помните ли как беше в детската градина когато вие бяхте деца

Беше гадно. Караха ме да спя следобед, да ям омразни неща, да си играя с другите деца. Все неща, които не обичах. Имам регистрирани бягства от ясла или началото на градината. След това в училището ми беше вълшебно готино. 

В първите дни на посещенията ми в детската ясла съм била пребита от лелята - солиден бой със синини, защото съм ревяла за майка ми. Имам някакъв откъслечен спомен, който по-скоро сънувам като кошмар. Оттогава не можеше никой да ме накара да доближа детска градина. Майка ми е детска учителка, но вече в градинска възраст и в нейната група не исках да седя. После - направо предучилищната  към основното училище /и до днес си спомням другарката Тодорова/, само хубави неща  мога да кажа за нея. Нямах никакъв проблем с адаптация, както и с адаптация в първи клас.

не

Помня, разбира се. Не знам сега как е по градините, имам малко наблюдения от яслите миналата година, но навремето имаше РЕД. Сутрин ни посрещаше сестрата и ни преглеждаше да не сме болни, помня закуските, после заниманията , понякога ни извеждаха навън на разходка, на театър и т.н., наобед си лягахме около 12:30 (може и 13:30 да беше, вече не помня) и спяхме до 15:30. После пак ядене, игра и към 17:30 ни прибираха родителите. Добре беше като се замисля, нямаше и болести като сега, защото имаше строг контрол. Градината където съм ходила отдавна я няма, разтуриха я някъде около средата на 90-те години, което е нормално, тогава нямаше много деца.
Спомням си че дори навремето ни ваксинираха в детската градина, не помня за какво, но помня че ваксините ни ги слагаше сестрата, което по принцип беше добре, защото децата се радвахме и по-лесно приемахме положението, а не като сега да се ходи по лични лекари където чакат други болни.

П.П. В интерес на истината навремето не се разболявахме толкова, но болни не ни пускаха на градина, сестрата връщаше болните. Сега явно подобен контрол почти липсва и затова болестите процъфтяват, като тръгне от едно дете в яслата и преминава по всичките. За градината ще видя как е другия месец, но ме съмнява да е по-различно от яслите.

Почти нищо не помня от яслата и детската градина. Спомням си обаче пътя към първата ми ясла - как беше зима, студено, заледено, майка ми ме водеше, а аз плачех, защото не исках да ме оставя  там. Преместихме се след това, в другата детска градина беше същото - все плачех, когато ме оставяха и исках да ме взимат първа. Спомням си как играехме на двора, групата на брат ми беше на съседната площадка, но не ме пускаха да отида там. Блокът, в който живеехме се намира точно до ДГ, много исках някой път да си тръгна сама, а не да чакам да ме пуснат, но така и не ми разрешиха.

По-подробни спомени нямам, не знам защо не съм искала да ходя и съм плакала така всяка сутрин. Не мисля, че някой се е отнасял лошо, нито са ни удряли. Честно казано много се радвам, че дъщеря ми ходи с голямо желание на детска градина (и то същата, която аз съм посещавала  ), има много приятелчета, не е плакала (не знам как щях да преживея, ако трябваше да я оставям плачеща всяка сутрин), даже я заплашваме, че ако не слуша и няма да я заведем в детската градина. 

Ох, спомени. Не ми е било гадно, но е имало моменти, в които не ми е харесвало. Като цяло нямах проблем с градината (поне по мои спомени).
Имахме униформи - шорти и престилки и всеки си имаше картинка. С нея си разпознавахме шкафчетата и чаршафите на леглата. Аз бях гъбка
Помня, че не ми спираше устата и все ме слагаха разказвач на приказките, нямаше сценка, я която да не участвам. Горката ми майка, колко ли стихчета и разказчета е запомнила покрай мен, за да ги науча и аз.
Помня лампите, с които ни нагряваха и аромата им, беше голямо забавление. Водиха ни на плажа, но не ни даваха да се къпем.
Никой не ме е карал на сила да ям, но пък нещата, които не обичах, се брояха на пръсти. Бях от не-спящите деца, но мирувах в леглото, защото другарките бяха строги.

Беше отвратително!!!!!!!!

  Най-черните години от моя живот. От сутрин до вечер плачех за родителите си месеци наред, докато свикнах с неизбежността, че трябва да съм разделена с тях. Не излизах навън в двора на градината, защото трябваше да си дояждам отвратителната храна. Ако градината беше до обяд и се посещаваше от 6-годишна възраст, може би щях да се чувствам добре.

    Имам ужасни спомени! 

    Само храната е била много по-здравословна от предлаганата сега.

Беше ужасно за срамежливо и свито дете като мен. Най-много мразех празниците, защото задължително се подготвяха разни представления. Всяко дете научаваше по едно стихче, нареждаха ни и правехме цяла програма. А родителите наредени като публиха ни се подсмихваха.
Спомням си веднъж как едно момче ме удари в корема толкова силно, че ми изкара въздуха. Паднах на земята уплашена, не знаех какво се случва с мен, трябаха ми няколко минути докато ми се възстанови дишането. Учителката не видя, беше заета да си клюкарства с леличката. Дори и сега изпитвам някаква страхова невроза от задушаване.
Детенцето ми е на 2г. и от скоро го гледа свеки. Изобщо не ми се иска да го давам на градина. Но за сега нямам възможност да си седя в къщи. Напаво ми се свива сърцето, като знам, че и то ще изпитва същото, защото по мои наблюдения май е наследил моя характер.

Спомените ми са много мъгляви.Помня,че имах хубава червена престилка,шкафчетата бяха в коридора и имаше хубави апликации върху тях.Хранехме се в отделна столова. Имахме малки червени столчета,тапицирани с някакъв странен материал и много играчки.  Това,което най-ярко си спомням е онази особена миризма - много прятни спомени!

На ясла не съм ходила, на детска градина само 3-та група. На село при баба и дядо, квартала ни беше нов и още нямаше градини и училища и ме пратиха на село. Помня как сутрин баба ме будеше като увеличаваше приказката по радиото (разказваха от 6.50 до 7.00 приказка по радиоточката  ) а аз исках да си поспя още малко (и до днес съм така ) Помня как караха от града с едно малко камионче храната и всички чакахме с нетърпение закуската нареждахме си столчетата и масичките и всички на прозореца чакаме камиона. Игрите ни бяха интересни, често пеехме, като учителката ни свиреше на акордеон. Много мразех обяда, аз се хранех много бавно и често аз приключвах със супата а другите на масата вече са на десерта (най-често компот от череши), ех тези десерти рядко стигах до тях, времето просто не ми стигаше  Никога не спях, за една година да съм заспала 2 пъти  просто си лежах и мълчах. Нямах си и мое легло (бях започнала по-късно) и постоянно ме местиха на леглото на отсъстващо дете а такива винаги имаше, аз рядко боледувах. Освен една заушка, за друго не съм отсъствала нея година. А когато учителката отиде да пие кафе на долния етаж при колежката си наставаше купон, скачахме по леглата а един дежуреше до вратата. И винаги когато Юлия трябваше да пази ни хващаха    След сън ако времето не позволява да сме навън аз се пъхах в тоалетните, от там се виждаше задния вход и зачаквах прабаба да дойде да ме вземе. Ако вземеха някой друг преди мен почвах да плача. Веднъж така плаках повече от 3 часа, прабаба не могла да дойде и чак баба след работа дойде и ме взе.

   За мен пък напротив,празниците бяха най-хубавото нещо в градината.
   Все бях начело в такива събития:ту водеща,ту играеща заглавна роля,соло танцуваща или пееща.....
   Винаги съм ги обичала,съм ги чакала и съм ги изживявала с огромно удоволствие!

Помня, но все лоши неща 

Как ме насилваха да ям /все още има храни, които не вкусвам заради това/.
Как не можех да спя на обед и ме наказваха, ако дори мръдна в леглото... все такива спомени имам.
Радвах се, когато бях болна, защото си стоях вкъщи. Като по - голяма дори започнах да шмекерувам, че ме боли това и онова, за да не ходя на градина.

Аз бях невероятна калпазанка. Спомням си колко бой съм яла. Тогава това не беше забранено.....! И няма да забравя....телешко с кюстендилски сливи- на мен ми се гади, леля Ленка ме тъпче! Доповръща ми се и тя..хвана ме за опашката /имах дълга коса и защо ли до 4 клас, учителите все ми я дърпаха/ и ми натопи главата в манджата!