Последните пет книги, които прочетох # 2

Аз. Страхотна е. Това ми е едно от най-добрите попадения тази година... 

1. Ъ.Шоу "Нощна работа" 8/10
2.И.Алиенде "Къщата на духовете"10/10
3. Д.Стайнбек "Пътешествие с Чарли" 7/10
4.Ъ.Шоу "Вечер във Византия" 7/10
5. А. Нотомб "Живак" 10/10

"Тайният живот на пчелите" от Сю Монк Кид. Като цяло хубава книга с усещане за летен бриз от онзи специалния аромат, който се носи въвъ въздуха, когато нощите са топли, а щурците свирят своите любовни песни. Книга за израстването на едно момиче, преминало през най-тежкото- да загуби майка си и да я търси във всеки свои копнеж."Забележителен разказ за божествената сила на жените и трансформиращата енергия на любовта".
Много плитка и елементарна. Не ми хареса никак, макар че в частта за Италия ми беше интересно, дотолкова,че всичко свързано с Италия ми харесва. Усещане за copy-paste от уикипедия за факти и събития. Като цяло загуба на време.
Страхотна!Героят на Тромпетът се нарича Джос Муди и е шотландец. Действието започва с погребението му, на което съпругата и синът му не си проговарят. Защо - защото синът, осиновеният Колман, разбира едва в моргата за пола на баща си.
И започва редица от разкази - два основни - на съпругата и на сина, плюс този на траурния агент, на съдебния лекар, на една журналистка, на един барабанист, на чистачката на дома, на стара приятелка от училище...
Една от главите, наречена „Музика", дори ни вкарва в главата на тромпетиста, докато свири и преживява музиката си. Тук експериментаторството е най-явно, но и на още места си личи, че Джаки Кей е преди всичко поетеса.
А че е силен романист ще се убеди всеки, който знае колко важни за качествената проза са психологически обоснованите конфликти. Героите правят компромиси със съвестта си или са готови на всякакви жертви заради любовта. Но са и гневни. Синът е гневен като всяко осиновено дете и като всяко дете на прочут родител. Журналистката се ядосва, че трябва да положи чутовни усилия по една нищо и никаква, жълта тема. Траурният агент е старомоден джентълмен, който не разбира модерния свят и, окей, не се гневи точно, а по-скоро живее в апатия и отказва да приеме идиотския прогрес.
Всъщност всичко започва през 1955-а, когато едно момиче се омъжва за облечена в мъжки дрехи негърка, а майката му отказва да присъства на сватбата. Накрая все пак си плаща масрафа с думите: „Веднъж женя дъщеря!" Или с други думи - книгата е повече за расизма, отколкото за социалното неравенство на жените. От друга страна, как да свириш на тромпет в мъжки клубове през 50-те, без да си мъж?

Осемте разказа за осем жени са всъщност осем любовни истории - разтърсващи и раняващи. От дребната продавачка до безжалостната милиардерка, от разочарованата жена около трийсетте до загадъчната босонога принцеса, като се мине през двулични съпруги, любовници и майки, болни по своите дъщери - Ерик-Еманюел Шмит създава една незабравима галерия от образи на жени, които с нежност следва в техния лов за щастие. Страхотна!

Изкусително съчетание от любов, апетитни блюда и ексцентрични персонажи е "Сватовникът от Перигор" от Джулия Стюарт.
Авторката написва книгата, след като посещава неколкократно департамент Дордон във Франция. Докато пише "Сватовникът от Перигор", живее три месеца в района, за да я довърши и да добави всички малки и колоритни детайли. Самото селце, Амор сюр Бел, е вдъхновено като образ от селище, близо до Брантом, където Джулия се установява през този период. Разговорите с местните жители за живота във френската провинция й дават възможност да включи в книгата някои абсурдни случки, които карат читателите да останат без дъх от смях. Джулия е била на всички места за срещи, които описва в книгата си. Разглеждала е местния замък, посещавала е пещери, фестивал на цветята, фолклорен фестивал в Окситания и дори фестивал на маймуни. В ресторанта "Truffle Auberge" опитва трюфели за сто евро – най-скъпото ястие, което някога е яла, но самата тя признава, че си е струвало всяко евро.
"Надявам се "Сватовникът от Перигор" да ви отведе в Югозападна Франция, едно от любимите ми места в света. И да ви вдъхнови да го посетите някой ден. А когато стигнете там, не забравяйте да опитате всички видове кексчета и тортички, които ще ви съблазнят в местните сладкарници. Никога не се знае какво ще намерите в някое от тях...
Bon voyage!"

Книгата предлага невероятни описания на вкусове, аромати и картини, съчетани с множество любопитни факти от света на кафето.

Освен вълнуваща история за любовта във всичките й форми - като духовност, като емоция и като страстен секс, "С дъх на кафе" представя и изключително интересна картина за живота на хората в края на 19 в.

