Последните пет книги, които прочетох # 2

  • 187 221
  • 736
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 36
1. Шантарам -  Грегъри Дейвид Робъртс - много ми хареса,  храна за душата за всяко възможно нейно състояние. Невероятната история, която разказва авторът, е пълна с размишления за любовта и омразата, живота и смъртта, щастието и тъгата, богатството и бедността, парите, добротата.
2. Парижката книжарница - Нина Георге - прочетох я на един дъх; прекрасен разказ за любовта към книгите и хората.
3. Нощ в Лисабон - Ерих Мария Ремарк
4. Триумфалната арка - Ерих Мария Ремарк
- след прочита на тези две книги силно съжалявам, че не съм срещнала творчеството на Ремарк по-рано.
5. La perle - Джон Стайнбек - Мисля, че я няма преведена на български. Блестяща история за търсенето на щастието.

# 661
  • Мнения: 1 642
Последните 5 са:

1.Аферата Ван Гог - Джефри Арчър - 6/6
2.Доктор Куин Лечителката - Когато сърцето говори - Дороти Лодън - 4/6
3.Доктор Куин Лечителката - Между два свята - Дороти Лодън - 4/6
4.Алиби - Агата Кристи - 6/6
5.Гората - Харлан Коубън - 6/6

# 662
  • Мнения: 6 170
1. Стивън Кинг - Бягащият човек: Поредната антиутопия, която ми харесва доста. Явно това ще се превърне в един от любимите ми жанрове. Краля знае как да задържи интереса ми. Поставям я на едно ниво с друга негова книга, Дългата разходка, друга антиутопия, но двете книги са всъщност доста различни като сюжет. 5/5
2. Томас Харис - Черна неделя: Бях я почнала преди време, но я зарязах, че не ми вървеше. Реших да и дам втори шанс с надеждата тогава да не съм била в настроение и сега да я оценя, но не се получи. Самата идея ми хареса, но не и начинът, по който е написана. От тази книга ще излезе идеален сценарий на филм, но дотам. 2/5
3. Артър Хейли - Хотел: След неуспешното начало с Полет в опасност(която на всичкото отгоре беше в съавторство), не подходих с големи очаквания към тази книга. Тя обаче ме изненада приятно. Представени са доста истории, които постепенно се навързват, напрежението нараства и се получават доста обрати. 4/5
4. Ю Несбьо - Червеношийката: Това е първият ми допир със скандинавската литература. След многото положителни отзиви, нямаше начин и аз да не се поддам на тях и да не започна такава книга. Книгата започва малко тромаво, парчетата от пъзела бяха разпръснати доста надалеч и ми трябваше време, докато ги намеря и сглобя, но не съжалявам изобщо. Главният герой също ми стана симпатичен, въпреки недостатъците му. 4/5
5. Стивън Кинг - Клетка: Не тръгнах ентусиазирано към тази книга, поради преобладаващите лоши отзиви за нея, но пък накрая останах приятно изненадана. Докато я четях, се присещах за филма Зомбиленд, нямам си и представа защо. Не е връх в творчеството на Кинг, но не е лоша въобще. 4/5

# 663
  • Мнения: 63
1. Шантарам -  Грегъри Дейвид Робъртс - много ми хареса,  храна за душата за всяко възможно нейно състояние. Невероятната история, която разказва авторът, е пълна с размишления за любовта и омразата, живота и смъртта, щастието и тъгата, богатството и бедността, парите, добротата.

Никак не ми допадна на мен. Егоистично написана книга от човек, който си мисли, че животът му заслужава 933 страници. Стори ми се доста повърхностна и измислена. Всички "мъдрости" и "размишления" ми се сториха клиширани, захаросани и по-скоро ми приличаха на опит на автора да изглежда умен, като не е. Опитва се да даде на читателите си, това което той мисли, че искат, но резултатът е комични и плоски герои без грам дълбочина и сложност. Стигнах до по-малко от половината и реших, че животът е твърде кратък, за да си губя времето с тази книга. Имах огромни очаквания, а останах разочарована. Ако търсите дълбочина и мъдрост, които да променят възгледите ви, да ви направят по-виждащи,по-добри, начетени, вдъхновени или стойностни хора, търсете другаде. За мен да подходиш към тази книга с такива очаквания е все едно да скочиш от висок трамплин и да паднеш в детския басейн. Ауч!

