Публикувана: 29 авг. 2011, 20:56 ч.
Последно мнение: 11 юли 2016, 18:25 ч.

Когато нямаме приятели...

38 436
254
1

1
...
12
13
14
...
17
Всички

# 180 4 септ. 2011, 08:29 ч.

Мнения: X

Цитат на: buttinsky в нд, 04 сеп 2011, 07:52

От друга страна това, че той се съобразява максимално с нея, говори добре за връзката им. Но не е задължително приятелите на приятелите ти, да са и твои приятели, колкото да го умеем това по принцип.

О да, и тези неща хич не са без значение! Peace

Човек трябва да умее да намери баланса между семейството и приятелите си, но винаги (според мен) с приоритет трябва да се ползва семейството. Peace

Кифла, не-кифла, това е положението. Ако ви е мил и скъп приятелят, ще го приемете и с кифлата в комплект. Или ще се търси някакъв друг компромис. Thinking

# 181 4 септ. 2011, 08:32 ч.

Мнения: X

Да, за нас може да е кифла, за него да е целият свят.

# 182 5 септ. 2011, 03:57 ч.

Мнения: 416

И аз останах с 2-3 приятели, пръснати по градове, но това не ми тежи. Наблюдавам един феномен, че хора, които трудно бих почуствала близки и не са ми кой знае колко приятни, се опитват да се сприятеляват с мен, а такива, с които имаме сходни интереси, език и светоглед, някак не се сприятеляваме.
Преди години имах една много интересна случка. Излезнах с един господин, който визуално ми беше симпатичен, предполагам и аз на него, щом ме е поканил. Оказа се, че сме родени в един ден, но с разлика 10 години. За първи път в живота ми се беше случило с някого да мислим еднакво, да говорим еднакво и по един и същи начин, по едно и също време да казваме едни и същи думи или единият да започне изречение и другия да го довърши и едновременно да се стъписваме от това. Накрая бяхме единодушни, че нашата работа няма да я бъде, защото сме прекалено еднакви и ще си останем приятели, разделихме сме, смеейки се и нито един от двамата не потърси другия.

# 183 6 септ. 2011, 15:17 ч.

Мнения: 1 174

Цитат на: buttinsky в нд, 04 сеп 2011, 08:32

Да, за нас може да е кифла, за него да е целият свят.

Именно

От моята компания с приятели един от мъжете дълго време беше без приятелка, намери си едно момиче, приехме я радушно, но тя нас - не Tired

Отдели го от нас и сега се чуваме по телефона и то рядко - по коледа примерно или за рождените дни да си честитим, но той е щастлив с нея, в началото като се съберяхме с другите дружки и доста лоши думички отнесе тая мацка, но с времето започнах да я разбирам. Тя просто искаше мъжа си до себе си вечер, помощ в грижите с детето, внимание и компания.

# 184 6 септ. 2011, 22:41 ч.

Пловдив / София
Мнения: 1 287

Цитат на: Wild_rabbit в пн, 29 авг 2011, 21:59

Цитат на: elf4eto в пн, 29 авг 2011, 21:46

А и приятели трудно се намират,когато имаш само 1% от времето си за тях и искаш да ги ползваш за развлечение от време на време,то това не е приятелство даже.Това го казвам с уговорката,че може и да не съм те разбрала правилно

Правилно си разбрала, не искам приятели, които да "уважавам" в сряда и събота...
Може би по-точната дума е познати, не приятели...
Липсват ми хора за една седмица море, нова година и.... Боже, сама се усещам колко тъпо звучи....
Ама е факт! ooooh!

Е, вие съвсем ли няма с кого да прекарате НГ, както сама си дала пример.
Хайде за море, по-трудно се намира. Защото там се напасват отпуски. Пък и малко хора се издържат за 1 седмица заедно. Пък и аз, напр., предпочитам да си ходим само двамата на почивки.
Ама за излизания, НГ, понякога уикенд-а все си трябват някакви приятели.
Иначе, аз поне се чувствам като двойка аутсайдер.

То приятелства за седмица, две и по поръчка трудно можеш да завържеш, ама някакви там комшии, колеги, даже роднини. Няма ли някои на вашия акъл.

# 185 8 септ. 2011, 14:35 ч.

Мнения: 1 209

Интересна тема,

Със създаването на самостоятелно домакинство и още повече с майчинството, животът ми се промени много, a с висенето на компа –още повече.

Вече по-внимателно подбирам приятелите си. Намаляха, позатворих се в себе си след разочарования от хората и след като уж близки ме накараха да се чувствам използвана. Животът непрекъснато ни събира и разделя с хора с разни интереси и темперамент. Балансът между желанието за комуникация и себесъхранението е важен според мен. С приятелите не се нуждаем да балансираме чак толкова внимателно, а просто сме себе си и се радваме на общуването.

