Имам нужда от мнението Ви ...

Детето има право да познава баща си.
Ако бащата има желание за това /доколкото разбирам, той няма/. Безумно ми изглежда да го молиш да види детето си.
Едва ли си струва.
Все пак, би могла да се свържеш с бащата, говори с него и тогава прецени.

Според мен трябва да опиташ да поговориш с бащата.

В началото (предполагам) на детето ще му е любопитно и приятно, после може би ще заживее с една малка надеждица мама и татко да се съберат... И така, в една надпревара с обстоятелствата...  Докато порасне достатъчно и осъзнае, че татко отдавна се е развел и с мама, и със сина си...
Добре трябва да се преценят нещата наистина. Дали съществува изобщо вероятност да се създадат топли взаимоотношения или просто предстоят ненужни разочарования, унижения и сълзи... Трябва да се има предвид и новата съпруга - що за човек е, би ли позволила това или би настроила таткото против тази идея?!

Хубаво е детето да познава баща си. И може би иска, защото другите деца са с бащите си, а то не.
Бих те посъветвала да се свържеш с бащата и да видиш как той би възприел идеята за една среща. Ако се съгласи ще ги срещнеш, но ако откаже... тогаваможе да избягваш темата.

Мога да ти кажа от личен опит- какво се случи с нас.
И моето хлапе растеше без баща си. Беше по-малък от твоя син, когато започна да ме моли да го срещна с въпросния тати. Ние също  се бяхме разделили когато сина ни беше бебе. Таткото живее в нашия град и често ме търсеше, но отказваше контакти със сина си. Аз опитвах на няколко пъти да уговоря бившия си съпруг да се срещне със сина ни, заради самото дете, но той отказваше. Сина ми още не познава биологичния си баща и до преди 4 години се надяваше, че ще се случи чудо и таткото ще се върне при нас. Е таткото си има друго семейство и просто не иска да се занимава с моето дете.  Ние с детето сега си имаме друго семейство и мисля , че въпреки трудностите детенцето  ми се чувства добре с втория ми съпруг.
Аз бях говорила и с психолог и нейния съвет беше- просто обясни на детето , че понякога възрастните не са готови за такава среща и че таткото го обича, но трябва да му се даде още време, за да се запознае с детето си. Редно е да знае, че мама и тати не могат да бъдат отново заедно, но въпреки всичко тати го обича, но още не е готов за срещата си с него.

Благодаря на всички, изразили мнение 

Проблема е, че не мога просто да му се обадя и да го питам дали иска да се види със сина си, нямаме такива отношения 

Когато беше по-малко детето беше казвал, че иска да го вижда, но не иска да вижда мен, сега детето порасна и може да го вижда без мен, но дали вече иска и него да вижда 

Идеята за среща ми е следната:
Отивам в града с приятелка(психоложка), която всъщност ме подкрепя за тази идея и тя му се обажда, представя му се, казва че сина му е в града, където живее той - от известно време пита за него и иска да се запознаят, тази среща по никакъв начин не го обвързва и не го задължава финансово, ако желае може да се видят за 1-2 часа....

mama_tini, вижда ми се много сложно и омотано.
Мисля, че трябва да си по-директна.
Обади му се и го попитай дали може да поговори няколко минути с теб относно детето.
Кажи му, че малкия непрекъснато пита за баща си и дори го попитай как според него е по-добре за сина ви - да се срещнат или не.
Не познавам бившия ти, но дано не е някой, който ще затвори телефона веднага щом чуе гласа ти.

Аз бих говорила лично с него.
Но ти си знаеш най-добре 

На същото мнение съм .

Бих разговаряла лично с бащата , все ще се намери начин .
Намесата на трети човек не ми звучи много добре .

Бащата не се интересува. Отношението му е ясно. Запознаваш го с детето и? Очакваш, че нещо ще се промени ли? Защото ако не - детето ще за почне да пита - защо татко не се обажда и тн отново...Какво ще спечелиш се питам, ако ги за познаеш, но този човек продължава да не иска да се грижи за него?

На същото мнение съм.
След като досега бещата не се е поинтересувал за това дете, едва ли след една среща нещо ще се промени и той изведнъж се получи прозрение свише как да бъде истински баща за твоя син.
Най- добре поговори с психолог как да обясниш ситуацията на детето и бъди щастлива...
След време може да намериш мъж, който да се грижи за момчето ти.

Това не пречи mama_tini да се свърже с бащата на детето си и не го попита в прав текст дали не иска да се види с детето си. Защото детето му иска да се запознае с него. От отговора му зависи дали ще се видят или не.  
Ако реши да се срещнат - една среща кой знае, може и нещо да преобърне в него и да пожелае да се вижда по-често с детето си. Както разбрах той няма други деца.
mama_tini може да прецени това единствено, ако се обади. Иначе може в един момент когато поотрасне детето й да я упреква, че не го е направила
Поне ще му обясни какво е станало...

Не мисля, че има значение, дали той има или няма други деца.
Но нищо не пречи да се опита с един СМС, например "Синът ти пита за тебе, какво да му кажа ?"
Тогава дори и  липсата на отговор, е вече отговор.
А от там нататък мисля, че двамата ще се разберат, дали искат да се виждат, или не.

За мен лично идеята на Инкел е най-близко до това, което аз бих направила в подобна ситуация. Всичко друго - с намесата на трети човек и случайните срещи ми се вижда лепкаво и с неясен резултат. СМС позволява едно по-дистанцирано комуникиране, не е като директен телефонен разговор. Аз лично съм го пробвала - дава добър резултат изпратен навреме и на място СМС. Успех каквото и да решиш!