# 664
  • София
  • Мнения: 11 903
surprisedbyjoy, мнението ти за "Шантарам" съвпада на 100% с моето! Само дето аз не бих могла така добре да го облека с думи  Simple Smile
Историята на живота на страдащ от словесна логорея и от доста други мании човек  Laughing Така мога да я определя аз. И защо ние трябва да се мъчим с нея, така и не ми стана ясно?  Thinking
Факт, сам по себе необясним за мен, е че книгата доста се харесва обаче...

# 665
  • Русе
  • Мнения: 2 209
В началото Шантарам ми се стори тегава боза. Това, което пишете е абсолютно вярно, но от един момент започнах да я разглеждам не като "какво е искал да каже автора" или "до колко литература има в това" или "сложни или прости личности ли са героите", а през мен и моето възприятие за живота и нещата и мислите ииии... имаше доста неща, които ме накараха да се замисля и да си изясня сама за себе си от нова гледна точка въпроси, които в различни момента от живота си задавам и отговорите винаги са различни. Simple Smile

# 666
  • Мнения: 2 590
"На юг от границата, на запад от слънцето" - Харуки Мураками
"Блатното цвете" -Вера Крижановская
"Улица Консервна" - Джон Стайнбек
"Тес от рода Д`ърбървил" - Томас Харди
"Любовта трае три години" - Фредерик Бекбеде


Моето мнение за "Шантарам" е същото, никак, ама никак не ми допадна!

# 667
  • Мнения: 9 005
Скитница - Стефани Майър. Много ми хареса. Историята е доста интересна.
Поредицата Дивергенти - Вероника Рот. Втората книга на места ми беше леко объркана, но първа и трета бяха на ниво. Само не разбрах защо ги оприличават с Игрите на глада. За мен двете поредици нямат абсолютно нищо общо, като се изключи факта, че са от един жанр.
Мавърик - Уилям Голдман. Книгата ми попадна съвсем случайно и въпреки че сигурно няколко пъти съм гледала филма, невероятмо много се забавлявах.

# 668
  • Мнения: 36
1. Шантарам -  Грегъри Дейвид Робъртс - много ми хареса,  храна за душата за всяко възможно нейно състояние. Невероятната история, която разказва авторът, е пълна с размишления за любовта и омразата, живота и смъртта, щастието и тъгата, богатството и бедността, парите, добротата.

Никак не ми допадна на мен. Егоистично написана книга от човек, който си мисли, че животът му заслужава 933 страници. Стори ми се доста повърхностна и измислена. Всички "мъдрости" и "размишления" ми се сториха клиширани, захаросани и по-скоро ми приличаха на опит на автора да изглежда умен, като не е. Опитва се да даде на читателите си, това което той мисли, че искат, но резултатът е комични и плоски герои без грам дълбочина и сложност. Стигнах до по-малко от половината и реших, че животът е твърде кратък, за да си губя времето с тази книга. Имах огромни очаквания, а останах разочарована. Ако търсите дълбочина и мъдрост, които да променят възгледите ви, да ви направят по-виждащи,по-добри, начетени, вдъхновени или стойностни хора, търсете другаде. За мен да подходиш към тази книга с такива очаквания е все едно да скочиш от висок трамплин и да паднеш в детския басейн. Ауч!


Сега, да не излезе, че се заяждам, ала обстоятелството, че ти не си намерила ценност и стойност в тази книга, съвсем не обосновава призива ти: "Ако търсите дълбочина и мъдрост..."
Според теб само книгите, които оставят следа за цял живот заслужават внимание, а на другите, които се четат леко, бързо и оставят след себе си едно почти "нищо", им липсва всякакъв смисъл?
Съвсем не проблематизирам мнението ти, че авторът не притежава особено окрилен полет на мисълта (той е "престъпник" все пак, не писател!) и въпреки това категорично против съм "Шантарам" да се обобщава в понятия като "клиширана", "захаросана" и т.н.  Naughty Naughty
Може би все пак трябваше да я дочетеш...

# 669
  • Мнения: 63
surprisedbyjoy, мнението ти за "Шантарам" съвпада на 100% с моето! Само дето аз не бих могла така добре да го облека с думи  Simple Smile
Историята на живота на страдащ от словесна логорея и от доста други мании човек  Laughing Така мога да я определя аз. И защо ние трябва да се мъчим с нея, така и не ми стана ясно?  Thinking
Факт, сам по себе необясним за мен, е че книгата доста се харесва обаче...

