Искам да кърмя още!

В такъв случай е много вероятно кърмата да си му е достатъчна, майката по какво съди, че и е малко кърмата?

Момичета, много ви благодаря, че сте взели отношение по моя проблем и сте споделили опит! При мен нещата вече влизат в релси, поразредихме кърменията и са както преди "кризата", остава ми само затруднението с изцеждането, но това в случая е по-малката беда! Мисля че засега имам достатъчно мляко и ще изчакам със захранването поне до 5,5 мес.   

Благодаря отново на всички, бяхте ми много полезни! 

Спорът малко се е отклонил от първоначалната тема, но бих искала да се включа с моя опит. И при нас кърменето в първите месеци беше трудно и изтощително. И аз се лутах постоянно между двете гледни точки - дали реве защото си има причина да е нервно и затова си търси гърдата постоянно или е гладно и затова си търси гърдата постоянно. От това, че беше постоянно на нея, разбира се, изцеждането беше почти невъзможно - а и все ме беше страх, че ей сега ще се събуди и аз като съм изцедила, ще остане гладно.
В края на петия месец и ние имахме голяма криза - ревеше, дърпаше се, за капак и аз се разболях и кърма наистина нямаше. Питах педиатърката как да процедираме и тя ми каза, че щом проявява интерес към нашата храна, няма проблем да почна със захранването. Докато бях болна додавах АМ, а същевременно почнахме по малко за се захранваме. И тук искам да споделя две неща от нашия опит, които са обсъждани по-горе:
- да, когато не му достигаше кърмата, ядеше повече твърда храна, дори в началото на захранването! В примера с осеммесечното бебе също за мен също има друг проблем. Бебето може и да си предпочита кърмата, но когато е истински гладно, ще си навакса с твърда храна.
- моето бебе също беше нервно и неспокойно, постоянно плачливо в първите месеци. Когато стана на 5-6 месеца обаче се превърна в едно слънчево и доволно същество, което помрънкваше само когато огладнее и му се приспи. Не съм дохранвала са АМ (освен седмицата, в която бях болна), количествата твърда да храна до към 9-10 месеца бяха символични. Просто искам да обърна внимание и на това, че в тази възраст самите бебета минават в друг период и мироглед и може би не преминаването от кърма на АМ е било причината бебето стане спокойно и усмихнато.

Лично моят съвет към elleni е да пробва захранване на 5 месеца, ако бебето показва другите изброени признаци на готовност за захранване. Действително последните изследвания доказват, че късното захранване - въвеждане на глутен и млечни продукти след 8м при здраво бебе - е също толкова опасно, колкото и ранното. Ако бебо наистина е гладен, ще почне да си наваксва с твърдата храна.

P.S. elleni, радвам се, че нещата са се нормализирали!

Lulu25, благодаря и на теб за споделеното!   

  Само от споделеното по интернет много често е трудно да се даде адекватна оценка и съвет за съжаление. Към написаното по-горе аз искам само да допълня няколко неща.
  Предвид кърменето първите месеци и повече от доброто наддаване на бебето очевидно майката няма някакви здравословни причини да не може да прави достатъчно мляко за своето бебе, защото да макар и малко има подобни случай.
  Предвид обаче възрастта на бебето и добрите му кг, в случая аз също бих подкрепила ако за няколко дни до седмица този период не отмине, просто да се пристъпи към бавно и постепенно захранване. Може би бебчо има нужда просто от това  Шест месеца не са някакъв строг ориентир, захранването започва около средата на първата година, но за някои бебенца това е пет месеца, за други шест и нещо. Един от признаците за готовност и необходимост за захранване е когато бебчето продължава да иска да суче често и да показва, че макар и достатъчни количества, млякото само по себе си вече не му е достатъчно. В такъв случай най-разумното е просто да се започне бавно и постепенно въвеждане на твърди храни. На възраст пет месеца, няма необходимост от включването на мляко за кърмачета. Кърмата е напълно достатъчна като прием на мляко. Включването на краве мляко, под формата на мляко за кърмачета не е необходимо на тази възраст,  и дохранването с шише, може да доведе до по-сериозни проблеми с кърменето. Въвеждането на твърда храна с лъжичка не води до подобни проблеми.
   Разбира се другите възможности са зъбки, някакво неразположение, ваксини и др. от страна на бебчо. Или пък при майката намаляване и промяна на вкусът на кърмата поради предстоящ цикъл или намаляване поради прием на противозачатъчни, нова бременност.
   В темичката са дадени много насоки и идеи и тъй като майката има най-добър поглед върху ситуацията може да открие кое се доближава най-много до тяхната ситуация  и кои от предложените възможности подхождат най-добре за тях двамата
   

Елени, на мен ми се случи нещо подобно когато малката беше на 4м. Не искаше да суче, дърпаше се, и само нощем хапваше и то доста често. С много проби и грешки открих 2 начина да я нахраня, единия -  да кърмя права, разхождайки се, страшно уморително, но много се зарадвах че мога да направя нещо за детето си. 2 дни по късно открих че се храни и когато двечките си лежим в леглото -  така и аз си почивам и тя си почива, и вече 2 месеца само така си се храним - легнали.

За захранването - тя почна да проявява страшен интерес към всичко което правим ние на масата още преди да стане на 5м. Беше невъзможно да ядем в  нейно присъствие всички заедно, винаги имаше дежурен по бебе.  Когато стана на 5месеца и купих няколко пластмасови лъжички, и почнах да и ги давам докато ние се храним  - и стана чудо, седнахме всички на масата с бебето, тя си играеше с нейните си лъжички, ние си хапвахме с нашите

Когато стана на 5м и половина не успяхме да удържим фронта и и дадохме нарязана на дълго краставица - е такова забавление не сте виждали. После дадохме коричка хляб - и досега хляба и е любим.
А след това на гости у майка ми, тя ни даде кочани царевица (за възрастните), и малката рева със сълзи докато не получи кочан. Ръфаше го с хъс, държеше с една ръка, подаваше в другата, хващаше с двете и  не го даваше на никой. Всичко това преди да стане на 6 месеца.

И точно тогава за няколко дни настъпи ад, мрънкаше, не спеше, заспиваше с много усилия към полунощ, ставаше в 7, искаше храна нощем през час. Докато не пробиха долните зъбки След като пробиха зъбчетата, нещата малко се поуспокоиха, сега спи повече и мрънка по малко, лигави се по малко, слага всичко в  устата, но не го ръфа със същия ентусиазъм.

 Сега е на 6м и 10 дни, предпочита храна с ярки цветове (диня, червена чушка, тиква, морков), от нещата които предлагам е яла само диня, царевица, пюре тиква и млечна каша с ориз. Другите ги облизва, осмуква и си играе с тях. Като го пиша всичко това ми е трудно да си представя че говоря само за 2 месеца време, струват ми се като поне година, толкова неща се случиха оттогава.
Искам само да кажа, не се притеснявай, а търси начини да успокоиш себе си (първо)и детето след това. Колкото по спокойна си ти, толкова по лесно ще се справяш със предизвикателствата на детето А то щом е на 5м 9кг, си е перфектно. Ние бяхме 6,6кг.