Която не можеш да спестиш.
Защото то вече е отхвърлено.
И няма да се промени, ако не говорим за това.
Гадно е да си отхвърлен, но това трябва да се обсъжда и преодолява, а не да се крие под килима и да се правим, че не съществува!
Начина за справяне е, да застанеш лице в лице с фактите.
Тук е ролята на майката(другия родител), да поднесе нещата в омекотен и подходящ за възрастта начин.Не говорим за натрапване на идеята"Ето , виждаш ли, отхвърлен си, не те искат".
Чрез приказки, разкази, разяснения как се появяват децата, защо, че са били желани и искани, но после родителите не винаги остават заедно.....Ето, сега знаеш кой е твоят баща, каква е твоята предистория....И да не му се създават нереални очаквания, да се знае, че срещата е само за запознанство, и нищо друго не се очаква от бащата.
Не е задължително майката да напъха детето в ръцете на бащата..и да се оправят. Тя първо нали ще проведе разговор с него(бащата), ще се разберат като възрастни и зрели хора, какво да се каже на детето.
Освен това, ако майката възприема ситуацията ведро и спокойно, без да трепери и да кърши пръсти, детето ще възприеме от нея подобно отношение.