С трепетен копнеж продължава Септемврийският бебевалеж :)

Честита дъщеричка на Мадленка с огненото име Пламена! Да расте жива и здрава, хубава и умна!

Isita пратих ти на лични телефона на фирмата с която работи мъжа ми и тези, които ние ползваме в Металснаб. Дано да са ти от полза.
Eniq много се радвам, че всичко е минало бързо и лесно:-))) Браво маме, сега дано да ти поминат и шевовете, единственото, което мога да ти препоръчам е промивки със смрадлика, това от майак го знам и моята акушерка ми е казала да ми донесе мъжа ми в бутилка след раждането задължително.
Колкото до багажа -хммм все си мисля че няма да ми го върнат, пък да видим.....jaded като си представя каква съм манипулаторка-търговка и все си мисля че ще успея да ги склоня да ме вземат и с големите дисаги:-)))) Бе то да почне да се ражда, чеееее........
Кокетка разходих се полафих си с докито, видях сума познати в Шейново, въобще един много социален следобед беше:-))))) Но за раждане и дума да не става хахахахахах
Bubulina82 с теб май се разминахме, пък и аз бързах да хвана в 3,15ч бягането на 400м с препятсвия на нашата варненка Ванчето Стамболова , нека си кротувка беби в теб, щом ти е рано да си стои, ма моя Рада вече и е време, ти при кой доки ще раждащ в Шейново?

Ения, благодаря ти за разказа  На мен поне ми е много интересно да чета как са минали ражданията ви, не от празно любопитство, дори не и за да се успокоявам, че не е толкова страшно, а просто защото това са много истински и човешки емоции и когато чета за твоето раждане, аз все едно мъничко преживявам тази радост. Не знам.. става ми хубаво по някакъв начин заради това, че колкото и да боли, колкото и да е плашещо понякога, когато видиш бебчето, света става друг.... това е магия, заради която си заслужава цялата мъка на бременността. И всеки разказ ми напомня това и ми става адски мило, че съм жена и имам късмета да се случи и на мен. А, след такъв откровен разказ като твоя и на Q-T, ви чувствам още по-близки и вас, като приятелки на тайна среща 

Исита, съжалявам, че не успях да помогна 

Аз отдавна не съм писала, нито съм ви чела. Имах притеснения около родителите ми, ходене по болници и съмнения за страшни диагнози, но слава Богу най-лошото ни се размина и сега съм по-спокойна. И вече мога да отделя повече време за мен и бебето най-накрая.
Честито на всички мами, които вече гушкат своите бебоци!  Нека да бъдат живи и здрави и само  радост да им носят!:hug:
 
На всички момичета, които още не са родили стискам палчета всичко да мине по мед и масло!

Сега се връщам да ви чета почти от начало!

Хубава вечер и целувки!

Честита дъщеричка на Мадленка. Да е жива и здрава и много да радва мама и тати 

Оххх момичета мен нещо взе да ме хваща страхът. До сега всичко беше ОК, но колкото по малко време остава аз толкова повече се панирам  Имам още два дена и взех да се чудя дали ще позная кога ми е паднала тапата, кога са ми изтекли водите, ще се разбера ли с докторите на английски ужас  Дано да си остана само с притеснението че ...... ще се побъркам вече. Оплаках се и аз. Иначе за отчета - нямам контракции още, никакви признаци че ще раждам абе... чакам си Във вторник съм на лекар и ако не съм родила сигурно ще се уговоря с нея кога е на смяна и ще ходя да "ми помогне" 

Стискам палци на всички - дано при всички всичко да мине гладко, а съм сигурно че после ще се посмеем малко с нашите истории 

Лека вечер   

val_to, спокойно, ще разбереш. В такива моменти човек се стяга и се държи мъжки, после чак няма да вярваш на себе си  .
На мен днес почна да ми пада тапата, имам и много редки контракции. Доста си ме стягат, но са само подготвителни.

Лека нощ момичета.

момичета, благодаря ви за милите думи и пожелания! името на Сара е моя идея и аз смятам, че звучи много величествено /заради произхода на баща и/ - дано да и е на късмет и да и върви в живота! всъщност, тя е ще е /вече е/ гражданин на Р България /родените в Дания деца на чужденци не стават датски поданици /

за раждането - имам много да ви разказвам, но някой неща ще ги разкажа по-натам...

за клизмата - вероятно начина, по който я правят в БГ кара всички толкова да я мразят и да се притесняват - бъдете спокойни, нищо особено не е, нищо не усещаш, а после облекчението е огромно /дори нищо да не си ял/ и ефектът е огромен;
на мен преди да започна да напъвам ми сложиха и катетър - еднократно се слага той, за 1 мин и освобождава пикучния мехур - още ми действаше епидуралната и буквално нищо не усетих, дори не разбрах как всичко се е оказало в торбичката /не трябват никакви усилия/;

по последните ми постове се вижда, че нещото беше започнало в събота сутрин в 6 ам, а Сара се роди в неделя вечер в 23ч - така че ви става ясно, че доста събития са настъпили, но някой ще ги спестя сега;

неделя на обед имах 4 см разкритие;
на един етап ми сложиха епидурална упойка и после система с окситоцин - но след като упойакта беше започнала да действа и беше намалила силата на контракциите; 3 пъти ме бодоха, за да поставят катетъра - но нямам никакви усложнения или продължителни ефекти, само известно изтръпване по протежение на грабнака - нищо особено; много ми падна кръвното, та ми слагаха някакви лекарства и солен разтвор през системата; после дори съм успяла да заспя за 2-3 часа и като се събудих имах пълно разкритие; аз бях много резервирана за окситоцина, но явно в този порядък и комбинация при мен беше истинско вълшебство;

имаше някакъв газ - няколко пъти питах как се казва, но разбира се, не помня - ако ви предложат нещо такова - определено съм за - уникално много ми помогна - по време на контракцията дишаш колкото можеш по-дълбоко; след като отмине - си дишаш чист въздух;

когато разкритието беше вече пълно, чакахме към 2ч може би - не помня защо точно - аз просто си лежах, а невероятната акушерка, на която попаднах ми се усмихваше лъчезарно и ме успокояваше; дори не знам как се казва тази жена - тя застъпи в 15ч на работа, но за мен е истински ангел и винаги ще съм и признателна и благодарна - така добре се отнесе с мен! /предишните бяха в стил 'ми ще те боли, така се раждат деца!'/;

след това ми каза да застана на 4 крака на леглото; когато няма контракция да се полюшвам наляво-надясно, а по време на самата контракция - да се опитам максимално да се избутам назад /да се надупя, с други думи/; тук вече газ не ми даде да дишам; но тази 'гимнастика' доста 'интересно' я почувствах; дори имаше едни моменти, в които се чувствах като в истински огразъм! - честна дума това, с извинение, ако е малко директно казано, - много абсурдно ми изглежда казано така, след като аз физически бях труп, болките бяха нечовешки; а в същото време - такова усещане...

мометна преди същинското раждане ще го запомня с това, че толкова силни бяха болките и контракциите, че докато дишах онзи газ имах чувството, че дробовете са ми безкрайни и поемам тонове от този газ; започнах да викам като истинско животно /виках в тръбата на газа, с надеждата да е не толкова силно/ - беше просто неконтролируемо, но определено усетих зверската разлика;

а когато дойде ред да се напъва - тогава вече съм била в истински амок /както пише по разните статии/ - спомням си какво стана, но ми е някак далечно и особено... Билал и акушерката постоянно ми казваха да напъвам, да дишам, да си държа краката и не знам си още какво... пък аз само питах горката жена още колко контракции има преди да родя /много глупаво, защото тя няма как да знае/ в един момент тя показа на билал как се вижда косичката на бебето - е няма такова удоволствие за него - оттогава само казваша 'ама напъни де, напъни още веднъж'

някъде тук сложиха на беби специален електрод на главичката и /която се подаваше вече някъде там/ - за да отчита правилно сърдечния ритъм и да знаем дали всичко е наред; тя нищо не усещала от него, аз също /едно тънко кабелче просто/;

тук все ти казват, как 'само' с акушерка се раждало и как едва ли не, това било недостатък - да, ама не - през цялото време Билал си беше плътно до мен /той си знае колко му е коствало това, но не ме изостави и за секунда/; тази жена уникално много ме подкрепяше и беше до мен; във всяка секунда, когато имаше и минимална нужда от лекар или сестра или други акушерки - те веднагически нахлуваха през вратата и помагаха с каквото трябва;

сега ми идва на ум за околоплодните води - моите не бяха изтекли и при поставянето на този катетър на беби, акушерката ги спука - бяха зеленикави, което знаете какво значи
тогава веднага пристигна лекар, в случай, че не вървят нещата - веднага можело да я изкарат;
тук ми идва на ум за клизмата, дето всички са толкова притеснени от нея - тя не е нищо, в сравнение с усещането как ми изтичат постоянно тези зелени води - защото то продължава докато се роди детето, а е напълно неконтролируемо, пък в същото време се усеща, че се случва - така че, никакви притеснения, правете каквото ви посъветват!

