
Не беше сарказъм, беше жива истина, че ми мина след развода желанието за дете. Със следващия мъж си въобразявах, че ще е стабилна връзка и т.н., но не беше.
Не им вярвам, не мисля, че някога ще им повярвам отново, въпреки че аз съм израснала в стабилно семейство. Забавно ми е да излизам, да се забавлявам с тях, но не мисля, че ще си позволя чувства - дълбоко безсмислено е.
Да, за да мога да отгледам дете сама, ще ми е нужна бавачка, не го намирам за странно, за мен е съвсем нормално. Ако ми се изпълнят плановете, би трябвало или да не съм в България, или да работя за доста повече от заплатата на една бавачка тук, когато се почувствам достатъчно стабилна за дете.
Ако не се сбъднат, просто няма да имам дете. И без това светът е пренаселен, няма да загуби особено от моите гени.
А бавачките понякога са необходимост, колкото и да иска майката сама да си гледа детето. 

Днес за 2-ри (полу)ден беше на градина и много го хвалиха госпожите.Казаха от утре да го пускам по цял ден...
), имам нужда, след толкова години изкарани в университета да приложа наученото, да се реализирам, да постигна нещо...
Миналата седмица бях болнични и май няма да издържа дълго време.
Събраха ни двойки в едно бистро да хапнем(да се натъпчат до пръсване)... ама то разговорите бяха само "доволни ли сте от вашия климатик? ами да, бла бла" "а как е вашия матрак? бла бла" просто имах чувството, че ще стана и ще се развикам... слава богу приключи за около час и половина. В такива моменти само си седим с П. и си стискаме ръцете... все едно не сме там! И съответно не липсваха коментари от рода "ама вие сте млада двойка, ще видите след още година-две.." Ами няма да видим, защото ние като се съберем с приятели/познати не почваме да се плюем един-друг и не си крещим пред хората и не се обиждаме... Не мога да разбера защо хора, които се държат така един с друг се примиряват и продължават да се тормозят взаимно! Аз на такава връзка не бих оцеляла; т.е. имала съм и тя не оцеля. Аз ценя изключително много спокойствието, което ми дава моето Теле и най-най-хубавия момент от деня ми е когато се връщам у дома при него (той работи вкъщи). Кажете как е при вас.. наистина ли ще "ни мине"
та при мен е тежко