Happy Mijjj  ツ Ти и сама прекрасно се справи. Разсмя ме! Simple Smile

Сега, да не излезе, че се заяждам, ала обстоятелството, че ти не си намерила ценност и стойност в тази книга, съвсем не обосновава призива ти: "Ако търсите дълбочина и мъдрост..."
Според теб само книгите, които оставят следа за цял живот заслужават внимание, а на другите, които се четат леко, бързо и оставят след себе си едно почти "нищо", им липсва всякакъв смисъл?
Съвсем не проблематизирам мнението ти, че авторът не притежава особено окрилен полет на мисълта (той е "престъпник" все пак, не писател!) и въпреки това категорично против съм "Шантарам" да се обобщава в понятия като "клиширана", "захаросана" и т.н.  Naughty Naughty
Може би все пак трябваше да я дочетеш...


yuliyarougina, бих искала да се обоснова и моля те, не приемай лично, това което ще напиша, защото както повечето австралийски неща - едни или ги обожават или ги мразят - и с тази книга е така. 

Относно въпроса ти: Според теб само книгите, които оставят следа за цял живот заслужават внимание, а на другите, които се четат леко, бързо и оставят след себе си едно почти "нищо", им липсва всякакъв смисъл? Ще скрия отговора в случай, че на някой му дойде като off-topic.

Скрит текст:
Винаги щом добавя нова книга в списъка си за четене го правя с ясното съзнание, че най-вероятно няма да имам време за нея и ще трябва да освободя такова. За мен четенето е изключително приятно, но доста ангажиращо занимание, защото изисква цялото ми внимание - не мога да си говоря с някого докато чета, да слушам нещо или да правя каквото и да е друго. При гледането на сериали или филми съм по-либерална и бих си позволила да изгубя час или два за нещо безсмислено. Поне мога да плета през това време, да си обсъдя нещо с някой или да сготвя докато хвърлям по едно око (примерно). Затова и книгите, които си избирам трябва непременно да оставят следа. Може да прозвучи крайно и малко надменно или егоистично, но не обичам книги, в които някой мисли вместо мен или си мисли, че мисли вместо мен и наготово ми сервира всичко, без да трябва да упражня и една мозъчна гънка. Не харесвам книги, които забравяш месец след като си прочел, и не оставят след себе си почти "нищо". Реално книги, които не оставят "почти нищо" би трябвало да следва са книги и които нямат много какво да дадат, нали така? Било то смисъл или нещо друго. Не обичам детективски или любовни романи, захаросани истории, клиширани герои, празни цитати. Мога да изгледам един такъв филм и за 80 минути, ако искам да разпусна с нещо без да му мисля много.

Харесвам книги, в които аз самата съм детектив и в същото време търся себе си. Книги, като тези на Джордж Оруел, които те притискат до стената и ти отварят очите за това всъщност кой си и в какво общество живееш. Книги, в които искаш да маркираш почти всеки ред. Книги като тези на K.С. Луис, които насърчават вярата ти. Книги като тези на Умберто Еко, които те обогатяват и ти дават истории, които да разказваш или книгите на Стайнбек, с чиито герои се научаваш да превъзмогваш трудности. Мога да продължа с много известни или неизвестни автори от всички прослойки на живота, които по един или друг начин ти дават истории, които помниш и към които се връщаш.

Факт. Всеки в днешно време може да напише книга. Като част от работата ми самата аз имам публикувани 3 глави в три книги от няколко автора и то чуждестранни. В никакъв случай не мисля, че това, което съм написала е кой знае какво, което още веднъж доказва тезата, че всеки, който седне да напише нещо и то бъде издадено, може да стане "автор" или поне на име. 

Относно "Шантарам". Купих си това, което издателят ми продаде в резюмето на книгата. Историята на Грегъри Дейвид Робъртс е уникална и имах високи очаквания, но това, което авторът се опита да ми продаде вътре в книгата, ъ-ъ! Не можа да ме убеди да си го купя! За мен някак си неговите мъдрости и разсъждения увисваха във въздуха, не бяха подкрепени и оставаха празни от съдържание. Героите му бяха комични, плоски, еротичните сцени - пошли, любовта - измамна и фалшива, смирението, което се опитваше да демонстрира в дадени моменти - престорено. Проблемът не е дали той самият е писател или престъпник или дали мисълта му е окрилена или не, а дали е истински. Книга, която е истинска е истинска стотици години след написването си, защото истината си е истина вчера, днес и завинаги. Бих дала шанс на книга писана от писател, който е престъпник или престъпник, който е станал писател. Проблемът не е в писателските му умения, а в Егото му и липсата на истина. Стигнах до половината на книгата, така е, но именно това его ме задушаваше и знаех, че то едва-едва се е събрало дори в тези 900+ страници.