При нас нещата се развиха така:

Обадих му се и казах, че сме в града и искам да го запозная с децата; държа да дойде на една среща ( колкото да се видят и да знаят кой как изглежда, да не се подминават по улиците ако се засекат някога )  Също казах, че не мога постояно да говоря от негово име, ако наистина не иска да има нищо общо с децата да им го каже лично за да престанат да ме питат 'ама защо'. Казах също и че ако не дойде на срещата това за децата ще е потвърждение на нежеланието му и повече няма да го търсят.
Сиреч ритнах топката в неговото поле и оставих всичко да тежи на неговата съвест.

Съвета ми към теб е да говориш с него лично по телефона, не чрез посредник или смс. Не бъди враждебно настроена, а съвсем спокойно му обясни ситуацията. Помисли за дата и място за среща които да предложиш.
Казваш, че взаимоотношенията ви не са такива, че да си говорите. Ами намери си оправдание - не звъниш за вашите взаимоотношения, а посредничиш на сина Ви.

Смятам, че детето има пълно право поне да види баща си. Визуалната представа за другия родител е много важна и запълва празнотата. Все пак ще знае дали баща му е висок, слаб, рус и т.н. По моите деца съдя, че това има голямо значение за тях. И сега дори и да знаят, че може би никога повече няма да го видят говорят по друг начин за него. Виждам една самочувствие в тях, вече не се свиват като някой ги попита къде е баща им.

  kiara ,   

Абе един СМС ще промените това, че години наред тоя е забравил, че е баща? Ужас. Не бих направила нищо подобно, не бих просила нищо от никого, който няма желание за собствената си кръв! Всеки си знае. НО ми се струв адоста по-разбиващо - да се запознаят и нещата да си останат така - бащата без особен интерес към детето. То ще страда още повече. И въобще - а вторката години наред не е направила усилие да понесе тоя мъж отговорността си, сега за мен просто е безсмислено и късно.
Но въпреки това - стискам с всички сили палци - тоя мъж, по някакъв начин - да се сети, че има син!   

Според мен, не трябва да познава баща си.
След като бащата не е поискал да види досега детето, едно такова запознанство може да доведе само до отрицателни последствия за детето.
Визуализирането на бащата с точно определен образ, не е най-доброто решение, тъй като бащата приема точно определени очертания.

Целта на СМСа е не да припомни на човека, че е баща, нито да променя отношението към детето(което не става с външна намеса-знаем). Целта е да се сондира почвата за една среща с цел само запознаване.И толкоз.
Убедена съм, че за детето е адски важно да знае кой е баща му.Дори нищо да не последва от това. Животът показва как деца с години издирват родител, само за да знаят кой е, и това дава отпечатък на целия им живот - това вечно търсене и несигурност.
Човек трябва да знае кой е и откъде идва.
Дано БНД се съгласи.Но трябва да е спокоен, че с нищо допълнително няма да го ангажират против волята му.Ако след това/ ден, месец. години....../ нещо му трепне- добре, ако не - не.

СМС не е добър вариант.
Може жена му да го прочете без той да знае и да го изтрие.
А вие ще си мислите, че бащата не иска да отговори.
Освен това трябва да се издири и телефонния номер.

Е, ако не знае телефонния номер как ще се свърже с него?! Ако не знае и къде живее? То направо детектив да наеме да намери смотльото, наречен БНД и да го покани учтиво да се запознае със сина си?! Не си струва усилията ако майката няма никакви координати на БНД да го издирва чак пък толкова!

Мисля, че и mama_tini трябва да постъпи по този начин. Да му се обади по телефона. Не с СМС - там може да каже след време не го получих и т.н. Ако откаже среща поне ще може да обясни на детето си когато порасне, какво е станало. За да не я упреква то след време, че не го е потърсила и не му е дала възможност за познава баща си.


Не вярвам чак толкова да не може да намери телефон от приятели, роднини Все  пак щом знае, че е женен и няма деца все пак има от някъде информация Пък и самата mama_tini казва Значи може да се свърже с него.

Понякога надеждите могат така да объркат живота ни...
Само препатилите знаят, че родител, който обича детето си, въпреки раздялата с майката, въпреки създаването на ново семейство, няма да чака "да го запознават" с детето му (  ), а сам ще търси начин за контакти с него... Не вярвам в любовта от разстояние! И то родителска любов! ...

Аз съм на същото мнение.
Децата много добре усещат отношението на другия към себе си и когато срещата е наложена, независимо как ще се държи бащата.
Започват да изпитват желание да го виждат или чувство за отхвърленост.
Не по-малко е и влечението да съберат двете си половинки.
По-добре е да не познаваш човек, отколкото да го познаваш и да знаеш, че те е изоставил.
При осиновените деца нещата са съвсем различни. Дори и на тях им си казва, когато са психически подготвени, а търсенето на родителите не се разрешава от закона и то не само за защита на биологичните родители.
За мен е по-добре да незнаеш кой е баща ти при случай, че не се интересува от теб.
При случай, че родителите са живели заедно и детето има спомени от баща си, да, но при случай, че не е попитал досега за него, как?
Такива деца приемат и много трудно друг мъж, било и то само приятел на майката.
Не бих отишла да напомням на някой, че има дете. По-скоро ще се опитам да го залича завинаги.

