Отношенията ни се промениха

това е период и ще мине, и при моя мъж се е случвало, чак ми е изкарвал нервите,
не знам от какво се получава, кофти период е, след време става пак любвеобвилният и страхотен мъж от преди. Най-добрият съвет е да го оставиш на мира, да не го юркаш, да го занимаваш с твойте проблеми, да си пълна с разбиране докато мине този смотан период,
и не забравяй това е само временно.
Другото което помага е почивка надалеч от всички и от всичко с интересни за него забавлениея.

Това, че ти виждаш живота ви идеален и не намираш мотива за неговото мрачно настроение, не означава, че и неговата гледна точка е такава. Възможно е човекът да си има професионални тревоги, други проблеми, или просто да е изпаднал в дупка. Това, че си весела и забавна е само голям плюс, но не преигравай, когато човек е изнервен, се дразни дори на хумора и хубавото.
Моят съвет е да не го притискаш в разговори защо е такъв, какъв е проблемът, кой е виновен..
Показвай му съвсем деликатно желанието си да го изслушаш, когато е готов, и че ще бъдеш до него, ако е нужна подкрепата ти. Но не настоявай.
Успех!

Може да преживява нещо, ако отказва да сподели, остави го да си изживее посвоему каквото го тормози. Дай му време. Ако не се оправя, а се задълбочава, тогава обърни сериозно внимание. Не знам колко месеца е границата за това, зависи какъв е проблемът. На колко години е; възможно ли да е пренатоварен в работата; има ли приятели, с които сам да излиза понякога; поддържа ли контакт с роднини ?

Мили дами, съпругът ми няма да проявява разбиране към моите проблеми и аз ще съм бяла и добра. Да бе, да, ама друг път.
Сядайте с мъжа ти и си изяснете проблемите в очите чрез директни въпроси. В подобна ситуация мили очички не са нужни. Казвам го от опит.
НЯМА извинения за изливане на негативни емоции върху семейния партньор.  Вярно е, че всеки може да изпуши от проблеми, но НИКОЙ НЯМА ПРАВО да тормози когото и да било по този повод.

Ако и тя тръгне с рогата напред, той ще блокира още повече, а може и до скандал да се стигне, това хич не е продуктивно, а е деструктино, защото става във неточният момент. Тежък момент му е, нека този буреносен обла да премине и тогава ще имат цялото време на света да споделят и да обсъдят проблемите си.

Може да има някакви проблеми на работа, но да не иска да те натоварва с тях. Той отколко време е на тази хубава и добре платена работа? Моят мъж изживя една малка депресия докато свикне на новото работно място. Но аз него си го знам, че на моменти си е по-мълчалив и вглъбен по принцип. В началото все си мислех, че не му е добре или не е на кеф щом не говори, но се оказа, че това е някакво нормално състояние за него. Колкото нормално е и това да спори запалено, когато му се отприщи приказката.

Всяка такава промяна е свързана с нещо. Това, че ти не се сещаш за причина незначи, че не съществува. Може да е разбрал за нещо, което си правила преди време, което не смята за редно. Може да му се е появило извънбрачно дете.... и т.н. Примерите са крайни, но искам да кажа, че настроението може да не е свързано с настоящи събития.
Но факта, че не споделя с теб какво го тревожи и че не му се говори по въпроса, ме навежда на мисълта, че не е проблем в работата или нещо подобно. Според мен обмисля нещо. Като го измисли ще разбереш.
Според мен той знае, че с мълчанието си също те натоварва, та едва ли е това.

Този израз: "Не ме интересува." малко ме плаши.
Явно не е просто мълчание, а строснато мълчание...
Да не би да мисли, че си твърде приказлива и го занимаваш с глупости?

Много любов, търпение и ...разбиране, колкото и да ти е трудно - друго не знам какво да кажа.
Има си такива моменти, при нас аз съм тази, която изпада в "дупки", без причина, просто така...уж всичко ми е наред, а пък... За мое щастие мъжът ми е душица и ми влиза в положение - разбира дали ми трябва гушкане и лиготии, или просто искам да остана сама...

Ако е около 40 -45 - пък, това е друга тема!