Читателят се оказва потопен в артистичната атмосферата на Лондон от времето на Оскар Уайлд (дори успява да се натъкне на неговия любовник в една от сцените в книгата), съпреживява политическата борба на жените за равни права между половете, става свидетел на динамичното развитие на търговията и на създаването на редица изобретения, без които модерният свят не би бил същият, докосва се до изумителните култура и традициии на Африка.
Разтоварващо чиклитче!
Чучулигата е роман за преживяванията на една млада девойка -Фериде Чучулигата. Детството на тази възпитаничка на френски пансион, останала рано без майка, преминава в пътешествия по разни страни на Близкия изток, където баща й, като офицер бива изпратен да служи.Така Фериде расте необезпокоявана от тогавашните възпитателни методи. Ето защо тя е твърде далече от лицемерието на хората от своята среда, реагира не нещата не така, както биха изисквали нормите на поведение на едно момиче от добър произход.
Един ден преди сватбата си Фериде научава, че докато е учила в пансиона, нейният годеник е имал сериозна връзка с друга жена. Фериде отхвърля мисълта за спокоен и щастлив живот и избягва. Започват сполуките и разочарованията на изхвръкналата от гнездото чучулига, която за искали да затворят в клетка. Тя учителства в разни села и градове в Западен Анадол. След години се завръща убедена, че се обичат и се омъжва за него.
Успоредно с основното действия авторът развива и няколко второстепенни теми, в които можем да видим ужасната нищета на анадолския селянини, охолен и безцелен живот на богатите и стигаща до комичност корупция на администрацията в имеприята.

„Отвъд скритите спомени” – Менис Юсри 7/10
Авторът заема важно място в живота на нашето семейство. Практическите му семинари също. Може би затова книгата не ме впечатли особено много, след толкова “action” на живо.
„Евангелието според Пилат” – Е. Е. Шмит 7-7,5/10
Повече ми хареса първата част, когато разказвач е Исус. След това малко се отегчих, защото твърде дълго търси истината Пилат – е, не е лесно! . Друга причина да не я оценя беше, че в този период имах по няколко (или николко) минутки за четене на ден и така много се проточиха нещата, откъсната бях някак от книгата. Все пак на много места отново се възхищавах на езика на Шмит.
„Художникът” - Уилиам Уортън 8-8,5/10
Сякаш най-много ми хареса от книгите на Уортън, които съм чела . Може би защото тук главният герой беше по-ведър (въпреки мислите за напредването на възрастта) и „неувреден” от войната като героите в другите книги на У. У. А може би защото става въпрос за другата ми страст – рисуването. По много приятен начин е описан творческия процес, страхотна е парижката атмосфера, много близки ми бяха разсъжденията на Художника и леката му самоирония. Преводът ми се стори много добър, точно отразява настроението. 
„37,2 сутринта” – Филип Джиан 6,5-7/10
Нещо ми напомняше на усещането в книгата „Чуй ме”, харесвам такива истории и взаимоотношения, които са сложни, за които обикновено не се говори. Но книгата ми бледнееше пред филма (гледах първо него) - със звук и картина въздействието е още по-силно в моментите на шум и трясък, както и на затишие. 
„Скандал на Олимпиадата” – Фабиан Ленк  5/10
Отново се върнах към детските книги, защото синът ми често иска да чета и аз любимите му книги. Това е нещо като детективска, приключенска и историческа книга (поредица). Всъщност не знам как да я оценя. За мен диалозите, изразите, действията и „изненадите” бяха доста предвидими, стандартни. Но щом детето се е почувствало като герой в книгата и е научило доста за Древна Гърция, сигурно е добра за деца... 

Последните, които си спомням, за някои бая се напрягах да се сетя.
"18 % сиво "на Карабашлиев
"Момичето със сребърната обица" Трейси Шевалие
"Образцов дом" Ваня Щерева
"Островът под морето" Алиенде
"Слепота" Сарамаго
"Коко и Игор"
Ако трябва да ги оценявам, най-слаба оценка бих дала на " Коко и Игор",рядко дочитам нещо, което откровено ме дразни като стил. Тази книга е най-слабото нещо, което съм чела от години. След нея бих наредила Трейси Шевалие и накрая Ваня Щерева. Останалите книги определено ми харесаха. Хубави книги и много различни сами по себе си.

