Публикувана: 29 авг. 2011, 20:56 ч.
Последно мнение: 11 юли 2016, 18:25 ч.

Когато нямаме приятели...

38 444
254
1

Отговори

1
...
10
11
12
...
17
Всички

# 150 1 септ. 2011, 23:30 ч.

тук-там
Мнения: 4 366

Цитат на: Северина в чт, 01 сеп 2011, 23:22

Много изисквания и условия поставяте. Трудно е да ви се угоди. Simple Smile

А може и околните "трудно да ви изтрайват", да сте им скучни или пък да ги дразните, с таза ваша (евентуално демонстративна) самодостатъчност.
Ти търсиш такива приятели, а той? На него липсват ли му?

Не, не сме скучни, просто не се вписваме в "ежедневните" разговори! Много често ни използват и за " разговори по работа" - и двамата - и тогава ...съвсем! ooooh!

Да, усещам, че повечето се дразнят! Peace

Да, липсват му - но, по-малко отколкото на мен!

# 151 1 септ. 2011, 23:33 ч.

Мнения: 5 710

Моите кръстиници така бяха дистанцирани и самодостатъчни. Но си бяха подбрали подходяща среда и смятам, че имаха забележителен живот.

# 152 1 септ. 2011, 23:33 ч.

Варна
Мнения: 958

Защо да имат кой знае какви изисквания? Трябват им приятели, които да провокират интереса им. Че кой се събира с хора, които не му дават приятни усещания? Това е. Проблемът е, че на знам как се намират такива хора, ние просто си ги имаме, повечето от неговите и моите ученически/студентски години, хора покрай тях, пък те взеха, че се харесаха. Късмет.

# 153 1 септ. 2011, 23:38 ч.

Варна
Мнения: 2 310

Да, но само два пъти годишно. Wink

Когато те имат нужда от тях. Приятелството е двупосочен процес.
А двуразовите срещи не предполагат особена близост. Тогава и задушевните разговори трудно се случват.

# 154 1 септ. 2011, 23:44 ч.

Варна
Мнения: 958

Когато ти е интересно, когато разговорът те увлича, когато се смееш заедно с някого, когато и да мълчиш с него ти е гот; можеш да правиш каквото искаш и странностите ти са приети спонтанно, два пъти годишно изобщо не ти стигат. Когато ти е отегчително, са ти много.

Северина, и ти си права - с повечето ни приятели сме израстнали заедно, буквално.

# 155 2 септ. 2011, 09:43 ч.

Мнения: 7 947

Глупости. Да ти е гот с мъжа ти и да искаш компания от приятели са две въобще не-изключващи се неща. Много плоско е да се отчита, че щом искаш компания - значи нещо ти куцало с мъжа. На дърти години обаче може и аз така да си мисля, знам ли.

# 156 2 септ. 2011, 09:50 ч.

Мнения: 7 402

Цитат на: viliko в пт, 02 сеп 2011, 09:43

Че кой го казва това?

# 157 2 септ. 2011, 09:53 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Ментова в чт, 01 сеп 2011, 23:44

Когато ти е интересно, когато разговорът те увлича, когато се смееш заедно с някого, когато и да мълчиш с него ти е гот; можеш да правиш каквото искаш и странностите ти са приети спонтанно, два пъти годишно изобщо не ти стигат. Когато ти е отегчително, са ти много.Северина, и ти си права - с повечето ни приятели сме израстнали заедно, буквално.

Това как го тълкуваш ти? Първо.

Второ - много пъти в темата се зачекна именно тая идея - мъжът ми ми е достатъчен, щото много се обичаме, имаме за какво да си говорим и затова други не ни трябват. Да де, ама не. Приятелите и компаниите са нещо съвсем друго, което въобще не изключва хармонията с мъжа до теб.

# 158 2 септ. 2011, 09:53 ч.

Варна
Мнения: 2 310

Цитат на: Ментова в чт, 01 сеп 2011, 23:44

Това имам предвид и аз. С проверени и доказани във времето приятели се получава, но с нови е почти невъзможно. Аз има две такива приятелки, с които понякога и един път в годината не се случва да се видим, но съберем ли се, все едно предния ден сме си пили сутрешното кафе заедно.
Това, което иска авторката ми се струва неизпълнимо, но въпреки това и пожелавам успех в търсенето!

# 159 2 септ. 2011, 09:58 ч.

Мнения: 10 547

Другата крайност на самодостатъчността е, семейство, което постоянно е сред приятелски компании- аууу, душите на всяка сбирка. Хм, да, но останат ли сами, не просто не са си достатъчни, но даже не си говорят.

# 160 2 септ. 2011, 10:00 ч.

Мнения: 7 402

Цитат на: viliko в пт, 02 сеп 2011, 09:53

Цитат на: Ментова в чт, 01 сеп 2011, 23:44

Когато ти е интересно, когато разговорът те увлича, когато се смееш заедно с някого, когато и да мълчиш с него ти е гот; можеш да правиш каквото искаш и странностите ти са приети спонтанно, два пъти годишно изобщо не ти стигат. Когато ти е отегчително, са ти много.Северина, и ти си права - с повечето ни приятели сме израстнали заедно, буквално.

Ами няма нищо общо според мен с начина по който ти го тълкуваш .
Когато с един човек ти е приятно то той няма да ти е досаден ако и да се виждате през ден ,а ако не ти е и два пъти в годината ще ти е много.За приятел иде реч.
Колкото до другото е въпрос на характер според мен ,не на връзка.

# 161 2 септ. 2011, 10:02 ч.

Мнения: 7 947

Възможно е и това да се има предвид, аз затова попитах ти как го тълкуваш. Peace

Но все пак - върни последнит естраници и предполагам веднага ще усетиш този дух - за който споменавам... Wink

# 162 2 септ. 2011, 10:05 ч.

Мнения: 7 402

Витае леко в някой постове .

# 163 2 септ. 2011, 10:39 ч.

Мнения: 19 059

Ние пък не можем без близките си приятели- става дума за 2-3 семейства, с които сме буквално неразделни, от години, заедно ходим на море, на почивки, ходим си на гости, на по бира без повод. Честно казано, ако някой от тях замине някъде ще ми липсва ужасно. Жените бяхме колежки, мъжете се оказаха всичките ловджии, въобще- пълна хармония Mr. Green

. Децата ни са еднаква възраст, честно, не знам как се получи, но много се радвам. Преживели сме заедно най- хубавите и най- тъжните си моменти, можем да разчитаме един на друг по всяко време и за всяко нещо. Честно, не знам как има хора, които бягат от това. Никога не ми е досадно да бъда с тях, ако съм уморена, просто отказвам излизането, ама май не ми се е случвало Mr. Green

, и да, често говорим за деца и работа, но какво от това, нали ни е ежедневие в крайна сметка. Не си падам по философски празни приказки или мечти Peace

, така че, тази компания ме устройва идеално Peace

. Дано и те така да го усещат Heart Eyes