- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Освободеното от земята астрално същество се среща с множество роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, придобити по време на различни превъплъщения на земята , когато те се появат от време на време в различни части на астралните области. Поради това то изпада в недоумение, не можейки да разбере кого да обича по-специално, и по такъв начин се научава да дарява божествена и еднаква любов на всички, защото всички в еднаква степен са деца и индивидуализирани прояви на Бога. Въпреки че външният вид на любимите същества може да е повече или по-малко променен в съответствие с развитието на нови качества през последния se мен живот на всяка отделна душа, астралното същество използва безпогрешнта си интуиция, за да разпознае всички онези, които някога са му били скъпи на други нива на съществуване и да ги приветства в новия им астрален дом. Тъй като всеки атом на творението е надарен с неизтощима индивидуалност , астралният приятел ще бъде разпознат независимо от обличието, което носи, точно както на земята идентичността на ак¬тьора може да се открие въпреки всяко предрешване.
Продължителността на живота в астралните светове е много по-дълга от земната. Средната продължителност на живота на нормално развитото астрално същество е от петстотин до хиляда години, измерени в съответствие със земните критерии за време. Точно както някои секвои надживяват повечето дървета с хилядолетия, а някои йогини живеят по няколко века, въпреки че повечето хора умират, преди да са достигнали шестдесетте, така и някои астрални същества живеят много по-дълго, отколкото е обичайната продължителност на астралното съществувание. Посетителите на астралния свят живеят там по-дълго или по-кратко в съответствие с обременеността на тяхната физическа карма, която ги придърпва обратно към земята в точно определено време.
Астралното същество не трябва мъчително да се бори със смъртта, когато изоставя светещото си тяло. Все пак много от тези същества усещат известна нервност при мисълта, че трябва да напуснат астралната си форма заради по-фината каузална форма. В астралния свят няма нежелана смърт, болести и старост. Тези три ужаса са проклятието на земята, където човек е позволил на съзнанието си да се отъждестви почти напълно с крехкото физическо тяло, което постоянно се нуждае от въздух, храна и сън, за да може изобщо да съществува.
Физическата смърт се съпътства от изчезване на дишането и разпадане на телесните клетки. Астралната смърт се състои в разпръсване на жизнетроните - онези проявени единици енергия, съставляващи живота на астралните същества. При физическата смърт съществото престава да осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астралния свят. Преживявайки астрална смърт в положеното време, съществото по този начин преминава от съзнание за астрално раждане и смърт към съзнание за физическо раждане и смърт. Тези периодично повтарящи се цикли на астрално и физическо съществувание са неизбежна съдба на всички непросветлени същества. Описанията на небесата и рая в Свещените писания понякога пробуждат у човека по-дълбока от несъзнаваното памет за дългата поредица преживявания в щастливия астрал и разочароващите земни светове...
Интересно е все пак къде са разположени такива астрални планети?
И дали се повлияват от избухване на свръхнови, радиация, черни дупки и т.н.
Продължителността на живота в астралните светове е много по-дълга от земната. Средната продължителност на живота на нормално развитото астрално същество е от петстотин до хиляда години, измерени в съответствие със земните критерии за време. Точно както някои секвои надживяват повечето дървета с хилядолетия, а някои йогини живеят по няколко века, въпреки че повечето хора умират, преди да са достигнали шестдесетте, така и някои астрални същества живеят много по-дълго, отколкото е обичайната продължителност на астралното съществувание. Посетителите на астралния свят живеят там по-дълго или по-кратко в съответствие с обременеността на тяхната физическа карма, която ги придърпва обратно към земята в точно определено време.
Астралното същество не трябва мъчително да се бори със смъртта, когато изоставя светещото си тяло. Все пак много от тези същества усещат известна нервност при мисълта, че трябва да напуснат астралната си форма заради по-фината каузална форма. В астралния свят няма нежелана смърт, болести и старост. Тези три ужаса са проклятието на земята, където човек е позволил на съзнанието си да се отъждестви почти напълно с крехкото физическо тяло, което постоянно се нуждае от въздух, храна и сън, за да може изобщо да съществува.
Физическата смърт се съпътства от изчезване на дишането и разпадане на телесните клетки. Астралната смърт се състои в разпръсване на жизнетроните - онези проявени единици енергия, съставляващи живота на астралните същества. При физическата смърт съществото престава да осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астралния свят. Преживявайки астрална смърт в положеното време, съществото по този начин преминава от съзнание за астрално раждане и смърт към съзнание за физическо раждане и смърт. Тези периодично повтарящи се цикли на астрално и физическо съществувание са неизбежна съдба на всички непросветлени същества. Описанията на небесата и рая в Свещените писания понякога пробуждат у човека по-дълбока от несъзнаваното памет за дългата поредица преживявания в щастливия астрал и разочароващите земни светове...
