Есми, с фотографията е доста лесно. Създай си група в миит ъп и ходете да снимате тематично. Аз ходя понякога на подобни сбирки и е много приятно. Приятелства не съм създала, защото не ходя редовно.
- Публикувана: 29 авг. 2011, 20:56 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2016, 18:25 ч.
Когато нямаме приятели...
Има много двойки, които оставят приятелите си в по-малките градчета, а те отиват в големия и там намирането на приятели е по-трудно. Постепенно с времето започват по-рядко да се събират и със старите си приятели от родните градове - разстояния, работа, несъвпадане на свободни уикенди или ваканции... От ваканцията не се отделят повече от 2-3 дни за посещение на малкия град. Опитват се да си правят нещо като нарочни срещи, за да няма разминаване дори и само с един ден от гостуването у дома.
Ако са от различни краища на страната, е още по-сложно.
Какви са тези социални хобита от големия град? Моето е фотография - сравнително самотно хоби.
[/quote
Много си права Есме.Ние сме от тези хора.С тази разлика че ние се прибираме мн често при нашите.Имаме две семейни двойки приятели в малкия град и две-три в София.Обаче рядко се виждаме.Веднъж два пъти в месеца.Ние също сме домошари но обичаме да пътуваме.Нещо обаче на мен не ми достига в приятелствата ми.Не знам кое е.Още не съм го разбрала.Все по-често обичам да съм сама.Не съм мн социална.Колежките ми са на по 60 год.
Колкото до хобитата,моето е историята,главно Тюдоровата епоха.Едва ли има мн хора с тези интереси.Обожавам да чета също така.
Ако са от различни краища на страната, е още по-сложно.
Какви са тези социални хобита от големия град? Моето е фотография - сравнително самотно хоби.
[/quote
Много си права Есме.Ние сме от тези хора.С тази разлика че ние се прибираме мн често при нашите.Имаме две семейни двойки приятели в малкия град и две-три в София.Обаче рядко се виждаме.Веднъж два пъти в месеца.Ние също сме домошари но обичаме да пътуваме.Нещо обаче на мен не ми достига в приятелствата ми.Не знам кое е.Още не съм го разбрала.Все по-често обичам да съм сама.Не съм мн социална.Колежките ми са на по 60 год.
Колкото до хобитата,моето е историята,главно Тюдоровата епоха.Едва ли има мн хора с тези интереси.Обожавам да чета също така.
Absurt, показвай! Умирам за такива неща. За градинарстването, майка ми действа доматите. Аз съм шефа на цветята.
Като стана дума за родни градчета... Аз пък даже не търся контакти там. Дето казва една моя приятелка "В малките градчета настъпи такова опустяване в по-нови времена, че младите хора, които остават там и не отиват да учат, какво друго им остава освен да създадат семейства на двадесет години?".
С времето осъзнах, че е вярно. После какви общи теми да имат на случайни или нарочни срещи със онези, които са отишли в чужбина да блъскат за някой друг спестен лев или с онези, които са учили, след това търсили добра работа и място под слънцето. Животът им се стича твърде различно. След 10-15 години едните са с деца абитуриенти, а другите тепърва правят крачката и са с бебета.
Не дай Боже някой да не се е оженил/омъжил или пък си се поразвел и в живота му да няма специални поводи за гордост... Ще го смажат с въпроси. Много често хората от малките градчета са отчайващо нетактични. Отдавна съм се отказала насила да поддържам приятелства само щото в детските или студентски години сме си прекарвали добре. То си е било за тогава. Хората се променят.
С времето осъзнах, че е вярно. После какви общи теми да имат на случайни или нарочни срещи със онези, които са отишли в чужбина да блъскат за някой друг спестен лев или с онези, които са учили, след това търсили добра работа и място под слънцето. Животът им се стича твърде различно. След 10-15 години едните са с деца абитуриенти, а другите тепърва правят крачката и са с бебета.
Не дай Боже някой да не се е оженил/омъжил или пък си се поразвел и в живота му да няма специални поводи за гордост... Ще го смажат с въпроси. Много често хората от малките градчета са отчайващо нетактични. Отдавна съм се отказала насила да поддържам приятелства само щото в детските или студентски години сме си прекарвали добре. То си е било за тогава. Хората се променят.
Яко е, да. И много адреналин има. Моята тиха лудост са интериорният дизайн, реставрирането на мебели и градинарстване. За последното се налага евакуация от София поне за уикенда. А утре заминавам за повече от месец. Ще градинарствам на воля в къшата на баба и дядо. 
А, за градинарстването, хайде, че доматите почнаха да червенеят, а латинките пощуряха!
И на мен ми е страст. Обаче моето не е точно реставриране, а по-скоро поизчистване и слагане на една боя. Така запазих повечето от мебелите на бабата на мъжа ми, че и се сдобих с нови от улицата. Някои хора не знаят какви "бижута" изхвърлят.
И на мен ми е страст. Обаче моето не е точно реставриране, а по-скоро поизчистване и слагане на една боя. Така запазих повечето от мебелите на бабата на мъжа ми, че и се сдобих с нови от улицата. Някои хора не знаят какви "бижута" изхвърлят.
И при мен е така- шкуря, кова където трябва, лакирам............ама друго си е да кажеш, че реставрираш.........
Обожавам каменни зидове. Много як си показала! 
Есми, с фотографията е доста лесно. Създай си група в миит ъп и ходете да снимате тематично. Аз ходя понякога на подобни сбирки и е много приятно. Приятелства не съм създала, защото не ходя редовно.
Ти не живееш в България и манталитетът на хората е различен. Именно, - когато не си редовен, е трудно. А работа, семейство, деца, ангажименти... пречат да си много редовен и постоянен. Нали за това е темата, че имаме приятели, с които се виждаме веднъж годишно. Не е до набавянето на количества познати, с които сте различни и безразлични. (Когато се видим, сме милички и се поздравяваме, когато не се виждаме, се забравяме.)
Аз се записах да играя танци, ей така за разтоварване, не да създавам приятелства. Не че няма няколко човека на танците, които са ми много приятни и нямам нищо против да сме много близки приятели, но като цяло хората са с по-различни от моите интереси. Аз съм с две деца, а повечето от останалите танцуващи са хора с повече свободно време - или без семейства или с пораснали деца. Имам чувството, че са се записали на танци само за да си намерят приятели. Всяка седмица се организират партита, ходене по разни вили извън града. Аз не мога да отделя това време, а те постоянно ме питат що така се дърпам от колектива.