- Публикувана: 10 авг. 2011, 14:49 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2011, 09:37 ч.
Моята любов - книгата.
Аз пък освен към четенето, съм привързана и към книгата като предмет. Мога да кажа,че не съм човек материалист, но като видя книги на едно място ,съм като дете всред въртележки. Единственото място, където ме хваща неразумна страст към пазаруване е книжарницата. Някога много щедро си раздавах книгите, защото нямам време за препрочитане.Вече си мисля,че животът е кратък да се изчетат всички книги, които желая. Но напоследък ме хваща една носталгия по разни стари заглавия.Когато видя изданията на любими книги, които съм чела някога, си спомням за периода, когато ме е вълнувала книгата. И сега вече се боря да ми върнат ,особено любими книги, когато ги дам на приятел.Всъщност започнах по-трудно да ги давам и мисля на кого.Но лошото е, че мястото в къщи е изчерпано. Но не виждам как ще спра да си купувам.Много ми хареса затова и "Къща от хартия" - установих, че и други като мен има по света.
По темата чета и повече по 1 час на ден, но явно чета бавно. Колко страници за час изчитате? Рядко съм чела повече от една книга наведнъж.
По темата чета и повече по 1 час на ден, но явно чета бавно. Колко страници за час изчитате? Рядко съм чела повече от една книга наведнъж.
Обикновено чета по една книга. Ако случайно съм подхванала две, едната винаги изостава. 
Обичам книгите не само като съдържание, но и като книжно тяло. Харесва ми да ги докосвам, да ги разлиствам, обичам миризмата им. Въздейства ми външният им вид- художествено оформление, тип хартия...Самият акт на придобиване на нова книга ми носи голямо удоволствие.
Иначе не изпитвам маниакална привързаност към книжовните си придобивки- Bookcrossing ме научи да се разделям с лекота с голяма част от книгите си и да задържам само онези, които наистина са ми много скъпи и важни.
За съжаление започва да тежи всичката тази хартия както у дома, така и в багажа ми, когато съм извън София. И аз като много други в литературния клуб тук си чакам електронния четец, да видим как ще се погодим с него.
Обичам книгите не само като съдържание, но и като книжно тяло. Харесва ми да ги докосвам, да ги разлиствам, обичам миризмата им. Въздейства ми външният им вид- художествено оформление, тип хартия...Самият акт на придобиване на нова книга ми носи голямо удоволствие.
Иначе не изпитвам маниакална привързаност към книжовните си придобивки- Bookcrossing ме научи да се разделям с лекота с голяма част от книгите си и да задържам само онези, които наистина са ми много скъпи и важни.
За съжаление започва да тежи всичката тази хартия както у дома, така и в багажа ми, когато съм извън София. И аз като много други в литературния клуб тук си чакам електронния четец, да видим как ще се погодим с него.
Но лошото е, че мястото в къщи е изчерпано. Но не виждам как ще спра да си купувам.
Това все едно аз съм го писала
Имам абсолютно същия проблем и мама като ме види вече да се връщам с купени книги (защото рядко си купувам само по една) все казва:"О не, пак ли?!" Еми какво да се прави, обичам си книжките Колкото до четенето на повече от една книга, случва се изключително рядко. Примерно "Живата факла" ми вървеше доста бавно, затова си изчетох едно книжле на английски преди да продължа с нея
Но това е единственият път, в който съм чела 2 книги едновременно, за който се сещам 
А колкото до четенето от екран - не го обичам (сигурно и за това нямам никакви намерения да си взимам Kindle). Случва ми се да си чета от компютъра, но само книги, които са на английски и трябва да си ги набавям от чужбина, за да ги имам
И аз имам много книги и много, ама много обичам да си купувам книги.И аз много обичам книгата като вещ- но пък съм и голям вещоман, ако дам на някого книга(а аз давам само на близки) се побърквам докато не ми я върнат.Дори ми се е случвало да си крия книгите, когато знам че ще идват у нас хора, които като вземат книга и трудно ти я връщат.....Не вземам никога на заем книга,която искам да притежавам- понеже ме е страх,че иначе няма да си я купя. У дома винаги са се купували много книги и аз и сестра ми и преди това баща ми...когато на предното преброяване имаше въпрос за книгите баща ми се побърка от кеф,че отговаряхме на въпроса, който беше последен в списъка.
А ако знаете само колко обичам да ми се подаряват книги- всеки път все напомням и дори пускам във ФБ на стената си разни книги...обаче за моя изненада дори и най- близките ми, които зная,че само това искам пак не ми купуват, мъжът ми все си мисли,че все пак няма да се зарадвам или,че вече е много тривиално......ей, как да ги убедя само това да ми кукуват,незнам.
А ако знаете само колко обичам да ми се подаряват книги- всеки път все напомням и дори пускам във ФБ на стената си разни книги...обаче за моя изненада дори и най- близките ми, които зная,че само това искам пак не ми купуват, мъжът ми все си мисли,че все пак няма да се зарадвам или,че вече е много тривиално......ей, как да ги убедя само това да ми кукуват,незнам.
За темата и старанието ти 
Не знам при вас как е, но аз на компа не мога да чета книги.
Обичам да я държа в ръцете си, да чувствам допира и ...
Относно въпроса дали чета повече от една книга наведнъж - да, случвало ми се е, но рядко. Обикновено, когато една книга не ме е грабнала достатъчно, тогава посягам и към други, успоредно с нея.
Обичам и красивите домашни библиотеки... Адски празен, пуст и неуютен ми е дом без книги.
Обичам да я държа в ръцете си, да чувствам допира и ...
Относно въпроса дали чета повече от една книга наведнъж - да, случвало ми се е, но рядко. Обикновено, когато една книга не ме е грабнала достатъчно, тогава посягам и към други, успоредно с нея.
