Имам нужда от мнението Ви ...

Напълно подкрепям това ваше решение!
Наистина,и това ще стане,но когато му дойде времето!
Все някога детето ще се запознае с баща си.Може би,когато се роди другото или по късно.

Добро решение на този етап . 

И на мен така ми се струва.  

Получих пост по пощата. Не зная защо е изтрит.
Според мен беше добро мнение и то от мъж.

Защото е изтрито от автора си.....Понаписа едно дълго мнение, ама му се стори дълго, затова го изтри и написа второ, ама реши, че не му се коментира и изтри и него.....
Ако е от мене....незнам що е на пощата ти, но ако ти се занимава го пусни

За съжаление и аз го изтрих без да искам.
Беше написано емоционално, но доста реално. Мъжете понякога имат доста по- практичен подход.
Повечето от майките се опитваме да лъжем за да предпазим децата си. Не съм съгласна и на грубата действителност, но илюзиите са не по-малко вредни, особено разбиването им след време.

Много ми се иска да чуя мнение на мъж, искрено, може и на лични 

Лъжите винаги имат обратен и непредвидим ефект! Имам приятелка, която след развода си, непрекъснато лъжеше детето си, че баща му е добър човек, че баща му го обича, че баща му няма вина за развода... Лъжи, лъжи... В името на това, детето да не расте нещастно, да не се комплексира, да не страда самочувствието му...  Детето нямаше представа, че майка му прави жертва като говори неистини, заради неговото успешно изграждане като личност... Детето вярваше на лъжите, прие ги като истина... След години всичко се обърна срещу майката...

Ще се опитам да се преповторя смислово...
Идеята беше, че навремето съм имал същите чуденки.
Моето е на 6 год., така че е съимеримо....
Идеята беше, че на 2 - 2 и нещо се почна:
_Тати , аз що нямам мама?
-Имаш бе, как да нямаш,ама е далече
-А я ще се върне ли?
-Че де да я знам, може се върне, а може и да не се върне .

Така докъм 3 и 1/2 се е случвало да подпитва, ако засече снимка на компа.
На къмто 4 видя майка си онлайн на камерата.

Имаше някакъв такъв диалог :
- Ей туй е майка ти.
-Мойта майка.
-Ахъм.
-Тя ко прай там?
- Аааа незнам, питай нея.
-Ти що си там?....мълчание....уж щеше да си говори с него по камерата поне....но го излъга....
Оттогава нито той се е позаинтересувал /близо 2 години, нито пък тя/

Идеята е, че всичко се намести от само себе си във времето и то без да лъжа детето. Просто на негов въпрос съм давал факти, съобразени с психикат му, интелекта му и нивото му на развитие. Оттам насетне сам да си прави изводите.
Но и ми има доверие, защото никога не съм го и лъгал. Той пита, аз казвам - сам да си преценява.
Преди това бях имал подобни разговори и яваш-яваш му се намества положението.
Докато дойде един момент да му кажа.
Има ни телефоните, знае къде живеем, ако иска ще се обади или ще намине.
Тогаз вече нея питай.
Незнам що си имаме доверие, но си имаме.

-Тати, а аз ще мога ли да отида при нея?
- Е що да не може. Всичко може бе, порастни още малко и там даже остани ако искаш.
-Ами тука?
- Е то тука винаги си е твое бре.


Диалозите всеки си ги премерва според дтето си. Не аз познавам детето ти, а ти и ми е смешно кат ревнат за увредени детски психики, заради липсата на някой си..... Просто този, дето е трябвало да обяснява не е обяснил овреме или  не се е справил.
Детето може е на 3-4-5, но си разбира.
Сервираш му фактите такива каквито са, но без обяснения излишни, а то само да си сглобява нещата.
И кво значи, ама искам да видя еди кой си....ми може да се тръшне да вижда и папата....ко тогава?!
Това е положението и толкоз - свиквай

Винаги съм бил за истината, каквато и да е тя. Много по- лесно се приема, отколкото постоянно да си в лъжа и да не знаеш кое и как е.
Както се и дразня, когато разни родители се опитват да мислят и чустват вместо децата си.
НЕ - нашата роля е да поднесем информацията по подходящия за възприемане начин, а не " Ама еди кой си е далече, ама много те обича, ама плаче за тебе и бля-бля"
Кажи му на детето, а то само да си преценява.

