Имам нужда от мнението Ви ...

Да, именно, съществува вероятност да БЪДЕ отхвърлено.Това е истината.
Която не можеш да спестиш.
Защото то вече е отхвърлено.
И няма да се промени, ако не говорим за това.
Гадно е да си отхвърлен, но това трябва да се обсъжда и преодолява, а не да се крие под килима и да се правим, че не съществува!
Начина за справяне е, да застанеш лице в лице с фактите.
Тук е ролята на майката(другия родител), да поднесе нещата в омекотен и подходящ за възрастта начин.Не говорим за натрапване на идеята"Ето , виждаш ли, отхвърлен си, не те искат".
Чрез приказки, разкази, разяснения как се появяват децата, защо, че са били желани и искани, но после родителите не винаги остават заедно.....Ето, сега знаеш кой е твоят баща, каква е твоята предистория....И да не му се създават нереални очаквания, да се знае, че срещата е само за запознанство, и нищо друго не се очаква от бащата.
Не е задължително майката да напъха детето в ръцете на бащата..и да се оправят. Тя първо нали ще проведе разговор с него(бащата), ще се разберат като възрастни и зрели хора, какво да се каже на детето.
Освен това, ако майката възприема ситуацията ведро и спокойно, без да трепери и да кърши пръсти, детето ще възприеме от нея подобно отношение.

Трудно се съгласявам с горното мнение.
За всяка възраст е проблем на майката,изключвам възрастта след като станеш пълнолетен.
Не случайно след 3 годишна възраст не можеш да водиш дело за бащинство.
Това не е направено за защита не на бащата или майката, а за защита на детето.
Нищо не се крие под килима. На тази възраст дете осъзнава, че живее заедно с майка си, че има и баща и тук вече зависи от решението на майката и преценката й за бащата.
На никое дете не трябва да се казва, че е отхвърлено и, че баща му е едикакъв си. Просто вината се поема от майката и този баща се забравя.
Никой не си спомня за някой или ако го прави е само като факт, ако този човек не му липсва, по-точно казано, ако за него не се говори, ако никога при никакви условия не се споменава.
Нещо подобно като за мъртвите- те просто ги няма.
Лошо звучи последното, но за съжаление е факт.
В повечето случаи не на децата им липсва въпросния баща, а просто майката свързва различни / за съжаление лоши моменти/ от живота си с таткото или когато се зададат такива.
За майките мога да ти отговоря/ въпреки, че детето ми не е родено инвитро/.
Толкова бях свикнала с мисълта, че бебето ще бъде само мое, че никога не свързах детето си с бащата и колкото повече време минава, леко полека и всичко което е било между нас се изтрива.
Днес нито лошо, нито хубаво мога да кажа. Просто познат.

Именно, често майката има притеснения да се коментира липсващия бащата, и си го спестява, като не го прави просто. Голяма грешка.

Не мисля, че някаква законова постановка ще  спре стремежа на детето да задава въпроси и да си изясни произхода. Дали на 5, дали на 25 години.Ако иска да знае повече за баща си, факта, че той няма да му се заведе по документи като такъв след 3-те години, нищо не означава.

Нека разграничаваме лошите спомени на майката от нуждите на детето да знае за баща си. Отношенията между мъжа и жената и отношенията баща-дете са съвсем отделно нещо . Даже в темите тук многократно е коментирано, че ако майката не може да понася бащата-добре, но не бива да отнема правото на детето си да има отношения с баща си или да си задава въпросите, или да го познава.Ако детето не пита гласно, това не означава, че не си задава въпроси мислено!!!! Не се заблуждавайте! Ако майката е дала да се разбере, че темата е ТАБУ-то ще се съобрази, няма какво да направи.Но в душичката му се загнездват въпроси , то израства с идеята, че в къщи имаме тайна, нещо за което не бива да се говори...и то почва да загнива отвътре.
Това е криене под килима - майката да не говори за бащата, защото има лоши спомени, въобразява си, че така предпазва детето.

Никой по никакъв начин не може да изличи някой, който го е имало.Било то умрял, или не присъствящ в живота ни вече. Той просто си има завинаги неговото отредено място във фамилната схема.Баба ми е починала, например, но  я е имало, и никой друг не може да стане майка на баща ми.Това е непроменим факт.Ако не говорим за нея и в момента я няма, това не означава, че на нейното място зейва празна безпаметна дупка.