Обичам и красивите домашни библиотеки... Адски празен, пуст и неуютен ми е дом без книги.
Не държа да притежавам книгата, затова често подарявам книги, които съм прочела и ми се струва, че ще се харесат на човека, на когото ги давам. Любимият ми Борис Виан например винаги си го купувам и после подарявам на приятелката, която ми го откри - нещо като ритуал и знак на благодарност 
На компа не мога да чета.
На компа не мога да чета.
Лесно се разделям с нови книги/издания, колкото и да са гладки, чисти и нови, мога веднага да ги дам/разменя; по-трудно ми е да се разделя със старите – в неголямата ни библиотека на 1-ви ред са стари издания на любимите ми Стайнбек, Хемингуей, Селинджър, не толкова любими Оскар Уайлд, Айрис Мърдок, С. Моъм, но не бих ги дала и за най-търсените от мен съвременни книги... Като чета разбира се предпочитам твърди бели страници, а не пожълтели и прозрачно тънки, но старите книги явно си ги държа като едно утвърдено богатство...
Опитвала съм 1-2 пъти, но не мога да чета на екран. По цял ден работя пред компютъра и ми е предостатъчно. Не съм фанатик на тема книги от хартия, но просто засега не ми се налага да търся електронни, имам достатъчно източници на „истински” книги, дори често над 10 броя ме чакат – от двете библиотеки, от книжарници, от размяна и др.
Опитвала съм 1-2 пъти, но не мога да чета на екран. По цял ден работя пред компютъра и ми е предостатъчно. Не съм фанатик на тема книги от хартия, но просто засега не ми се налага да търся електронни, имам достатъчно източници на „истински” книги, дори често над 10 броя ме чакат – от двете библиотеки, от книжарници, от размяна и др.
Аз също трудно се разделям с книгите си. По принцип с лекота давам книга, за да се прочете, но не подарявам. Следя на кой какво давам и чакам да си ми го върнат. Ето, сега съм раздала поне 10, бавят ми ги и това леееееекинко ме дразни. Не обичам да се разделям с книгите си. Колкото и стари да са. И понеже имаме страшно много, с брат ми обмисляме да ги сортираме и във фирмената им сграда да направим библиотека, а в домовете ни да останат само част от книгите. Голяма стисла съм явно. 
Но това е задача, която изисква много време, с което засега аз не разполагам. 
Но това е задача, която изисква много време, с което засега аз не разполагам. 
с брат ми обмисляме да ги сортираме и във фирмената им сграда да направим библиотека
И може да направите библиотека за служителите.
Аз много бих искала да имам книжарница от онези малките, в които можеш да седнеш и четеш на чаша кафе. Цитат
Аз много бих искала да имам книжарница от онези малките, в които можеш да седнеш и четеш на чаша кафе.
и аз само за това си говоря напоследък.....
ами наистина удобни места за сядане- да поседнеш час-два да почетеш...
Тук в Пловдив, в едната книжарница на Хеликон има места за четене. Но няма кафе .
Аз замислям да отделя специализираната литература и първо нея да дам във фирмата. Защото баща ми има около 2000 тома специализирана литература. Мислила съм да я даря на някоя библиотека, но сърце не ми дава, прекалено голям сантимент имам все още. Отделно имаме и много енциклопедии и други подобни. А имаме е около 20 книги от началото на 20-ти век. Прадядо ми е имал книжарница на Джумаята в Пловдив навремето и предполагам, че са останали от него. Според мен са уникални книги и сигурно са скъпи копия. Искаше ми се да направим и една "витрина" ли и аз не знам как да го нарека с тези редки и стари книги. И тази библиотека я замислям не защото някой от фирмата им ще се засили да чете /нямам такива очаквания/, а по-скоро, защото сградата е голяма, има място и е достаъпна и за мен и моето семейство, и за брат ми и неговото семейство. Та общите книги, които са останали от татко и дядо да са там и за двама ни. В момента са разпилени по библиотеките на 4 къщи, за които или аз или той все си подхвърляме ключовете. На един по-късен етап ще отделим и от личните си книги /моите много скоро ще имат нужда от сортиране и пренареждане/. А за кафе към "служебната" библиотека към момента и дума и лаф не става.
Но това са идеи и планове, които сме си говорили с брат ми. Макар че, нищо чудно до година-две да запретна ръкави и да се заема, знам ли...
.Аз замислям да отделя специализираната литература и първо нея да дам във фирмата. Защото баща ми има около 2000 тома специализирана литература. Мислила съм да я даря на някоя библиотека, но сърце не ми дава, прекалено голям сантимент имам все още. Отделно имаме и много енциклопедии и други подобни. А имаме е около 20 книги от началото на 20-ти век. Прадядо ми е имал книжарница на Джумаята в Пловдив навремето и предполагам, че са останали от него. Според мен са уникални книги и сигурно са скъпи копия. Искаше ми се да направим и една "витрина" ли и аз не знам как да го нарека с тези редки и стари книги. И тази библиотека я замислям не защото някой от фирмата им ще се засили да чете /нямам такива очаквания/, а по-скоро, защото сградата е голяма, има място и е достаъпна и за мен и моето семейство, и за брат ми и неговото семейство. Та общите книги, които са останали от татко и дядо да са там и за двама ни. В момента са разпилени по библиотеките на 4 къщи, за които или аз или той все си подхвърляме ключовете. На един по-късен етап ще отделим и от личните си книги /моите много скоро ще имат нужда от сортиране и пренареждане/. А за кафе към "служебната" библиотека към момента и дума и лаф не става.
Но това са идеи и планове, които сме си говорили с брат ми. Макар че, нищо чудно до година-две да запретна ръкави и да се заема, знам ли...