Публикувана: 8 авг. 2011, 08:45 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2011, 10:24 ч.

Сама с чуждо дете

8 504
62
1

# 30 12 авг. 2011, 11:07 ч.

в пералнята
Мнения: 1 028

Цитат на: taralej4e в пн, 08 авг 2011, 08:45

Ето я и моята история
Той има 12 г син .
Имаме и общо дете на 6

Самото отношение "той има син, пък ние имаме дете" вече показва разделение.
Тя твърди, че майката не се грижи за детето въобще, което означава накратко, че то живее вече от близо 3 години с тях, а тя все още му казва "чуждо". Поправете ме, ако бъркам, защото аз това установих от постовете. Това, че едно дете не е биологично твое, не го прави чуждо. Твърди, че го обича, а всъщност иска да се отърве от него. Обикновено децата в тази възраст наистина са много чувствителни и усещат най-вече отношението към тях. Затова не бих го обвинила, ако всъщност съществува вътрешна съпротива срещу "мащехата".

# 31 12 авг. 2011, 11:17 ч.

Мнения: 2 931

Детето живее от две години и половина с тях, преди това е било подхвърляно на баби. И ако гледащия няма дори елементарна власт да направи забележка на детето, тогава то се превръща в абсолютен господар и манипулатор. При такава ситуация, аз лично бих отказала на съпруга си да гледам неговото дете. Ако и той не съумява да го възпита така, че детето да има поне минимално уважение към мен, аз как бих успяла?

Цитат на: taralej4e в вт, 09 авг 2011, 23:07

Гледам го от 2 г и половина.А дотогава е бил подхвърлян при леля,баба....А майката е живяла м/у тях.Не се е грижила никога за него като майка.Но сега съвсем го заряза.
Не мога да не се притеснявам,всичко се гледа под лупа от свекърва ми,винаги се забелязва на него като му се скарам,защото той страда.А и се оплаква.Къде как му изнася.///Да ама аз го гледам и аз изпадам в ситуации в които няма как да не се скараш.Затова пак казвам-не мога да се отпусна както към своето,защото за моето няма кой да ми каже нищо.А тук отговорността е двойна.

ПП Освен моя, разполагам и с чужд опит. Приятелка, на която се налага "да гледа" през уикенда сина на мъжа си, не еднократно е чувала от 7-8 годишно дете "Ти не си ми никаква, че да ми казваш ...". При все, че вложи цялата си любов, за да я приеме това дете.

Последна редакция: пт, 12 авг 2011, 11:22 от Хърмаяни

# 32 12 авг. 2011, 11:24 ч.

в пералнята
Мнения: 1 028

А свекървата нали живееше в друг град, как пък гледа всичко под лупа?! За обажданията е ясно, доста често децата(а всъщност не само) изкривяват информацията, така че на тях да им е угодно, но с това и самата свекърва би трябвало да е наясно. Според мен трябва да се затегне дисциплината и да се създадат точни правила в семейството, като участват и двамата родители. Бабите и дядовците не би трябвало въобще да се бъркат в тази, и без тях, сложна ситуация...

# 33 12 авг. 2011, 11:27 ч.

в пералнята
Мнения: 1 028

Цитат на: Хърмаяни в пт, 12 авг 2011, 11:17

Е това 7-8 годишно дете не може само да го измисли, съжалявам... Думите са просто втълпени от някого. За това изречение, аз бих наложила наказание, независимо на кого го е казало детето, няма значение дали на майка си, баща си, половинката на баща си, баба си и т.н. Самият факт, че го гледа, означава, че му е "някаква" и трябва да се обръща с уважение към нея.

# 34 12 авг. 2011, 11:32 ч.

Мнения: 2 931

След редовно като чува в дома си "Тя не ти е никаква", дори бащата да го накаже през почивните дни, как мислиш, дали отношението ще се промени? Най-много таткото да чуе някой ден "Ти предпочиташ нея пред мен!". Трябват много любов и търпение в отношението към децата, когато бившата половинка или някоя баба се опитва да натрие носа на настоящата, и използва детето като инструмент.

