Когато нямаме приятели...

 Времената са такива според мен. Ние също имаме приятели които отпадат с времето.

St,и аз като теб не разбирам начина на посрещане на Нова година.
Споделям същите мисли.
Отдава се прекалено голямо значение,
а всъщност една година в повече - тъжно ми е!

Извинете ме, ако темата за вас е твърде стара и изчерпана, но не намерих по-нова подобна, а и търсенето от телефона е трудно.

Причината да пиша тук е, че напоследък за мен тази тема е много болна.
Винаги съм имала приятели, различни компании, но те се разпадаха по един или друг начин. От както с приятеля ми живеем заедно, понеже нямах много време в началото, трябваше да изградим новият си дом, през това време и компанията ми се разпадна. Всеки тръгна по своя път и е невъзможно да излизаме и поотделно. Той има приятели, но те предимно излизат през седмицата и то само по дискотеки, да се напият. Аз искам да се срещам с хора, с които да общувам лесно и да правим различни неща. Но на 25 години не е никак лесно да създадеш нови приятелства, когато и ни рабтните среди не предоставят възможност за създаването на такива. При него това е по-вероятно, но когато кажа "хайде да излезем с хора, някъде.." Той казва "Ами, звънни на някой". Да, ама той има млади колеги и приятели, с които още си пише, аз нямам никой. И когато му кажа "звънни ти на някого", той казва "няма на кого".  Повечето от скандалите ни, които аз мисля, че бавно ни разделят са точно, защото ни е скучно, няма какво да правим, нямаме и приятели. Казват ни "излезте малко" излизаме и какво? Нищо. Никой не търси нови приятели по ресторанти и кафета. Не е толкова лесно. Да отидем и да започнем да питаме двйките на всяка маса, дали случайно не си търсят приятели. Не става така. А и никой не ни заговаря. От 1 година насам ходим само на работа, на ресторант от време на време и в мола на разходка, когато е студено навън. Не знам какво да правя. Ходихме и на почивки, и на развлечения като билярд, боулинг, но просто не е достатъчно. Искам да има на кого просто хей така да се обадя и да кажа "хайде по женски...." Или "да се съберем тази вечер..." Но няма.
Видях доста подобни случаи в тази тема. Надявам се на съвет или и аз не знам вече..

Струва ми се, че проблемът ви е, че сте много капризни по отношение на приятелите. Искате точно определен тип.
Аз лично не се оплаквам от липса на приятели, дори много от тях ми помогнаха да преодолея много трудни моменти. Но за да получиш, първо трябва да дадеш. Признавам си, че съм викала приятелки у нас на кафе, защото ме е мързяло да отида до кафето. Но и приятелите ми винаги знаят, че ако имат проблем, могат да минат през нас да побъбрим
Ако имаш приятели, ще бъдеш ли винаги на разположение? Според мен си търсиш компания с която да излизате по двойки по разни заведения.

До голяма степен разбирам проблема.Ние сме в подобна ситуация
Аз си имам някколко приятелки,всичките са обвързани,но мъжете ни нямат нищо общо и събирането по двойкки е мъчение за тях,защото не успяват грам,да завържат разговор (затова от време на време се виждаме по женски)
Старите приятели на мм,водят съвсем различен и несъвместим с нашия начин на живот.Те и отдавна спряха,да ни търсят (горе-долу след като се обадиха,да му честитят първото бебе,на 5тия ден след раждането и се разсърдиха,че няма да излезе с тях,че да го полеят,спряха окончателно)Той понякога пие бира след работа с колегите и до там.
Излизаме или с децата,или сами.Не скучаем (то с 2 малки деца няма как),намираме си забавления заедно,но много ми се иска,да имаме някакви общи приятели.Да има ,с кой да се съберем по празници или така без повод,да се повеселим заедно.Съвсем целенасочено се оглеждам,за подходящи хора,но все не откривам 