Интересно е все пак къде са разположени такива астрални планети?
И дали се повлияват от избухване на свръхнови, радиация, черни дупки и т.н. 
Горе-долу съм съгласна със статията.
Но е добре,да се уточнява,че под"астрал",в случая се има предвид ефирните тела на Земята
Т.е.говорим за земния Астрал,да не помисли някой,че иде реч за някакъв Вселенски"астрал"..Просто всяка планета си има енергийно поле,от което трябва да се откъснем/буквално/за да се зареем из Космоса..
То е напълно възможно/дори съм сигурна,че е/моделът да е еднакъв..
Но например продължителността на времето не.Няма как просто..Всяка планета си вибрира с индивидуална честота
Но е добре,да се уточнява,че под"астрал",в случая се има предвид ефирните тела на Земята
Т.е.говорим за земния Астрал,да не помисли някой,че иде реч за някакъв Вселенски"астрал"..Просто всяка планета си има енергийно поле,от което трябва да се откъснем/буквално/за да се зареем из Космоса..
То е напълно възможно/дори съм сигурна,че е/моделът да е еднакъв..
Но например продължителността на времето не.Няма как просто..Всяка планета си вибрира с индивидуална честота
Горе-долу съм съгласна със статията.
Но е добре,да се уточнява,че под"астрал",в случая се има предвид ефирните тела на Земята
Т.е.говорим за земния Астрал,да не помисли някой,че иде реч за някакъв Вселенски"астрал"..Просто всяка планета си има енергийно поле,от което трябва да се откъснем/буквално/за да се зареем из Космоса..
То е напълно възможно/дори съм сигурна,че е/моделът да е еднакъв..
Но например продължителността на времето не.Няма как просто..Всяка планета си вибрира с индивидуална честота
Но е добре,да се уточнява,че под"астрал",в случая се има предвид ефирните тела на Земята
Т.е.говорим за земния Астрал,да не помисли някой,че иде реч за някакъв Вселенски"астрал"..Просто всяка планета си има енергийно поле,от което трябва да се откъснем/буквално/за да се зареем из Космоса..
То е напълно възможно/дори съм сигурна,че е/моделът да е еднакъв..
Но например продължителността на времето не.Няма как просто..Всяка планета си вибрира с индивидуална честота
Йогананда дава обясненията на неговия уж просветлен възкръснал гуру Шри Юктешвар.
А Шри Юктешвар говори за астралната планета Хираниялока, обаче не уточнява за нея друго. Дали е астралът на Земята или дявол знае какво... И изобщо доколко може да се вярва на всичко това?! Като индивидуализирана душа човек в същността си има каузално тяло - обясни ми моят гуру. - Това тяло е матрица на тридесет и петте идеи, които били потребни на Бога като основни или причинни мисловни сили, от които Той по-късно образувал финото астрално тяло с деветнадесет елемента и гру¬бото физическо тяло с останалите шестнадесет елемента.
Деветнадесетте елемента на астралното тяло са ментални, емоционални и жизнетронни. Деветнадесетте компонента са: разум; его; чувство; ум (сетивно съзнание); пет инструмента на знанието - фините съответствия на сетивата за зрение, слух, мирис, вкус и осезание; пет инструмента на действието - ментално съответствие на изпълнителските способности за възпроизводство, отделяне, говорене, ходене и упражняване на ръчни умения: и пет инструмента на жизнената сила - онези, упълномощени да осъществяват следните функции на тялото: кристализация, усвояване, отстраняване, метаболизъм и кръвообръщение. Фината астрална обвивка на деветнадесетте елемен¬та преживява смъртта на физическото тяло, което е направено от шестнадесет груби метални и неметални елементи.
Бог премислил в Себе си различни идеи и ги проектирал в сънища-мечти. Така възникнала г-жа Космически Сън, украсена с всичките огромни и безкрайни орнаменти на своята относителност.
В тридесет и петте мисловни категории на каузалното тяло Бог разработил цялата сложност на деветнадесетте астрални и шестнадесетте физически съответствия на човека. Кондензирайки вибрационно сили - отначало фини, а после груби, Той създал астралното тяло на човека и накрая - неговата физическа форма. Според закона на относителността, чрез който Първичната Простота се превърнала в зашеметяващо многообразие, причинният космос и каузалното тяло се отличават от астралния космос и астралното тяло, а физическият космос и физическото тяло по същия начин са различни от другите форми на творението.