Директният подход е различен от "напред с рогите".
Ситуацията е променена, но съпругата не е допринесла за това с промяна в своето поведение. Ами естествено е да поиска обяснение. все пак сме зрели хора, не деца в детската градина.
Когато човек си има определен период на цупене, той може да си се цупи колкото си иска, но ако живее сам. Когато има партньор, той е длъжен да се съобрази с неговите чувства. Иначе за какво е партньорството?

Точно в едно добро партньорство можеш да се цупиш и без причина!
Предполагам, че става въпрос за по-сериозен проблем, но даже и да е "глезотия", ако този до теб те обича наистина, няма да му натежи да те "изтрае".... ама изобщо!

Питах мъжа ми- при тази ситуация какви са възможните причини.
Секс. На три дена макс трябвало да взимаш мерки, иначе си мислел за проблемите. (споделих, че проблемът не било секс)

Репликирах го, че може да е друго- "например, че е убил някого" (сори), Попита ме дали не е доктор....

Според мен един мил разговор ще оправи нещата- "Виж, чувствам се гадно от едно известно време, говоря ти, а ти не откликваш. Не си като преди, защото..... Искам ако може да стане така.... Пречи ми държанито ти отскоро...." Завършваш с "обичам те" и слушаш.

И той казва "не ми се говори"
Съжалявам не се сдържах.

Повечето мъже трудно можеш да ги накараш да говорят, когато са решили да мълчат. Обикновено почват да обясняват, че си внушаваш и други подобни.
А авторката може да пробва и тя да спре да говори. Тогава пък може на него да му се прииска да сподели и без да го разпитват.

Абе жената казва, че той отказва да говори, вие съветвате - поговорете си 

Имали сме такива периоди. Имали сме всякакви периоди. Но сме заедно. И това е важното.
Може да няма причина, да е просто скука от ежедневието, да е някакво носене по течението. Може и да има причина. Просто трябва да чакаш. Да си намериш твоя път към него. Тук рецепта няма да намериш. Най-много да ти обясняват през пост, че трябва да си говорите.

   Остави човека на мира.
   Ако ти се говори с някого, нали си имаш приятелки.

Мъжете са си такива-изживяват си проблемите сами,не са като нас да разговарят надълго и нашироко.Аз съдя по моя мъж.И той е имал такива моменти,но му минава.Хич не се и опитвам да го човъркам,защото знам,че файда няма да има.  Рано или късно,той сам си казва какво го тормози.(по-скоро късно  )  
Не знам защо,но аз винаги знам какъв е проблема при моя мъж.Не го заговарям,просто индиректно му подхвърлям решения.И винаги действа.Обикновено проблемът се корени в работата.Ама мъжът ми няма да седне да ми се оплаква,за това развивам завидни ясновидски способности.
Пресен пример:предложили му повишение,той отказал.Прибира се унил и аз го питам "Какво става",а той "ааа нищо". Чак след година и нещо ми казва за въпросното повишение.Не искал да го приеме,защото се опасявал,че колегите,с които работи в момента,щяли да го намразят за това(а те са много сработени).Помислил,че съм щяла да се ядосам,задето е отказал.   Естествено,че за мен е по-важно мъжът ми да се чувства добре на работа,но ето на,мислил го е със седмици,без да ми сподели.

Благодаря ви много - някои от вас ме наведоха на доста полезни размисли.
Да поясня нещо за тези, които ме съветват да бъда бяла и добра - ами писна ми, защото аз съм все такава. Все изслушвам, все съветвам, но когато дойде моя ред срещам безразличие. Мъжът ми е на тази работа не от скоро (не е доктор) и аз съм наясно, че тя до голяма степен го промени заради отговорностите и натоварването, защото той не беше такъв човек преди - смеехме се заедно, изобщо беше друг. Просто вече не го чувствам като партньор , а се държа все по-добре, опитвайки се да угодя, а той пък още повече ми се качва на главата. Преди няколко дни, когато се опита още свои задължения да ми прехвърли, при положение, че не сядам в събота и неделя и при положение, че ме боли и кръстът от цял месец, не издържах и избухнах. Той двойно, защото е такъв - за най-малкото нещо мрънка, а какво остава да му викнеш насреща. С добро не става, с насрещна агресия същи (от тогава не си говорим). Честно казано заради детето ни се чудя как да върна поне мира, за партньорски отношения май вече не може да става и дума. Сякаш се бои да не го засенча като започна една по-добра работа, същевременно се страхува да не би да си остана в къщи и да се наложи да ме издържа, при положение, че взима голяма заплата, а и пести от нея. Усещам постоянно едно съревнование от негова страна - сякаш постоянно трябва да се доказва колко е перфектен. Отплеснах се малко в описания.