Да , но ето , че kiara споделя , че при нейните деца такава среща е имала положителен ефект .

Да и много ми е интересно това.
Може би, зависи и от характер.

Майка ми е разведена и има втори брак.Сестра ми е била на 7г когато са се развели и до ден днешен този човек не е потърсил детето си.Когато се омъжваше сестра ми по някаква позната му бяха пратили информацията че дъщеря му се жени на тази дата в толкова часа ако иска да дойде. Е не дойде и не мисля че на сестра ми и стана по - леко.
По -добре не го търси изобщо.Той знае че има дете и ако иска ще го потърси ако не иска значи само ще влошиш положението като дадеш напразни назежди на детето че ще види баща си а той не се появи.Мисля че ще се почуства още по - отхвърлено.

Стискам ти палци да намериш най- правилното решение за детето.

di74, сестра ти е била достатъчно голяма при раздялата за да има някакъв спомен от баща си. Това има значение!
Мисля, че тук говорим за деца останали без баща си много по-рано.
Когато човек знае че там някъде е баща или майка му и няма грам идея как този човек изглежда, се поражда едно люботитство. Понякога такива деца идеализират другия родител, той е като герой от книга, нещо недосегаемо и толкова примамливо. Точно на такива деца е по-добре да се покаже, че тези хора са като теб и мен. Също така е и по-добре да говориш за някой от личен опит и виждане отколкото да преразказваш чужди спомени и да приемаш чуждото мнение като закон, пък било то и от родителя с който живееш.
Сега с моите деца ако се случи да споменем баща им, те си имат свое мнение за него, за образа му, за това колко е висок, какъв е гласа му и т.н. Дори вече не само разбират думите ми, но и сами стигат до заключения като  "той нищо не ми купува, не се интересува от мен, дори за РД не се обажда, а може да го направи защото видях, че има телефон и постоянно говори с други хора."
Детската психика е нагледна, те така разбират света. Колкото и да му говориш, трудно ще постигнеш това което успяваш само с една среща м/у детето и съдателя му. Още повече, тук авторката казва, че самото дете иска тази среща. Защо да се умаловажава желанието на даден човек само защото е дете?

много си права,след като детето иска среща  с баща си, майката трябва да изпълни желанието му.

Дали няма да е още по- разочаровано детето след срещата с баща си и да се почуства нежелано и пренебрегнато? От друга страна сте прави че е хубаво да познава баща си визуално.Абе много е сложно и непредвидимо какво може да се случи и при двата варианта.

По-добре разочаровано от баща си, от колкото да го идеализира и само за него да мисли.

Защо? Въображаемите идеали не пречат, защото не могат да се реализират, но реалното разочарование от собствения си родител, да.

Лично аз, като препатила (от отношението на баща си) категорично не съм съгласна. Но пак казвам, само който е препатил, той може със сигурност да твърди, останалото е вятър работа.

Мисля, че авторката познава мъжа и може да прецени какво може да очаква от него.
Другото трябва да направи така, че да запази психиката на детето.
Правото на детето е да познава баща си, но наистина баща си, а не създателя си.
Тези деца, които са инвитро, кого познават за баща, ако няма такъв?

Е какво да очаква ? Според мен е ясно след като бащата досега не се е интересувал от детето какво да очаква , че като настоява да се срещне с детето си изведнъж ще стане най- добрия баща .

Мъж който не се интересува от собственото си дете не може да се нарече баща .

Може да си мисли, че майката досега добре изпълнява функциите на двама, но след като детето има нужда от него, просто да реши да изпълни и част от задълженията си на баща.
Разбира се, това е рядък случай, но го има.
Майката трябва да се срещне с бащата очи в очи и да обясни. по реакцията му ще разбере какво трябва да прави.

Никой не очаква хепи енд в тази история (че изведнъж ще му просветне на бащата, и ще започне да се грижи, и че ще заобича детето). Надали ще стане и най-добрия баща. Съгласна съм, че този човек не може да се нарече баща. Но все пак заради детето си струва майката да се опита да говори с него. Пък вече той какво ще направи... не се знае.
Ако той не иска да го види и откаже срещата,  след време (когато детето е достатъчно голямо, за да разбере нещата) майка му с чиста съвест ще му каже истината, че когато е потърсила баща му (по негово настояване), той не е пожелал да се видят. Защото, ако авторката сега не го потърси след време когато детето порасне - съм сигурна, че то ще го направи.

Стана ми интересно, кой от пишещите по темата не познава баща си, и кой се постави на мястото на детето ?
Кой може да гарантира, че неговият съвет е правилният? Все пак става въпрос за важно решение.


Такъв със сигурност има, но децата не са виновни че законите са такива. Законите написани от хората не винаги съответстват на естествените закони. Времената и законите се менят, все пак само преди няколко-стотин години са горели вещиците на клади, при това съвсем законно. А преди малко повече от 20 години, който не се върнеше във България, ставаше изменник, и това беше законно.

Никой не може да гарантира това.
Майката трябва да го прецени, та дори и по инстинкт.
Може обществените нагласи да са такива, но това което считаш за добро за теб и за другите да се окаже не много добро за точно това дете и обратното.
Дори в екстремни ситуации не можеш да гарантираш какво ще бъде отношението към детето на бащата.
Примери много. Малко бащи не се интересуват от детето или например го оставят в детски дом при смърт на майката. Има много известни случаи на насилници и престъпници, но това касае другите, много често и майката, но не собственото му дете.
За съжаление има и обратното. Привидно много добър баща/майка се оказват след това на първа страница във вестниците под известни вече на всички заглавия / да не ги цитирам/.