Тялото от плът е направено от фиксираните, обективирани сънища на Твореца. Дуалностите вечно присъстват на земята: болест и здраве, болка и наслада, загуба и печалба. Човешките същества се сблъскват с ограниченията и съпроти¬вата на триизмерната материя. Когато жаждата за живот на човека сериозно се разклати поради болест или друга причина, пристига смъртта - тежкото палто на плътта временно се съблича. Душата обаче остава затворена в астралното и каузалното тяло . Силата, благодарение на която всичките три тела са свързани заедно, е желанието. Силата на неосъществените желания е коренът на всяко човешко робство...
Причинните желания се изпълняват само посредством възприятията. Почти свободните същества, които са затворени само в каузално тяло, виждат цялата вселена като реализа¬ция на мечтите-идеи на Бога; те могат да материализират всяко нещо само с мисъл. Поради това каузалните същества смятат, че удоволствията от физическите сетива и астралните радости са груби и задушават фината чувствителност на душата. Каузалните същества изчерпват желанията си, като моментал¬но ги материализират.
Душата, бидейки невидима по природа, може да бъде раз¬личена единствено по присъствието на нейното тяло или те¬ла. Простото наличие на тяло означава, че съществуването му е станало възможно поради неосъществени желания .
Докато душата на човека е затворена в един, два или три телесни съда, здраво запечатани със запушалките на неве¬дението и желанията, тя не може да се слее с океана на Духа. Когато грубото физическо вместилище бъде разбито с чука на смъртта, останалите два калъфа - астралният и причинният - все още остават, не позволявайки на душата съзнателно да се съедини с Вездесъщия Живот. Когато посредством мъдрост се достигне до липса на желания, или безстрастност, то нейната сила разрушава двата останали съда. Мъничката човешка душа се оказва най-после свободна - едно с Неизмеримия Простор."
Абе малко в повече ми идва тая мистика.
Аз пак бих ви препоръчал книгата "Ти си това" на Румен Чорбаджийски, където разглежда явленията отвъд тази философия. Това "сливане" с "Неизмеримия простор" е малко, как да кажа - абе направо си е доста мистично и овлечено. 
Ами той Румбата и той бая е залитнал по светлината,кво да го чета?
Попадала съм на"статии",ясно ми е за кво иде реч..
Под"астрал",аз разбирам енергийното поле на планетата.
Планетното тяло+ефирните и тела,съставляват цялостна матрица.
И точно както трябва да си отидеш от плътната сфера,така трябва да преминеш и през по-фините..Ако можеш..Ако не,полето те отхвърля и се озоваваш в изходна позиция,пак в нисшия астрал.И понеже от там,нямаш кой знае каква възможност,опцията отново в плът е за предпочитане..Всеки път когато си в плът/тяло,това е като трамплин за съзнанието..Все едно животът е низ от подскоци и набираш скорост/височина..Колкото повече си се набрал,толкова по-нависоко можеш да се изстреляш..Има шанс/надежда/развитие някакво...Този път не си успял,но следващия може би..Набереш ли нужната скорост,изстреляш ли се извън обсега на настоящата си матрица,свободен си да опознаваш нови матрици/светове..Докато ниския астрал е..Как беше...На вратите му стои надпис"Надежда всяка тука оставете.."
35?!?Сериозно?Ама какво?35 стъпки за "духовна еволюция"или 35 идеи?
Попадала съм на"статии",ясно ми е за кво иде реч..
Под"астрал",аз разбирам енергийното поле на планетата.
Планетното тяло+ефирните и тела,съставляват цялостна матрица.
И точно както трябва да си отидеш от плътната сфера,така трябва да преминеш и през по-фините..Ако можеш..Ако не,полето те отхвърля и се озоваваш в изходна позиция,пак в нисшия астрал.И понеже от там,нямаш кой знае каква възможност,опцията отново в плът е за предпочитане..Всеки път когато си в плът/тяло,това е като трамплин за съзнанието..Все едно животът е низ от подскоци и набираш скорост/височина..Колкото повече си се набрал,толкова по-нависоко можеш да се изстреляш..Има шанс/надежда/развитие някакво...Този път не си успял,но следващия може би..Набереш ли нужната скорост,изстреляш ли се извън обсега на настоящата си матрица,свободен си да опознаваш нови матрици/светове..Докато ниския астрал е..Как беше...На вратите му стои надпис"Надежда всяка тука оставете.."
35?!?Сериозно?Ама какво?35 стъпки за "духовна еволюция"или 35 идеи?
Ами той Румбата и той бая е залитнал по светлината,кво да го чета?
Попадала съм на"статии",ясно ми е за кво иде реч..
