Последните пет книги, които прочетох # 2

Героите и ситуациите ми се струват нелогични, всичко се случва, защото на авторката така и трябва. В началото на книгата се разиграва трагедия за която сме уведомени предварително. Къде е ефекта на изненадата?
Детайлите са изморителни и изсмукани от пръстите, за да имаме описателна книга и ни плащат на дума. Много хора са във възторг от описателния и стил, мен ме отегчи до сълзи.
Без да си кривя душата, имаше 3-4 изречения които много ми харесаха, но останалото си беше пълнеж.
Абсолютно не съм съгласна за насилието в частните училища, да си гледа работата. И не вярвам семейство от сой да позволи нещо такова да се случи на детето им, да си имаме уважението.
Развитието на героите е нелогично. Почти всички се променят до неузнаваемост в края на книгата, в разрез с характера си и прочее. Само главният герой запази основната си характеристика и склонности.

Докато в много добри книги не забелязваш писателя, тук тя ти влиза непрекъснато в очите.
Повествованието е от гледната точка на 13 годишно, или от спомените на 23 годишен за събитията, през цялото време обаче виждаш писателката, а не дете на 13.
Понеже чета на Киндъл, виждам какво е впечатлило хората. Има редове подчертани от стотици хора, които намирам за такива очеизвадни клишета, че оставам безмълвна. Може и да са от почитатели на Пауло Коелю.
Авторката неистово подражава на Дикенс, дори имаме героиня Пипа (Пип от Големите надежди), за което са я наградили. Пипа е на 13 и слуша Палестрина (ехм, ехм.. Нидерландската полифонична школа (как пък авторката пропусна Орландо ди Ласо  )

В книгата силно присъства темата за Холандия и културното и наследство- започва в Амстердам, връща се 10 години назад в Ню Йорк (Ню Хаарлем), великите майстори (затова атентатът е в музей ) имаме семейство от холандски произход, препратки към морската мощ на някогашна Холандия, ни в клин ни в ръкав преди да гръмне бомбата ни осведомяват, че изобретателя на микроскопа е холандец. и. т.н и т.н. ad nauseam ...
Книгата първо е издадена там. Авторката може би кандидатства за холандско гражданство. Та така.

Аз разстроих разни хора във форума с мението си, затова те предупреждавам, че тук  трябва да пееш оди на възхвала, защото книгата е получила Пулицър, което автоматично означава, че е страхотна.
Глупости на търкалета. А някога имаше писатели които пишеха шедьоври като "Спасителят в ръжта".

Книгата е наградена защото пише за бомбен атентат, а това им е болна тема на американците.

И не на последно място-  използва думи, които са неуместни за контекста- американците не използват думи като solfege и loo. Защо американец ще говори с англицизми/брит-изми ми остава непонятно. Това са 2 думи за които се сетих сега, четейки имаше още, които ми вадеха очите.
За окарикатурените руснаци дори няма да започвам.

благодаря ти за ревюто, обаче за нетолерантността в този подфорум не съм съгласна - към чужди мнения. Пък "разни хора, разни идеали", ето хвалиш "Спасителят...", аз я четох преди 20 г. и не ме впечатли, виж обаче на Коелю е имало някои от първите му, които са ме вдъхновявали (пак по онова време) и дори възторгвали. Така че - очаквам да харесам "Щиглец", макар че вероятно ще има неща от изброените от теб, които и мен ще подразнят. Остава да се настроя за "проблематична" тематика, което май не ми е на "дневен ред" с оглед реалните такива, които напоследък имам да разрешавам...

О, в съседната  тема ми скочиха веднага, не си измислям.
Спасителят и на мен не ми хареса преди 20 години, но при прерочит като възрастен видях неща които тогава нямаше как да видя, нито можех да свържа (нито за PTSD  знаех тогава, нито че самият Селинджър е участвал в боевете в Нормандия и сам е развил PTSD).
Коелю не посочва цитиран чужд материал в книгите си, а го презентира като свой. Затова му се дразня.
Колежка беше решила да ми покаже колко е мъдър, и ми донесе книга с подчертани пасажи. На следващия ден и донесох оригинала. Остана като поразена от гръм. Така де. Не е модерно да цитираш Библията, но да преписваш, пардон, парафразираш  от писмата на Йоан може. Умрял е достатъчно отдавна, и не може да те осъди.

Дезидерата, беше ми много интересно да те прочета.
Не съм чела, Щиглецът, не смятам и да го чета.
Винаги се радвам на добре обосновани хейтърски мнения. Те са ми по-интересни от положителните.

Естел, благодаря. Мнението ми е по-скоро плод на силно разочарование. Бях убедена, че книгата ще ми хареса. Даже ми докривя още веднъж докато писах.

Понякога награда "Пулицър" значи много, понякога точно нищо . След описаното от Дезидерата и аз няма да посегна към Дона Тарт (дразня се на горе-долу същите неща в книгите, затова).

Да споделя за "Спасителят в ръжта" - според мен това е книга, която трябва да се чете в по-зряла възраст или да се чете два пъти - за тези, които са я чели в гимназията по принуда  - трудно е да се осмисли и разбере на 18 години (според мен). И е добре да е в оригинал, защото има алюзии и препратки, които се губят в превода.

