Моля, изберете заглавие за следваща тема 
- Публикувана: 11 авг. 2011, 23:44 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2011, 23:05 ч.
Юлчето пристъпва с радост – заредено с нова пакост!
При нас ревност има, но от моя страна 
Яд ме е, Че беба не ме ревнува или предпоЧита пред другите 
Баща и се радва на тази Чест, аз все едно не съм и майка. Добре, Че ми го казва понякога, та да не забравя, Че съм и такава 
Има ли други такива "неблагодарници"
След време като се появи и друго бебЧе да видим как ще е
Яд ме е, Че беба не ме ревнува или предпоЧита пред другите Баща и се радва на тази Чест, аз все едно не съм и майка. Добре, Че ми го казва понякога, та да не забравя, Че съм и такава Има ли други такива "неблагодарници"
След време като се появи и друго бебЧе да видим как ще е
И при нас е нешо подобно. Особено силно ревнувам от свекърва ми, когато той се заиграе с нея
Явно несъзнателно искам да си е само МОЙ 
Добре, че успявам да си овладея поведението Но има и моменти, в които предпочита само мен и нито баба, нито тати - НИКОЙ друг не иска 
Но не е често явление 
От друга страна така по-лесно се адаптира, когато се наложи да отстъствам през деня.
Здравейте! Не съм се записвала от много време, но сега Крис спи и реших да ви попрочета и да драсна някой ред. Ние сме болни от понеделник насам, на антибиотик е и носа му е адски запушен и не може да спи и да се храни спокойно детето, да не говорим пък за цокането, голям зор му е, вече почти се отказва и заспива разсърден, че не може да сукне. Надявам се да се пооправим скоро, но педи каза да давам лекарствата поне до към 7-8 октомври. Много ми се вижда това, от 26-ти септември сме ги почнали. Оф, почва се пак с тия вируси, болести, сополи, кашлици, Крис от януари месец не се беше разболявал.
Относно ревността - Крис я проявява спрямо мен. Не дава на никой да ме целува, прегръща, да ми отнема вниманието, особено пък на компютъра
Много е привързан към мен, като марка е лепнат, не признава никой друг, малко е уморително това постоянно внимание.
Дрешки и обувки няма да купувам, имам от приятелки страшно много и просто няма смисъл. Повечето дрешки са чисто нови, а и обувчиците и ботушките също.
Относно ревността - Крис я проявява спрямо мен. Не дава на никой да ме целува, прегръща, да ми отнема вниманието, особено пък на компютъра
Много е привързан към мен, като марка е лепнат, не признава никой друг, малко е уморително това постоянно внимание.Дрешки и обувки няма да купувам, имам от приятелки страшно много и просто няма смисъл. Повечето дрешки са чисто нови, а и обувчиците и ботушките също.
Кости 
и при нас беше така - мен ме приема, като "табуретка" в стаята - аз винаги съм там, винаги на разположение, удобна .... докато като дойде нов човек, това е развлечение, разнообразие ......
но в интерес на истината, когато съм го оставяла някъде - примерно при баба си - винаги е ревал ... че го оставям .... или като го вземам - ако се покажа да го видя в стаята и изляза в коридора - да се събуя - рев ...рев .... че го изоставям ....
т.е когато сме заедно - съм даденост, но като го оставям съм важна
иначе .... много обича да си играем, търси ми вниманието, но е свикнал да го има
сега, като ходя на работа - все мъжа ми го води и взима от бабата, вчера ходих аз, че тати е в командиворка ... и като ме видя - започна да тропка с крачета от щастие - с едни ситни стъпчици, притреперва, ухилен, вдига ръчички .... направо ме просълзи .... после цялата вечер ми се умилква .... гальовен.... играе си, заспа спокоен, без проблеми ....
... сутринта реве, че излизаме ..... знае, че като излезем ще се разделим, а преди това - винаги се е радвал, че излзиаме ...и сега ...рев по пътя, в асансьора ..... голяма драма, когато баща му го води - все едно отиват на разходка, а когато аз го оставям рев и драма .....
и при нас беше така - мен ме приема, като "табуретка" в стаята - аз винаги съм там, винаги на разположение, удобна .... докато като дойде нов човек, това е развлечение, разнообразие ......но в интерес на истината, когато съм го оставяла някъде - примерно при баба си - винаги е ревал ... че го оставям .... или като го вземам - ако се покажа да го видя в стаята и изляза в коридора - да се събуя - рев ...рев .... че го изоставям ....
т.е когато сме заедно - съм даденост, но като го оставям съм важна
иначе .... много обича да си играем, търси ми вниманието, но е свикнал да го има
сега, като ходя на работа - все мъжа ми го води и взима от бабата, вчера ходих аз, че тати е в командиворка ... и като ме видя - започна да тропка с крачета от щастие - с едни ситни стъпчици, притреперва, ухилен, вдига ръчички .... направо ме просълзи .... после цялата вечер ми се умилква .... гальовен.... играе си, заспа спокоен, без проблеми ....
