Съветче...?

A.S.I.A., само не се опитвай да ѝ осигуриш един начин на живот, който ти мислиш, че е по-добър за нея. Няма нужда нищо да компенсираш, баща ѝ трябва да компенсира - да изгражда връзка с нея. Тя си е израснала в нейното си семейство, била е едно щастливо дете. Помагай на двама им (баща и дъщеря) да стигнат един до друг, бъди ѝ опора и приятел, показвай ѝ, че разбираш колко ѝ липсва майка ѝ, познатата среда, приятелчетата, страната.

Точно това се опитвах да кажа с 1 милион изречения, а ти го събра в едно.

Не се опитвам, защото не знам какво е по-добро за нея. Баща и се опитва, но и на него не му е лесно. През цялото тава време той изгуби много години с нея, не по негова вина. И това малко или много му се отразява, той самия не знае как да се държи с нея.

A.S.I.A., съпругът ти не беше ли французин? Детето не живееше ли преди това във Франция,
там по закон майката не може да забрани вижданията с бащата. Как така е станало, тя да забрани контакт?

А ако съдът забрани контакт с мъжа ти, значи има причина, как така изведнъж майката ще му тръсне детето? Нищо не разбирам.

Първо, той разбра, че ще става баща малко преди да се роди дъщеря му. Беше вече тук студент и се познавахме. Хукна към Франция. Дни на ред бившата му си менеше решението той да припознае детето или не. После не даваше да я види, той щеше да си изпусне изпитите когато най-после му звънна да каже, че иска той да види детето. След като завършихме се оженихме и тогава живяхме във Франция малко, тогава се родиха и близначките. На сватбата ни бяха поканени и майката и детето. Майката я разбирам до някъде, че не дойде, детето го доведе майката на мъжа ми по негово много силно настояване. Пак имаше някакви скандали. През цялата това време докато бяхме във Франция постоянно се уреждаха срещи Жаклин да се вижда с нас и тези срещи се отменяха в последния момент. Живяхме малко в България, после се върнахме тук, като пак продължихме да каним Жаклин, разбира се с пълна издръжка, пак не се разреши, имаше истерии, щяла да заведе дело, да му отнеме правата, също така се бояхме, че може да настрои детето срещу нас. Но през цялото това време тя си получава доста солидна издръжка от нас.
По закон е едно, но все пак не искахме никоя страна да предприема драстични мерки, защото най-малкото последствията щяха да са на гърба на едно невинно дете.
Има още много история зад това, но не мисля да споделям повече.
Но с чиста съвест мога да кажа, че това цялото нещо много му тежи на съпруга ми и не му се отразява добре. Разбира се всяка история отнасяща се до повече от един човек може да бъде разказана от различни гледни точки, но реално погледнато това са фактите.

Колкото до това, че тя ни прати детето-преди няколко месеца се обади да ни каже, че иска дъщеря и да учи в частно училище тук, но да не било пансион, а да живеела при нас за да не се чувства сама.

Разбирам ви, но това за детето няма никакво значение.
Ще се справите, как няма, четири деца сте гледали. Тя е още дете, само на 11-ет.

Много ми се вижда странна тази майка, живее във Франция, а си праща детето на училище в чужбина, вие нали живеете в Англия.  Все едно иска да се отърве от детето си и ви го тръсва, на такова нещо ми излежда.

Не е странно, че я праща, честа практика е. Тя можеше и в пансион да я прати, но реши при нас да я прати, което е по-добре. Макар че аз доста се блазня от мисълта за пансион за децата ми, защото обикновено това са най-добрите училища, но това е друга тема.

Ася, честито бебе! Също бих посъвеетвала да имаш по-голямо доверие на детето - 11 години не е малко, и аз съм с 4 деца и имам деца с 11 години разлика. Не виждам НИКАКЪВ проблем да му смени памперса след като й покажеш как, или да й даде вода, ако и ти присъстваш в стаята. Това че и на другите деца не даваш, нищо не значи - те са много малки. 
А спе;иално за това:

Как така, майка й я е гледала 11 години без почивка, какво значи "хвана си шапката и замина на почивка", при условие че детето вече е било при вас? Прочети си ако искаш още веднъж това, което съм цитирала, и може би ще разбереш че си крайно (и според мен пресилено) негативно настроена срещу майката. Детето няма как да не усети отношението ти, дори и нищо да не споменаваш, и това само по себе си е причина за напрежение между вас. Доколкото разбрах, майката не го прави това защото не иска да живее с детето си или защото иска да си почине от него, а за да му осигури по-добро образование. Просто смята че вместо пансион е по-щадящо да бъде при вас. Ти самата споменаваш че се замисляш за пансион за децата ти (пак с цел по-добро образование), представяш ли си ако го направиш, някой след това да каже че си го направила защото не си искала да живееш с тях?

Ами последствията пак са били най-вече на гърба на детето, защото едно дете има нужда и от баща. Не само от висока издръжка, но и от бащино присъствие. Аз не мога да си представя да имам родителски права и да не се боря докрай за да виждам детето си поне в рамките на позволеното от закона.

Напълно нормална история за французи.   Как пък не видях едно семейство, в което има дете от предишен брак/връзка, с което всичко да е наред и бившата/ият да е ОК? С тази убеденост, че са винаги прави, дето им е присъща на французите това си е нормално следствие. Не че не обичат и тези деца, ама...все нещо им пречи да ги виждат, обгрижват, третират като новите.
Пиша от личен опит, аз съм дете от “друга връзка“.

Води се по детето, в смисъл остави се интуитивно да установиш контакт с нея.
Аз много обичам деца и някак спонтанно успявам да се сближа.

А по отношение на бебето - разбирам много точно, това което изпитваш, защото и аз не давах никой да доближава дребната като бебе, освен баща й, разбира се. То не е на ниво разум, а по-скоро инстинктивно. Просто подразни начинът, по който описа ситуацията 

Виждам обвинение към майката на момичето, че е забавила нарочно детето, за да не може да отиде на рождения ден. Един вид - вижте бившата на моя мъж как ми прави сечено, пък аз съм така добре настроена и моите деца също. Бившата също така настройва детето срещу мен. Като говори с майка си, тя се държи особено с мен, избягва ме.
Нима не казва това авторката ?
Няма лошо да е искала детето да дойде за рождения ден, децата също, но не те решават нали ? И нямат право да държат сметка на майката кога и дали ще прати детето. Тя си решава, евентуално и таткото.

Роси, ама аз никъде не видях да се търси сметка на майката.

Въобще не мога да съжаля авторката. Тя знае за това дете ПРЕДИ да се ожени, подготвена е, имала е 11 години да свикне с мисълта, че е част от живота им. Да го обикне.
Дразнещи са изрази като
- “плащахме огромна издръжка“ - ми ще плаща мъжът, като е негово детето. За другите четири деца също се дават пари, нали?
- “не обичаме да пипат НАШЕТО бебе“ - а детето иска да контактува с новото братче, защото само то в тази къще не е предубедено към ситуацията.
- “другата е виновна, че мъжът ми не е виждал детето дълго време“ - а този путьо мъжО къде е блял? Има съдилища, адвокати, от постовете разбирам, че нямат и парични проблеми. Значи всеки месец може да се пътува и да се вижда детето. Ще лази ако трябва, но ще намери общ език с майката и ще се разберат.