Мила Снежа, опитай да погледнеш ситуацията не само през твоя поглед на майка и бивша жена. Това, че ТИ искаш да изтриеш постепенно каквото те е свързало с БНД, дава ли ти право да изтриваш бащата и от спомените на детето?Ти и детето не сте една личност.Детето може да не иска това.Не решавай вместо него.
Имам много близък пример, за родител, който след развода е толкова гневен и ядосан, на бившата половинка, че точно за да не говори лошо за нея пред детето, избира нищо да не говори.Ама съвсем нищо.Даже името не се споменава.Все едно този човек не го е имало.Познато ли ти звучи?И знаеш ли какъв е резултата? Резултата е плачевен за детето, с изкривени представи, с разстройство на личността.Ама то избива след години.Обикновено в собственото му семейство, когато вече никой не си спомня, кога е била заложена "бомбата".А през цялото време това дете и един въпрос не е задало, веднъж не се е оплакало, най-послушното и нормално дете на света.....да, ама не.
Не казвам, че всички деца израсли с неизвестен родител непременно ще се побъркат, но това оказва негативен ефект задължително.

Трудно е да се абстрахираме от собствените си чувства към БНД.И на мен ми е идвало да разкажа на детето какво е правил баща му с мен, но знам, че на тази възраст само ще си излея душата, но ще объркам незрялата психика на дедето. Затова таткото не се коментира в лоша светлина, просто "твоят баща", приветствам контакти и отношения.Но детето е свободно да разговаря по темата с мен, да изразява чувствата си.Като порасне, ще разкажа някой подробности, не сега.Но важното е в тези първи 5-10-15 години от живота му, когато се формира личността и светогледа, то да не израства с недомлъвки, табута и неизвестности.

milko i morko, цитирания от теб случай е съвсем различен от ситуацията, разглеждана в тази тема, а това много ни отдалечава от реалната опасност от такова развитие в живота на това дете (от темата).

А точно в лошите спомени се крие коренчето на проблема. Лоши спомени - лош съпруг - лош баща. Та и на практика това се е доказало - бащата изобщо не проявява никакъв интерес към детето си. От там нататък какво може да се очаква? - Според мен - нищо!

Нали коментираме добре ли е за детето да знае повече за другия родител, добре ли е да го познава.....такива неща.

Реалната опасност за детето е, да не бъде отвърнато на интереса му.Било защото майката не знае как да подходи към бащата, или от съображения за неговото "предпазване".



Никой нищо не очаква от бащата.Мисля, че стана ясно, ама нейсе.

Целта е детето да види кой е другия родител, единствено и само за да знае , да си изгради представите за себе си.За неговия интерес говорим.

За психиката му е здарвословно, дори да не присъства бащата активно в живота му, да знае кой е, да се говори свободно пред майката за него, да не му се създават забранени теми.


Темата премина от :"Как да подходя към бащата, за да го види детето" към "Ама , за какво ти е, той не се интересува".

То детето нека го види, нека задоволи любопитството си, пък той нека продължава да не се интересува повече.От тук нататък е важно майката как ще обясни и т.н....

Според мен въпросът е как най-деликатно да се подходи и да се осъществи запознанство, а не ДАЛИ ....

Майката, предполагам вече е взела решение. Дано това, че ние все още дискутираме не я притеснява. Аз своя съвет и своето мнение вече го написах и то, просто защото няма да е зле майката да има предвид споделеното, но в никакъв случай не виждам някой да оказва натиск.

milko i morko, ако бащата откаже да види детето?

Възможно е да откаже.Няма как да прогнозирам.
Зависи от човека, от това как му се поднесат нещата.....
Ако и най-фината дипломация не помогне, тогава ще показвам снимки, ще компенсирам с разкази, как сме се запознали, какво сме правили....вербално ще обрисувам бащата.Да си създаде детето някаква предистория в главичката.
Но отново темата няма да е табу, няма да се правя, че баща му не съществува, и той е мое и само мое дете. Тя темата няма да е винаги така болезнена. Ако спокойно се говори и обсъжда, с възрастта идват и нови интереси и занимания, но поне в периода в който детето активно формира представата за себе си, ще съм насреща.

