споделям написаното от Mamam-am. Смятам,че преодолявайки границите на сетивата и тялото си си избираме да се развиваме към общо енергийно поле. Границите си слагаме ние, за да можем да узреем, пораснем и осмислим даден етап. След това границите се разширяват.

Замислих се върху това, че има хора без душа /което ми е трудно да приема, но това е друга тема/ и разказаното от ън, че възприема ВА като нещо различно от себе си. Аз също имах някакво странно преживяване в тази насока наскоро. Изведнъж ме връхлетя усещането, че не познавам същността, която е в мен, сякаш усетих човек, когото изобщо не познавам, не знам кой е. В този момент чух в ума си глас: "Ти си моят дом". Беше толкова ясен, че се огледах да не би да има някой около мен - но нямаше.  И се зачудих какво значи това. Стигнах до извода, че щом има хора без души, значи физическото тяло, физическият мозък може да мисли самостоятелно - без досег с разума на душата или ВА. Най-вероятно повечето време физ. мозък работи самостоятелно, без външна намеса, но понякога вместо него или заедно с него се включва и висшият ни разум. Затова физ. мозък има повече потенциал, отколкото ние използваме - за да може да работи заедно с висшия разум /този на душата  или ВА/. Затова и понякога, когато имаме досег с висшата си същност, физ. мозък я възприема като нещо различно, външно на него. В моменти обаче, в които възприемаме нещата не с физ. си разум, а с духовната си същност,  разбираме, че ние сме тази дух. същност. 
Не знам дали съм права, но явно докато сме инкарнирани имаме два разума, даже 3 - физически, разум на душата и разум на ВА. Могат да работят поотделно - и повечето време е така, но могат и заедно. И може би целта докато сме на Земята е именно да достигнем до ниво, в което всичките ни нива да се хармонизират и да действат заедно, като едно.

Ако кажем, че мозъкът е харддиска, имаме софтуер (може би монада) и нещо, което го използва (душа). Ето ги трите - тяло, монада и душата като връзка между тях. Тогава душата може да използва програмата и с друг мозък, но мозъкът самостоятелно не може да работи - остава си празен харддиск.
Хе-хе...сетих се - излиза, че Висшият Аз се равнява на Уиндоус.

Преодоляваме границите на сетивата и тялото....мисля, че нищо не преодоляваме, не знаем как се преодоляват такива граници. Може би когато узреем и пораснем напълно, границите сами ще паднат и ще се слеем с Абсолюта, тоест ще влезем в общото енергийно поле. Това ще стане постепенно. Мисля, че даже няма да се усещаме кога се приближаваме милиметър напред, камо ли да избираме нещо. Ще научаваме постепенно някои нещица и ще се тръшкаме какво ли ни се случва. Пътят е заложен от Абсолюта и изборът не е наш, ние идваме само, за да осъществим неговия избор. Така ни е програмирал. Това е пък моето мнение. Всеки ВА изпълнява програмата, кой по-бързо, кой по-бавно, но в крайна сметка всички на едно място, без друг избор. Да се надяваме, че Нирвана си заслужава напълно целия гърч.
Мамам-ам, харесва ми написаното. Може би само това ни е задачата. не че е лесна и тя, де...

Не съм много навътре в компютърните технологии - но и без Уиндоус харда може да работи - не че прави кой знае какво, ама си работи. Както и физ. мозък има много ограничени възможности, сигурно колкото да поддържа жизнен минимум на тялото, но все пак протича някаква мисловна дейност /може би/

Но като имаме предвид, че всичко - вкл. и ние, е част от Абсолюта, излиза че решенията на Абсолюта са и наши решения  И може да има някаква програма, програмиране, но при използването на тази програма /Уиндоуса  / има доста голяма свобода на действие, доста възможности, които може да използваме или не.

  Хардуер без софтуер не работи. Ако не е Уиндоус, ще е Дос или Линукс или някаква друга програма. Но програма ще има. Обаче дори програмите си имат самостоятелност. А вече има програми, които се самообучават.

Ми тогава защо се твърди, че някои хора нямат душа - как работят телата им без допълнителна помощ   Аз затова не съм много склонна да приема идеята за хора без душа, но знам ли  

П.п чак сега гласувах в анкетата, все я пропускам  

Наистина не знам.... На мен ми се струва, че решения ние взимаме само дотолкова, доколкото избираме по трудния или лесния път да вървим, тоест незначителни решения на фона на общия план, който следваме. Като имам предвид какво велико нещо е един ВА, какво може да ни се даде на нас като решение, освен нещо по изпълнителната част. А пък ВА сигурно е такова джудже до Абсолюта, каквото сме ние до ВА. Ние пък до Абсолюта сме абсолютно несравними величини. Затова мисля, че ние просто нямаме друг избор, освен да приемаме решенията на Абсолюта като наши и да ги изпълняваме. Само изпълнители с ограничени възможности за избор, нищо повече. Големите решения се взимат другаде. Може и да не съм права..... Изводите ми идват от съпоставката между човек и ВА и предполагаема съпоставка между ВА и Абсолют. Несъпоставими величини. Оттам по-дребното е толкова дребно, че даже му е трудно да прозре решенията, камо ли да участва в тях. Мисля, че сме безгласни марионетки, неприятно, но напълно възможно.

П.П. За хората без душа-никъде не се твърди, че има хора без душа. Всички имат души. Но половината нямат индивидуален ВА. Тоест индивидуално съзнание, което се запазва като цялост след различни инкарнации. Половината имат общо съзнание, кошерно. Х има свой индивидуален ВА, който се преражда и следва определена своя програма. ВА на Х е личен. Y няма индивидуален ВА, неговия е същия, който има и Z, както и R. Незначителна разлика.