... сутринта реве, че излизаме ..... знае, че като излезем ще се разделим, а преди това - винаги се е радвал, че излзиаме ...и сега ...рев по пътя, в асансьора ..... голяма драма, когато баща му го води - все едно отиват на разходка, а когато аз го оставям рев и драма .....
Уф, Мила, бързо да оздравява дечко. За нослето пролетта бяха изписали на беба Vibrocil, а после и на мен ми се наложи, та го ползвах и съм много доволна. Но за малчо доктор тр. да каже.
Мда, Kosty, и аз се чувстах често като фоново явление, но след като я оставих два пъти за по 3-4 часа на баби и дядовци последва обрат Два дена не даваше да й изчезна от поглед и ако повече от 10 минути не й обърна внимание идва, дърпа ме за пръста и да ме води някъде да играем. То и т'ва не е оферта.
За пантофки ще ползвам Befado: http://net.ilinor.bg/index.php?route=product/product&path=43 … amp;product_id=57 . Много съм доволна от летния вариант, износи един чифт и сега ползва втори подобен на този модел: http://net.ilinor.bg/index.php?route=product/product&path=43 … amp;product_id=64
Лятото и за навън стават, но са дишащи и не са за дъжд
Вътре са с чуден текстил и могат да се носят на босо. Перат се и в пералня без деформация 
Обаче от Дупница ги купувам, защото тук магазинчетата не са ми удобни.
Взехме й маратонки Puma от СпортсДирект, но май са й бая големи и не се сгъват на предвиденото място => фешън е, ама ходи кат пате.
За зимни обувки още се ослушвам, пък то зимата дойде
Мда, Kosty, и аз се чувстах често като фоново явление, но след като я оставих два пъти за по 3-4 часа на баби и дядовци последва обрат
Два дена не даваше да й изчезна от поглед и ако повече от 10 минути не й обърна внимание идва, дърпа ме за пръста и да ме води някъде да играем. То и т'ва не е оферта.За пантофки ще ползвам Befado: http://net.ilinor.bg/index.php?route=product/product&path=43 … amp;product_id=57 . Много съм доволна от летния вариант, износи един чифт и сега ползва втори подобен на този модел: http://net.ilinor.bg/index.php?route=product/product&path=43 … amp;product_id=64
Лятото и за навън стават, но са дишащи и не са за дъжд
Вътре са с чуден текстил и могат да се носят на босо. Перат се и в пералня без деформация Обаче от Дупница ги купувам, защото тук магазинчетата не са ми удобни.Взехме й маратонки Puma от СпортсДирект, но май са й бая големи и не се сгъват на предвиденото място => фешън е, ама ходи кат пате.
За зимни обувки още се ослушвам, пък то зимата дойде
Абе, гледам цените по бг магазините и сайтовете. Е, как е възможно в Англия 3бр. качествени памучни бодита да струват 5 паунда (приблизително 10лв), а у нас едно боди да е 15лв И това ако не е обирджийство...Работила съм в шивашка фирма в администрацията и искам да ви кажа, че се слагат надценки над 60% към реалната цена и това още от производителя А докато стигне до купувача е увеличило поне 2 пъти стойността с и 
И това ако не е обирджийство...Работила съм в шивашка фирма в администрацията и искам да ви кажа, че се слагат надценки над 60% към реалната цена и това още от производителя А докато стигне до купувача е увеличило поне 2 пъти стойността с и 
Току що се прибирам от "разходка". Ходихме до шадраваните, на пързалките, после се качи в количката на път за вкъщи и естествено последния километър носех едно ревящо и гърчещо се в мен дете! Толкова съм ядосана, че направо ми се плаче! Как може майките да си ходят с децата по цял ден навън, а само моята прекрасна дъщеря да ме прави на луда гъба. Не иска да стои в количката, не иска и да я нося - е как да я пусна на улицата сред колите да бяга?
Направо съм ужасена - скъса се да реве и пищи по улиците, сигурно сме били ужасна картинка!
Сега е при баба си (тя беше с нас на разходка) и се приспиват.
Моля ви кажете има ли други като нас или ще влизам в лудница вече?
Направо съм ужасена - скъса се да реве и пищи по улиците, сигурно сме били ужасна картинка!
Сега е при баба си (тя беше с нас на разходка) и се приспиват.
Моля ви кажете има ли други като нас или ще влизам в лудница вече?
Децата някой път не искат да става това,което ние им налагаме и се съпротивляват,както могат.
С време ще се научат да играят "нашите игри".
А докато не го могат ще им търпим магариите,но и ще вършим все пак това,което трябва,без да губим самоконтрол и без да се въвличаме емоциално в настроенията на мъничетата.
Mermaid1,най-малко да те безпокои това,каква картинка сте били!
Повечето майки минават през това и ,повярвай,навлизат в положението ти,макар и безмълвно.
С време ще се научат да играят "нашите игри".
