Е, не може ли по-бързо?
Когато сменяхме жилището, изборът беше да идем у нашите за кратко или да правим "на парче". Избрахме втория вариант - отидохме на почивка за 10 дни, докато майсторите направят грубите неща и стегнат едната стая, че да има къде да влезем с децата, а после правихме стая по стая. Важното е, че не живеехме с нашите. Преди това бяхме пробвали за един ремонт да поживеем в апартамента на мъжа ми с по-малката му сестра /хем наистина бяхме само с нея, а и почти не я виждахме, че обикаляше по купони/, но това ни убеди колко е важно едно семейство да е самостоятелно /не сме имали конфликти със сестра му, но ни беше достатъчно присъствието понякога на друг човек/.
Когато сменяхме жилището, изборът беше да идем у нашите за кратко или да правим "на парче". Избрахме втория вариант - отидохме на почивка за 10 дни, докато майсторите направят грубите неща и стегнат едната стая, че да има къде да влезем с децата, а после правихме стая по стая. Важното е, че не живеехме с нашите. Преди това бяхме пробвали за един ремонт да поживеем в апартамента на мъжа ми с по-малката му сестра /хем наистина бяхме само с нея, а и почти не я виждахме, че обикаляше по купони/, но това ни убеди колко е важно едно семейство да е самостоятелно /не сме имали конфликти със сестра му, но ни беше достатъчно присъствието понякога на друг човек/.
от известно време живеем в майкини,обзавеждаме си апартамента и за да не даваме пари за квартира,а и аз с малко дете решихме временно да се преместим там.Нали казват най-добре е всеки да си живее самостоятелно-вярно е.Не че се оплаквам,но понякога ми е трудно,понякога оставам между чука и наковалнята,т.е.маика иска да речем едно, а мъжа ми друго и не знам как да постъпя на моменти.Гледам на всеки да угодя,но...Случвало ли ви се е и на вас?Ако да-как постъпвате?
чак ми се прииска при свеки