А и според мен детето си е много щастливо с мен, докато не се чуе с майка си, тогава и хрумват тези странни идеи.
Казвам от от личен опит.
- Публикувана: 25 авг. 2011, 02:14 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2011, 03:16 ч.
Съветче...?
Не се тревожи, просто се прави, че не забелязваш и не променяй ти отношението си. Ако майката съзнателно не се опитва да настрои детето срещу теб, напълно е възможно точно в тези минути малката да осъзнава, че е лишена от мама и просто да страда.
Казвам от от личен опит.
И аз не разбирам, защо на месец е рисковано, а на 2-3 месеца не е. Нали и тогава може да се задави, да го изпусне и тн Измислени ми се струват тези обяснения...
Разликата между дъщерите ми е 10г и голямата ме чакаше след изписването още на вратата, за да гушне бебето. Не бих я лишила от тази радост и до днес ми е страхотен помощник! Не е случаен човек, а собствената му сестра, не би трябвало да влиза в графа "всички".
Разликата между дъщерите ми е 10г и голямата ме чакаше след изписването още на вратата, за да гушне бебето. Не бих я лишила от тази радост и до днес ми е страхотен помощник! Не е случаен човек, а собствената му сестра, не би трябвало да влиза в графа "всички".
Според мен детето трябва да си живее при майка си.
Живяла съм с втора майка и колкото и да се е опитвала да ме третира като собствено дете,
няма как да стане, това не е в природата, нито ме е отгледала от бебе за да има по-особено отношение. Втората майка прави без да иска разлики, неволно. Обаче това е травма за детето.
Като живеех с втората ми майка бях на същата възраст, травма ми остана за дълго време.
Авторката не е виновна, според мен майката на детето не знам какви ги върши, дава си детето в семейство, където има и други деца, бащата е на работа, авторката се грижи и за другите си деца, тази майка не и ли е малко неудобно, не знам, очаква едва ли не друга жена да се грижи за детето и.
Живяла съм с втора майка и колкото и да се е опитвала да ме третира като собствено дете,
няма как да стане, това не е в природата, нито ме е отгледала от бебе за да има по-особено отношение. Втората майка прави без да иска разлики, неволно. Обаче това е травма за детето.
Като живеех с втората ми майка бях на същата възраст, травма ми остана за дълго време.
Авторката не е виновна, според мен майката на детето не знам какви ги върши, дава си детето в семейство, където има и други деца, бащата е на работа, авторката се грижи и за другите си деца, тази майка не и ли е малко неудобно, не знам, очаква едва ли не друга жена да се грижи за детето и.
Аз нямам нищо против, цялата идея беше за да ходи детето тук на училище за девойки. Училището е частно, но не е пансион като повечето частни училища, ами просто дневно. Моите дъщери ходят в това училище, но са още в junior схемата.
Детето говори добре езика, приспособи се към нашата къща, ние се стараем нищо да не и липсва. Честно казано съпругът ми е по-доволен, че живее при нас сега защото той много пъти е изразявал съмнение в умението на майка и да отглежда деца правилно. Аз не желая да коментирам това, защото съм майка и би ме заболяло ако някой мислеше това за мен.
И нещо друго, казахте втора майка-аз не се опитвам да съм и майка, не искам да измествам майка и. Обичам я като мое дете, но не очаквам тя да ме обича като майка и не го изисквам от нея.
Детето говори добре езика, приспособи се към нашата къща, ние се стараем нищо да не и липсва. Честно казано съпругът ми е по-доволен, че живее при нас сега защото той много пъти е изразявал съмнение в умението на майка и да отглежда деца правилно. Аз не желая да коментирам това, защото съм майка и би ме заболяло ако някой мислеше това за мен.
И нещо друго, казахте втора майка-аз не се опитвам да съм и майка, не искам да измествам майка и. Обичам я като мое дете, но не очаквам тя да ме обича като майка и не го изисквам от нея.
Обичам я като мое дете
особено, че се познавате от няколко месеца или година, а сте се виждали няколко пъти сигурно.
Здравей,
имам по-малка сестра, с 12 години е по-малка от мен.
Когато тя се роди, аз живеех при втората ми майка и баща ми.
Макар и бебе, даваха ми сестра ми от самото раждане да си грижа за нея.
Научи я, ще ти е от помощ. И с количката започнах да я разхождам още като беше на 1,2 месеца.
имам по-малка сестра, с 12 години е по-малка от мен.
Когато тя се роди, аз живеех при втората ми майка и баща ми.
Макар и бебе, даваха ми сестра ми от самото раждане да си грижа за нея.
Научи я, ще ти е от помощ. И с количката започнах да я разхождам още като беше на 1,2 месеца.
Наистина е много болезнено да чуеш от родителя си "това е нашето бебе и ние не обичаме никой да го пипа, ама то няма нищо общо с теб"...
Замисли се малко. Ясно ми е, че се притесняваш, все пак бебенцето ти е мъничко, но позволявай й да ти помага, научи я как да му дава водичка, стой до нея, показвай й. Не я игнорирай, не показвай, че имаш по-специално отношение към твоите си деца, защото сама ще я отблъснеш.
Е,тя жената не е казала,че "това е тяхното бебе и да не я пипа" ,просто са й обяснили,че се притесняват.И аз мисля,че няма да е фатално да я подондурка момиченцето,но едва ли я отчуждават от себе си.На 11 вече започва и ранния пубертет,нормално е да се чувства лошо.Според мен вината е изцяло на майката.
Е,тя жената не е казала,че "това е тяхното бебе и да не я пипа" ,просто са й обяснили,че се притесняват.И аз мисля,че няма да е фатално да я подондурка момиченцето,но едва ли я отчуждават от себе си.На 11 вече започва и ранния пубертет,нормално е да се чувства лошо.Според мен вината е изцяло на майката.
Цитат
днес я чух да се оплаква на съпруга ми, че не и давам да гушка бебето. Той, разбира се, също не би ипозволил и застана на моя страна. Обясни и съвсем същото, което и аз, че не обичаме никой да пипа бебето ни и, че няма нищо общо с нея.
Не сме и казали така в прав текст, просто не съм написала целия разговор. А това, че тяма общо с нея се има в предвид, че не е лично към нея, а по принцип се притесняваме за бебето.
Не съм казала, че я отчуждавам, защо трябва да си повтарям думите?
[/size]
Не съм казала, че я отчуждавам, защо трябва да си повтарям думите?
Чак сега успях да влезна. Не сме казали просто не ни папий бебето! На дълго и на широко и двамата сме доляснявали как е още малко, как мама и тати трябва да си го гледат. Тя далече не е единствената, на коята не го даваме, да го държи, той още няма месец! Бил е в нея само когато тя е седяла на леглото ми, но тя иска да го гушне и да се разхожда с него, няма да стане поте за сега.
Иначе е съпричастна към грижите-заедно сипваме вода зя къпане, даваме и да провери Т, тя залепва пеленката, дори понякога гледа как се храни, показвах и как се прави масаж и пр...
Иначе е съпричастна към грижите-заедно сипваме вода зя къпане, даваме и да провери Т, тя залепва пеленката, дори понякога гледа как се храни, показвах и как се прави масаж и пр...
Аз не се противя да е близка с децата ми, те се разбират идеално. И не се протива тя да го гушка защото му е само полусестра, а защото бебето е малко. Няма нищо общо с нея лично. Както казах тя е прекрасно дете, много послушно и възпитано.
Не мисля, че синът ми трябва да е заварката. И както вече казах, не е лично къв нея. Всичко останало и се разрешава. Но не смятам да рискувам здравето и живота на детето ми.
А и това не е чак такъв проблем, в смисъл тя все пак е винаги до него при всяко събуждане през деня. Но синът ми не е кукла. А и мисля, че тещата ще си станат от самосебе си с това тя да го гушка, само искам той малко да порастне.
А и според мен детето си е много щастливо с мен, докато не се чуе с майка си, тогава и хрумват тези странни идеи.
Аз се старая много с нея, както гушкам моите деца, така гушкам и нея, понякога всички заедно лежим в моето легло, гледаме филмчета, реша и косата, правя и прически, дори тя ми разказа за някакво момче, което си харесвала, но да не съм кажела на майка и. Аз обещах, че ще е нашата тайна.
А и това не е чак такъв проблем, в смисъл тя все пак е винаги до него при всяко събуждане през деня. Но синът ми не е кукла. А и мисля, че тещата ще си станат от самосебе си с това тя да го гушка, само искам той малко да порастне.
А и според мен детето си е много щастливо с мен, докато не се чуе с майка си, тогава и хрумват тези странни идеи.
Аз се старая много с нея, както гушкам моите деца, така гушкам и нея, понякога всички заедно лежим в моето легло, гледаме филмчета, реша и косата, правя и прически, дори тя ми разказа за някакво момче, което си харесвала, но да не съм кажела на майка и. Аз обещах, че ще е нашата тайна.