Зависи какво би извадило мъжът ти от леговището му.Мен ме водиха на концерти, на сбирки с "хайдушки" песни, на риба.Даже с футбол ме пробваха.ММ удари джак пота с бар с танци .Удряме по няколко питиета двамата и потъваме в музиката и танца.Аз съм бивш танцьор, а мм спортист.Общуваме с телата си, не с думи.Светът изчезва за нас.Хем сме сред хора, хем сме си самодостатъчни, хем аз съм цъфнала и вързала , а той щастлив.Понякога отиваме групово с някой, а и да нямаме група, настроението отваря народа и той се сближава.Нямам познати за кафе, а и последната ми приятелка от детство ми лази по нервите вече когато дрънкаме по скайп. Пусни ми някаква музика обаче и ми гледай сеира. Отстъпвам щедро всички мои контакти на мм, той не може без хора около себе си.

Не може и твоят мъж да няма някаква слабост или талант.Помисли и опитай така да го извадиш от хралупата.

За танците съм с две ръце "за". Изкарват от дупки. Ако се запишете на някакви танци заедно потокът от събития ще ви увлече и ще си създадете среда. Ходи се на партита поне веднъж седмично, хората са позитивни и доброжелателни обикновено (кривите хора просто танците не ги влекат )

Хайде сега... Изказване като на 20 години - всичко е ясно, животът е мого як, йеееее!!!
Аз например не мога да танцувам. Обожавам да гледам таньорите в определен стил (например тези от клиповете на Миси Елиът), но не умея.
Не всеки под приятели визира яки партита. Понякога значи просто хора, с които можеш да изкараш една спокойна вечер без мълчанието да натежава. Да имате сходни интереси, а не докато слушаш другия да си казваш наум "Ти не си наред"

Това, което написах, не следваше да каже, че всички, които не обичат танците, са "криви", а че хората, които се занимават с танци, са позитивни. Относно спокойните вечери в разговори с приятели съм съгласна- това е нещо приятно и нужно на всеки човек, но доколкото разбирам момичето не знае къде да срещне хора, с които да го прави. Дадох танците като идея за навлизане в една среда, където вече е въпрос на желание да завържеш по-бЛизки контакти с някой. И като говоря за танци имам предвид посещаване на курс, а не просто да отидеш на дискотека. Там си щеш не щеш в контакт с други хора и общуването става съвсем естествено.

С вече бившия ми мъж нямахме общи приятели. Всъщност си живеехме все затворени и аз, от един отворен човек с много приятели, се бях превърнала в нещо съвсем различно. И то защото той не пожела да си намерим някаква компания от хора, с които да бъдем дружки, въпреки моите опити. В един момент се разделихме и аз установих, че няма с кого да изпия едно кафе. Периодът беше тежък за мен, но реших, че ще си възвърна старите приятелства. Така и стана - сега имам двойно повече приятели - с деца, без деца, с всякакви интереси. Записах се и на народни танци, където открих още хора, с които общувам пълноценно и си паснахме. Затова ги препоръчвам като вариант - дали танци, дали друго хоби в група, дали спорт или някакво бойно изкуство - вече по такива места хората се запознават, сближават и стават страхотни приятелства  На детската площадка също открих хора, с които мога да общувам много пълноценно и дори да пием по бира, че дори и на почивка ходихме наскоро заедно с децата.

Аз никога не съм била от хората, които са обградени от голяма компания. За мен истинските приятели се броят на пръстите на едната ми ръка. Имам две най - близки приятелки от ученическите години (даже съм кума на едната) и това е. Другото са познати, с които можеш да изпиеш по кафе или бира... с ММ имаме общи приятели и разнообразни двойки. Едни с деца, други още с бебета, трети още се гаджосват и са без деца, все различни. И това са точно приятелите, с които може и да не си се виждал 2 месеца, но разговора ви започва там от където е свършил последния път. Със семейните с деца правим спокойни вечери (в повечето случаи в домашни условия), риболов, пикници с децата. С несемейните (или тези без деца още) са дискотеките, партита, нощните обиколки на София и т.н. Негови приятели от детството звънят на мен примерно да питат кога ще ходим до родния му град, за да се видим и общо взето неговите приятели станаха и мои. 