Здравейте, изчетох всичките постове много внимателно, но за сега няма да предприемам нищо ...
Самата аз не съм убедена че трябва да го направя и как да го направя ...
Когато човек не е сигурен, после съжалява
Благодаря Ви!   

И аз прочетох темата, защото ме интересува, а и очаквам в скоро време въпроси от подобно естество.

Лично аз бих се противопоставяла на подобна среща възможно най-дълго време. Поне докато дъщеря ми стане на години, на които да може да разбере причината за раздялата ни с баща й, както и да проумее факта, че събиране между нас не е възможно.

Да храни в душичката си излишни надежди не бих допуснала за нищо на света. Затова и не смятам, че въображаема, или реална физическа представа ще запълни каквато и да е празнота. Дори напротив - това би било грешка, според мен.

Още по-малко имам намерение да се моля на някой, който очевидно няма желание и интерес към детето си, да се срещне с него, при положение, че вече категорично е демонстрирал, че добруването (във физическо, психично, социално, или каквото щете още) на детето му не е нещо, което да го интересува.

Много съм съгласна.Нямам отговор за себе си, как да се предпази психиката на деца родени чрез инсеминация от неизвестен донор. Много сложен въпрос, касаещ интересите и на децата и на жените желаещи да се осъществят като майки.

Не стана ли ясно, че срещата се прави не за да привлече бащата, а само и единствено да запълни липсващата частичка в представата на детето за семейния пъзел?
Няма нищо по ествествено от това да знаеш кои са родителите ти и от къде идваш.Това е толкова мощен инстинкт за самоопределяне...сигурно един от първите след рефлекса да дишаш, да се храниш....
Няма нищо по-силно и здравословно от истината, стига да можеш да я понесеш и да живееш с нея. Да възпрепятстваш детето кой е бащата или защо не може да го види....това е жестоко, и е илюзия, че уж предпазваме детето.Според мен да се живее в илюзии и полуистини е много по опасно.
Излишно е да се натоварва евентуалната среща с бащата с какви ли не негативи, плод на фантазията или лични несполуки, които могат никога да не се реализират .Ако не харесаш баща си след срещата, или той не изпълни очакванията ти, може да преживееш разочарование, но това е твой проблем , че си тръгнал с нереални очаквания.
Тезата- толкова съм разочарован от баща си, че по-добре да не го бях виждал, ми звучи като собствена неспособност да приемеш човек с недостатъците му.Исках баща ми да е друг- ми не е.
Не мисля, че като не познава баща си, му се спестява чувството на отхвърленост?
Напротив.То така или иначе се измъчва от въпроси и неясноти.
Опита да "изрежеш" от картинката член на фамилията, неговорейки за него е винаги неуспешен и опасен за психиката на детето.

По добре да се даде възможност на детето да знае истината и да я преодолее, отколкото да се залага бомба със закъснител с отлагане и недомлъвки.
Имаше една мисъл- колкото е по-слаба светлината, толкова са по големи сенките, а в сенките се раждат недоразуменията.

Поздравявам kiara за смелостта и мъдрото решение.
Препоръчвам на авторката да прочете една книга-"Основни етапи на детството"от Франсоаз Долто. И други нейни книги.Ще си отговори на дилемата, сигурна съм.Успех 

Съществува обаче и такава вероятност - да бъде отхвърлено! И когато детето застане точно срещу такъв баща и се окаже, че майката сама е допринесла и помогнала за такова развитие, най-вероятно ще живее с постоянната вина, че го е причинила на детето си. А самото то - ще расте и живее с комплекси, с наранено сърце...
За нереалните очаквания - не мисля, че за едно малко дете може да се говори по този начин: "това е твой проблем..."

Именно. Точно това имам предвид и аз.
Всичко опира до това, на каква възраст е детето.
Ако говорим за зрял човек, тийнейджър - ОК. Но тук става дума за 5 годишно дете.

Да, именно, съществува вероятност да БЪДЕ отхвърлено.Това е истината.
Която не можеш да спестиш.
Защото то вече е отхвърлено.
И няма да се промени, ако не говорим за това.
Гадно е да си отхвърлен, но това трябва да се обсъжда и преодолява, а не да се крие под килима и да се правим, че не съществува!
Начина за справяне е, да застанеш лице в лице с фактите.
Тук е ролята на майката(другия родител), да поднесе нещата в омекотен и подходящ за възрастта начин.Не говорим за натрапване на идеята"Ето , виждаш ли, отхвърлен си, не те искат".
Чрез приказки, разкази, разяснения как се появяват децата, защо, че са били желани и искани, но после родителите не винаги остават заедно.....Ето, сега знаеш кой е твоят баща, каква е твоята предистория....И да не му се създават нереални очаквания, да се знае, че срещата е само за запознанство, и нищо друго не се очаква от бащата.
Не е задължително майката да напъха детето в ръцете на бащата..и да се оправят. Тя първо нали ще проведе разговор с него(бащата), ще се разберат като възрастни и зрели хора, какво да се каже на детето.
Освен това, ако майката възприема ситуацията ведро и спокойно, без да трепери и да кърши пръсти, детето ще възприеме от нея подобно отношение.

