Какво има след смъртта?

Това е твоя интерпретация на нейния разказ. На теб ти се иска тя да е преживяла същото като теб, но тя не е. Нейните думи са ясни:
Щом твърди, че го е снимала, значи го е видяла с очите си.
 Какъвто и свръх-разум да се свърже с мен ако не може да отговори на въпросите, които задавам през цялата тема няма начин да му се доверя, колкото и добър да е в предсказването на бъдещето. Или моя свръх-разум не счита за уместно да се намесва в живота ми или такъв изобщо няма.
 Представете си, че си лягате да спите и като се събудите се намирате на абсолютно непознато място. Не знаете как сте попаднали там и защо сте попаднали там. Не помните нищо от преди събуждането. Кое повече ще ви интересува? Какво ви очаква на това място или как сте попаднали и защо?
 Понякога при следобедна дрямка съзнанието ми се изключва напълно и при събуждането все едно се завръщам от нищото и спомените ми се завръщат бавно, докато си спомня кога съм заспал и разбера колко време съм спал. Легнал съм по светло а се събуждам по тъмно и това още повече ме обърква. Веднъж се унесох на това http://www.youtube.com/watch?v=yhnkD7YxJ1s и беше доста интересно преживяване като усещане.

Прекратявам тази тема, че няма начин да заговорим на един и същи език. Дори в тази тема разбирането е невъзможно, да не говорим в теми като онази за духа. Затова си и мълчах.

П.П. Давайте по статията за жертвите и насилниците, че още ми е мътно в главата и не ми се оформя мнение.

В нея има описан модел на хора, които се чувстват откъснати от Аз-а. Мисля си защо нечии ВА ще се явява във някаква си форма един вид сам на себе си. Може би точно усещането за отделеност да е в основата.

А теб? Аз ще се опитвам да разбера какво е станало. То и без това обикновено така се събуждам - какво беше сега, къде съм, защо. Напоследък спя дълбоко като пън, изобщо ме няма чак до сутринта.

Mного съм съгласна. Мисля че нашето съзнание обработва образите както пожелае (или както пожелае отсрещната страна). Това не значи, че е истинския образ. Хората сме лесно манипулативни и се лъжем изключително по външния вид.

За обектива защо да не може да се появи нещо, което да не е било видимо за никой, примерно?  

B l a n k a, благодаря ти че спомена защо материалът, постнат от теб, може да ми бъде полезен. Проблемът при мен е, че свободното ми време все повече ще се ограничава и заради започването ми на работа. Но се надявам да понамирам за нещата, които са ми интересни.
Само да подчертая ДЕБЕЛО, че кошмари вече нямам  откакто ме целуна онова същество. Сега имам само фантастични и интересни преживявания по време на сън и от време на време по някое нравоучение или проблясък за случващите се неща в моя живот.  
Интересно е, че ако има някога страх в съня, то по време на сън съм пренесена в къщата, в която отраснах като дете. Това е много странно. Тази къща имам чувството, че е обладана от някакви зли сили, в нея постоянно се случват страховити неща. Вероятно по някакъв начин привличат астралното ми тяло по време на сън, но не знам дали са Сивите или нещо друго.  


Между другото изгледах 2 серии на филма "Посетителите" - интересна идея. Възможно е да има нещо общо с реалността, особено откакто се затръби напоследък за рептилите.

Свръх-разумът като те посети, хич не ти идва на ум да го питаш каквото и да е, защото си ошашавен от случващото се. Обикновено той ти говори каквото трябва да чуеш. Но ако ти се даде шанс да получиш отговор за въпросите, които те вълнуват, да не забравиш да ги споделиш с нас.    А и имай предвид, че не всеки би питал точно за тези неща.
За последния ти въпрос - ако не си спомняш нищо, как ще знаеш къде си бил преди това?   Ако все пак си спомням, че съм заспала на друго място, може би ще ме интересува и какво ме очаква на новото място, и как съм попаднала там. Както писах по-горе, в съня си често се намирам в къщата, в която съм израснала. В съня си сякаш реално живея там и нямам спомен да съм заспивала на друго място. Но виж, веднъж както се намирах там и гледах тавана в една от стаите, в които спях, изведнъж започнах да разпознавам тавана и вратата на сегашната си стая (която се намира в апартамент на съвсем друго място) и бях много объркана докато осъзная, че вече не живея на старото място, в което се намирах до момента.

Ън, не го взимай навътре!  

Според мен си преодоляла някакъв страх от миналото си. Или си успяла да промениш нещо, което си искала от досегашния си характер.

   Това, че съзнанието ти изключва напълно е само твое усещане, в действителност не е така!

разкажи ми как е в действителност


 Да, и аз търся в тази посока - защо съм тук и сега. Теорията за ученето на духовни уроци не ми е достатъчна. Има прекалено много материя и твърде малко ученици. Поне да имаше наблизо още една планетка населена, за цвят.

По време на сън съзнанието не изключва напълно, а е във връзка с подсъзнанието.Има епилептични припадъци, които са свързани със загуба на съзнание и това са пристъпи, които се водят с риск за травми. Загуба на съзнание се получава и при наркоза.Не ме въвличай в безмислени спорове, моля, това съм прочела, а не говоря от лична опитност!

