djoleva нали не го приемаш лично моето отношение към постовете ти. 
Опитвам се само да представя нещата от друга гледна точка.
Не казвам, че нямаш и ти право, но истината не е само с едно лице. Нещата са относителни и зависят от това, от кой ъгъл ги гледаш.
Няма как да обвиня Али Ръза, че не говори с децата си, при положение, че той разбира последен за проблемите и то в момент, когато нещата са се объркали до степен да няма връщане назад.
Какво да говори, след като той дори не знае, че има такъв проблем.
Иначе си спомням разговора му с Лейля при психиатърката. Също така опитите му да говори с Шефкет, като го виждаше угрижен и замислен, на които сина му отговаряше с дежурното "няма нищо" и не смееше да го погледне в очите.
Спомням си и това, което каза на Неджля, когато тя се засили да напуска Джем и да се връща при родителите си. В думите му имаше много истина тогава.
За това не мога да се съглася, че той не прави опити да говори с децата си.
А за това какво мислят децата му, че е най-добре за тях, то се видя. Лейля бременна от мъж като Оуз, а Шефкет разорен заради някакво криворазбрано отмъщение.
Както се казва в подобни случай, това, което те сами си причиняват и най-големия им враг, не може да им го причини.
Беше споменато и, че Али Ръза не е подготвил децата си за големия град. Интересно ми е да разбера как се подготвя например човек за такива като Ферхунде?
Някой ще каже, да им давал повече свободи, да не ги ограничавал. Ама за това трябва да им има доверие. А децата му много пъти показаха, че говорят едно, а правят друго. Как да им има доверие и да им даде свобода тогава.
Опитвам се само да представя нещата от друга гледна точка.
Не казвам, че нямаш и ти право, но истината не е само с едно лице. Нещата са относителни и зависят от това, от кой ъгъл ги гледаш.
Няма как да обвиня Али Ръза, че не говори с децата си, при положение, че той разбира последен за проблемите и то в момент, когато нещата са се объркали до степен да няма връщане назад.
Какво да говори, след като той дори не знае, че има такъв проблем.
Иначе си спомням разговора му с Лейля при психиатърката. Също така опитите му да говори с Шефкет, като го виждаше угрижен и замислен, на които сина му отговаряше с дежурното "няма нищо" и не смееше да го погледне в очите.
Спомням си и това, което каза на Неджля, когато тя се засили да напуска Джем и да се връща при родителите си. В думите му имаше много истина тогава.
За това не мога да се съглася, че той не прави опити да говори с децата си.
А за това какво мислят децата му, че е най-добре за тях, то се видя. Лейля бременна от мъж като Оуз, а Шефкет разорен заради някакво криворазбрано отмъщение.
Както се казва в подобни случай, това, което те сами си причиняват и най-големия им враг, не може да им го причини.
Беше споменато и, че Али Ръза не е подготвил децата си за големия град. Интересно ми е да разбера как се подготвя например човек за такива като Ферхунде?
Някой ще каже, да им давал повече свободи, да не ги ограничавал. Ама за това трябва да им има доверие. А децата му много пъти показаха, че говорят едно, а правят друго. Как да им има доверие и да им даде свобода тогава.
и да разберем до колко подновяването на епизодите е върнало интереса на хората 
Освен това виждам и още една прилика,но този път не бащата,а майката искаше да ожени дъщеря си за един техен братовчед май беше,който щял да наследи къщата им след като бащата почине.Тогава майката каза на Елизабет (дъщерята),че ако не се ожeни ще я зачеркне,а бащата каза ,че в крайна сметка тая ще остане с един родител,защото ако се ожени той ще я зачеркне.. 
А младоженеца бешеее...(Действието се развива през 19-ти век в Англия) 
Стигнах до извода, че колкото и пъти да гледам "Листопад" май никога няма да ми омръзне.