И по темата:

1. Время секонд хэнд - Светлана Алексиевич
2. Венерин волос -  Михаил Шишкин  
3. Pale Fire - Vladimir Nabokov
4. To the End of the Land - David Grossman
5. Повесть о любви и тьме - Амоз Оз

Това беше една от първите характеристики на повествованието, които ме очароваха. Директно ти казва: беше прекрасен ден и никой не очакваше онова, което стана по-късно. За мен има дори по-силно въздействие от изненадата, защото пак си е неизвестност чрез класическият подход на "всезнаещия разказвач" и хвърля сянка върху всички събития, които водят до драмата или трагедията. Дори не знаем какво крие тази сянка, но я има и тя носи силен емоционален заряд.

Само това ще коментирам, не и другата част от поста ти, защото не искам да се приема като критика на твоето читателско преживяване - не е това. Нещо може да ми изглежда дребнаво, но за теб е напълно легитимен недостатък, щом те е подразнило. Лично за мен всичко, което определяш като логически несъответствия, си тежи на мястото в художествения свят на авторката.  

п.п. Харесвам много и Селинджър, прочетох "Спасителят в ръжта" на 17, не по принуда, а през следващите няколко години - и другите произведения. Често се връщам към тях, имат много специално място в сърцето ми.

И аз се измъчих с Щиглецът.

На няколко пъти зарязвах книгата, но прочетох някъде колко е силен финалът и преди седмица я преборих.
Разочарованието беше пълно - нелогичен край, безлично щрихован главен герой с гротескно обрисуван антипод за приятел!?
Останалите герои и те бледи сенки - един изцяло бял/добър и още един, ако броя кучето, на което май задачата му беше да изгради метафорична вметка, че е надушило изначалното добро в един не дотам добър типаж.
И всичко това на фона на несекващата логорея на авторката, описваща своите чувства и емоции, прикачвайки ги към различните герои, които така и не можах да усетя.

2. Преди да заспя /Стивън Уотсън/
Не е лоша, ако имате време за губене. Финалът ме разочарова.

3. Полиция /Ю Несбьо/
По-слаба от обичайното, подразни ме очевАдно несъотвествие.

4. На изток от Рая /Стайнбек/
Препрочетох я след повече от 20 години и отново не ме разочарова, но този път предизвика доста библейски въпроси:


5. Търси се... /С. Кинг/
Хареса ми, но очаквах повече.







 

Последните 5 книги са :

1."Една година в Прованс" - Питър Мейл  3/5
2."Един подарен ден" - Анна Гавалда   2/5
3."Ибрахим и Хатидже" - Демет Алтънйелеклиоглу  4/5
4."Хиляда сияйни слънца" - Халед Хюсейни 5/5
5."Прованс завинаги" - Питър Мейл  3/5

Слава богу, има и други като мен... И аз не харесах "Щиглецът". Единствената част от книгата, която ми допадна, беше за наркоманските изцепки на тийновете. Всичко друго беше плява. Особено описанията (съжалявам, не мога да ги пропусна) - шарката на килима беше такава, шарката на пердето онакава... Нелогично поведение на ВСИЧКИ, без изключение. И глупав, претупан край.

За да не е спам:

"Зимата на нашето недоволство" - Джон Стайнбек - 3/5 - и то само заради края, който развали книгата
"Стоунър" - Джон Уилямс - 3/5 тук историята не ме грабна изобщо, но авторът има много добър стил
"Бели зъби" - Зейди Смит - 4/5 - първо дадох 3 звездички, но после ми отлежа книгата и качих на 4, много добра история, много теми засегнати
"Синдромът Портной" - Филип Рот - 1/5 - ненужно вулгарна, без да е достатъчно шокираща
"Поправките" Джонатан Франзен - 4/5 - много ми хареса, вървеше ми леко, съпреживявах с героите

На "Изток от Рая" е страхотна книга, която аз прочетох на един дъх. Засяга доста дълбоки теми и правилно си си задала някои от тези въпроси.

Прочети сега и "Обратният път". Там главен герой е един от оцелелите от първата книга. Много е тъжна обаче. Оставя те с едно гадно чувство на безнадеждност и безпомощност.

Моите последни 5 са смесица от фентъзи и комедия

"Възпламеняване" и "Сойка-присмехулка". Съответно си препрочетох и началото - "Игрите на глада". Бях ги чела преди време и дори не знаех, че има и следващи книги.
След това малко забавление с Удхаус - "Джийвс и феодалният дух"
Поредицата "Здрач"
и последно отново Удхаус - "Галахад в Бландингс"

Сега се чудя какво да подхвана. Искам да е нещо завладяващо, но нощния ми сън много страда тогава 

Daniabc, според някои староеврейски апокрифи Ева не е първата жена на Адам. По въпроса се спори много, разбира се. Но този цитат отваря много интересни въпроси. Но със сигурност е имало и други.

Стон, благодаря за препоръката, ще я потърся.

Последните 5 са :

1."Отново в Прованс" - Питър Мейл  3/5
2."Северозападен роман" - Стоян Николов-Торлака  3/5
3."Любов в тъмни времена" - Саймън Монтефиоре  4/5
4."Караджата" - Георги Божинов  5/5
5."Пепел от рози" - Лийла Мийчам  4/5