Това е моят мъж точно!
И наистина смята, че го занимавам с глупости, но аз се старая и това съм коригирала вече.

След последния пост,не знам дали мнението ми от по-горе би важало,защото мъжът ми не е избухлив,нито някой амбициозен.На него не би му пречило да започна по-добре платена работа.
А и аз не съм агънце... 
Може би прекалено много отстъпваш и той е свикнал с това. 

Не знам къде е причината, но си мисля, че има нещо общо с пуснатата от теб предходна тема. Помисли дали не е в теб вината.

Аз все пак, не бих изключила съвсем елемента "друга жена"....
Не че искам да те вкарвам във филми  , но на това ми напомня най- много - влюбен, разсеян, умува, дразниш го и т.н.

Попрегледах темите,които си пускала и аз съм на мнението на беба2.Ти самата залиташ по някакви мъже,какво няма да е мълчалив човека.. 

Колко ще се коригираш?
Докато се обезличиш съвсем?
Честно казано,причината е абсолютно без значение-дали той е увлечен,дали ти залиташ по мъже,дали има работни проблеми,или просто е чепат характер....
Важното е ,че ви липсва комуникацията.
И не я ли върнете ,нищо няма да е наред.
Ако е възможно,де...защото е напълно реално тя да се е изчерпала.

Ако много си се променила за да му угаждаш, може би той вече вижда в теб друг човек и това го дразни. Убедила съм се, че брака започва да върви когато престанат и двамата да променят нещо у себе си или у партньора си.

Мъжете губят интерес към жени, които не спират да угаждат и в тези си стремежи губят своята индивидуалност. Загубата на индивидуалност е резултат от низовете компромиси, които тези жени правят. Тази линия на поведение, формирана единствено от добри намерения, обезличава жената и тя представа да бъде предизвикателство и интерес за мъжа.
Ако жената загуби достойнство и гордост, ако тя не притежава самостоятелност, свои интереси и лично пространство, няма особени надежди за нея в която и да е връзка. Ако той и е патерица и целия и свят се върти около него, важи същото.

Мммм, обаче и това да не правиш компромиси с нищо и да налагаш само себе си - също не се цени особено високо от мъжете. Средата търсим ние...

Разбира се, визирах постоянни и едностранни компромиси, затова пише "низ".

Попитай го направо и настоявай да даде отговор на въпросите ти.

Скорошен пример:
Искам да разбера как е мъжът ми на новата работа, харесва ли му. Той отговаря: "Харесва ми" и толкоз. Без подробности, а аз издивявам, че не знам по - подробно как е там, нещо да разкаже по - изчерпателно. Открих, че колкото повече го подпитвам, толкова по - мълчи и се мръщи, че го питам. Затова спрях.
И като мине време, той сам си казва. Само да можеш да слушаш. Без да прекъсваш, без да подпитваш, само кимаш и казваш: "Така ли ?", "Хм. Интересно" без да даваш мнение. Нещо като психоаналитик го играя и тогава има ефект.
Но трябва той да инициира разговора.
Също по - лесно му е да говори сред приятели, понякога като сме се събрали с приятели, споделя за проблеми в работата, за които аз не знам изобщо. Така разбирам какво не е наред.
Принципно мъжът ми не е от разговорливите, мълчалив и замислен, казва си когато има проблем или го показва, но едносрично ме уведомява, не иска да говорим за това докато не е готов. Та така, при него така става.
Опитай да изчакаш и ти твоя мъж, когато не му се говори, може да не му се говори.

Струва ми се т това което пишеш, че и на теб нещо ти е сърдит, помисли дали в държанието ти към него има нещо   Ако не беше писала, че сексът е наред, това щеше да е първото ми предположение - не му е достатъчен секса. Имаше една тема, в която авторката сподели, че мъжът й заявил, че тя се е занемарила. Получи 100 съвета за прически, грим и нови тоалети, а се оказа че просто човекът искал секс по - често 

Мхм. Така бих реагирала и аз.
И аз понякога, когато нещо ме притеснява, не винаги ми се споделя по команда. Трябва ми малко време и сама си казвам всичко, но при мен тези периоди са кратки - не повече от ден-два. 
Ако настояват да научат какво ме притеснява, се изнервям още повече и още повече се затварям. Щастлива съм, че повечето хора около мен са търпеливи и ми дават необходимото време.

