Публикувана: 9 авг. 2011, 15:24 ч.
Последно мнение: 9 окт. 2011, 23:48 ч.

Писна ми да мърморя и мрънкам! Помогнете със съвет...

6 243
24
1

# 15 18 авг. 2011, 17:01 ч.

Мнения: 227

Ох, и аз така.
А най-лошото е,че започнах да мърморя най-вече на работа. Потрисат ме колегите,които трябва да свършат елементарни неща,а не са..и не мога да се сдържа. ooooh!

Мразя се,за което. Има си хора назначени на такава длъжност-мърмореща,знам. Говоря за управители. Обаче явно не се виждат нещата от тях. Чакам,чакам..и като няма действия..почвам да мърморя,а понякога нещата стигат и до скандал. Rolling Eyes

У дома мърморя на децата. Мъжа ми е на принципа премълчаване. Изобщо не ме устройва,но характер.
Съвет не мога да дам,защото не съм открила и аз начина с който да се справя с това.

# 16 18 авг. 2011, 21:17 ч.

Мнения: 684

Цитат на: ol в чт, 18 авг 2011, 17:01

Мразя се,за което. ....
Съвет не мога да дам,защото не съм открила и аз начина с който да се справя с това.

Колежке, добра вечер! Whistling

И аз не издържам на мърлявщина, скатаване, мързел и безмозъчност в офиса. Всеки път си мисля, че с малко мъмрене и коментари нещо ще потръгне по-добре, някой ще се амбицира, ще му дойде акъл, желание, че за всички ще е полезно нещата да се случват, а не мотаят. Всеки път приключвам с мисълта "Що си късаш нервите?!"
Вкъщи по ми се отдава да си трая, но се случва да помърморя - все за "важни и принципни" неща. Tired

# 17 19 авг. 2011, 08:20 ч.

Мнения: 135

JoannaMR...Vai ..... пробвали ли сте да мрънкате срещу телевизора.....защото жена ми всеки път като се размрънка ме сравнява с телевизора Laughing

.....демек, като си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша ...ти си пей, пък аз ще си хвана въдиците и у реката при безмълвните рибета!!!! tooth

# 18 19 авг. 2011, 08:32 ч.

Мнения: 723

Аз не мрънкам,но много говоря Embarassed

,
съпругът ми пък е човек,който говори,само ако има нововъзникнал факт Simple Smile

,отговаря лаконично,
аз анализирам на глас,той явно го прави наум,а след това оповестява резултата Simple Smile

,
вчера, прочетох една мисъл -за необходимостта човек да казва около 3000 думи на ден,сигурна съм,че аз вземам последната "нула" от неговата бройка и я прибавям към моята Simple Smile

.......
може да съм му досадна,питала съм го,отрича да е така Simple Smile

,но знам ли...... Simple Smile

# 19 9 окт. 2011, 15:47 ч.

Пазарджик
Мнения: 368

Тази темичка е замряла, явно аз съм единственото останало мрънкало Simple Smile

е реших да я побутна, пък и да си призная - когато започна да мрънкам то винаги е с повод, но незнам кога да спра явно, а в същото време винаги първо казвам нещо негативно за каквото и да е - това е ужасен навик... правя го без да се замисля, а после откривам и хубавите неща, но с първоначалната реакция оставям впечатление на вечно недоволна и мрънкаща... стара се да се поправя, но не е лесно
sote-full това с телевизора си го правя ежедневно, но си е нещо като бонус към всичкото останало мърморене Simple Smile

ееее ама изкарах се ужасна - не е чак толкова зле положението де Laughing

# 20 9 окт. 2011, 17:05 ч.

София
Мнения: 2 217

Аз не мрънкам -директно вадя меча.....
И после страдам....тихо... Tired

Ти поне даваш шанс за отбрана..... Grinning

# 21 9 окт. 2011, 17:24 ч.

Мнения: X

Осъзнаването не е достатъчно. Важното е да разбереш в какво се крие коренът на недоволството ти или ако можеш да промениш нещата, а ако те не подлежат на промяна, да промениш себе си, разбира се за свое добро и ако изпитваш такава нужда. Всъщност то е само първата стъпка. Ако искаш да се промениш те очкава дълга и упорита работа върху себе си и светоусещането ти. Освен всичко останало, за да не вземеш пък да си навредиш, никога не трябва да забравяш, че сама по себе си ти си съвършена.
Това е есенцията. И ако проумееш и приемеш това, което може да се окаже много трудно, оттам нататък е по- лесно. Защото може да се окаже, че коренът на недоволството ти си самата ти. Веднъж приела себе си, много по-лесно ще приемеш и света със всичките му недостатъци.

# 22 9 окт. 2011, 18:04 ч.

Пазарджик
Мнения: 368

Ти поне даваш шанс за отбрана.....
да, обаче май на него не му се разправя вече да се отбранява и млъква, а аз продължавам сама

Веднъж приела себе си, много по-лесно ще приемеш и света със всичките му недостатъци. ето върху това ще помисля много сериозно Simple Smile

Благодаря!

# 23 9 окт. 2011, 19:06 ч.

Варна
Мнения: 6 315

Цитат на: smurf в чт, 18 авг 2011, 16:15

моя опит-записвам си всяко дребно нещо за което искам да мърморя...

То май големи писания щяха да падат при мен! Laughing

Половинката действа така: ако помоля спокойно за нещо, изпълнява се веднага! Но ако измърморя, ако тръгна с рогата- не ми обръща внимание, Crossing Arms

, или се сърди. Съответно съм намалила мърморенето до минимум. Дето се вика, налапала съм въдицата! tooth

Ама така и на мен ми е по- спокойно.
Детето ми прощава мърморенето. Whistling

# 24 9 окт. 2011, 23:48 ч.

Мнения: 2 759

Вкъщи не мрънкам. Помолвам нещо да се случи (примерно) и то се случва. Но ако не - решавам че така няма да стане и сменям подхода. Знам, че няма човек, който да ми откаже ако помоля правилно и затова все търся 'правилният' начин, когато благата дума не работи. Отделно, знаем си кътните зъби и ако нещо знам че няма шанс да стане хич и не работя за загубени каузи.
От дългогодишният си опит знам че мрънкането не помага, нито скандалът (обаче човещина, случват се и такива ситуации понякога). Абе общо взето е добре да има човек елементарно понятие от човешки отношения и да се сещаш как да ти се получават нещата. А на човек на който всичко му е ок не мрънка. Разбира се, има и хора, при които нищо не работи но този вид съфорумките не си ги държим вкъщи Twisted Evil

Препоръчани теми

Защо източно европейците излизаме високо в класациите за нездравословни навици?

Войната в Украйна 2

Русия 2

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: