Съветче...?

Сигурно и липсва много майка и и се чувства самотна.
Виждам, че бебенцето ви е много малко, но аз бих и го дала да го гушне за малко, все пак тя е на 11, а и ти ще си там.

Мисля, че не си права. Детето спокойно може да гушка бебето, че и да му дава вода, разбира се, докато ти стоиш наблизо. Все пак е на 11 години, а не на 2.
Опитвай се да я включваш в грижите - да сменяте памперси заено, да преобличате, давате вода - така, тя ще се чувства съпричастна.

Тук деца на 14 вече си заработват пари с гледане на деца - разходка с количката, пазене на площадката за час, вечерно пазене, докато родителлите са на кино.
Та, повече доверие към детето.

честито ти ново бебече. 

Честито бебоче първо  Да е много здравичко и послушно 

Спокойствие и търпение мога само да ти пожелая. Такова дръпване (в много лек вариант, едва забележим за нас и съвсем незабележим за околните) имаше и при сина ми в началото след уикенди при баща си (след като заживяхме с мъжа ми). Беше кисел, нацупен, плачеше му се като си го прибирахме. Нормално е, преживяват си децата липсата на другия родител, независимо колко добре се чувстват с другия родител и партньора му.
Мога да кажа, че с времето минаха тези настроения - или се случват все по-рядко и са инцидентни.
Просто никога не сме го правели на въпрос, чакали сме да отмине и сме си говорли и сме се държали с него нормално, това е.

Иначе синът ми беше на 10 като се роди бебето и аз също не му разрешавах в началото нито да я държи, нито нищо, просто бебето е прекалено малко. Като стана на няколко месеца вече го включих и сега е страхотен батко - помага, гледа я, занимава я. Но за първите месеци съм съгласна с теб.
Успех   

Здравей,
имам по-малка сестра, с 12 години е по-малка от мен.
Когато тя се роди, аз живеех при втората ми майка и баща ми.
Макар и бебе, даваха ми сестра ми от самото раждане да си грижа за нея.
Научи я, ще ти е от помощ. И с количката започнах да я разхождам още като беше на 1,2 месеца.

Честито бебче!
Много,ама много търпение ще ти е нужно.Явно младата госпожица се чувства самотна без майка си и се старае да компенсира с грижи по бебчо.

След време ще се адаптира напълно към всичко и всички и това отдърпване ще отшуми. Дете е все пак и е необходимо време да се впише напълно в ежедневието, ангажиментите, ритъма на семейството.

Честито бебе!
Единственото, което не ми изглежда много редно в обясненията е, че мъжът ти е казал, че не обичате никой да ви пипа бебчето. По-скоро може спокойно да й обясни, че бебето е мъничко и на самото него още няма да му бъде приятно да бъде гушкано твърде много и може да се изнерви и разплаче, както и да има търпение, то да стане малко по-голямо, когато наистина ще може да го гушка и да играе с него.
Пък и не виждам нещо лошо понякога да го гушка - за да не се притесняваш ти, можеш да я помолиш да седне спокойно някъде и да й го дадеш за няколко минути под твой контрол. Така и тя самата по-лесно ще приеме новото бебе, а и ще й покажеш, че й имаш доверие и не я приемаш за чужд човек. Не е добре да ограничаваш желанието й да помага, защото вероятно тя тъгува за майка си и се опитва да се впише сред вас. Пък и не пречи понякога да гушнеш нея и бебето едновременно или само нея. На нейната възраст тя хем вече усеща, че не е малка, хем си е още детенце.

Наши приятели има 2 деца с разлика от 11 години. Та на баткото даваха да държи бебето или да му дава шишето с водата, да полива докато я къпят, но чак когато малката стана на 2-3 месеца. Дотогава можеше ако майка им примерно преоблича бебето, баткото да я милва по ръчичката, да я гали или да й показва играчки разни, но не и да я взема да я носи или да дава вода/мляко  
Все пак бебето е много мъничко и безпомощно първите седмици.


Виж какво съм ти подчертала. Някак от написаното оставам с впечатление, че твоите дъщери искат тя да дойде, и ти изпълняваш каприза им с искането момичето да дойде по - рано. Но дали тя иска да дойде по - рано ? Дали майка й иска тя да дойде по - рано.
Звучи ми малко егоистично това, моите деца имаха рожден ден и тя трябваше да дойде за рождения им ден, като че ли е някаква кукла изненада  
Може би ми е грешно впечатлението, но така тълкувам написаното.

Време и любов - всичко останало ще си дойде на мястото.
Спокойно може да включиш детето в някой дейности около бебчо ,
а и бебето расте бързо,ще имаш нужда от кака да го занимава.
Търпеливо я запознай с шишето водичка,памперсите,а и къпането може да
бъде забавно.

Когато брат ми се роди аз бях на 6.И върпеки,малката ми възраст майка ми не ме е ограничавала в нежноста и грижите/до колкото могат да се нарекат такива/към бебето.Разбира се винаги под нейн конторл.Сядах до нея тя ме прегръщаше и едва тогава можех и аз да прегърна бебето Вода и храна никога не съм му давала.
Не я изолирай.Разбирам,че това е твоето бебе,а тя е дете на мъжа ти,но като чета имам усещането,че си я приела съвсем близко.
Нека ти помага щом има желание.Детето се нужда от нещо,което да запълни до някъде празнината от липсващата родна майка.Няма нищо лошо да погушка бебето,но само под твоят контрол и/или този на таткото

Не бих могла да го напиша по-добре!
И време.Трябва ви още време,за да свикнете и да влезете в ритъм.
Минали са само две седмици,тя ,предполагам,още се чувства не на място,много тъгува за майка си може би,все пак скоро са се разделили....Дай й време.И на себе си.

Честита рожба!
На твое място, бих заменила "бебето ни" с "братчето ти". Другите са написали останалото.
Успех.

Доста претенциозно обяснение. И студено при това. Не можеш ли да й хванеш ръката и топло да й обясниш, че бебето е много малко и засега е по-добре да го пипат само майка му и баща му. Но когато поотрасне... Защото все пак трябва да се обясни, защо може да се подава памперса и млякото, а не може да се държи бебето.

Съвети много... Какво мога аз повече да кажа?! 

Аз мога само да търся от теб съвет, как се справяш с толкоз много деца и от къде черпиш сила и търпение...
Поздравявам те сърдечно 

Шанел  и Шани, казали сте това, което и аз мисля 

Същото ще споделя и аз за голямата ми дъщеря. Най-доброто средство да се справите е да и дадете време - от колкото има нужда, от толкова. Даже се бях консултирала и с психолог, той ми каза: "Детето няма проблем, то показва чувствата си, които са съвсем в реда на нещата при подобни обстоятелства. Вие сте тези, които имате проблем, щом не го приемате като нормално."
Ще има и ревност - ще ревнува баща си от теб, него от другите деца, децата от вас. Няма да е лесно, нито бързо, но съм сигурна, че ще станете приятелки.

Честито бебче! Да са ви живи и здрави всичките дечица!

Бях на 9, когато се роди брат ми, повивах го (нямаше памперси в онези времена), давах му вода, оригвах го, люлеех го (на ръце).

И мен ме подразни това " не даваме да ни пипат бебето", как не можахте да измислите по-нежно обяснение. Голяма тактичност сте проявили....

Бебетата не са чупливи, дете на 11 е доста отговорно, честно дожаля ми 

Както някой писа момичето е вече голямо и разбира доста неща,и същевременно е още дете.Иска да се чувства част от семейството.Затова трябва да положите повече грижи за да се чувства тя уверена и желана при вас.
Разбираемо е да се притеснявате за бебето,но „Не обичаме никой да пипа бебето ни“, е доста студено.Да не кажа жестоко.Както другите са писали в твое присъствие(или на мъжът ти) може да ѝ го даваш като е будно.
Не зная какви са ви отношенията с бившата съпруга,но надявам се не намесвате детето.
Ако наистина желаеш да имате добри отношения със момичето говорете ѝ повече,обяснявайте подробно защо и как.

Абе доста се търси под вола теле тука.
Роси особено - как пък изобщо ти хрумна това тълкуване на думите, ума ми не го побира! Искала е жената детето да бъде гостенче на рождения ден на сестричките си, ако и в това виждате задни мисли, простоооо 

Авторката отглежда 4 бебета и й се налага да се справя и с разделена с майка си пуберка. Аз лично ама изобщо не бих се справила. (ако зад този ник стои реална жена де, аз си имам моите съмнения по въпроса). Та надали в такива моменти успяваш да съобразиш всяко изречение. Иначе съветът да не се казва бебето ни, а братчето ти е абсолютно адекватен и съм сигурна, че Ася ще го вземе предвид.

Чак сега успях да влезна. Не сме казали просто не ни папий бебето! На дълго и на широко и двамата сме доляснявали как е още малко, как мама и тати трябва да си го гледат. Тя далече не е единствената, на коята не го даваме, да го държи, той още няма месец! Бил е в нея само когато тя е седяла на леглото ми, но тя иска да го гушне и да се разхожда с него, няма да стане поте за сега.
Иначе е съпричастна към грижите-заедно сипваме вода зя къпане, даваме и да провери Т, тя залепва пеленката, дори понякога гледа как се храни, показвах и как се прави масаж и пр...

Колкото до рождения ден, то Жаклин беше поканена лично от момичетата те и се обадиха, тя каза, че е много щастлива, че много иска да дойде. Дори когато дойде тук, с два дни закъснение, каза как майка и решила, да позакъснеят за да можело да отидат да и купела не знам си какво си, което дори сега не е сред багажа и.

Не виждаме никакви телета.Истината,е че знаем малка част от историята(каквато и да е тя),а така съвет трудно се дава.
Пубер е да,но е дете и ако тя иска да е близка с децата ѝ ще трябва да я разбира.
Казах, каквото казах със съзнанието,че такива отношения са трудни и да се поддържат трябва да се стараеш повече.
И да,децата са четири,но съм останала с впечатлението ,че има готвачка и гувернантка.
Не казвам,че ѝ е лесно.Майката си е майка и никой не може да я замести напълно.

ПП Всеки си преценява с какво може да се справи,нали?

Eved, не беше насочен към теб поста ми, просто си писала своя почти паралелно с моя и така са се подредили.
Имах предвид, както и съм написала, Росито за това, което е написала за рождения ден, а след това и драматичното дожаляване на raja_nikol, че на 11-годишно дете не дават да разнася 2-седмично бебе.

Вероятно и бившата не е много коректна,но това си е нормално.На бившите това им е проблема,че са бивши(независимо от причината за развода,вина и прочее подробности).
Както казах детето е малко и просто трябва да се внимава с него,че пубертета не прощава.
Това е много хубаво.Това имах предвид аз.Да се говори с хлапето за да не се чуства нежелано и излишно в новото и огромно семейство на татко.

Няма проблем.Те децата и на 15 може да объркат нещо.Гаранции няма.

Имам само домашна помощница, която няма нищо общо с децата. Майка ми е тук и тя ми помага, защото майката си е майка. Аз не се противя да е близка с децата ми, те се разбират идеално. И не се протива тя да го гушка защото му е само полусестра, а защото бебето е малко. Няма нищо общо с нея лично. Както казах тя е прекрасно дете, много послушно и възпитано.

Бебето е 2-седмично, сега видях, нормално е да не го дават много, много на другите деца, че и на големи хора. Има време, ще стане на 2-3 месеца.

Търсиш съвети - моят е в тази посока да помислите...Хем искаш да се сближиш с дъщерята на мъжа си, хем самата ти усещаш от къде идва проблемът, но не си склонна нищо да промениш.

Не мисля, че синът ми трябва да е заварката. И както вече казах, не е лично къв нея. Всичко останало и се разрешава. Но не смятам да рискувам здравето и живота на детето ми.
А и това не е чак такъв проблем, в смисъл тя все пак е винаги до него при всяко събуждане през деня. Но синът ми не е кукла. А и мисля, че тещата ще си станат от самосебе си с това тя да го гушка, само искам той малко да порастне.
А и според мен детето си е много щастливо с мен, докато не се чуе с майка си, тогава и хрумват тези странни идеи.

Аз се старая много с нея, както гушкам моите деца, така гушкам и нея, понякога всички заедно лежим в моето легло, гледаме филмчета, реша и косата, правя и прически, дори тя ми разказа за някакво момче, което си харесвала, но да не съм кажела на майка и. Аз обещах, че ще е нашата тайна.

Понеже искате история, ето я-съпругът ми, тогава приятел, разбра, че ще има бебе съвсем скоро преди това бебе да се роди. Тъй като вече беше студент тук, то хукна към Франция. От начало бяха прищевките на майката да го признае или да не го признае, всеки ден си сменяше мнението. Призна го на края, но пак не му беше позволено да види дъщеря си до не помня колко месеца. После докато живеехме във Франция пак бяха прищевките на майката кога може и кога не може да види той детето си. На нашата сватба я доведе баба и, свекърва ми. Родиха се близначките, пак имаше прищевки да се види Жаклин с тях или да не се види. Върнахме се в ЮК това дете веднъж не беше пуснато при нас на гости до сега. Но през цялато това време от раждането майката си прибира тлъста идръжка от нас.
И ако забелязахте, името на детето е Жаклин, кръстена е на баща си. Но когато се роди те не бяха дори заедно. Аз нямам нищо против дори да са приятели съпругът ми и бившата му, дори помня, че веднъж бях презложила той за прекара малко време с тях за да опознае детето, тогава пак не я беше виждал дълго и не по негова вина. Но, сега поне имат време.

    Не се тревожи, просто се прави, че не забелязваш и не променяй ти отношението си. Ако майката съзнателно не се опитва да настрои детето срещу теб, напълно е възможно точно в тези минути малката да осъзнава, че е лишена от мама и просто да страда.
     Казвам от от личен опит.

Давай й бебчето да се порадва.Не мисля,че е кой знае какъв проблем,ако си около нея.Няма страшно,не е толкова малка.За мен лично е по-опасно,когато бебето го държат моите баби(съответно неговите пра-баби)-тогава наистина се страхувам за него.   

 И аз не разбирам, защо на месец е рисковано, а на 2-3 месеца не е. Нали и тогава може да се задави, да го изпусне и тн Измислени ми се струват тези обяснения...
 Разликата между дъщерите ми е 10г и голямата ме чакаше след изписването още на вратата, за да гушне бебето. Не бих я лишила от тази радост и до днес ми е страхотен помощник! Не е случаен човек, а собствената му сестра, не би трябвало да влиза в графа "всички".

Според мен детето трябва да си живее при майка си.
Живяла съм с втора майка и колкото и да се е опитвала да ме третира като собствено дете,
няма как да стане, това не е в природата, нито ме е отгледала от бебе за да има по-особено отношение. Втората майка прави без да иска разлики, неволно. Обаче това е травма за детето.
Като живеех с втората ми майка бях на същата възраст, травма ми остана за дълго време.

Авторката не е виновна, според мен майката на детето не знам какви ги върши, дава си детето в семейство, където има и други деца, бащата е на работа, авторката се грижи и за другите си деца, тази майка не и ли е малко неудобно, не знам, очаква едва ли не друга жена да се грижи за детето и.

Аз нямам нищо против, цялата идея беше за да ходи детето тук на училище за девойки. Училището е частно, но не е пансион като повечето частни училища, ами просто дневно. Моите дъщери ходят в това училище, но са още в junior схемата.
Детето говори добре езика, приспособи се към нашата къща, ние се стараем нищо да не и липсва. Честно казано съпругът ми е по-доволен, че живее при нас сега защото той много пъти е изразявал съмнение в умението на майка и да отглежда деца правилно. Аз не желая да коментирам това, защото съм майка и би ме заболяло ако някой мислеше това за мен.
И нещо друго, казахте втора майка-аз не се опитвам да съм и майка, не искам да измествам майка и. Обичам я като мое дете, но не очаквам тя да ме обича като майка и не го изисквам от нея.

това няка как да стане 
особено, че се познавате от няколко месеца или година, а сте се виждали няколко пъти сигурно.

Може и така да е, но така го усещам. Сигурно в някоя твърда ситуация ке разбера колко точно я обичам и как, но наистина и желая най-доброто.

Извинявай за въпроса,но от лентичките ти съдя,че имаш 4 деца.Така ли е? 

Да, така е.

И аз така отгледах сестра ми, а тамън бях навършила 11...
Наистина е много болезнено да чуеш от родителя си "това е нашето бебе и ние не обичаме никой да го пипа, ама то няма нищо общо с теб"...
Замисли се малко. Ясно ми е, че се притесняваш, все пак бебенцето ти е мъничко, но позволявай й да ти помага, научи я как да му дава водичка, стой до нея, показвай й. Не я игнорирай, не показвай, че имаш по-специално отношение към твоите си деца, защото сама ще я отблъснеш.

Възхищавам ти се! Това е страхотно!  

Е,тя жената не е казала,че "това е тяхното бебе и да не я пипа" ,просто са й обяснили,че се притесняват.И аз мисля,че няма да е фатално да я подондурка момиченцето,но едва ли я отчуждават от себе си.На 11 вече започва и ранния пубертет,нормално е да се чувства лошо.Според мен вината е изцяло на майката.

Коментирам точно по написано от авторката

Не сме и казали така в прав текст, просто не съм написала целия разговор. А това, че тяма общо с нея се има в предвид, че не е лично към нея, а по принцип се притесняваме за бебето.
Не съм казала, че я отчуждавам, защо трябва да си повтарям думите?




[/size]

 
Благодаря!!!!!!!!

Аз също   

ASIA, защо така ми фалшивееш, много интересно. Все едно стъкло с претенции за диамант.

Първо БРАВО, 4 твой и още едно. Много им се радвам на такива майки.

Не съм чела другите мнения, за да не се валия от тях. Нямам опит с големи деца, но все пак.
Защо не и даваш да ти помага с бебето? Като за начало ако те е страх можеш да и го оставиш на леглото за 5 мин., уж да вземеш нещо. После и покажи как се държи шишето. Моята е на 2 и 6м и дава вода на братовчедка си.

И друго да предложа- ако можете излезте само двете някъде по женски. Примерно да хапнете тортичка, на пазар. Просто да и покажеш, че не е по- различна от твой те деца, в което не се и съмнявам.

 

Не знам, Chanel, може би защото този форум е пълен с параноични и ограничени хора, за които всеки живот, малко по-различен от техния е нереален и измислен. И преди съм виждала реплики от този характер, не само по мой адрес, но и за други членове на форума, някои от които вече не пишат, чудно защо ли?
Но не смятам да доказвам живато ми, децата ми и пр. Като ти фалшивея, просто игнорирай темите ми и така и двете ще сме щастливи.

И аз това не можах да го схвана нещо? 

ASIA прочетох написаното , но не се влияя от мненията ,всеки мисли по своему.Аз нямам опит с големи деца, но ти се възхищавам за 4 деца ,браво .Много търпение и сили в отглеждането им ти желая. А за бебето ,че не го даваш, те разбирам,Аз също не давах на никого моето.В смисъл искали са ми го колежки да го подържат като беше на 1 месец........,или още  в самото начало -първите седмици не исках никаква помощ от свеки, някак усещах ,че все едно някой може да го смачка или счупи.А и избора да го даваш на момичето си е твой.Просто явно си трябва повече обяснения и непоколебимост .Ти сама ще предениш кога е момента да го гушкат,но според  мен тази забрана трябва да важи за всички деца,да не се чувства тя по-различно. Някак отклони желанието й в друга посока, да помага  при подредба на дрешките му, храна и други.
Браво за отношението към момичето  

tevolere , тя забраната важи за абсолютно всички деца, домашната помощница, и хора извън дома ни.
Децата помагат, както вече описах Жяклин помага в абсолютно всичко и и се позволява а гушка бебето само ако е седнала и аз съм до нея. Нейното желание е за го разнася, да му дава шишето, да го преоблича сама... Това не се позволява на никого.

Но това не е главния проблем, както вече споменах. Проблемът идва от там, че майка и и вкарва някакви такива идеи, кой знае какво и казва.
Друго, което ме тревожи е, че тя обича да командва близначките и те я слушат до някъде, но когато им писне започват да се дърпат и да плачат, тогава се намесвам аз и се получава пак все едно ги защитавам. Но реално аз бих защитавала и нея в тази ситуация. В такива моменти я викам при мен, защото нали е голяма и да сме двете големи дами. Показвам и как да си плете плитки, дори гледахме списания с бални рокли...  Наистина не искам да се чувства излишна...

Поздравления за 4-те дечица! 
Чета и се чудя каква е тази майка, която по този начин да изпрати детето си при вас, дори и за по-добро образование. Разбирам да е колеж, университет, а то... училище.
Предполагам, че й липсва майка й. Поговори с нея как се чувства. Предразположи я. Предполагам, че и за нея нещата са стресови.  Нов дом, нови порядки, без майка. Ще мине време и трябва много търпение докато изградите мост на доверие. Нещата са много крехки и деликатни. Детето е на 11 години, навлизащо в пуберитета и естествено, че ще слуша майка си по телефона, защото до момента е живяло само с нея. Друг е въпроса какво й говори тя...
А колкото до близначките и отношението й към тях - тя е израстнала сама и явно счита и като по-голяма, че може да командва и да се налага. Да получава всичко и да доминира. Може би тук и баща й е редно да поговори с нея, че те са по-малки от нея... Колкото по-рано се прекъсне това поведение - толкова по-добре.
И за да не се чувства излишна я ангажрайте с помагане около бебето и другите деца, само ако това й харесва.  Говори с нея и разбери какво й харесва да прави, има ли някакви интереси, какво я вълнува... нещо може да ти подскаже какво да правиш, за да не се чувства "излишна".

Нямам представа за какво ми говориш. Не ме интересува живота ти, не мисля, че е различен с нещо от другите. Фалшива си ми точно в тази тема, с отношението си към чуждото дете. Това имах предвид. А дали си Маргарет Тачър или дойка, за мен е все тая.

След това изречение как да не се съглася с Шанел.
Маниерът ти на диктатор не ми се връзва с желанието да приобщиш дъщерята на мъжа си. По-скоро не искаш нацупени физиономии наоколо и проблеми с мъжа си, макар от написаното по-горе да става ясно, че го водиш успешно и човекът те слуша.
По отношение на това, че момичето след разговор с майка си се държи дистанцирано, ще споделя следното - моята дъщеря, която е залепена за мен и не признава друг авторитет, се държи понякога доста дръпнато с други близки. Пример - беше при баба си на морето и въпреки, че си изкарваха чудесно, в момента, в който се появих, тотално и демонстративно изключи присъствието й. Лоша дума не е чула от устата ми както за бабите си, така и за който и да било друг близък човек. Споделям това, за да не бързате да съдите другата жена - нещата в повечето случаи не са такива, каквито изглеждат. На момичето просто може да му липсва майка му. Само крайно прости хора биха действали така ограничено - да настройваш детето си в такава ситуация.

Много съм съгласна...
Аз за това писах и в по-горния си пост. Едно бебе не може да се счупи като кристална ваза, освен ако не го заблъскаш със всичка сила в стената
Това си е абсолютно егоистично отношение към чуждото дете...
Надявам се нещата да се подобрят, защото и на нея не й е леко...

Няма нищо по нормално от това една майка да проявява недоверие към всички, които искат да имат допир с новороденото ѝ бебе. Разбира се, че не е порцеланова кукла за да се счупи, но пък защо тази жена трябва да си причинява неудобството да седи на тръни само и само да угоди на желанието на детето. Аз имам син на 12 години и чакам бебе след няколко месеца и с чиста съвест мога да кажа, че не бих му позволила ( ако изяви подобни желания ) да разнася бебето из апартамента. Същото би важало и за дъщерята на съпругът ми ако беше при нас.
Не смята, че авторката дискреминира по някакъв начин детето, правилата в домът им важат за всички.

Извинявай, не съм те разбрала.
Колкото до детето, всичко, което изпитвам кам нея е истинско. Но честно казано и аз съм стресната и както за нея, така и за мен това е ново.

И, да не искам нацупени физиономии. Извинете, ама не ми е лесно с бебе на 3 седмици и три малки деца! Ето казах го! Трудно ми е! За това майка ми е тук да помага, но тя е възрастна, не е за драми.

А защо да съм диктатор? Каква диктатура налагам и на кого? Всеки ми се качва на главата! На всичкото отгоре наистина ме е грижа за Жаклин и то много. Но е трудно е изведнъж да станеш близък с 11 годишно дете, което си виждал много рядко. Но бавно, бавно нещата се нареждат.

Колкото до това, че едно бебе не може да се счупи, със сигурност е така, но това е по-силно от мен. И с другите ми деца бях като орлица в първите месеци и не мисля, че трябва да бъда наричана егоист, само защото не позволявам на 11 годишно моиче да разнася бебето ми като кукла. Всичко друго и е позволено до прави в къщата, включително неща, които по принцип не правим, но и ги позволяваме защото вкъщи го е правила.

Колкото до майка и, то тази жена не е за подценяване. Бях описала историята по-назад.

Айде до скоро, че пак дочувам караница.

П.С. Сгрешила съм, не е караница, Дани се прави на Батман и гони момичетата, които пищят.


Забелязях нещо друго, използвате израза "чуждото дете". Това дете не е чуждо, то е на мъжа ми, сестра е на децата ми. И това няма нищо общо с факта, че не и давам Габи. Както казах, на никого не го давам.

А я да питам, тези дето бързат да ме обвинават, защо не се поставят за момент на мое място, дори без малките деца, само от някъде някой да им прати детето на съпруга им, в крехката възраст 11, с което не са близки, да живее при тях за най-малко 5 години, през които ще премине през една от най-важните фази в живота си. И вие да знаете, че цялата отговорност за това какъв човек ще стане се пада на вас.

Страх ме е, че мога да сгреша, защото не я познавам добре. Трудно ми е понякога, не знам как да подхождам, не знам как ще реагира, не знам тя какво наистина мисли за мен, как ме възприема и тази неизвестност ме побърква.

A.S.I.A. най-доброто за детето и за теб е да го изпратите при майка му,
иначе всичко това е мъчение както за теб, така и за другите ти деца, така и за доведеното дете.

Това горното няма нищо общо с теб и не го вземай лично. Ти си прекрасна майка на твойте деца,
но не си роднина на това момиче. За едно дете е жизненоважно да израстне с роднини, майка, баща, баби и дядовци. Бащата на това дете ходи на работа и грижата за него пада върху теб,
но ти не си му родител и не си длъжна да правиш това, а и колкото и да се опитваш няма да стане,
просто родителите са длъжни да се грижат за децата си, буквално го казвам, а не само да работят и да носят пари вкъщи. Ти никога не можеш да дадеш на това дете необходимата за него грижа и строгост, защото ако например при твоите деца би си позволила да бъдеш по-строга, при това дете
гледаш да си винаги по-внимателна, това пък поражда недоволство и в теб, защото едва ли не си на тръни, изнервяш се, от тук следва че и на твоите деца не можеш да дадеш на 100 процента полезна.
Ти си майка с много деца и още един ангажимент към това дете те претоварва, изнервя, плюс бащата е на работа и ти трябва сама да се справяш съвсем сама.
Разбери, че доведено дете се взима само в случая, когато биологичния родител изцяло поема
грижата за него, а доведения родител поема допълнителна грижа, но основната грижа си поема биологичния родител /няма значение майка или баща/, виждаш ли разликата. В такъв случай никога няма да бъдеш обвинена, че не се грижиш достатъчно добре за детето,
разбери че грижата за това дете НЕ Е ТВОЯ ГРИЖА, а на БИОЛОГИЧНИТЕ РОДИТЕЛИ.

Говори с мъжа ти, казвай че не можеш повече да поемаш отговорност за всички, не можеш да се справиш, опитала си с много добра воля, но не става и детето да си отива при майка си, разбери че това е най-добрият вариант за всички ви.

Извинявам се за крайния отговор, но съм дете точно израстнала с втора майка и ситуацията ми е до болка позната. Много е трудно да се израстне по този начин, а травмите са за цял живот.
Винаги съм се чувствала чужда в онази къща, сигурна съм че и това дете се чувства така.

Тук има нещо друго-ние искаме, като казвам ние включвам и себе си в това, тя да остане при нас, защото това е направо чудо. Никога до сега майка и не я е пускала при на с ЮК, колкото и да е настоявал мъжът ми. Изобщо тя доста ограничи всички контакти, до сега.
Аз не искам да я отпращам, тук и харесва, поне с такова впечатление оставам. Интересно и е. А и от това което ми разказва-как иска да се ожени, какво семейство иска, и начина по който го казва остава с впечатлението, че при майка и също и е липсвало нещо. Но това няма значение сега, важното е да направим най-доброто.
Ще видим как ще и потръгне училището, тя владее английски добре, но ще видим дали ще и е лесно. Само времето ще покаже какво ще правим, но аз не искам да се отказвам още.
А и не искам детето да се чувства изоставено. Майка и си хвана шапката и замина на почивка на втория ден след като детето дойде при нас. Как ще се чувства ако и ние кажем, че искаме да си починем от нея. Каквото и да става, при всички положения е по-добре, да знае, че поне ние искаме да живее тя при нас.

A.S.I.A., само не се опитвай да ѝ осигуриш един начин на живот, който ти мислиш, че е по-добър за нея. Няма нужда нищо да компенсираш, баща ѝ трябва да компенсира - да изгражда връзка с нея. Тя си е израснала в нейното си семейство, била е едно щастливо дете. Помагай на двама им (баща и дъщеря) да стигнат един до друг, бъди ѝ опора и приятел, показвай ѝ, че разбираш колко ѝ липсва майка ѝ, познатата среда, приятелчетата, страната.

Точно това се опитвах да кажа с 1 милион изречения, а ти го събра в едно.

Не се опитвам, защото не знам какво е по-добро за нея. Баща и се опитва, но и на него не му е лесно. През цялото тава време той изгуби много години с нея, не по негова вина. И това малко или много му се отразява, той самия не знае как да се държи с нея.

A.S.I.A., съпругът ти не беше ли французин? Детето не живееше ли преди това във Франция,
там по закон майката не може да забрани вижданията с бащата. Как така е станало, тя да забрани контакт?

А ако съдът забрани контакт с мъжа ти, значи има причина, как така изведнъж майката ще му тръсне детето? Нищо не разбирам.

Първо, той разбра, че ще става баща малко преди да се роди дъщеря му. Беше вече тук студент и се познавахме. Хукна към Франция. Дни на ред бившата му си менеше решението той да припознае детето или не. После не даваше да я види, той щеше да си изпусне изпитите когато най-после му звънна да каже, че иска той да види детето. След като завършихме се оженихме и тогава живяхме във Франция малко, тогава се родиха и близначките. На сватбата ни бяха поканени и майката и детето. Майката я разбирам до някъде, че не дойде, детето го доведе майката на мъжа ми по негово много силно настояване. Пак имаше някакви скандали. През цялата това време докато бяхме във Франция постоянно се уреждаха срещи Жаклин да се вижда с нас и тези срещи се отменяха в последния момент. Живяхме малко в България, после се върнахме тук, като пак продължихме да каним Жаклин, разбира се с пълна издръжка, пак не се разреши, имаше истерии, щяла да заведе дело, да му отнеме правата, също така се бояхме, че може да настрои детето срещу нас. Но през цялото това време тя си получава доста солидна издръжка от нас.
По закон е едно, но все пак не искахме никоя страна да предприема драстични мерки, защото най-малкото последствията щяха да са на гърба на едно невинно дете.
Има още много история зад това, но не мисля да споделям повече.
Но с чиста съвест мога да кажа, че това цялото нещо много му тежи на съпруга ми и не му се отразява добре. Разбира се всяка история отнасяща се до повече от един човек може да бъде разказана от различни гледни точки, но реално погледнато това са фактите.

Колкото до това, че тя ни прати детето-преди няколко месеца се обади да ни каже, че иска дъщеря и да учи в частно училище тук, но да не било пансион, а да живеела при нас за да не се чувства сама.