когато децата станат по-самостоятелни  ли?

Другото да ти кажа ... е до 4овек и как той определя "приятели". т.е. Има хора, които по всяко време може да завъртят познанство и да се прислам4ат някъде да им е интересно. Има и хора на които им трябва добре да познават 4овека насрещ и да му имат доверие .. и тогава се стига до там , 4е за едно "хайде на по бира" ти поддържаш години наред някакви отношения , което разбира се тежи.

Та според мен е до превъзмогване и осмисляне на тази разлика "приятели" или "позанти" или "компания" ти трябват за по бира и кога кой и за какво ти трябва

      Интересно ми е след като твоите приятели имат сериозна връзка, защо започват да забравят за своите приятели? Нима приятелите не са важни също? Какво е това, че определени хора имат семейства и деца? Само те ли съществуват вече на този свят? Интересно ми е как партньорът до теб започва да ти забранява да се виждаш с този приятел, тъй като твоят партньор не го харесва?
   Обяснението за мене е, че тези хора не са държали никога на своите приятели и затова с лека ръка загърбват своите приятели.
   За мене приятелството е свещено и много трудно и дълго се гради едно приятелство. Винаги държа на моите приятели, тъй като знам, че тези хора са истински мои приятел. Много жалко е, че повечето хора не знаят какво означава "приятелство" и си мислят, че могат да си играят с един човек. Те не са само за радост и веселие, но те стават част от нашия живот. Те влизат в кръга на нашите близки, каквито са роднините ни.

И аз съм от тези с малкото приятели. Покрай връзката ми, ученето и работата вечер са ми оставали около 1 ден свободен да си изчистя, да наготвя за през седмицата, да се чуя с родителите и до там. Всичко ми е било на бързи обороти и пълна лудница. Ако бях без гадже сигурно щях да си оползотворявам времето с повече учене за по-високи оценки. Просто има някои хора, които целият им живот е кафета, купони, дискотеки и не могат да ти влязат в положението, че щом не излизаш всеки уикенд си има причина и пак може да сте приятели, нищо че се виждате 1 път на 2 месеца. Решение при мен няма, защото сама ми е много удобно. Почивам си, не слушам оплаквания, занимавам се с моите хобита. Излизам навън рядко, но не ми пречи да се заприказвам с някого на улицата или да поканя приятелка на приятелка за кафе. В крайна сметка не трябва само да изискваме от приятелите ни да са интересни, ние също трябва да сме приятни събеседници и дори да ни дразнят като говорят за коли, работа, деца да ги слушаме. 

Интересна тема. А аз пък напоследък се отегчавам от всички хора.Приятели, близки, ей така все имам чувството, че никой не мога да търпя и все едни и същи приказки и неща от години.
И ние рядко се виждаме с приятелите си, то и нямаме много такива.
На мен ми липсва истински хубавото приятелство от тийн годините, чистото приятелство, изпитвам реална потребност от приятелка с която да споделям и много да обичам, специално приятелство някак.
Осъзнавам това все повече сега в сивотата на ежедневието.
Някак нещата след брака много се промениха и тепърва ще се променят. Много хора изчезнаха от живота ми, хора с които години наред съм била ежедневно и съм си мислела, че са ми приятели.Дори не се чуваме сега с тях.
Всеки се пръсна нанякъде, оженихме се и си тръгнахме по пътя.И нещата сега са други.
Според мен не всеки човек може и умее или пък иска и има нужда от много контакти.
Понякога това си просто характер. Аз например не умея да зъвързвам приятелства.
И не обичам да съм много сред хората.Може би и вие с мъжа ти сте такива.