И другоо което съм против е да се казва "Той има друго семейство"..... ще кажеш, че го приема по твоя начин......
Остави го то да си открива кое как е.
Кат му абиеш тая глупост....е те тогава вече може да му влязат у главата куп въпроси и да си мисли глупости, че обича повече другите деца, а не него и че той е виновен, и да почне да преживява.
Дори съм имал разговори: /кат по- малък де/
- Тя защо замина?
- Ми защото така иска. Ти кат искаш да караш колело, щото така искаш, аз не те ли пускам?
- Пускаш ме.
-Ами тогава?
- А ако аз ида за риба или на почивка без тебе ти не ме ли пускаш?
-Пускам те.
- Ами тогава? То е подобно бре!

А то полека лека си разбра само мн неща.
Ако иска нещо да ме пита му обяснявам като на голям човек.
Ако си говорим - говорим си насаме.
И т.н. и т.н.
Та въобще не му и дреме на детето и го вълнуват гаджетата и причтелчетата и ко е станало в градината, но аз па почнах от рано.

Доста разбъркано го написах и пак дълго стана, ама подбери си каквото ти е необходимо.
п.п: То и при мен разни женоря си бяха подготвили сценарии ко да сме му казвали за майка му" /е тогава беше на 2/. Още тогава отреагирах и казах : "Да си гледате работата, аз детето си няма да лъжа и САМО аз ще му обяснявам". Минах и през яслата и казах :"Ако пита що няма майка, кажете му че има и е далече,, а мен е уведомете че е питал".
И за 2 години нямам и 7-8 питания. /туй допреди 2 години де /
То детето си е любопитно, иска да знае кат всеки жив човек.
Вие правите от простото-сложно, с разни ваши драми, дето под вола теле търсите.
Ама то страда....е живи хора сме....и на мен може сълза да ми се търкулне бре
Твоето е и голямо. По телефон може да говори.
Аз лично бях предупредил мамчето, че като поотрасне, такива въпроси ще ги пренасочвам към нея
Даже на майтап е било ....
-Тати , на тебе кат не ти харесваше в "а" група и искаше в "б" група, аз нали те прехвърлих в нея?
-Да
- Ми то същото
Идеята ми е че винаги може да се започне полека и да се дават примери от неговото битие. А аз винаги и с усмивка съм ги говорил тези неща.
Млъквам, че ще говоря до утре.
Та имал съм и аз такива притеснения и мъки, насадени от жеи май, дето се "горкото дете", но се оказа, че не само дявола не е черен, ами май и дявол няма особено


 

Най-разумното и подходящо отношение към въпроса! Поздравления, sevus!    Смятам, че си се справил страхотно!

sevus, дано се сетя за поста ти, когато дъщеричката ми започне да задава въпроси.

 Е , тя нали вижда баща си ?

Благодаря е най-малкото което мога да напиша .....

Аз също никога не съм го лъгала, но когато беше по-малък не съм говорила за баща му, просто защото не е питал конкретно, иначе съм му казвала как се казва и къде живее, сега като порасна пита защо не идва тук - знае че го има ....

Но много точно е казано, ние жените понякога го правим толкова сложно и така изкривяваме нещата/ уж за добро/, че после  се чудим от къде ни е дошло ....

Не мога да се обадя на баща му  да му кажа, сина ти пита за теб - съгласен ли си за една среща?
Не мога и да му поставя условие, ще се виждаш с него 2 пъти в месеца .....

Честно казано, сега като се роди другото му дете искрено се надявам да разбере какво е да си родител .... защото когато се появи нашето, може би просто не е бил готов ....

аз не бих генерализирала "жените" - никога не би ми хрумнало да водя приятелки психоложки на случайни срещи или да пускам смс-и или други подобни сценарии
севус просто е описал най-естествения начин за комуникация с детето по всички въпроси - поздравления. И всъщност много ми хареса това простичко описание:
то важи за много неща в живота и възпитава самостоятелно и некомплексирано дете, което да е личност.
Общо взето с всичко, което е написал, съм съгласна и в общи линии така комуникирам и аз с децата си, дори с малката вече. Гледам и други жени одобряват написаното от него, така че явно има и други представители от нашата половина на човечеството, които не си условняваме живота това е въпрос на личен избор и характер, а не на това какво имаш в гащите

Да, Таня, но като цяло жените сме по-крайни и твърде по-емоционални.
Или бившия е черен като дявол или заблудено, невинно ангелче.
Определено мога да кажа, че трудно ми върви комуникацията с дете.
Мисля си, че на повечето мъже са по-добри в това отношение, защото не умеят да лъжат, та дори и за добро. Просто им идва естествено.