Остави човека на мира.
Ако ти се говори с някого, нали си имаш приятелки.
Ако ти се говори с някого, нали си имаш приятелки.
- Публикувана: 29 авг. 2011, 17:31 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2011, 11:04 ч.
Отношенията ни се промениха
Мъжете са си такива-изживяват си проблемите сами,не са като нас да разговарят надълго и нашироко.Аз съдя по моя мъж.И той е имал такива моменти,но му минава.Хич не се и опитвам да го човъркам,защото знам,че файда няма да има. 
Рано или късно,той сам си казва какво го тормози.(по-скоро късно 
) 
Не знам защо,но аз винаги знам какъв е проблема при моя мъж.Не го заговарям,просто индиректно му подхвърлям решения.И винаги действа.Обикновено проблемът се корени в работата.Ама мъжът ми няма да седне да ми се оплаква,за това развивам завидни ясновидски способности.
Пресен пример:предложили му повишение,той отказал.Прибира се унил и аз го питам "Какво става",а той "ааа нищо". Чак след година и нещо ми казва за въпросното повишение.Не искал да го приеме,защото се опасявал,че колегите,с които работи в момента,щяли да го намразят за това(а те са много сработени).Помислил,че съм щяла да се ядосам,задето е отказал. 
Естествено,че за мен е по-важно мъжът ми да се чувства добре на работа,но ето на,мислил го е със седмици,без да ми сподели. 
Рано или късно,той сам си казва какво го тормози.(по-скоро късно ) Не знам защо,но аз винаги знам какъв е проблема при моя мъж.Не го заговарям,просто индиректно му подхвърлям решения.И винаги действа.Обикновено проблемът се корени в работата.Ама мъжът ми няма да седне да ми се оплаква,за това развивам завидни ясновидски способности.
Пресен пример:предложили му повишение,той отказал.Прибира се унил и аз го питам "Какво става",а той "ааа нищо".
Чак след година и нещо ми казва за въпросното повишение.Не искал да го приеме,защото се опасявал,че колегите,с които работи в момента,щяли да го намразят за това(а те са много сработени).Помислил,че съм щяла да се ядосам,задето е отказал. Естествено,че за мен е по-важно мъжът ми да се чувства добре на работа,но ето на,мислил го е със седмици,без да ми сподели.
Благодаря ви много - някои от вас ме наведоха на доста полезни размисли.
Да поясня нещо за тези, които ме съветват да бъда бяла и добра - ами писна ми, защото аз съм все такава. Все изслушвам, все съветвам, но когато дойде моя ред срещам безразличие. Мъжът ми е на тази работа не от скоро (не е доктор) и аз съм наясно, че тя до голяма степен го промени заради отговорностите и натоварването, защото той не беше такъв човек преди - смеехме се заедно, изобщо беше друг. Просто вече не го чувствам като партньор , а се държа все по-добре, опитвайки се да угодя, а той пък още повече ми се качва на главата. Преди няколко дни, когато се опита още свои задължения да ми прехвърли, при положение, че не сядам в събота и неделя и при положение, че ме боли и кръстът от цял месец, не издържах и избухнах. Той двойно, защото е такъв - за най-малкото нещо мрънка, а какво остава да му викнеш насреща. С добро не става, с насрещна агресия същи (от тогава не си говорим). Честно казано заради детето ни се чудя как да върна поне мира, за партньорски отношения май вече не може да става и дума. Сякаш се бои да не го засенча като започна една по-добра работа, същевременно се страхува да не би да си остана в къщи и да се наложи да ме издържа, при положение, че взима голяма заплата, а и пести от нея. Усещам постоянно едно съревнование от негова страна - сякаш постоянно трябва да се доказва колко е перфектен. Отплеснах се малко в описания.
Това е моят мъж точно!
И наистина смята, че го занимавам с глупости, но аз се старая и това съм коригирала вече.
