Обадих му се и казах, че сме в града и искам да го запозная с децата; държа да дойде на една среща ( колкото да се видят и да знаят кой как изглежда, да не се подминават по улиците ако се засекат някога ) Също казах, че не мога постояно да говоря от негово име, ако наистина не иска да има нищо общо с децата да им го каже лично за да престанат да ме питат 'ама защо'. Казах също и че ако не дойде на срещата това за децата ще е потвърждение на нежеланието му и повече няма да го търсят.
Сиреч ритнах топката в неговото поле и оставих всичко да тежи на неговата съвест.
Съвета ми към теб е да говориш с него лично по телефона, не чрез посредник или смс. Не бъди враждебно настроена, а съвсем спокойно му обясни ситуацията. Помисли за дата и място за среща които да предложиш.
Казваш, че взаимоотношенията ви не са такива, че да си говорите. Ами намери си оправдание - не звъниш за вашите взаимоотношения, а посредничиш на сина Ви.
Смятам, че детето има пълно право поне да види баща си. Визуалната представа за другия родител е много важна и запълва празнотата. Все пак ще знае дали баща му е висок, слаб, рус и т.н. По моите деца съдя, че това има голямо значение за тях. И сега дори и да знаят, че може би никога повече няма да го видят говорят по друг начин за него. Виждам една самочувствие в тях, вече не се свиват като някой ги попита къде е баща им.