здравейте 
от известно време живеем в майкини,обзавеждаме си апартамента и за да не даваме пари за квартира,а и аз с малко дете решихме временно да се преместим там.Нали казват най-добре е всеки да си живее самостоятелно-вярно е.Не че се оплаквам,но понякога ми е трудно,понякога оставам между чука и наковалнята,т.е.маика иска да речем едно, а мъжа ми друго и не знам как да постъпя на моменти.Гледам на всеки да угодя,но...Случвало ли ви се е и на вас?Ако да-как постъпвате?
от известно време живеем в майкини,обзавеждаме си апартамента и за да не даваме пари за квартира,а и аз с малко дете решихме временно да се преместим там.Нали казват най-добре е всеки да си живее самостоятелно-вярно е.Не че се оплаквам,но понякога ми е трудно,понякога оставам между чука и наковалнята,т.е.маика иска да речем едно, а мъжа ми друго и не знам как да постъпя на моменти.Гледам на всеки да угодя,но...Случвало ли ви се е и на вас?Ако да-как постъпвате? 
) изясних, ама много високо, всички са ми важни, но не желая да ми се поставят ултиматуми, защото аз съм си най-мила. Оттогава между тях отношенията варират от семейна близост, до дипломатично мълчание, а аз съм в ролята на арменския поп (и също толкова ефективна, но поне им олеква 
). Пък като ме хванат мен лудите, ходят да си се жалят един на друг.
. То зет - син няма да стане, както и снаха - дъщеря. Гледай си семейството и какво ти диктува разума. 
.Ох дано съм успяла да обясня,4е се занимавам и с малкия и се опитвам да пиша.... или аз съм мн дребнава и всичко си слагам или нзнм... 
със сигурност ще има и ти ще си в центъра. 