Да поясня нещо за тези, които ме съветват да бъда бяла и добра - ами писна ми, защото аз съм все такава. Все изслушвам, все съветвам, но когато дойде моя ред срещам безразличие. Мъжът ми е на тази работа не от скоро (не е доктор) и аз съм наясно, че тя до голяма степен го промени заради отговорностите и натоварването, защото той не беше такъв човек преди - смеехме се заедно, изобщо беше друг. Просто вече не го чувствам като партньор , а се държа все по-добре, опитвайки се да угодя, а той пък още повече ми се качва на главата. Преди няколко дни, когато се опита още свои задължения да ми прехвърли, при положение, че не сядам в събота и неделя и при положение, че ме боли и кръстът от цял месец, не издържах и избухнах. Той двойно, защото е такъв - за най-малкото нещо мрънка, а какво остава да му викнеш насреща. С добро не става, с насрещна агресия същи (от тогава не си говорим). Честно казано заради детето ни се чудя как да върна поне мира, за партньорски отношения май вече не може да става и дума. Сякаш се бои да не го засенча като започна една по-добра работа, същевременно се страхува да не би да си остана в къщи и да се наложи да ме издържа, при положение, че взима голяма заплата, а и пести от нея. Усещам постоянно едно съревнование от негова страна - сякаш постоянно трябва да се доказва колко е перфектен. Отплеснах се малко в описания.
В началото все си мислех, че не му е добре или не е на кеф щом не говори, но се оказа, че това е някакво нормално състояние за него. Колкото нормално е и това да спори запалено, когато му се отприщи приказката.
Това е моят мъж точно!
И наистина смята, че го занимавам с глупости, но аз се старая и това съм коригирала вече.
, но на това ми напомня най- много - влюбен, разсеян, умува, дразниш го и т.н. 
И наистина смята, че го занимавам с глупости, но аз се старая и това съм коригирала вече.
Колко ще се коригираш?
Докато се обезличиш съвсем?
Честно казано,причината е абсолютно без значение-дали той е увлечен,дали ти залиташ по мъже,дали има работни проблеми,или просто е чепат характер....
Важното е ,че ви липсва комуникацията.
И не я ли върнете ,нищо няма да е наред.
Ако е възможно,де...защото е напълно реално тя да се е изчерпала.
Мъжете губят интерес към жени, които не спират да угаждат и в тези си стремежи губят своята индивидуалност. Загубата на индивидуалност е резултат от низовете компромиси, които тези жени правят. Тази линия на поведение, формирана единствено от добри намерения, обезличава жената и тя представа да бъде предизвикателство и интерес за мъжа.
Ако жената загуби достойнство и гордост, ако тя не притежава самостоятелност, свои интереси и лично пространство, няма особени надежди за нея в която и да е връзка. Ако той и е патерица и целия и свят се върти около него, важи същото.
Ако жената загуби достойнство и гордост, ако тя не притежава самостоятелност, свои интереси и лично пространство, няма особени надежди за нея в която и да е връзка. Ако той и е патерица и целия и свят се върти около него, важи същото.
Скорошен пример:
Искам да разбера как е мъжът ми на новата работа, харесва ли му. Той отговаря: "Харесва ми" и толкоз. Без подробности, а аз издивявам, че не знам по - подробно как е там, нещо да разкаже по - изчерпателно. Открих, че колкото повече го подпитвам, толкова по - мълчи и се мръщи, че го питам. Затова спрях.
И като мине време, той сам си казва. Само да можеш да слушаш. Без да прекъсваш, без да подпитваш, само кимаш и казваш: "Така ли ?", "Хм. Интересно" без да даваш мнение. Нещо като психоаналитик го играя и тогава има ефект.
Но трябва той да инициира разговора.
Също по - лесно му е да говори сред приятели, понякога като сме се събрали с приятели, споделя за проблеми в работата, за които аз не знам изобщо. Така разбирам какво не е наред.
Принципно мъжът ми не е от разговорливите, мълчалив и замислен, казва си когато има проблем или го показва, но едносрично ме уведомява, не иска да говорим за това докато не е готов. Та така, при него така става.
Опитай да изчакаш и ти твоя мъж, когато не му се говори, може да не му се говори.
Струва ми се т това което пишеш, че и на теб нещо ти е сърдит, помисли дали в държанието ти към него има нещо
Ако не беше писала, че сексът е наред, това щеше да е първото ми предположение - не му е достатъчен секса. Имаше една тема, в която авторката сподели, че мъжът й заявил, че тя се е занемарила. Получи 100 съвета за прически, грим и нови тоалети, а се оказа че просто човекът искал секс по - често
Искам да разбера как е мъжът ми на новата работа, харесва ли му. Той отговаря: "Харесва ми" и толкоз. Без подробности, а аз издивявам, че не знам по - подробно как е там, нещо да разкаже по - изчерпателно. Открих, че колкото повече го подпитвам, толкова по - мълчи и се мръщи, че го питам. Затова спрях.
