Септември вече наближава, коя ли ще е следващата обебила се мама ?

Керал , честит ти Константин, жив и здрав да е за радост на мама и тати 

Здравейте и от мен!

И аз вчера бях на лекар (акушерка, де - тук лекар не ме гледа, освен ако няма нещо сериозно). Всичко е наред, но имам доста подготвителни контракции. И ако се случи да съм в офиса все още, хич не е забавно

Хич не ми се ражда още, че имам работа още 4 седмици и ми се ще да си довърша както трябва нещата и проектите, които съм започнала. Ама то не ми се вярва да тръгне по-рано.

По този повод, чували ли сте дали второто раждане тръгва по-рано от първото? При мен първото се забави с 10-тина след термина, та се чудя дали и сега да се готвя за такова очакване...

ПО въпроса с болничните не мога да се включа, ама ми изглежда голяма хамалогия с тези документи. Дано всички да се оправят с бумащините и да си получат парите навреме, че сега най-трибват!

Аз да се похваля - получих си днес слинга - много ми харесва, дано да ни е удоббен и на мен и на бебчо. Решихме да не купуваме двойна количка, та в началото ще се носим с бебето, а Стефан ще се вози в количка. За по-нататък ще видим .

ПОздрави и приятна вечер!

Керал , честито!!! Жив и здрав да ви е Константин. На теб бързо възстановяване!
snowwhite Моята докторка каза, че щом първото раждане се е забавило е вероятно и второто да е така.

Сутиени за кърмачкиПредния път не съм ползвала, ползвах от тези потничета еластичните от безшевните. Сега още незнам. В Лидъл в момента май има черен и бял, поне в брошурката така пише, но не е ясно качеството им.

Аз със постегнат багаж, само документите останаха от доктора. А за ваг. секрет и самолечението се чудя, защото на моя позната също и показа ок секрета, а после..много разкъсвания и в болницата и казаха, ами ако си бяхте излекували гъбичките, нямаше да е така. и тя сподели, че съжалява , че не се е самолекувала при положение , че е имала течение.

Аз съм много притеснена за нашия батко/на 4 е/ напоследък има много неприятни поведенчески проблеми. Положението се задълбочава и усложнява, а аз се чуствам ужасно притеснена и объркана. Не мога да разказжа подробно, че ужасно се натоварвам, но хич нямам сили да се съсредоточа върху предстоящата среща с бебка и започва да ме е страх от този момент, че нещата съвсем ще се усложнят. 

Не знам какво наричаш поведенчеки проблеми, но в тази възраст децата минават през много неприятни фази, които обаче са напълно нормални - например да крадат разни неща от приятели или дори от магазини или пък да са изключително агресивни, включително към несъсещствуващ враг  (в случая това е второто бебе и могат например да заплашват, че ще го бият или че ще избягат, защото не го искат) и т.н. Ако е нещо такова, не се притеснявай, купи си някоя сериозна книга по темата и ще се справиш. Ако е нещо по-сериозно, най-чистосърдечно те съветвам да поговориш с детски психолог, защото неща, които на нас ни се струват страшни, за тях са обясними и поправими и мисля, че ще ти дадат добри съвети. Не се притеснявай, всичко ще се оправи, след като виждаш проблем и искаш да го оправиш. Страшното е тогава, когато родителите не виждат проблема или го виждат, но не правят нищо, а чакат нещата да се развият от само себе си.

Честито на Керъл и на първата девичка в нашата група бебоци - Константин, да са живи и здрави  

neci Можеш да разкажеш ако искаш /или на лични/ за сина ти. Моят е на същата възраст и напоследък....как да кажа, може би от около 2 седмици се е вбебечосал   Незнам има ли такава дума, но откакто ремонта е готов и креватчето и дрешките и всичко бебешко е извадено....и той стана един странен   Например иска да го обличам, мия, храня, помагам във всичко което допреди дни е извършвал абсолютно сам. Странно е, ако ти се споделя ще се радвам да обсъдим   Имам също така лек тренинг със детски психолог, имам и координати на такъв. С радост ще ти помогна, ако има нужда разбира се 

И не мога да не се похваля на какво попаднах току що  

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=993809

Керал, честито   Желая и на теб, и на Константин много, много щастие
mimozeta79  
Май Евита писа, че лекарката ще й прави  по-обстоен преглед. Вчера като ходих при моя лекар, той ми каза, че ми било рано за туширане. После ме пита кога предпочитам да отида този петък или понеделник и аз му казах, че по-добре по-скоро, като имах предвид, че е добре според мен тоновете да се слушат по-на често. Сега ме е страх да не е предвидил да ми прави преглед за разкритие, следкакъвто миналия път родих. Искам вече да раждам, но ми се ще всичко да тръгне по съвсем природен път.
За дискусията секцио или нормално. Ами не знам. За мен нормалното раждане при жена без установени проблеми ,е  уж за предпочитане. Но в същото време за бебето ми се струва по-сигурно секциото. Наистина не знам. Никой не ми е предлагал да избирам.  
Имам някаква необходимост да се завърши деветмесечното очакване по природен начин. Но ако премисля всички рискове за бебето и за родилката, започвам да се колебая, да клоня към секцио. Емоционално предпочитам естественото раждане, рационално мисля, че секциото понякога е по-разумно.

