Аз днес закарах за 2-3 Ива на баща ми да я гледа.Най-накрая ще си почина малко. Станала е много ината, бърбори много, изненадва всички с нови думи, вече казва изречения с 4 думи макар и елементарни - от рода на: Бебе не иска, Ивче иска; Баба дойде, баба мие - след като е омазала пода на кухнята на баба си
Маймунче - Ива казва чиш и ако винаги, понякога ако има запек има и фалшиво ако и така по 2-3 пъти, докато дойде истинското.
Не пие АМ, предлагала съм много пъти, но винаги е отказвала, правя й айран.
Миме - браво на София, Ива пък през нощта много рядко ходи на гърнето - може би 3-4 пъти в месеца, но ме буди, кара ме да светна лампата и така. Дори ако вечер не й се спи, като загася лампата лъже, че й се пишка или й се пие вода, само и само да стане.Явно вече знае, че на тези 2 молби не отказвам.
Цветен - ти сега събуди любопитството на всички тука.
Julsko bebe - трябваше да направиш и една снимка с тази "каска".
Чорапогащници още не слагам, имаме по-плътни панталони.
Да ви питам нещо - вашите деца плачат ли като чуят нещо тъжно?
Ива вече 2 пъти го прави. Първият път я приспивах и тя си чакаше поредната измислена приказка за мечо Пух и аз започнах да си измислям как Пух много дълго вървял по една пътечка и го заболели краченцата - и като започна един рев. А вторият път - за Козата и седемте козлета - когато козата се прибрала и не намерила козлетата и се разплакала.
То голяма част от приказките са меко казано странни. Миналият месец много се смях. Баща ми взел да чете на Ива за Снежанка. Та там където ловецът занесъл уж сърцето и дроба на Снежанка на мащехата, а тя ги изяла, баща ми възкликна: Тази приказка е за канибали Ивче, някой ненормалник я е писал, я да видим - братя Грим, ненормалници, да вземем друга приказка.




Утре ще го оставя у дома и отсега съм в уплах как ще приемат раздялата- досега не са се делили. 



И бръмбарка май е с Т, чакам да я доведе баща й, за да проверя.
! Стейси само казва за ако, но за пиш в момента, докато го прави или след това. Иначе ходи в банята, преоблича се и си забърсва
Нали сутрин се знае, че се тръгва на градина, защо изобщо да се обличат неудобни дрехи с идеята след малко пак да се събличат?
. В работата пък викнах по погрешка сотаджиите. Натиснах паник бутона без да искам