Трудно се съгласявам с горното мнение.
За всяка възраст е проблем на майката,изключвам възрастта след като станеш пълнолетен.
Не случайно след 3 годишна възраст не можеш да водиш дело за бащинство.
Това не е направено за защита не на бащата или майката, а за защита на детето.
Нищо не се крие под килима. На тази възраст дете осъзнава, че живее заедно с майка си, че има и баща и тук вече зависи от решението на майката и преценката й за бащата.
На никое дете не трябва да се казва, че е отхвърлено и, че баща му е едикакъв си. Просто вината се поема от майката и този баща се забравя.
Никой не си спомня за някой или ако го прави е само като факт, ако този човек не му липсва, по-точно казано, ако за него не се говори, ако никога при никакви условия не се споменава.
Нещо подобно като за мъртвите- те просто ги няма.
Лошо звучи последното, но за съжаление е факт.
В повечето случаи не на децата им липсва въпросния баща, а просто майката свързва различни / за съжаление лоши моменти/ от живота си с таткото или когато се зададат такива.
За майките мога да ти отговоря/ въпреки, че детето ми не е родено инвитро/.
Толкова бях свикнала с мисълта, че бебето ще бъде само мое, че никога не свързах детето си с бащата и колкото повече време минава, леко полека и всичко което е било между нас се изтрива.
Днес нито лошо, нито хубаво мога да кажа. Просто познат.

Именно, често майката има притеснения да се коментира липсващия бащата, и си го спестява, като не го прави просто. Голяма грешка.

Не мисля, че някаква законова постановка ще  спре стремежа на детето да задава въпроси и да си изясни произхода. Дали на 5, дали на 25 години.Ако иска да знае повече за баща си, факта, че той няма да му се заведе по документи като такъв след 3-те години, нищо не означава.

Нека разграничаваме лошите спомени на майката от нуждите на детето да знае за баща си. Отношенията между мъжа и жената и отношенията баща-дете са съвсем отделно нещо . Даже в темите тук многократно е коментирано, че ако майката не може да понася бащата-добре, но не бива да отнема правото на детето си да има отношения с баща си или да си задава въпросите, или да го познава.Ако детето не пита гласно, това не означава, че не си задава въпроси мислено!!!! Не се заблуждавайте! Ако майката е дала да се разбере, че темата е ТАБУ-то ще се съобрази, няма какво да направи.Но в душичката му се загнездват въпроси , то израства с идеята, че в къщи имаме тайна, нещо за което не бива да се говори...и то почва да загнива отвътре.
Това е криене под килима - майката да не говори за бащата, защото има лоши спомени, въобразява си, че така предпазва детето.

Никой по никакъв начин не може да изличи някой, който го е имало.Било то умрял, или не присъствящ в живота ни вече. Той просто си има завинаги неговото отредено място във фамилната схема.Баба ми е починала, например, но  я е имало, и никой друг не може да стане майка на баща ми.Това е непроменим факт.Ако не говорим за нея и в момента я няма, това не означава, че на нейното място зейва празна безпаметна дупка.

Мила Снежа, опитай да погледнеш ситуацията не само през твоя поглед на майка и бивша жена. Това, че ТИ искаш да изтриеш постепенно каквото те е свързало с БНД, дава ли ти право да изтриваш бащата и от спомените на детето?Ти и детето не сте една личност.Детето може да не иска това.Не решавай вместо него.
Имам много близък пример, за родител, който след развода е толкова гневен и ядосан, на бившата половинка, че точно за да не говори лошо за нея пред детето, избира нищо да не говори.Ама съвсем нищо.Даже името не се споменава.Все едно този човек не го е имало.Познато ли ти звучи?И знаеш ли какъв е резултата? Резултата е плачевен за детето, с изкривени представи, с разстройство на личността.Ама то избива след години.Обикновено в собственото му семейство, когато вече никой не си спомня, кога е била заложена "бомбата".А през цялото време това дете и един въпрос не е задало, веднъж не се е оплакало, най-послушното и нормално дете на света.....да, ама не.
Не казвам, че всички деца израсли с неизвестен родител непременно ще се побъркат, но това оказва негативен ефект задължително.

Трудно е да се абстрахираме от собствените си чувства към БНД.И на мен ми е идвало да разкажа на детето какво е правил баща му с мен, но знам, че на тази възраст само ще си излея душата, но ще объркам незрялата психика на дедето. Затова таткото не се коментира в лоша светлина, просто "твоят баща", приветствам контакти и отношения.Но детето е свободно да разговаря по темата с мен, да изразява чувствата си.Като порасне, ще разкажа някой подробности, не сега.Но важното е в тези първи 5-10-15 години от живота му, когато се формира личността и светогледа, то да не израства с недомлъвки, табута и неизвестности.

milko i morko, цитирания от теб случай е съвсем различен от ситуацията, разглеждана в тази тема, а това много ни отдалечава от реалната опасност от такова развитие в живота на това дете (от темата).

А точно в лошите спомени се крие коренчето на проблема. Лоши спомени - лош съпруг - лош баща. Та и на практика това се е доказало - бащата изобщо не проявява никакъв интерес към детето си. От там нататък какво може да се очаква? - Според мен - нищо!

Нали коментираме добре ли е за детето да знае повече за другия родител, добре ли е да го познава.....такива неща.

Реалната опасност за детето е, да не бъде отвърнато на интереса му.Било защото майката не знае как да подходи към бащата, или от съображения за неговото "предпазване".