Мишчица, според мен детенцето ти проявява някаква ревност към бъдещото бебе и си търси начини да му докажеш, че той още е важен за теб и го обичаш като преди, което означава, че ще се грижиш за него като преди. Действа инстинктивно, разбира се, не ги мисли тия неща. Според мен нищо страшно не се случва, но, момичета да ви предупредя с дечицата около 4-5 годинки - аз бях на почти 5 години, когато се роди брат ми и макар, че много го исках и го чаках с нетърпение, когато физически се появи в къщи откачих и още при първото му къпане у дома, се стрелнах към коритцето му и го дръпнах за крака. Естествено, от дърпането се хлъзна и нагълта вода... не питайте мама как се е справила в ужаса, че се дави. Спаси го и много внимаваше след това. Не са ме били или нещо такова, защото бяха наясно, че това е нормална ревност, но внимаваха много с на, докато не го приех и не го обикнах и най-вече, докато не разбрах, че той не езаплаха за мен и мама и татко ме обичат точно толкова, колкото и преди.

Сега обичам брат си най-много на света и той го знае. Даже веднъж нашите се шегуваха кой обечам повече майка ми или баща ми и аз им казах "брат ми" и те знаят, че е така, но в първите месеци от появяването му, много ревнувах, защото почти 5 години съм била господар в къщата и център на вниманието и изведнъж... бебе, на което всички са се посветили.

ЧЕСТИТО на Керал:))))Много здраве на малкия им син и бързо възстановяване на мама 

Тара сутиените на Трунмф за кърмачки ги има във всичките им фирмени магазини,аз моя си го взех от мола на Станболийски и там ги имаше всички модели, които може и тук да разгледаш
http://www.triumph.com/bg/bg/772.html

Много ти благодаря! Даже си харесах от картинките, дано и наистина да е толкова хубав

Честито на Keral! Бързо възстановяване на мама и здраво и щастливо бебе

Тара, знам че проявява тези капризи защото неосъзнато ревнува и иска още повече внимание. Дори с мъжа ми много обсъждаме точно какво да правим в първите месеци и че баткото в никакъв случай не бива да бъда ощетен. Например, когато се роди на брат ми сина му, племенницата ми беше на 5 и половина, и те от толкова прехласване по бебето...от баби, дядовци...абе от всички тя милата беше в едно ужасно психологическо състояние. Понеже постоянно и говореха "тихо, не там, не го пипай".... и подобни. И когато изписаха бебето и отидохме в тях да го видим и видях как всички се суетят при него /а да не се лъжем първите 2-3 седмици новородените спят и папкат предимно/ а тя беше като изолирана ми стана много мъчно. И аз обожавам децата на брат ми и веднага я присламчих да си поиграем и поговорим. От нея чух тогава "не ИМ искам бебето", "Щом мама вече няма да ме обича" и подобни  . Естествено и обяснявах че това изобщо не е така, но тя беше много наранена от държанието на всички към нея. След което много се скарах на брат ми. И сега твърдо сме решили с мъжа ми, и дори съм сигурна че първият един месец по-голяма нужда от внимание ще има първото детенце. Няма как да е лесно, но с мнооого търпение и говорене и в никакъв случай пренебрегване смятам че ще успеем да се спогодим. Иначе той няма търпение за бебето, гали ми корема......но някак си, усещам го че не съм му толкова близка колкото преди 1-2 месеца. Доста често например ми задава въпроса кога ще почна да го гушкам пак и дали ще го правя, като вече нямам корем ще мога ли да го вдигам. Смисъл, аз не че не го гушкам, ами например ако падне да го гушна и да го занеса до пейката.....или нещо подобно, което в момента няма как да направя, все пак той тежи 20 кг. Търпение и кураж му е майката....а както знаеме за овена и проблема му с търпението   ще трябва да свиквам.

Мишчица, напълно подкрепям казаното от теб, до последната дума. Вниманието към голямото дете трябва да бъде дори по-голямо от това към бебето в началото. А за племенницата ти ми стана много мъчно, направо се поставих на нейно място и усетих колко и е било съмотно и тъжно. За съжаление родителите много често допускат тази грешка и то без да искат и горките дечица адски страдат.

А за овена и търпението му... хахаха, говори ми, цял живот се опитвам да се науча на търпение и все не ми се отдава   

snowwhite, възможно е да преносиш и с второто

да видим и мен какво ме чака с ревността, нищо че синът ми е по-малък от дискутираната възраст. Напоследък Стефан много се занимава с едно бебе кукла, което има шише мляко и биберон, и той го храни, дава му бибка - надявам се по някакъв начин да се подготвя за събитието.

Иначе ние сме се разбрали, че трябва да обръщаме много внимание на Стефан, и да продължаваме да прекарваме време само с него. Например - аз да го изведа за 1 h и да съм пак "само неговата мама" без бебето, същото и с татко му. Но да видим - имам куп теории в галвата, ама докато не се изпробват, не се знае какво работи.


Ох, не думай - не ми се чака толкова много....

Според мен това няма начин да не работи. Децата са много умни и интуитивни и такова поведение веднага ще го разберат правилно. Между другото аз смятам с племенника ми да постъпвам по същия начин - да го взимам без бебето и да се разхождаме само двамата или да отидем на куклен театър. Защото за мен той си е като мое дете и толкова дълго си го гледах и той си е свикнал с мен. Не искам да страда от това, че аз, баба му и дядо му - тримата най-важни хора след майка му и баща му сега няма да обръщат цялото си внимание на него. Освен това не искам да си губя връзката с него, която градихме бавничко и упорито месеци и която лесно може да се разпадне в тази му възраст, ако спрем да се виждаме.