Разбирам ви, но това за детето няма никакво значение.
Ще се справите, как няма, четири деца сте гледали. Тя е още дете, само на 11-ет.

Много ми се вижда странна тази майка, живее във Франция, а си праща детето на училище в чужбина, вие нали живеете в Англия.  Все едно иска да се отърве от детето си и ви го тръсва, на такова нещо ми излежда.

Не е странно, че я праща, честа практика е. Тя можеше и в пансион да я прати, но реши при нас да я прати, което е по-добре. Макар че аз доста се блазня от мисълта за пансион за децата ми, защото обикновено това са най-добрите училища, но това е друга тема.

Ася, честито бебе! Също бих посъвеетвала да имаш по-голямо доверие на детето - 11 години не е малко, и аз съм с 4 деца и имам деца с 11 години разлика. Не виждам НИКАКЪВ проблем да му смени памперса след като й покажеш как, или да й даде вода, ако и ти присъстваш в стаята. Това че и на другите деца не даваш, нищо не значи - те са много малки. 
А спе;иално за това:

Как така, майка й я е гледала 11 години без почивка, какво значи "хвана си шапката и замина на почивка", при условие че детето вече е било при вас? Прочети си ако искаш още веднъж това, което съм цитирала, и може би ще разбереш че си крайно (и според мен пресилено) негативно настроена срещу майката. Детето няма как да не усети отношението ти, дори и нищо да не споменаваш, и това само по себе си е причина за напрежение между вас. Доколкото разбрах, майката не го прави това защото не иска да живее с детето си или защото иска да си почине от него, а за да му осигури по-добро образование. Просто смята че вместо пансион е по-щадящо да бъде при вас. Ти самата споменаваш че се замисляш за пансион за децата ти (пак с цел по-добро образование), представяш ли си ако го направиш, някой след това да каже че си го направила защото не си искала да живееш с тях?

Ами последствията пак са били най-вече на гърба на детето, защото едно дете има нужда и от баща. Не само от висока издръжка, но и от бащино присъствие. Аз не мога да си представя да имам родителски права и да не се боря докрай за да виждам детето си поне в рамките на позволеното от закона.

Напълно нормална история за французи.   Как пък не видях едно семейство, в което има дете от предишен брак/връзка, с което всичко да е наред и бившата/ият да е ОК? С тази убеденост, че са винаги прави, дето им е присъща на французите това си е нормално следствие. Не че не обичат и тези деца, ама...все нещо им пречи да ги виждат, обгрижват, третират като новите.
Пиша от личен опит, аз съм дете от “друга връзка“.

Води се по детето, в смисъл остави се интуитивно да установиш контакт с нея.
Аз много обичам деца и някак спонтанно успявам да се сближа.

А по отношение на бебето - разбирам много точно, това което изпитваш, защото и аз не давах никой да доближава дребната като бебе, освен баща й, разбира се. То не е на ниво разум, а по-скоро инстинктивно. Просто подразни начинът, по който описа ситуацията 

Виждам обвинение към майката на момичето, че е забавила нарочно детето, за да не може да отиде на рождения ден. Един вид - вижте бившата на моя мъж как ми прави сечено, пък аз съм така добре настроена и моите деца също. Бившата също така настройва детето срещу мен. Като говори с майка си, тя се държи особено с мен, избягва ме.
Нима не казва това авторката ?
Няма лошо да е искала детето да дойде за рождения ден, децата също, но не те решават нали ? И нямат право да държат сметка на майката кога и дали ще прати детето. Тя си решава, евентуално и таткото.

Роси, ама аз никъде не видях да се търси сметка на майката.

Въобще не мога да съжаля авторката. Тя знае за това дете ПРЕДИ да се ожени, подготвена е, имала е 11 години да свикне с мисълта, че е част от живота им. Да го обикне.
Дразнещи са изрази като
- “плащахме огромна издръжка“ - ми ще плаща мъжът, като е негово детето. За другите четири деца също се дават пари, нали?
- “не обичаме да пипат НАШЕТО бебе“ - а детето иска да контактува с новото братче, защото само то в тази къще не е предубедено към ситуацията.
- “другата е виновна, че мъжът ми не е виждал детето дълго време“ - а този путьо мъжО къде е блял? Има съдилища, адвокати, от постовете разбирам, че нямат и парични проблеми. Значи всеки месец може да се пътува и да се вижда детето. Ще лази ако трябва, но ще намери общ език с майката и ще се разберат.

Закъснение за какво ? За важната дата, която е важна за A.S.I.A. но не и за майката на момичето...
Да купела не знам какво си - израза показва, че според A.S.I.A. това е нещо маловажно
нещото не било сред багажа й - ето пак обвинение към майката, че пазаруването е био претекст, за да забави момичето. Не ми се вярва подобна мнителност и критика към майката да се прикрият толкова добре, че да не ги усети момичето.
Отделно споменаването на тлъстата издръжка .

Просто не я познавате тази жена. И е много лесно да ме обвинявате, защото не сте на моето място. Нямам време и желание сега да коментирам, но по-късно ще пиша.

Ситуацията е деликатна, особено за навлизащото в тийн годините момиче. Според мен връзката между дете и родител след 11 години се възстановява трудно и бавно. Макар и дете, момичето вече е било отгледано и възпитано по оределен начин, изградило е харакактера си. Със сигурност и трябва време да свикне с факта, че се намира в дома на баща си и другото му семейство.
Не мога да дам съществен съвет, освен че 2-3 седмици не са много време, нужно е търпение и разбиране, но и известна доза строгост и респект във възпитанието и предстоящия съвместния живот.

Всъщност май в Родители, отглеждащи сами децата си съветите щяха да са по-адекватни.

Ася, каквато и да е майката, трябва да се признае, че е направила нещо много важно и трудно - преглътнала е чувствата си в името на доброто (образование) на детето. Не всеки родител би го направил. И разбирам, че за теб тя е лошата в историята, но до голяма степен тя също в момента е жертва - да изпратиш детето си при другия родител, с който не искаш да имаш нищо общо, заради доброто на хлапето си е направо геройство.
И й е мъчно, разбира се, че й е мъчно за дъщеря й. И е нормално когато говорят по телефона, дори нищо да не казва, момичето да улавя мъката и на свой ред да я отразява, няма как да е иначе.
Сигурна съм, че не я настройва, най-малкото нямаше да я прати при вас иначе.

Не я познаваме, но знаем много такива случаи на бивши, които не гледат добре децата и харчат тлъстата издръжка за себе си.

Не, не! Не мога изобщо да кажа, че тя злоупотребява. Тя е зажна жена, а и детето е заволявано винаги.
Споменах издръжката защото тя винаги е твърдяла, че добрият баща я плаща, но тя никогат не му даде да е баща.

Бърди, да изпратиш детето си далеч от теб на училище е нещо напълно нормално за Западноезвопейските държави. И тя и мъжът ми са били в пансион и са се запознали именно на среща на двете училища(нейното за момичета, неговото за момчета).
А и срокът в това училище започва на 1ви Септ, тя искаше да ни прати детето на 29 Авг, първоначално, после го свъкна на 10 и ние се зарадвахме, че на 13 ще е с нас. После каза 13, което пак беше ок заради рождения ден, после каза 15. И споменах за почивката именно защото в това време можеше да е с дъщеря си. Защото тя ходи на почивки много по-често от колкото мислите. Не знам какво идея имате за самотните родители, но това е най-нормалното нещо в тази част на Европа и дори за някои е чиста благословия.
Най-интересното е, че пуснах такава тема и в един английски форум да чуя техните съвети. Ами коренна разлика. В полза на Българите. 


Но да оставим тези анализи и обясненя, че ми писна вече от тях.


Жаклин е добре, днес излезнахме малко, взех само тя и Габи и и позволих да бута количката, тя беше доволна, ходихме на сладкарница, после и през един магазин минахме, купих и прекрасна рокля, като принцеса е! Сега трябва да намерим обувки и чантичка, тя има идея какво иска, но трябва да го намерим само.

Мисля, че темата вече може да приключи, отдалечихме се от Жаки, за да анализираме майка и и нас, което не беше първоначалания замисъл, ама изобщо!

Желая всичко най-добро на теб и семейството ти. 

Благодаря!!
Всично най-хубаво и на вас!!

Не мога да се въздържа, просто - простете! Не си личи, но приемете, че почти викам - е, как на тез мъжове непоръбени, все нещо им пречи да са бащи, ма** ** стара!!!
На нашия бащица, втората жена пък му пречи, естествено - ако не е едната, ще е другата. Муньовци с муньовци, и още отгоре!

Извинявай, но изобщо не ми е прияно да наричаш съпруга ми по този начин, първо защото не го познаваш и е проява на липса на каквото и да е възпитание, второ защото не си в нашата ситуация, и е проява на ограниченост и липса на такт, защото вашата ситуация е една, нашата друга.
Как може да има бащински отношения, когато нито една от срещите определени и от двамата да види детето не е проведена нормално? За всяка е имало повод за отмяна или закъснение, което скъсява времето на срещата, тъй като, ако е определена да продължи от 9 сутринта до 6 вечерта и майка и я доведе, да кажем в 1, защото не знам си какво си, то пак в 6 ще е точна да я прибере, и ако помолим да остане пак ще има причина това да не стане. Това е само един от много случаи.
Но както казах, не желая повече да коментирам това, темата беше за по-друго нещо.

Извинявай, че нарекох мъжа ти муньо, да, нямам това право.
Но има закони, ако е искал да бъде баща, щеше да бъде.

Мисля, че това също го описах. Чети. И е лесно да се дават съвети на другите хора, когато не си им в положението.

 
Когато искаш, намираш начин.  Иначе, винаги има оправдания.

Не става въпрос само за искане - той е баща, бе! Длъжен е! 

A.S.I.A., пред очите ми е още един убавеняк французин, който е с ново семейство, а синът си от първата връзка го вижда един път на високосна. И отношението към това дете е все различно. И детето е все проблемно, но майка му е виновна, той никога за нищо не е виновен (позната ли ти е тази черта у французите  ). Толкова е типично, че чак е плашещо.

Значи той длъжен. А тя не е длъжна да му каже, че ще става баща изобщо, дори? Защото ако не беше майка и да му се обади, не мисля, че щеше да знае и до днес.

Лесно е да говорите, но пак казвам поставете се за малко в тази ситуация.
Аз приключвам с темата, въпросът ми беше съвсем различен, но естествено по български го изкривихте. И си поправям мнението, англичаните ми помогнаха повече, те нито осъдиха мен нито съпруга ми нито бившата му, само ми дадох примери от техен опит и желания за най-добро развитие на нещата, нещо, което очаквах и от вас, ама на!
Някой беше казал накъде, нещо как на въпрос в бг форум ще отговорят колко си тъп, но отговор на конкретния въпрос няма да получиш, но защо ли не последвах този съвет.