Никой нищо не очаква от бащата.Мисля, че стана ясно, ама нейсе.

Целта е детето да види кой е другия родител, единствено и само за да знае , да си изгради представите за себе си.За неговия интерес говорим.

За психиката му е здарвословно, дори да не присъства бащата активно в живота му, да знае кой е, да се говори свободно пред майката за него, да не му се създават забранени теми.


Темата премина от :"Как да подходя към бащата, за да го види детето" към "Ама , за какво ти е, той не се интересува".

То детето нека го види, нека задоволи любопитството си, пък той нека продължава да не се интересува повече.От тук нататък е важно майката как ще обясни и т.н....

Според мен въпросът е как най-деликатно да се подходи и да се осъществи запознанство, а не ДАЛИ ....

Майката, предполагам вече е взела решение. Дано това, че ние все още дискутираме не я притеснява. Аз своя съвет и своето мнение вече го написах и то, просто защото няма да е зле майката да има предвид споделеното, но в никакъв случай не виждам някой да оказва натиск.

milko i morko, ако бащата откаже да види детето?

Възможно е да откаже.Няма как да прогнозирам.
Зависи от човека, от това как му се поднесат нещата.....
Ако и най-фината дипломация не помогне, тогава ще показвам снимки, ще компенсирам с разкази, как сме се запознали, какво сме правили....вербално ще обрисувам бащата.Да си създаде детето някаква предистория в главичката.
Но отново темата няма да е табу, няма да се правя, че баща му не съществува, и той е мое и само мое дете. Тя темата няма да е винаги така болезнена. Ако спокойно се говори и обсъжда, с възрастта идват и нови интереси и занимания, но поне в периода в който детето активно формира представата за себе си, ще съм насреща.

Добре де, аз не мога да разбера защо трябва да правя ей такива акробатически и дипломатически фитки заради някой кретен, който дори е отказал да види/запознае с детето си?!
Ще обяснявам какъв е пич и много си обича детето, ама нещо се излигавил и вече не иска да го познава?! И в главата на детето остава образа на идеалния баща, на който неизвестно какво му е станало и е изчезнал безследно....И като го друсне пуберството наследника да вземе да каже - Абе, я да ме запознаете с идеалния баща, щото искам при него...Понеже мама налага ограничения и има изисквания....И това съм виждала в моя дълъг и нелек живот....

Моето мнение е същото .
Ако майката направи опит да запознае детето с баща му и той откаже , какъв е смисълът да се създават илюзии , че видиш ли той е много добър , ама ...
Като е толкова добър , да го докаже . А не да му създаваме измислен ореол .

Ооооо, не. Съвсем не става дума за създаване на измислен образ и идеал.Абсурд.
Може да се говори за неутрални неща- външен вид, предпочитания, случки някакви.
Хахаха, ся да не отидем в другата крайност - бащата -идиот да го превърнем в рок звезда?

Да, може детето да иска да иде при другия родител.Аз не бих го спряла.След определена възраст( примерно 16).Въпросът е какво ще завари там, и дали няма да се върне скоропостижно....И за такива случаи знам...Чувала съм репликите-"Тогава разбрах, защо майка ми се е развела"....и нещата пак си идват на мястото.
Ако пък БНД се справя страхотно?(Мойш ли си представиш)?
Аз не гледам на детето като моя собственост.
Все пак важно е то да се развива по пътя си, а не да запълва дупки някакви в моя живот.

Но има вероятност БНД да започне да насъсква детето срещу майка си - т.нар. синдром на родителското отчуждаване. Преди време имаше простарнни статии по въпроса и разни юристи и не знам какви си казваха, че много трудно може да се направи нещо, за да не се стига до такава простотия...
Това съм го виждала вече 2 пъти със собственоръчните си очи и още не мога да повярвам що за идиоти са такива "бащи" И въпреки, че хората днес са големи и имат свои си семейства прозължават да се държат по доволно нелеп начин с майките си, "подковани" надлежно от ..."бащите" си....

Подкрепям написаното от Morgana, но моето мнение е, че за такива бащи това е сладкото отмъщение. И аз съм изумена от злобата, която могат да поддържат дълги, дълги години такива "бащи", които са направили всичко възможно да съсипят брака си, а после - влагат почти цялата си енергия и мисли в планове как да съсипят живота на бившата съпруга. Макар и малко, има и такива мъже...
Но в конкретния случай от тази тема, не мисля че става въпрос за такъв баща и това го доказва липсата на интерес от негова страна към детето.
При случаи, споменати от Morgana, майките трябва да преустановят срещите между детето и бащата, за да предотвратят лошите последствия. А признаци за такава развръзка има и майките трябва да са наблюдателни.

Eeeee, то ако започнем с вероятностите които вероятно могат да се случат и де ще се пукне като го чукнеш.....сценариите могат да станат милион......
Въпросът беше, че е добре за детето да има познания за баща си, ако не може директно да го познава и да имат контакт, без излишно да се преекспонира личността му в една или друга посока.Че премълчаването и неговоренето са лош вариянт.
Пък какво ни готви бъдещето .......ще видим....

Още веднъж благодаря за коментарите по темата - наистина ми трябваше безпристрастно мнение на хора, преживяли  проблема по своя начин ...

Решението ми е да оставя нещата за момента така, няма да предприемам среща или разговор с бащата, тъй като разбрах че чакат бебе и това може да повлияе ако реша да се появя в техния семеен живот точно в момента - пак ще съм лошата и вероятно ще бъда разбрана че го правя нарочно точно сега ....