Добре де, аз не мога да разбера защо трябва да правя ей такива акробатически и дипломатически фитки заради някой кретен, който дори е отказал да види/запознае с детето си?!
Ще обяснявам какъв е пич и много си обича детето, ама нещо се излигавил и вече не иска да го познава?! И в главата на детето остава образа на идеалния баща, на който неизвестно какво му е станало и е изчезнал безследно....И като го друсне пуберството наследника да вземе да каже - Абе, я да ме запознаете с идеалния баща, щото искам при него...Понеже мама налага ограничения и има изисквания....И това съм виждала в моя дълъг и нелек живот....

Моето мнение е същото .
Ако майката направи опит да запознае детето с баща му и той откаже , какъв е смисълът да се създават илюзии , че видиш ли той е много добър , ама ...
Като е толкова добър , да го докаже . А не да му създаваме измислен ореол .

Ооооо, не. Съвсем не става дума за създаване на измислен образ и идеал.Абсурд.
Може да се говори за неутрални неща- външен вид, предпочитания, случки някакви.
Хахаха, ся да не отидем в другата крайност - бащата -идиот да го превърнем в рок звезда?

Да, може детето да иска да иде при другия родител.Аз не бих го спряла.След определена възраст( примерно 16).Въпросът е какво ще завари там, и дали няма да се върне скоропостижно....И за такива случаи знам...Чувала съм репликите-"Тогава разбрах, защо майка ми се е развела"....и нещата пак си идват на мястото.
Ако пък БНД се справя страхотно?(Мойш ли си представиш)?
Аз не гледам на детето като моя собственост.
Все пак важно е то да се развива по пътя си, а не да запълва дупки някакви в моя живот.

Но има вероятност БНД да започне да насъсква детето срещу майка си - т.нар. синдром на родителското отчуждаване. Преди време имаше простарнни статии по въпроса и разни юристи и не знам какви си казваха, че много трудно може да се направи нещо, за да не се стига до такава простотия...
Това съм го виждала вече 2 пъти със собственоръчните си очи и още не мога да повярвам що за идиоти са такива "бащи" И въпреки, че хората днес са големи и имат свои си семейства прозължават да се държат по доволно нелеп начин с майките си, "подковани" надлежно от ..."бащите" си....

Подкрепям написаното от Morgana, но моето мнение е, че за такива бащи това е сладкото отмъщение. И аз съм изумена от злобата, която могат да поддържат дълги, дълги години такива "бащи", които са направили всичко възможно да съсипят брака си, а после - влагат почти цялата си енергия и мисли в планове как да съсипят живота на бившата съпруга. Макар и малко, има и такива мъже...
Но в конкретния случай от тази тема, не мисля че става въпрос за такъв баща и това го доказва липсата на интерес от негова страна към детето.
При случаи, споменати от Morgana, майките трябва да преустановят срещите между детето и бащата, за да предотвратят лошите последствия. А признаци за такава развръзка има и майките трябва да са наблюдателни.

Eeeee, то ако започнем с вероятностите които вероятно могат да се случат и де ще се пукне като го чукнеш.....сценариите могат да станат милион......
Въпросът беше, че е добре за детето да има познания за баща си, ако не може директно да го познава и да имат контакт, без излишно да се преекспонира личността му в една или друга посока.Че премълчаването и неговоренето са лош вариянт.
Пък какво ни готви бъдещето .......ще видим....

Още веднъж благодаря за коментарите по темата - наистина ми трябваше безпристрастно мнение на хора, преживяли  проблема по своя начин ...

Решението ми е да оставя нещата за момента така, няма да предприемам среща или разговор с бащата, тъй като разбрах че чакат бебе и това може да повлияе ако реша да се появя в техния семеен живот точно в момента - пак ще съм лошата и вероятно ще бъда разбрана че го правя нарочно точно сега ....

Но няма да премълчавам темата, дори аз самата ще намирам подходящ момент да кажа на детето, че си има баща, но той има друго семейство, те живеят далече и когато порасне малко, може сам да го потърси за да се запознаят