# 35 12 авг. 2011, 11:33 ч.

Мнения: 54 660

Подкрепям напълно Хърмаяни . bouquet

Как пък да не е възможно дете на 7-8 години да каже такова нещо ?
Или имате много кротки деца , или изобщо нямате .

В случая биологичните родители и баба не се грижат за детето , а вие изкарвате майката виновна , че разделяла децата .

# 36 12 авг. 2011, 11:39 ч.

Мнения: 2 931

happy mama Hug

Тези отношения са много сложни, и аз съм късметлийка, че бившата половинка на мъжа ми е толкова разбран човек, спокойна е за детето си, когато е с мен и нямам такива проблеми. Но на много жени им се случват далеч по-страшни неща от тези, за които пиша. Виждала съм деца, които стават агресивни към собствената си майка и новия мъж в живота й. Работила съм с деца, които ползват баща си само за портфейл, използват слабостта му, а зад гърба му се присмиват под давление на озлобената майка. Всякакви случаи има.

# 37 12 авг. 2011, 11:40 ч.

в пералнята
Мнения: 1 028

Най-много от всички съжалявам детето. И да, виновна е, че разделя децата. Трябва ли и тя да постъпва като всички други и да го подбутва. И само не ми излизайте с номера "тя майка му и баба му така, пък какво очаквате от другите..." С безотговорни хора е пълно навсякъде и от тях няма спасение, това не означава обаче, че и ние трябва да ставаме такива. И съм убедена, че тези думи от устата на едно 7-годишно дете са резултат от чутото от някъде, а не от собствени разсъждения.

# 38 12 авг. 2011, 11:49 ч.

Мнения: 2 931

По това спор няма, arhinora. Разбира се, че детето е чуло думичките от майка си.

Не виждам никаква вина у авторката, бащата е този, който за две години и половина е трябвало да съумее да предразположи сина си, и да го накара да приеме новата му съпруга. А не сега да я поставя в ситуация тя да гледа едно отчуждено като отношение дете, което нито я уважава, нито я слуша, и то под зоркия поглед на свекървата, която пък не дава да му се направи елементарна забележка. И въпросът не опира в побутването на детето, а в елементарното съдействие от страна на мъжа й. Тя просто е поискала да отиде при родителите си, за да има подкрепа от поне един мъж в дома, докато е сама. Логична причина за отказа му не виждам. Но нека Таралежчето да каже дали има такава.
Не знам дали дели децата, или просто се страхува, че няма да се справи. Каквото и да е, аз я разбирам.

# 39 12 авг. 2011, 11:54 ч.

София
Мнения: 1 120

Цитат на: arhinora в пт, 12 авг 2011, 11:24

....трябва да се затегне дисциплината...

Пробвай се да затегнеш дисциплината на някое хлапе в началото на пубертета, дори собствено дете да ти е, ще те обвини, че го мразиш, ще те мрази и то.

Цитат на: arhinora в пт, 12 авг 2011, 11:24

... като участват и двамата родители...

В случая нито единият родител не участва.

Цитат на: arhinora в пт, 12 авг 2011, 11:24

Бабите и дядовците не би трябвало въобще да се бъркат в тази, и без тях, сложна ситуация...

Я се постави на мястото на бабата. Тя го е гледала от бебе. Нормално е да се притеснява.
Ако бабата се включи във форума с една тема: "Мащеха тормози внучето ми", дали няма да застанеш на страната на бабата?

И последен въпрос към arhinora:
Ти някога грижила ли си се за деца?

# 40 12 авг. 2011, 12:30 ч.

Мнения: 54 660

Цитат на: Хърмаяни в пт, 12 авг 2011, 11:49

Не знам дали дели децата, или просто се страхува, че няма да се справи. Каквото и да е, аз я разбирам.