Не знам някои хора какво още искат, все не им стига....
Ето и още, пак по въпроса от статията за насилниците и жертвите. Защо сме тук, защо точно тук? Фактът, че сме тук е защото такава ни е била природата в момента, в който сме дошли, имам предвид духовната природа, почива на дуалността между жертва и насилник. Животът на тази планета е изграден на този принцип и във физически, и в духовен план и всяка душа с подобна нагласа или опит отпреди бива привлечена от нея. Тук ще изпробва тези състояния безброй пъти, като ще сменя непрекъснато ту едното, ту другото. Докато си начеше крастата докрай .
Няма нужда от друга населена планета наблизо и затова няма такава. Тук пробваме и двете състояния едновременно. По този начин си учим и уроците. Като извлечем всичко, което ни е нужно, предполагам ще пораснем, ще изгубим интерес и ще се махнем, ще отидем някъде, където ще можем да изследваме нещо съвсем различно. Когато няма да има вече нищо неизпробвано- Нирвана.
А оп-овете имат ли шанс за Нирвана при това положение?
П.П. Гледам опити да се обясняват тези състояния от научна гледна точка. Мисля, че е погрешно.

Не ми звучат добре тези определения-"жертви", "насилници"...Нито идеята да сме тук многократно със сменящи се роли.Повече ми допада теорията за сключването на "договори" между душите преди влизането ни във физически форми.Примерно аз съм решила, че в този си живот искам да се науча на търпение и прошка, и съответно душата Х се съгласява да ме тормози до дупка докато не науча тези уроци.И човека Х не е насилник и садист, не притежава тези качества.Просто е мой учител.Разбира се, не говоря за крайните случай-изнасилвачи и убийци.Не мога да си представя те какви договори са сключили. Но тази теория обяснява дори смъртта и тежки болести при децата-техните души са приели да предадат някакъв урок на някой от родителите....
Друг, но близък вариант е "изкупуването" на стари грешки, което пак е получаването на уроци.Примерно в предишен живот сме наранили някой, изоставили сме дете и т.н, но не сме осъзнали какво е преживял другия човек.Не сме разбрали грешката си.Съответно в следващи животи попадаме в подобни, но с обратен знак събития, с цел да усетим какво сме причинили.Но не с цел наказание, а израстване.

  А защо пък да не избираме уроците си докато живеем.

Вероятно го правим.Ако рано-рано усвоим уроците, заради които сме дошли, а можем да научим още много, и човешката форма, в която сме, го позволява.....защо не?

Че това си е точно един от аспектите жертви-насилници. Понятието жертва/насилник не включва само буквалния смисъл на думата и не само тесния смисъл, а в най-широкото разбиране на тези понятия, включително учене чрез симулация. И договорите между душите се явяват аспект от тази дуалност, която е в основата на процеса уроци. Не забравяйте и свободната воля. Свободна, но базирана на същата двуякост. Този вид живот-земния- предлага това.
На други места начина на живеене може би предлага съвсем друг вид опитност, за който няма как да имаме идея. Но това ще изисква не само други тела или отсъствието им, но и друг вид рецептори/липсата им, които дават други възприятия и в крайна сметка съвсем друга нагласа към състоянието живеене(живот).
Други разбирания има ли?
П.П. Понятията, с които си служим за назоваване на нещата(жертва, насилник и т.н.) са доста ограничени и пречат по-скоро за разбирането им, но други просто нямаме.

А аз си мисля, че идвайки в настоящия живот, ние имаме огромен брой възможни уроци, които бихме могли да усвоим. Колкото и бързо и добре да учим, винаги остават "планувани" уроци. В същото време докато живеем си набелязваме, макар и не съзнателно, неща които няма възможност сега да опитаме или научим и ги оставяме за някой следващ живот. Идеята за свободната воля го предполага това - не може на 100% всичко да е задължително и много вероятно изборите да могат да се коригират в движение, а да не са задължителни за приемане и в точно определен вид.
А идеята за жертвите и насилниците не е чак толкова драматична - ние или по-точно висшата ни същност има вътрешен стремеж към развитие и за да го удовлетвори, трябва да преодолее недостатъците си или пропуските в знанията си. Това не оправдава по никакъв начин жертвите в тяхното бездействие и насилниците и техните действия - те са такива, защото имат тези недостатъци на характера и разбиранията си и трябва да ги преодолеят, за да продължат нататък.  И тези 2 състояния съвсем не са толкова ограничаващи - все пак хората са на различен етап от преодоляването им, а покрай преодоляването им научават и много други неща за живота.
За индивидуалното и кошерно съзнание - мисля, че всички същности имат път на еволюция и може би той е един за всички - някой са по-напред, други по-назад. Планетарният дух също ще еволюира в по-висша същност - дали тази същност е индивидуален ВА или пък индивидуалният ВА е предходен етап е друг въпрос. Както и извънземните - те ще минат през етапа, на който сме ние или на нас ни предстои да минем през техния. Избягвам категорично да приема теорията, че  индивидуалните ВА са по-напред в еволюцията, защото хората имаме навика да се приемаме за върха на всичко, а това не е сигурно дали е така.
Оф, ще пиша пак, че много теми сте засегнали и все интересни, и тепърва съм се размислила