Скрит текст:
Грегъри Дейвид Робъртс е човек, който избягва от затвора, мести се в Бомбай, отваря "клиника" и се присъединява към мафията и пише за герой, който избягва от затвора, отива в Бомбай, отваря "клиника" и се присъединява към мафията. Още в този момент, авторът знае, че ще има моменти в книгата, които биха хвърлили петно и биха му се отразили негативно, ако пише от свое име (ето липса на истина). Но ако Линбаба прави всичко, това няма да е точно така. Приключенията на Линбаба, който едновременно е мафиот и спасител. Колко удобно! Той, белият "западняк", който изпъква на фона на Прабакер и компания. Pffsh, Give me a break! Всичко негативно, което се случва на героя или героят прави е отбелязано просто като факт и нещо, което Линбаба прави, а всичко позитивно, което се случва на героя или героят прави се превръща в изпълнен с "дълбоки" мъдрости и размишления фест в чест на егото на Грегъри Дейвид Робъртс.  Sick

Ако тази книга ти е харесала прочети "На дъното в Париж и Лондон" от Джордж Оруел, която е също от части автобиографичната история на автора, който се сблъсква с мизерната реалност на Париж и Лондон в своето време, и я сравни със "словесната логорея" на Робъртс и мисля, че тогава и ти ще се почустваш излъгана от Робъртс както аз се почувствах.

Пак казвам историята му е уникална и интересна, и според мен в нея е имало много потенциал, но не той, а някой друг е трябвало да я напише за него, за да бъде тя истинска и разтърсваща. Той просто не може да се абстрахира от Себе си да се погледне отстрани или малко се е престарал да напише книга, към която се е надявал Холивуд да посегне.

Последна редакция: сб, 27 фев 2016, 12:00 от surprisedbyjoy

# 670
  • София
  • Мнения: 1 176
1. Операция „Страшният съд“ Сидни Шелдън  4/5 (Приятна, чете се буквално за един ден.)
2. "Сестра" Розамънд Лъптън  - 3/5  (Става, но не е нещо, което бих препоръчала.)
3. "Баба праща поздрави и се извинява" Бекман 3/5 (Много харесвам "Човек на име Уве", тази не е толкова добра.)
4. "Тайната история" Дона Тарт  2/5 (Не ми хареса.)
5. "Безпътният автобус" Стайнбек 4/5

# 671
  • Мнения: 10 696
Миналия месец се отдадох на фентъзи жанра- недовършената поредица "Хрониките на кралеубиеца" на Патрик Ротфус и "Първия закон" на Джо Абъркромби:

1."Името на вятъра" Патрик Ротфус 4/5 - Увлекателна приказка написана от майстор разказвач, подходяща и за млада публика. Не е с огромен мащаб, по-скоро създава впечатление за камерна музика. Главният герой разказва за живота си като млад музикант и чирак магьосник. В книгата има доволна доза вълшебни моменти.

2."Страхът на мъдреца" Патрик Ротфус 3/5. Втората част от "Хрониките на кралеубиеца". Стори ми се, че някои моменти можеха да бъдат избегнати, но я прочетох с удоволствие.


3."Гласът на острието" Джо Абъркромби 4/5
4."Преди да увиснат на въжето" Джо Абъркромби 4/5
5."Последния довод на кралете" Джо Абъркромби 4/5

Много черен хумор в цялата поредица, мрачно настроение и великолепни второстепенни герои.

Последна редакция: пн, 07 мар 2016, 15:58 от Deziderata

# 672
  • София
  • Мнения: 1 176
1. "Да убиеш присмехулник" Харпър Ли
2. "Аз преди теб" Мойс  4/5
3. "Пощенска кутия за приказки" Гери Турийска  4/5
4. "Каин и Авел" Арчър   5/5
5. "Нерви" Кирил Топалов

# 673
  • Пловдив
  • Мнения: 16 377
1. "Инана" - Мурат Тунджел 1/5
2. "Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало" - Ф.Г. Хагенбек 2/5
3. "Дъщерите на Рим" - Кейт Куин 3/5
4. "Алиенор. Аквитанската лъвица" - Таня Кинкел 4/5
5. "Хюмейра" - Нашиде Гьокбудак 4/5

# 674
  • гр. София
  • Мнения: 27
Много хубава тема Simple Smile

1. Сюзън Колинс - Игрите на глада (Игрите на глада, Възпламеняване, Сойка присмехулка)
2. Нора Робъртс - Звездите на Митра (Скрита звезда, Пленена звезда, Тайна звезда)
3. Джейн Ан Кренц - Опасни тайни
4. Джейн Ан Кренц - Огнени кристали
5. Дж. Р. Р. Толкин - Хобит. Билбо Бегинс или дотам и обратно.

Общи условия

Активация на акаунт