А докато не го могат ще им търпим магариите,но и ще вършим все пак това,което трябва,без да губим самоконтрол и без да се въвличаме емоциално в настроенията на мъничетата.
Mermaid1,най-малко да те безпокои това,каква картинка сте били!
Повечето майки минават през това и ,повярвай,навлизат в положението ти,макар и безмълвно.
Mermaid1, не си сама споко
Ние поради тази причина вече излизаме без количка на "разходка". Само на дълги разстояния го изкарвам с количка.
Значи разходката представлява следното нещо: Той ходи аз го гоня и го пазя да не се пребие или съответно от колите
Евентуално ако аз определя посоката той започва да ми виси на ръката, ама буквално виси, влачи се и ляга. Засега истерии няма, но отстрани изглеждаме като "тая как си влачи детето, ще му отскубне ръката"
Ете т'ва ни е разходката. НО напоследък съм категорична-никакво пускане и никакво гонене. Той вече трябва да се научи, че навън сме винаги хванати за ръка и точка. Досега нищо не съм налагала така категорично. Много съм либерална по принцип. Забранила съм само пипане на контакт и ето че дойде време за забрана номер 2. Навън за ръка и плътно до мама
Не се стряскай и не се нервирай, сигурно ще става по-интересно
Ние поради тази причина вече излизаме без количка на "разходка". Само на дълги разстояния го изкарвам с количка.
Значи разходката представлява следното нещо: Той ходи аз го гоня и го пазя да не се пребие или съответно от колите
Евентуално ако аз определя посоката той започва да ми виси на ръката, ама буквално виси, влачи се и ляга. Засега истерии няма, но отстрани изглеждаме като "тая как си влачи детето, ще му отскубне ръката"
Ете т'ва ни е разходката. НО напоследък съм категорична-никакво пускане и никакво гонене. Той вече трябва да се научи, че навън сме винаги хванати за ръка и точка. Досега нищо не съм налагала така категорично. Много съм либерална по принцип. Забранила съм само пипане на контакт и ето че дойде време за забрана номер 2. Навън за ръка и плътно до мама
Не се стряскай и не се нервирай, сигурно ще става по-интересно
Благодаря ви за отговорите!
Ама някой път ми става толкова криво! Аз не съм особено добра в настояването и именно оттам ми идват май проблемите. "айде ще я взема от количката, за да не плаче" - това се случваше още през втория и месец. После "иска да се изправи да гледа", "иска да седи", "иска да стане", "иска да върви" - все се намираше някой да ми измисли причина, че да не оставям да реве. А може би ако бях твърда тогава, сега щеше да се е научила да се вози. Ама м..ната му - детето вече проходи и ще се оправяме и без количка.
Danito_d - и аз постоянно я карам да ме държи за ръката, но тя се увлича и побягва ту насам, ту натам и моите молби остават някъде там в пространството...
Селма - много добре си го написала, а за самоконтрола - не съм от тези майки, дето крещят или удрят детето си на улицата, аз мълча, но вътре в мен съм много огорчена, че не мога да се справя с детския характер.
Ама някой път ми става толкова криво! Аз не съм особено добра в настояването и именно оттам ми идват май проблемите. "айде ще я взема от количката, за да не плаче" - това се случваше още през втория и месец. После "иска да се изправи да гледа", "иска да седи", "иска да стане", "иска да върви" - все се намираше някой да ми измисли причина, че да не оставям да реве. А може би ако бях твърда тогава, сега щеше да се е научила да се вози. Ама м..ната му - детето вече проходи и ще се оправяме и без количка.
Danito_d - и аз постоянно я карам да ме държи за ръката, но тя се увлича и побягва ту насам, ту натам и моите молби остават някъде там в пространството...
Селма - много добре си го написала, а за самоконтрола - не съм от тези майки, дето крещят или удрят детето си на улицата, аз мълча, но вътре в мен съм много огорчена, че не мога да се справя с детския характер.
........... аз мълча, но вътре в мен съм много огорчена, че не мога да се справя с детския характер.
Повярвай,ще го забрави много по-бързо от теб!А това за характерите....Те тъкмо се оформят сега.Така че твоите хем непреклонност,хем спокойствие (без самообвинения) в такива ситуации ще повлияят много добре за формирането му!
Danito_d - и аз постоянно я карам да ме държи за ръката, но тя се увлича и побягва ту насам, ту натам и моите молби остават някъде там в пространството...
как така "карам" и "моля" хващам го здраво за ръката и го държа аз, ако чакам да го помоля и той да ме хване нали се сещаш кога ще ме послуша
Danito_d - и аз постоянно я карам да ме държи за ръката, но тя се увлича и побягва ту насам, ту натам и моите молби остават някъде там в пространството...
как така "карам" и "моля" хващам го здраво за ръката и го държа аз, ако чакам да го помоля и той да ме хване нали се сещаш кога ще ме послуша
и тогава наистина ставам майка влачеща детето си