Под"астрал",аз разбирам енергийното поле на планетата.
Планетното тяло+ефирните и тела,съставляват цялостна матрица.
И точно както трябва да си отидеш от плътната сфера,така трябва да преминеш и през по-фините..Ако можеш..Ако не,полето те отхвърля и се озоваваш в изходна позиция,пак в нисшия астрал.И понеже от там,нямаш кой знае каква възможност,опцията отново в плът е за предпочитане..Всеки път когато си в плът/тяло,това е като трамплин за съзнанието..Все едно животът е низ от подскоци и набираш скорост/височина..Колкото повече си се набрал,толкова по-нависоко можеш да се изстреляш..Има шанс/надежда/развитие някакво...Този път не си успял,но следващия може би..Набереш ли нужната скорост,изстреляш ли се извън обсега на настоящата си матрица,свободен си да опознаваш нови матрици/светове..Докато ниския астрал е..Как беше...На вратите му стои надпис"Надежда всяка тука оставете.."
Попадала съм на"статии",ясно ми е за кво иде реч..
Под"астрал",аз разбирам енергийното поле на планетата.
Планетното тяло+ефирните и тела,съставляват цялостна матрица.
И точно както трябва да си отидеш от плътната сфера,така трябва да преминеш и през по-фините..Ако можеш..Ако не,полето те отхвърля и се озоваваш в изходна позиция,пак в нисшия астрал.И понеже от там,нямаш кой знае каква възможност,опцията отново в плът е за предпочитане..Всеки път когато си в плът/тяло,това е като трамплин за съзнанието..Все едно животът е низ от подскоци и набираш скорост/височина..Колкото повече си се набрал,толкова по-нависоко можеш да се изстреляш..Има шанс/надежда/развитие някакво...Този път не си успял,но следващия може би..Набереш ли нужната скорост,изстреляш ли се извън обсега на настоящата си матрица,свободен си да опознаваш нови матрици/светове..Докато ниския астрал е..Как беше...На вратите му стои надпис"Надежда всяка тука оставете.."
Може и да е залитнал, знам ли.
Но все пак дава трактовка, която ми допада, защото и аз съм стигнал до същото мнение, а съм го коментирал и с хора, които имат поне етерно виждане и виждат аурата и чакрите, дори общуват с разни елементали. Тезата за сливане няакво "необятно", дето изчезваш в него и се разтваряш много не ме кефи. Добре де, а къде са светлата и тъмната страна на силата - как си взаимодействат във всички тези области - особено астралната и каузалната?! На материално ниво виждаме кво става. 
Те неговите бълхи преминават в друго измерение.
Може и да идват от друго измерение.
Добре де, а къде са светлата и тъмната страна на силата - как си взаимодействат във всички тези области - особено астралната и каузалната?! На материално ниво виждаме кво става.
Всяка област е изградена от тъмно и светло.
Как си взаимодействат ли?
Ми наблюдавай природата,те моделите се повтарят..
Как си взаимодействат ли?
Ми наблюдавай природата,те моделите се повтарят..
Е, това не е удовлетворителен отговор.
Как се проявява тази битка на различните нива - нали в каузалното всеки материализира веднага например. Какво все пак материализират и ако някой материализира гадости някой друг ги дематерилизира ли?! 
Те неговите бълхи преминават в друго измерение.
Може и да идват от друго измерение.
А с енергията на хомеопатичните лекарства, които също не са от това измерение, а са енергийни, ги връщаме откъдето са дошли.
Те неговите бълхи преминават в друго измерение.
Може и да идват от друго измерение.
А с енергията на хомеопатичните лекарства, които също не са от това измерение, а са енергийни, ги връщаме откъдето са дошли. Аз уважавам 15 и 30С, повече не ми се рискува. Те неговите бълхи преминават в друго измерение.
Може и да идват от друго измерение.
А с енергията на хомеопатичните лекарства, които също не са от това измерение, а са енергийни, ги връщаме откъдето са дошли. Аз уважавам 15 и 30С, повече не ми се рискува. Риск печели, риск губи!
За каквото и да е - поне 30. Ама ако се опираме на мнението на капацитетите тук, то е все едно, щото и без това е само вода и захарчета. 
В януарския брой на немското Гео има обширна статия "Имаме ли нужда от Бог?". Само го разлистих набързо, но ми се набиха две изказвания: на Айнщайн- "Аз съм дълбокорелигиозен атеист" (което продължавам да се опитвам да го осмисля, някой ако може да помогне). Другото е на Виктор Юго- "Да вярваш е трудно, да не вярваш е невъзможно"... да, логично