Но няма да премълчавам темата, дори аз самата ще намирам подходящ момент да кажа на детето, че си има баща, но той има друго семейство, те живеят далече и когато порасне малко, може сам да го потърси за да се запознаят 

Напълно подкрепям това ваше решение!
Наистина,и това ще стане,но когато му дойде времето!
Все някога детето ще се запознае с баща си.Може би,когато се роди другото или по късно.

Добро решение на този етап . 

И на мен така ми се струва.  

Получих пост по пощата. Не зная защо е изтрит.
Според мен беше добро мнение и то от мъж.

Защото е изтрито от автора си.....Понаписа едно дълго мнение, ама му се стори дълго, затова го изтри и написа второ, ама реши, че не му се коментира и изтри и него.....
Ако е от мене....незнам що е на пощата ти, но ако ти се занимава го пусни

За съжаление и аз го изтрих без да искам.
Беше написано емоционално, но доста реално. Мъжете понякога имат доста по- практичен подход.
Повечето от майките се опитваме да лъжем за да предпазим децата си. Не съм съгласна и на грубата действителност, но илюзиите са не по-малко вредни, особено разбиването им след време.

Много ми се иска да чуя мнение на мъж, искрено, може и на лични 

Лъжите винаги имат обратен и непредвидим ефект! Имам приятелка, която след развода си, непрекъснато лъжеше детето си, че баща му е добър човек, че баща му го обича, че баща му няма вина за развода... Лъжи, лъжи... В името на това, детето да не расте нещастно, да не се комплексира, да не страда самочувствието му...  Детето нямаше представа, че майка му прави жертва като говори неистини, заради неговото успешно изграждане като личност... Детето вярваше на лъжите, прие ги като истина... След години всичко се обърна срещу майката...

Ще се опитам да се преповторя смислово...
Идеята беше, че навремето съм имал същите чуденки.
Моето е на 6 год., така че е съимеримо....
Идеята беше, че на 2 - 2 и нещо се почна:
_Тати , аз що нямам мама?
-Имаш бе, как да нямаш,ама е далече
-А я ще се върне ли?
-Че де да я знам, може се върне, а може и да не се върне .

Така докъм 3 и 1/2 се е случвало да подпитва, ако засече снимка на компа.
На къмто 4 видя майка си онлайн на камерата.

Имаше някакъв такъв диалог :
- Ей туй е майка ти.
-Мойта майка.
-Ахъм.
-Тя ко прай там?
- Аааа незнам, питай нея.
-Ти що си там?....мълчание....уж щеше да си говори с него по камерата поне....но го излъга....
Оттогава нито той се е позаинтересувал /близо 2 години, нито пък тя/

Идеята е, че всичко се намести от само себе си във времето и то без да лъжа детето. Просто на негов въпрос съм давал факти, съобразени с психикат му, интелекта му и нивото му на развитие. Оттам насетне сам да си прави изводите.
Но и ми има доверие, защото никога не съм го и лъгал. Той пита, аз казвам - сам да си преценява.
Преди това бях имал подобни разговори и яваш-яваш му се намества положението.
Докато дойде един момент да му кажа.
Има ни телефоните, знае къде живеем, ако иска ще се обади или ще намине.
Тогаз вече нея питай.
Незнам що си имаме доверие, но си имаме.

-Тати, а аз ще мога ли да отида при нея?
- Е що да не може. Всичко може бе, порастни още малко и там даже остани ако искаш.
-Ами тука?
- Е то тука винаги си е твое бре.


Диалозите всеки си ги премерва според дтето си. Не аз познавам детето ти, а ти и ми е смешно кат ревнат за увредени детски психики, заради липсата на някой си..... Просто този, дето е трябвало да обяснява не е обяснил овреме или  не се е справил.
Детето може е на 3-4-5, но си разбира.
Сервираш му фактите такива каквито са, но без обяснения излишни, а то само да си сглобява нещата.
И кво значи, ама искам да видя еди кой си....ми може да се тръшне да вижда и папата....ко тогава?!
Това е положението и толкоз - свиквай

Винаги съм бил за истината, каквато и да е тя. Много по- лесно се приема, отколкото постоянно да си в лъжа и да не знаеш кое и как е.
Както се и дразня, когато разни родители се опитват да мислят и чустват вместо децата си.
НЕ - нашата роля е да поднесем информацията по подходящия за възприемане начин, а не " Ама еди кой си е далече, ама много те обича, ама плаче за тебе и бля-бля"
Кажи му на детето, а то само да си преценява.

И другоо което съм против е да се казва "Той има друго семейство"..... ще кажеш, че го приема по твоя начин......
Остави го то да си открива кое как е.
Кат му абиеш тая глупост....е те тогава вече може да му влязат у главата куп въпроси и да си мисли глупости, че обича повече другите деца, а не него и че той е виновен, и да почне да преживява.
Дори съм имал разговори: /кат по- малък де/
- Тя защо замина?
- Ми защото така иска. Ти кат искаш да караш колело, щото така искаш, аз не те ли пускам?
- Пускаш ме.
-Ами тогава?
- А ако аз ида за риба или на почивка без тебе ти не ме ли пускаш?
-Пускам те.
- Ами тогава? То е подобно бре!