Петте последни:

Джордж Оруел - "1984" (6/6)
Джон Гришам - "Клиентът" (4/6)
Харуки Мураками - "Спутник, моя любов" (6/6)
Сидни Шелдън - "Кой се страхува от мрака" (4/6)
Сидни Шелдън - "Греховете на светците" (5/6)

Последните ми 5 за тази година, все хубави:

   "Играта на ангела" - Карлос Руис Сафон

   "Езерото на гарваните", Мери Лосън

   "Радиото на Дарвин", Грег Беър
   
   "Градина на желанията", Сара Адисън Алън

   "Марина" - Карлос Руис Сафон

Последните пет за тази година са с Коледни сюжети:

1. "Една Коледа в Париж" - С. Моъм  /хареса ми/
2. "Да пропуснеш Коледа" - Гришам - /не я препоръчвам/
3. "Месия" - Гор Видал /не я препоръчвам/
4. "Императрицата" - Пол Лу Сюлицер / хареса ми/
5. "Три чаши чай" - сега ги започвам, но май ще дочитам през следващата година:))

Брей, оказа се, че много отдавна не съм се вписвала, та това са моите последни книги за тази година:

Треска за бебе от Шинейд Мориарти- 10/10 - тази ще се окаже наистина последната за тази година, защото няма да мога да прочета настоящата . Жени борили се да забременеят ще се открият в тази книга поне в някакво процентно съотношение, при мен се касае за 85 % 

БРАТСТВОТО НА ЧЕРНИЯ КИНЖАЛ: Освободена любов от Дж. Р. Уорд - 10/10 Това беше 5 или 6 книга от поредицата. И да ми се смеете, това е. Вампирската вълна се оказа голяма приказка за мен и още от време на време навлизам в нея... Сега ме чака на секцията поредната от тази поредица, но... като и дойде времето, че има още преди нея. 

Пак ли сбърках от Каролин Апчър - 5/10 Чиклит. Често се питам за какво точно се разказваше, т.е. бързо съм я заличила от мозъка си.

Надеждата за дете от Георги Стаменов 7/10 - връчиха ми я в ръцете. Натежа ми медицинската част, а и не знам дали имам нужда да знам за тези неща още... Все намираш нещо различно от това, което уж са ти казали за вярно.

Божията формула от Жозе Родригеш душ Сантуш - 5/10 - Португалския Дан Браун, не ме впечатлява толкова колкото именития му колега. Това е втора негова книга, която чета с големи скоци...

Съдба от Шиничи Хоши - 5/10 сборник разкази от библиотека "Галактика. Книжка за бърз прочит. 

Проклятието от Стивън Кинг - 8/10 - "По-слаб. По-слаб. По-слаб." Тези думи вече носят друго значение за мен. 

Сити от Майкъл Ридпат - 4/10 - ми... 

Преселването на барбароните от Анет Тизон и Талас Тейлър -  имахме гостенче, което се появи с нея. Хубаво е, като видиш дете с книга, която ти навира в ръцете...

Всичко е в играта от Шърли Маклейн 1/10 - тази трябва да я впиша в темата за недочетени книги. Имам още две на тази авторка, ако и те са в този контекст, няма да е от четените от мен.

Нека ти разкажа от Хорхе Букай - 5/10 - да - на заложените притчи, но иначе...  Май съм се пренаситила на такива четива.

Стана дълго, за което се извинявам.
Весело посрещане на Новата 2012 г. и нови срещи с нови заглавия...

Последните пет за 2011 г.:

„Всичко свое нося със себе си” Херта Мюлер 7/10
„Когато бях малко момче” Ерих Кестнер 7/10
„Време за жени” Елена Чижова 8,5/10
„Сияние на жена” Ромен Гари 7/10
„Воайорът” Алберто Моравия 7/10

До 2012 г.!!!

"Всичко е съдбовно" - Стивън Кинг  - 4/10
"Гняв" - Стивън Кинг  - 7/10
"Град Отчаяние" - Стивън Кинг  - 9/10
"Гробище за домашни любимци" - Стивън Кинг  - 5/10
"Дума Ки" - Стивън Кинг  - 8/10
"Дългата разходка" - Стивън Кинг  - 5/10
"Мизъри" - Стивън Кинг  - 10/10

Пристрастих се към неговите книги От тези, които прочетох последно най-много ми хареса "Мизъри" - държеше ме в напрежение през цялото време, а и аз много обичам историите с психопати убийци, които освен, че убиват, също и подлагат жертвата на всякакви изтезания За това и любимият ми филм е "Убийствен пъзел"

„Безсмъртната” Пиер Буржад 5/10
„Най-известните Суфи: Притчи и приказки” Росен Христов 6,5-7/10
„Синът на Ной” Ерик-Еманюел Шмит 10/10
GUNS N' ROSES "Групата, забравена от времето" Пол Стенинг 6,5-7/10
„Тромпет”  Джаки Кей 7/10

Л.Филипова, "Аномалия"
Ант. Баева, "Стъпки в пясъка"
Л. Дилов, "Тилт",
Вероника Денева, "Един друг живот",
Г. Господинов, "Физика на тъгата".
Всичките ми харесаха 

"Жълтите очи на крокодилите" Катрин Панкол - 10/10
"Бавният валс на костеурките" - Катрин Пакол - 9,5/10
"Безкрайният план" Изабел Алиенде- 9/10
"Тайната на Ботичели" Марина Фиорато - 9/10
" Повелителката на водите" - Филипа Грегъри -9/10
" Народна топка" Михаел Вевиг-7/10
"Зимно пътуване" Амели Нотомб - 9/10
Започнах, но не дочетох - "Изповедите на Хела Хел".