От скоро малката има такива периоди. Понякога си мисля,че забравя за какво плаче,но продължава да го прави. И аз игнорирам !
- Публикувана: 26 авг. 2011, 21:42 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2011, 23:43 ч.
Тръшкане
Аз си я успокоявам, макар и не винаги, но в повечето случаи. Не я оставям да се наревава, защото виждам, че доста се разстройва и често 15 минути след като спре да реве хълца. Хубавото е че поне засега в повечето случаи е лесно да се успокои, достатъчно и е да се гушне в мен!
Има и деца, които се захласват от рев, тях пък съвсем няма как да ги оставиш да се нареват!
Има и деца, които се захласват от рев, тях пък съвсем няма как да ги оставиш да се нареват!
В моментите на неистов рев и на тръшканици децата ни категорично НЕ чуват и НЕ виждат нищо - убедена съм 
Не правя нищо, прескачам я ако ми пречи, наревава се и сама си идва после. Навън не ми се е случвало, но не мисля че е редно татктиката навън да е по-различна или да сме по-меки навън.. Усетят ли слабо място някъде... тръшканиците там ще стават все повече 
Не правя нищо, прескачам я ако ми пречи, наревава се и сама си идва после. Навън не ми се е случвало, но не мисля че е редно татктиката навън да е по-различна или да сме по-меки навън.. Усетят ли слабо място някъде... тръшканиците там ще стават все повече
Същата е и моята дъщеря.Постоянно и за всичко се тръшка,но аз не съм от тези търпеливи майки и ще я оставя да ми реве по 1 час.Просто не издрържам да плаче,а и тя когато се тръшка не плаче,а пищи като заклана!Незнам как издържат другите майки,които ги оставят да реват и как не ги дразнят.Аз я успокоявам или разсейвам.Предлагам и някоя много интересна вещ(за нея) и обикновенно помага.
И моят син се тръшка здравата. За всичко, стига да реши, че не е по неговия начин...И това си продължава вече половин година...Отчаяна съм, е меко казано...Понякога, като реве вече половин час, ми иде да избягам от него...Опитвам да игнорирам, но той има гадния навик, докато реве с пълен глас да стои максимално близко до мен. Този звук е побъркващ...Знаете...
Понякога, даже не ми се излиза с него, защото сцените са гарантирани....
Понякога, даже не ми се излиза с него, защото сцените са гарантирани....
Грижих се за детенце на 1.5год в Германия,в продължение на 1 година.И при него ги имаше същите тръшканици,но абсолютно съм съгласна за тактиката на игнориране.Оставях го на саме,докато не се успокои и после идваше сам с грейнала усмивка,забравил за истерията. 
Смятам да процедирам по същия начин и с дъщеря ми,ако се наложи.Знам,че ревът е много дразнещ,но мен лично не ме притеснява,като знам че е само от инат,а не от болка или глад.
Смятам да процедирам по същия начин и с дъщеря ми,ако се наложи.Знам,че ревът е много дразнещ,но мен лично не ме притеснява,като знам че е само от инат,а не от болка или глад.
М, ревът не е много, а извънмерно дразнещ, особено, ако продължи дълго...Не мога да го оставя на саме, тъй като той си върви подире ми. Отваря сам всички врати в къщи и не мога, да речеш, да го оставя в неговата стая, да се успокои...За това днес си купих тапи за уши!!! Още не са ми влезли в употреба и дано днес да е от малкото тихи и спокойни дни! 
М, ревът не е много, а извънмерно дразнещ, особено, ако продължи дълго...Не мога да го оставя на саме, тъй като той си върви подире ми. Отваря сам всички врати в къщи и не мога, да речеш, да го оставя в неговата стая, да се успокои...За това днес си купих тапи за уши!!! Още не са ми влезли в употреба и дано днес да е от малкото тихи и спокойни дни!
До търкаляне по земята рядко стигат, но да пищят това го умеят. Като не всеки път писъците са съпроводени от плач. Това ми го правят от 2-3 месеца вече и двете. Лошото е че се гледат една друга и в повечето случаи тръшкането е едновременно, като втората дори не знае защо но копира 
Ако сме пред блока просто ги прибирам вкъщи, и ги оставам да се натръшкат на воля без да им обръщам внимание. Баба им почна да се оплаква че и с нея като са се тръшкат, сестра и е крайно учудена на какво ги уча 
Но аз предпочитам да ги оставя да си изживеят периода с игнориране и да го надраснат, отколкото да ми пука какво ще си мислят околните
Ако сме пред блока просто ги прибирам вкъщи, и ги оставам да се натръшкат на воля без да им обръщам внимание. Баба им почна да се оплаква че и с нея като са се тръшкат, сестра и е крайно учудена на какво ги уча Но аз предпочитам да ги оставя да си изживеят периода с игнориране и да го надраснат, отколкото да ми пука какво ще си мислят околните
ОоО, задължително я оставям сама- затварям я в спалнята и казвам да не излиза от там, докато не се успокои.Отначало, докато се научи минаваше повече време до приключване на истерията, но сега на 2-рата минута излиза от спалнята и аз веднага я засичам отвън с въпросът: "Сега какво?", а тя казва "Покои се" (успокои се)!
Повече упоритост и това ще премине
Повече упоритост и това ще премине
За в къщи това е подходяща тактика, но когато започне да се тръшка на улицата или на др. обществени места?
А иначе - и аз така действам - обръщам се на другата страна, и нека си реве и тръшка. Не че ми е голям кеф, но това е по-лекия вариант. Ако почнеш да успокояваш, започва да се тръшка още повече.