някакси, в един момент, не помня кога точно, пристигна специален педиатър за беби /заради зелените води/ със сестра към него; лекар, също със сестра; още някакви сестри;
а през цялото време тази велика акушерка правеше някакви магии с пръстите си, с цел да ми помогне

и така, когато си мислех, че нямам грам сили повече, изведнъж съкровището се появи!!!

...и всички тези хора ме гледат, и ми говорят разни неща, и дори ме питат  защо не плача, проверяват дали съм в съзнание - а аз просто държа най-великото съкровище на гърдите си и попивам тази невероятна емоция с всяка фибра на тялото си! докосвам я леко и просто не съм там, а някъде другаде, аз имам цяла нова Вселена толкова близо до сърцето си, на която АЗ дадох живот!!!
велико усещане!!!

и така - Сара Билал Кадир се роди, а ние просто бяхме най-щастливите на света!!!

след това тази лекарка започна да ме шие - имам само външни шевове /уж/, нищо особено, дори уж не били кой знае колко много; била съм загубила много малко кръв - около 0,5л, което било чудесно; вече е полунощ и тази прекрасна акушерка свършвала работа - дойде и започна да ме прегръща и да ме целува - беше много мило...

дадоха на Билал да пререже пъпната връв - толкова силна емоция имаше изразена в него - невероятен момент!
а бебето от самото появяване на бял свят беше на гърдите ми /само педиатъра я прегледа на специална маса и като каза, че всичко е наред ми я дадоха/, нахлузиха и един чорап за шапка и си стояхме така; дори докато ме шиеха; доста време си полежахме мама и бебе и тати отстрани;
да не говорим, че те не ги къпят, не ти ги взимат или каквито и да е насилствени действия не ти прилагат;

сигурно още много неща мога да напиша, но мисълта ми още е под голяма еуфория и затова пиша на отделни абзаци разни мисли, които ми идват на ум - дано да съм ви полезна и да сте прочели неща, които ще са ви от полза!

късмет!  

Господи, Дана, така ме просълзи разказа ти! Най-вече моментът в който си гушнала мъничкото си съкровище! Нямам търпение да разбера какво е това усещане наистина!
А цялото ти преживяване звучи като някакъв сън. Просто не ми се вярва как си запомнила всеки един момент, защото звучи сякаш на моменти си била в полусъзнание.
След всичките ти притеснения най-накрая получи това, което заслужаваш. Радвам се много за теб, мила!

И на мен ми беше много приятно да ти прочета разказа, Данна. Дано за всички ни предстоящото раждане да бъде толкова щастливо и незабравимо изживяване

Тара, 

Дана, страхотен разказ - много емоционален и истински. 
А това невероятно усещане да гушнеш мъничето, което до преди секунди е било в тебе, си го описала невероятно и много въздействащо! Наистина е велико! Радвам се, че съпругът ти е присъствал на този велик момент и ти е бил подкрепа. Прегръдки за теб и Сара!

Мили мами вчера в 15:52ч. се роди дъщеричката ни Изабела 3,580кг. и 50см. Добре сме и малката вече уверено суче.

 

Честито Лилето! Да е жива и здрава Изабела, да продължава да си суче така добре и да порасне здраво и щастливо дете!
 

Мили мамчета нося една щъркелова вест:
Тази сутрин нашата сладка Кокетка стана мама. Юначето Андрей се е родило в 6 часа. Да е живо и здраво, умно и амбициозно като мама! Кокетка е добре, каза, че сравнително бързо и лесно е минало всичко. Чакаме я да се включи като ги изпишат с подробен разказ и снимки на мъника!

Честито, LiletoYa!   Малката е май много схватлива

Ех ама какви новини самоооо! Честито на Кокетка!!! Радвам се много за нея!!