След първия ти пост, мислех да ти пиша- споко, няма страшно, моментно състояние е. След този пост обаче, си мисля, че човекът просто винаги е бил такъв, но може би сега е дошъл момента да се покаже в тази си светлина.

Не са хубави такива отношения и чесно не ги разбирам. Според мене двама души-съпрузи са предимно приятели после всичко останало....Нямам отговор какво се прави в такива моменти, но не бих била нито агресивна, нито бяла и добра. Просто бих се дръпнала за момент от него за да преосмисля къде се е загубило  споделянето и общуването.

Мисля, че двама души съпрузи са първо любовници, а после приятели, родители и др.

хм, колко хубаво казано, харесва ми.


Лари, защо не опиташ една друга тактика:

Гледай си твоите работи, твоите цели и мечти. Започни да се самоисъвършенстваш и не обръщай внимание на негативите във връзката ви.  В никакъв случай недей да пренебрегваш твои нужди, или желания, за да му угодиш. Не се принасяй в жертва.  Ако видиш нещо, което те кефи в мъжа ти - кажи му го, похвали го.  Когато нещо те дразни - игнор и си намери приятно забавление без него.

Виж така как ще потръгнат нещата.  Когато във връзката има проблеми - понякога чопленето и задълбаването само задълбочават проблемите. Първо трябва да се възстанови интимността и комуникацията и след това, когато връзката ви е здрава - може внимателно да се разровичкаш....

Кажи му "Скъпи, когати ти мине цикъла - call me"

А аз мисля обратното. Сексът не може да е основа на семейството. Ако няма разбирателство първо.

и някакви общи цели и разбирания за живота.

И аз съм на това мнение

Освен това за мен не са приемливи семейни отношения, в които единият се старае и раздава, а другият си прави каквото му е кеф. Рано или късно на правещият компромиси ще му писне да е жертва и какво става тогава?

Имам същия проблем. Може би като напиша тук, ще намеря и за себе си решение.
Прекалено фокусиране върху връзката. Болезнено високи очаквания от партньорството с мъжа. Би помогнало, да се приемат нещата такива, каквито са. Да се помни, че любовта не е математика - не може да се изчисли, кой колко дал, кой колко взел. Да не се търси справедливост. Да не се търси съвършенство. Да се плува във връзката като в море - опитваш се да използваш теченията, а не да ги преодоляваш. Майната му на директния подход - не работи. Майната му на даването на любов - при мен води до това, че ми ляга на главата и ме блокира напълно - така и не се сеща да отговори с взаимност. Само смуче. Майната на загрижеността - от грижи по него изтървам себе си. Да плуваме по течението и само по течението. Забележи - не да се пуснем, а да плуваме. Не забравяй нещата, които са важни за теб извън връзката ви и използвай всяка възможност да се придвижиш напред. И търси контакти с други хора. Не знам твоите проблеми от предишната тема, какви мъже си търсила и с каква цел. Но за да укрепиш сегашната си връзка, е нужно това тънко изкуство, за което пиша. Ние сме много себични във връзките си. Казваме си, че много даваме и трябва да получим съответно. Но никой с нищо не ни е длъжен. Може и е длъжен да изисква само треньорът, но там договорката е ясна - такива са правилата. В брака всяко нещо става само доброволно - иначе си плащаш. И така, трябва да се пази равновесието между вниманието към него, ежедневната битова грижа, секса, но и личните ти цели извън брака. Повече внимание към личните цели - и напрежението в брака отслабва.

Харесва ми мнението 

  И аз така мисля... Плюс мнението на Пенка....Много е умно.

Оф, то пак за виси. Повече внимание към личните цели - ще значи и повече отделено време за тях. И често това пък няма как да подейства благотворно на брака, защото днес, при повечето двойки - именно времето недостига да са заедно, да се отпуснат или насладят на нещо различно от битовизмите и работата...