А то полека лека си разбра само мн неща.
Ако иска нещо да ме пита му обяснявам като на голям човек.
Ако си говорим - говорим си насаме.
И т.н. и т.н.
Та въобще не му и дреме на детето и го вълнуват гаджетата и причтелчетата и ко е станало в градината, но аз па почнах от рано.

Доста разбъркано го написах и пак дълго стана, ама подбери си каквото ти е необходимо.
п.п: То и при мен разни женоря си бяха подготвили сценарии ко да сме му казвали за майка му" /е тогава беше на 2/. Още тогава отреагирах и казах : "Да си гледате работата, аз детето си няма да лъжа и САМО аз ще му обяснявам". Минах и през яслата и казах :"Ако пита що няма майка, кажете му че има и е далече,, а мен е уведомете че е питал".
И за 2 години нямам и 7-8 питания. /туй допреди 2 години де /
То детето си е любопитно, иска да знае кат всеки жив човек.
Вие правите от простото-сложно, с разни ваши драми, дето под вола теле търсите.
Ама то страда....е живи хора сме....и на мен може сълза да ми се търкулне бре
Твоето е и голямо. По телефон може да говори.
Аз лично бях предупредил мамчето, че като поотрасне, такива въпроси ще ги пренасочвам към нея
Даже на майтап е било ....
-Тати , на тебе кат не ти харесваше в "а" група и искаше в "б" група, аз нали те прехвърлих в нея?
-Да
- Ми то същото
Идеята ми е че винаги може да се започне полека и да се дават примери от неговото битие. А аз винаги и с усмивка съм ги говорил тези неща.
Млъквам, че ще говоря до утре.
Та имал съм и аз такива притеснения и мъки, насадени от жеи май, дето се "горкото дете", но се оказа, че не само дявола не е черен, ами май и дявол няма особено


 

Най-разумното и подходящо отношение към въпроса! Поздравления, sevus!    Смятам, че си се справил страхотно!

sevus, дано се сетя за поста ти, когато дъщеричката ми започне да задава въпроси.

 Е , тя нали вижда баща си ?

Благодаря е най-малкото което мога да напиша .....

Аз също никога не съм го лъгала, но когато беше по-малък не съм говорила за баща му, просто защото не е питал конкретно, иначе съм му казвала как се казва и къде живее, сега като порасна пита защо не идва тук - знае че го има ....

Но много точно е казано, ние жените понякога го правим толкова сложно и така изкривяваме нещата/ уж за добро/, че после  се чудим от къде ни е дошло ....

Не мога да се обадя на баща му  да му кажа, сина ти пита за теб - съгласен ли си за една среща?
Не мога и да му поставя условие, ще се виждаш с него 2 пъти в месеца .....

Честно казано, сега като се роди другото му дете искрено се надявам да разбере какво е да си родител .... защото когато се появи нашето, може би просто не е бил готов ....

аз не бих генерализирала "жените" - никога не би ми хрумнало да водя приятелки психоложки на случайни срещи или да пускам смс-и или други подобни сценарии
севус просто е описал най-естествения начин за комуникация с детето по всички въпроси - поздравления. И всъщност много ми хареса това простичко описание:
то важи за много неща в живота и възпитава самостоятелно и некомплексирано дете, което да е личност.
Общо взето с всичко, което е написал, съм съгласна и в общи линии така комуникирам и аз с децата си, дори с малката вече. Гледам и други жени одобряват написаното от него, така че явно има и други представители от нашата половина на човечеството, които не си условняваме живота това е въпрос на личен избор и характер, а не на това какво имаш в гащите

Да, Таня, но като цяло жените сме по-крайни и твърде по-емоционални.
Или бившия е черен като дявол или заблудено, невинно ангелче.
Определено мога да кажа, че трудно ми върви комуникацията с дете.
Мисля си, че на повечето мъже са по-добри в това отношение, защото не умеят да лъжат, та дори и за добро. Просто им идва естествено.

sevus, фен съм ти! 
Моята тактика е същата - но на теб явно съвсем отвътре ти идва 

Може да го вижда, може и да не го вижда. Няма как да го предвидя.
Но ще има въпроси като "Тати какво работи?" и други подобни.
Преди да прочета поста на sevus, бях склонна да я излъжа нещо.
А сега, когато ми зададе въпрос относно баща й, ще й казвам "Питай го, когато се видите!"

Искаш ли да те запозная с няколко перфекти лъжци и то мъже, като започна от БНД?
Мъжете са също толкова добри лъжци и манипулатори колкото и жените. За справка - повечето политица са мъже......
А и не всички жени са толкова емоционални...нека не генерализираме.
Всеки знае себе си и начина на комуникация с детето си. Колкото по-откровен си с детето толкова по-добре и по-лесна комуникация имаш.

Е, и аз имах това предвид /откровенноста/.
За мъжете не ме отчайвай.

Ама ти още вярваш на мъже?! А в Дядо Коледа и Феята на зъбчетата вярваш? По-скоро те ще се появят отколкото честния и откровен мъж - той е по-приказен герой и от приказните. .....

Момичета ,здравейте имам един въпрос-новородено доносено момченце на 10 дни пълчето още не е паднало това трябва ли да ме безпокои или при всички е индивидуално?Моля ако някой е запознат да ми отговори ще мубъда много благодарна

На дъщеря ми падна след 15-я ден, забравих точно кога. Може в родилния дом да са го намокрили и да не е изсъхнало достатъчно, за да падне.
Трябва много да внимаваш да не го мокриш. Спомням си, че капвах спирт.
Педиатърът не ви ли даде съвети?