И като мине време, той сам си казва. Само да можеш да слушаш. Без да прекъсваш, без да подпитваш, само кимаш и казваш: "Така ли ?", "Хм. Интересно" без да даваш мнение. Нещо като психоаналитик го играя и тогава има ефект.
Но трябва той да инициира разговора.
Също по - лесно му е да говори сред приятели, понякога като сме се събрали с приятели, споделя за проблеми в работата, за които аз не знам изобщо. Така разбирам какво не е наред.
Принципно мъжът ми не е от разговорливите, мълчалив и замислен, казва си когато има проблем или го показва, но едносрично ме уведомява, не иска да говорим за това докато не е готов. Та така, при него така става.
Опитай да изчакаш и ти твоя мъж, когато не му се говори, може да не му се говори.
Струва ми се т това което пишеш, че и на теб нещо ти е сърдит, помисли дали в държанието ти към него има нещо
Ако не беше писала, че сексът е наред, това щеше да е първото ми предположение - не му е достатъчен секса. Имаше една тема, в която авторката сподели, че мъжът й заявил, че тя се е занемарила. Получи 100 съвета за прически, грим и нови тоалети, а се оказа че просто човекът искал секс по - често Скорошен пример:
Искам да разбера как е мъжът ми на новата работа, харесва ли му. Той отговаря: "Харесва ми" и толкоз. Без подробности, а аз издивявам, че не знам по - подробно как е там, нещо да разкаже по - изчерпателно. Открих, че колкото повече го подпитвам, толкова по - мълчи и се мръщи, че го питам. Затова спрях.
И като мине време, той сам си казва. Само да можеш да слушаш. Без да прекъсваш, без да подпитваш, само кимаш и казваш: "Така ли ?", "Хм. Интересно" без да даваш мнение. Нещо като психоаналитик го играя и тогава има ефект.
Но трябва той да инициира разговора.
Също по - лесно му е да говори сред приятели, понякога като сме се събрали с приятели, споделя за проблеми в работата, за които аз не знам изобщо. Така разбирам какво не е наред.
Принципно мъжът ми не е от разговорливите, мълчалив и замислен, казва си когато има проблем или го показва, но едносрично ме уведомява, не иска да говорим за това докато не е готов. Та така, при него така става.
Опитай да изчакаш и ти твоя мъж, когато не му се говори, може да не му се говори.
...
Искам да разбера как е мъжът ми на новата работа, харесва ли му. Той отговаря: "Харесва ми" и толкоз. Без подробности, а аз издивявам, че не знам по - подробно как е там, нещо да разкаже по - изчерпателно. Открих, че колкото повече го подпитвам, толкова по - мълчи и се мръщи, че го питам. Затова спрях.
И като мине време, той сам си казва. Само да можеш да слушаш. Без да прекъсваш, без да подпитваш, само кимаш и казваш: "Така ли ?", "Хм. Интересно" без да даваш мнение. Нещо като психоаналитик го играя и тогава има ефект.
Но трябва той да инициира разговора.
Също по - лесно му е да говори сред приятели, понякога като сме се събрали с приятели, споделя за проблеми в работата, за които аз не знам изобщо. Така разбирам какво не е наред.
Принципно мъжът ми не е от разговорливите, мълчалив и замислен, казва си когато има проблем или го показва, но едносрично ме уведомява, не иска да говорим за това докато не е готов. Та така, при него така става.
Опитай да изчакаш и ти твоя мъж, когато не му се говори, може да не му се говори.
...
Мхм. Така бих реагирала и аз.
И аз понякога, когато нещо ме притеснява, не винаги ми се споделя по команда. Трябва ми малко време и сама си казвам всичко, но при мен тези периоди са кратки - не повече от ден-два.
Ако настояват да научат какво ме притеснява, се изнервям още повече и още повече се затварям. Щастлива съм, че повечето хора около мен са търпеливи и ми дават необходимото време.