И аз така разбрах тревогата на Таралежчето . Че се страхува дали ще успее сама .
Тя не иска да отиде само с нейното дете при родителите си , а с двете .
Но ще се чувства по-спокойна .
Къде го видяхте това делене , не знам .

# 41 13 авг. 2011, 20:03 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: Хърмаяни в пт, 12 авг 2011, 11:17

Това се опитах и аз да кажа с предишния си пост!
Точно за това е по-добре авторката да живее с двете деца при нейните родители. Да, на детето ще му е тежко от поредна смяна на място и авторитети, НО поне авторката ще има помощта на родителите си няма да се налага да се бори сама.

arhinora , неправилно разбираш думите и ги тълкуваш като разделение. Как иначе жената да обясни ситуацията. Трябва да каже че едното си е негово а другото общо дете. Това не е разделение, а обяснение! Аз бих го казала по същия начин без да влагам умисъла който ти влагаш.
Що се отнася до изказването на детето "Ти не си ми никаква, че да ми казваш ...", да възможно е и то напълно. Моите деца говорят така на всеки който се опита да поеме мойта роля на авторитет и най-вече се опитва да ги накара да правят нещо с което те в момента не са съгласни. Чувала съм ги да си го говорят по м/у си.
Предполагам твоето дете, ако имаш такова е още малко и не сте стигнали до този етап на развитие; или нищо от това не стига до ушите ти по една или друга причина.
Всичко това го пиша с много положителни чувства и без да се опитвам да те нападам или обвинявам в нещо. Peace

# 42 11 окт. 2011, 23:12 ч.

Мнения: 4 569

Авторката, какво стана? Премести ли се при вашите?

# 43 16 окт. 2011, 09:47 ч.

Мнения: 6

Не съм се преместила.Вече сме си сами.Само 3-мата.
Не разделям децата,а обяснявам ситуацияата.
Трудно ми е много,но се справям.
А и децата като че ли ме слу6ат повече,като са без тати.
А, момчето го гледам от 3 годи6но.
т,е,на 2 г и половина бе6е-аз му направих 3-я РД.
И така до днес.
Обичам детето,не ми е безразлично,но е трудно като дете.
Мисля че ни трябва помощ и на двамата родители
Посъверваите ме при какъв специалист трябва да отидем
Децата не са виновни за нищто,ние сме тези които ги караме да са такива

# 44 16 окт. 2011, 13:36 ч.

Мнения: 2 780

Хубаво, че не сте отишли при родителите ти. Не знам колко щяха да помогнат за овладяване на детето, но със сигурност, щеше да се наложи да се съобразяваш с още мнения, което в момента определено не ти трябва.
Преди да потърсиш лекарска помощ и да признаеш пред детето, че не можеш да се справиш, опитай отново. Обстановката е променена, възползвай се. Сама казваш, че сякаш повече те слуша, непременно му го кажи. Нещо под формата "Аз толкова се притеснявах как ще сме сами, пък вие много приятно ме изненадахте. Добре, че не се преместихме. (за да разбере, че не му се сърдиш, че е объркало плановете за преместване)" Винаги говори и за двете деца. Споделяй притесненията си с тях, споделяй как се чувстваш от това, че трябва да се справяш сама. Като получиш заплата, извикай ги и заедно разпределете парите. Кажи на голямото, че се надяваш да ти помага за мъжките задължения, защото сама не можеш да се справиш. Измисли му, ако трябва нещичко, за да се почувства значим и необходим за семейството. Превърни го в съюзник и закрилник.
Всъщност, най-много трябва да въздействаш на себе си, за да забравиш, че е дете и да го възприемеш като възрастен - с мнение, което трябва да изслушаш и ако не се съобразиш с него, поне да обясниш защо. И всичко това - с обич към него. Изпитваш ли я, няма начин да не усети и да не реагира.
Успех!

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Нормален размер за издръжка

Заместващо съгласие

Случайни срещи с детето - нарушение?

Причина:

Причина: