Трудно ли е да си студентка и майка едновременно?

Започнах студенството с дете на годинка. В трети курс родих брат й, а 10 дни след секциото бях на изпит и то в друг град.
Не, не ми е било особено трудно, бях много мотивирана.

ако има кой да ти помага - дори и за 2 часа на ден, дори и само два пъти в седмицата за 2 часа на ден!! - е непълно възможно да се справиш чудесно! ако няма такъв, обаче - лошо, но не невъзможно, разбира се!

Родих първата си дъщеря, докато учех за бакалавър и бях в 3 курс. Дипломирах се, записах магистратура, докато бях бременна с второто ми дете и сега уча втора магистратура. Признавам, че понякога доста натоварено ми е било. Особено последната сесия - дъщеря ми си лягаше около 23-24 часа, синът ми ставаше рано към 6.30-7 и се налагаше да уча някъде в този интервал.   Мъжът ми и бабите се опитваха да помагат - около сесиите свекърва ми се стараеше да си направи графика, така че да може да вземе голямата ми дъщеря. За да отида на лекциите също доста гимнастики правихме - майка ми взимаше дъщеря ми от градина, понякога оставях и сина ми в офиса на баща му малко преди края на работното време.   Но добре, че повечето лекции бяха събота и неделя и малко част от тях след 18 часа в работните дни. Трудно е, но има начин. Най-важното според мен е поне да има някаква минимална помощ, някой да гледа децата, за да можеш да ходиш на лекции. За ученето - с малко сън, с много кафе, докато децата спят - има начин да стане.  

Хмммм, никога не ми е било непосилно трудно. Забременях в средата на 3-ти курс. После записах и магистратура - преди месец и нея завърших. Ако трябва да съм честна сега ми е малко скучно. Привилегии в моя университет имаше - може да отсъстваш 50 % от лекциите и упражненията, но честно казано такава молба подавах само първата година, после все изпусках срока. Не съм имала проблеми, но и бях сравнително редовна. Моят съвет е да намериш златната среда. Така си направи графика , че да може поне веднъж на две седмици да посещаваш даден предмет. Ако днес си била на едно , другата седмица отиваш на друго. Видят ли старание и желание в теб , никой няма да те спъне, защото имаш дете. Успех!

аз съм така.в седмицата 1 път ходя за 2 часа:) редовно съм. редувам предметите да не се сърдят преподавателите:) 3та година съм вече:)

Имаш ли кой да ти помага за гледането на бебчето? мъжа ти, баби?? ако ДА ще ти е още по-лесно.
Учи се вечер като заспи детето. , моя син е диваче и няма как пред др време. Сега ПИша една защита от 50 страници- по обедите докато спи... Има ли желание всичко се получава ! Късмет. Не е сложно

Въпрос на желание и организация е.
Започнах втората магистратура с 3-месечно бебе, на следващата година вече бях с 2 деца, а се дипломирах в напреднала бременност с 3-тото.
Учех вечер/нощем докато спяха децата.

Мотивацията и добрата организация могат да направят чудеса.
Трудно ми беше най-вече заради съчетаването на кърмене с лекции, упражнения и изпити. При това баби не са се включвали.

Може би много от вас ще ме критикуват и ще напишат своя остър коментар към поста ми,но искам да добавя,че не при всички нещата са нормални и с повече мотивация всичко ще е Ок.
Помисли първо дали на истина си готова за дете!Дали можеш да си позволиш организацията така че да съчетаеш нещата точно?Защото едно е да си студент и да живееш в един същ град, и друг е да трябва да пътуваш през седмица за контролно,изпит...Едно е да си пораснал умствено и да кажеш"Да, готови сме за дете" и друго е да кажеш"Ми мисля,че съм готова за дете,ама... не знам"
Аз си мислех,че съм готова,но когато видях 2-те чертички в средата на трети курс,повярвай ми,осъзнах,че може би докато не се стабилизирам в материално отношение,не мога да си позволя да имам дете.Още повече,че всички са против връзката ми с половинката ми,т.к. разликата ни е огормна и от никъде нямаше да получа морална подкрепа.А сами с гаджето нямаше как-той на 2 работи ходи,прибира се късно, че и на квартира живее...И друго-аз бях редовна форма и на близо 300км далеч от приятеля ми.Факт е,че направих аборт,за което днес обаче съжелявам и това ще си остане най-голямата грешка в живота ми!
Та и аз съм на мнение,че ако има морална подкрепа най-вече и не на последно място финансова, спокойно можеш да си изкараш вишето с дете на ръце.Но един съвет-преди да вземеш окнчателно решение за каквото и да било-помисли на истина като зрял човек.Защото днес си на едно мнение , утре на друго,като дойде момента виждаш какво е и заемаш друго мнение,докато накрая вече е късно...Поне при мен стана така...

ама авторката така или иначе вече има дечицата (ако се съди по лентичките!), които освен това те не са бебета (пак ако се съди по лентичките)... освен това вече е взела решение да бъде студентка! сега просто се интересува мислим ли, че ще се справи, т.е. иска да и дадем кураж, че не е непосилно да си майка и студентка! и затова логичният отговор е - "не е!"

А няма ли значение и специалността,която учиш?

Няма да те критикувам, но авторката не е бременна, родила си е вече дечицата, като гледам голямото е поотраснало малко вече.И докато си е гледала децата по градинките може би е установила, че има достатъчно време и ресурси, докато са малки децата да вземе в ръце и образованието си.Няма лошо.Иначе и при мен така се стекоха обстоятелствата, че първо си родих децата, мина доста време от завършване на средното ми образование, докато мога да си позволя да запиша и висше.И реално се получи, че станах студент в момент, в който даже не съм и по майчинство, а дори ходя на работа и едновременно с това децата са ми още малки, че да могат сами да се гледат.Точно заради това казвам, че докато са малки децата, може и да мрънкат, може и да не спят, но като цяло ежедневието е някак такова, че дава възможност за учене.Масово около мен децата не пречат на ученето и чак невероятни помощи майките, които аз познавам не получават.Разбира се-всеки преценява вече както специалността/предполага се, че осъзнат избор=избор по интереси=лесно се учи/, така и формата на обучение.Аз, като работещ, че и родител на деца, които са още малки, за да се гледат сами, съм избрала задочна форма на обучение, където заетостта е доста по-малко като посещаемост на лекции, изпитите са главно съботно-неделни, лекциите се предават на куп и главно се дават насоки къде и какво да четеш, за да се готвиш за изпит-останалото е на твоя отговорност и заинтересованост.
Аз пожелавам успех!

Може би под влияни на заглавието само,което ми навя лошия спомен,не съм обърнала внимание ,че авторката вече е мама.Извинявам се , за което!...и в такъв случай-смело напред!

Много ми помагаха - не ми е било трудно....
Но това беше доста отдавна...Не знам как е сега

Ако има кои да ти помага не е трудно.
Някои да го гледа докато си на лекции.Иначе как да стане...?Нз...

Аз завърших с отличие втори курс с дете на годинка и нещо.Никои не можеше да повярва ,че се оправих.Дори първата година успеха не ми беше толкова добър.Според мен раждането на дете те променя изцяло,израстваш.Аз Станах много по-организирана и съсредоточена,целенасочена.

Има и друг фактор,като имаш малко дете не мислиш толква за кпони и излизане,колкото голегите си,това направо ти дава предимство..

Кога учиш - вечер - когато детето и таткото спят.Иначе все има нещо за правене.

Успех ! 

няма да стане... в най-добрия случай просто ще пропуснеш голяма част от лекциите..