Дадох си сметка, че сега имам малък кръг хора, с които ми е драго да се срещам и ми е достатъчно просто да седим и да си говорим. С тях няма нужда да се доказвам излишно. Това са няколко приятелки от детинство и буйни младини, няколко ССФ кукувици, с които споделяхме грижите около децата и постепенно се превърнахме в нещо между „отчаяни съпруги” и „сексът и града” героини ама с БГ битовизъм преплетен, Имам си един соло образец с богата биография, който ми е душевен репер от време на време и една приятелка, която се омъжи далеч, но винаги я посрещам с радост у дома със семейството си. С тези хора, независимо дали сме на скайп или телефон, или на живо, винаги си наваксваме общуване. С тези хора не деля, не се конкурирам, не се доказвам – наслаждавам се на живота. Приемам ги каквито са - с треските за дялане и добрите им страни и въпреки че те не са съвсем същите към мен. Виждам им кусурите, понякога им ги казвам, те на мене също, ядосвам им се за дребнавости, както и те на мен и след бурята пак сме заедно. Не става дума за познати, с които само да пия кафе или за такива, с които да поддържам протоколни отношения по график. Това са хората, с които обичам да общувам. Извън този кръг съм доста комуникативна, но слагам граници в близостта си и не мога да нарека приятел всеки.

У дома сме хора, които се съобразяваме с другите, широко скроени, не особено претенциозни, но при все това има ситуации, в които или се дистанцирам, правейки се на учтива или вадя рогата и паля мостове. Това обикновено са случва, когато премного ми се налагат (отвъд границата на търпимостта ми), дава ми се акъл кое как твърде настойчиво и не вдяват намеци, че ми е неприятно или ако някой методично застрашава интереси на семейството/детето. Тогава се обръщам и зад гърба ми дгд. Извън личната статистика и равносметка не мисля, че сте много различни от повечето хора.

Последна редакция: чт, 08 сеп 2011, 15:19 от harmony_broken

# 186 9 септ. 2011, 00:21 ч.

Мнения: 238

не знам как ще ти прозвучи, но май е време да смениш мъжа...очевидно с него ти е проблема, а не с това, че нямате общи приятели:)животът на човек е свързан с много развития и повратности и хора...никога не е късно да бъдеш смел и истински, а и с един мъж не се свършва света-пълно е с яки мъже, които са същите като теб-само чакат да ги намериш-помисли върху това:)Любовта е много важно нещо, нали знаеш Hug

пожелавам ти много сила:)и ЛЮБОВ:)

# 187 9 септ. 2011, 12:39 ч.

Мнения: 2 750

Зайка,не зная как е прозвучало това на авторката,
но за мен това е най-нелепият съвет в темата.

# 188 9 септ. 2011, 12:49 ч.

Мнения: 7 402

Аз пък темата нещо съвсем не я разбирам .
Приятели общи се имат просто не се чувстват супер приятно ,когато са двамата заедно с компания.
Темата обаче е "Когато нямаме приятели...."
търсят се явно някакви познати за виждане един- два пъти максимум годишно като през останалото време не поддържат контакт newsm78

зайка що да сменя мъжа?

# 189 9 септ. 2011, 12:54 ч.

Мнения: 63 238

Цитат на: красива белла в пт, 09 сеп 2011, 12:39

Зайка,не зная как е прозвучало това на авторката,
но за мен това е най-нелепият съвет в темата.

+ 1

# 190 9 септ. 2011, 15:17 ч.

Мнения: 361

и аз като harmony_broken

тук таме има 2-3 приятелски семейства, дето споделяме общи неща. Мъжо има колеги с които излиза, аз си имам кумата за одушник и кафенца и готово.
Чуствам се прекрасно.

Лично аз не бих отишла с приятели на почивка.

# 191 9 септ. 2011, 16:32 ч.

Мнения: 1 209

О, аз с приятели бях, била съм и ще ходя на почивка. Просто от няколко години подбирам по-внимателно с кого сме. Има хора сред нашите приятели, с които обаче не мога да издържа дълго време.

# 192 9 септ. 2011, 17:34 ч.

тук-там
Мнения: 4 366

Цитат на: зайка в пт, 09 сеп 2011, 00:21

не знам как ще ти прозвучи, но май е време да смениш мъжа...

това ще го подмина, просто защото е неадекватно...

Цитат на: Iliana__ в пт, 09 сеп 2011, 12:49

Аз пък темата нещо съвсем не я разбирам .
Приятели общи си имат просто не се чувстват супер приятно ,когато са двамата заедно с компания.
Темата обаче е "Когато нямаме приятели...."
търсят се явно някакви познати за виждане един- два пъти максимум годишно като през останалото време не поддържат контакт newsm78

Да, правилната дума, като че ли е "познати"!
За почивките казах и по-напред - 2-3 пъти в годината почиваме за по-дълго и ни е супер сами!
Въпросът беше по-скоро за уикенд-почивките, които при нас също са често! За две, три от тях няма да е лошо и малко разнообразие с други хора.
Именно защото знам, че трудно се поддържат такива познанства, без да прераснат в нещо повече пуснах темата!

# 193 9 септ. 2011, 19:49 ч.

Мнения: 857

Явно и ние спадаме към темерутите.

Изобщо не ме тревожи, че няма с кого да споделя почивката - и без друго от работа едва отделям внимание на себе си и семейството си.

Честно казано, нямаме "семейни приятели". Няколко приятели на мъжът ми и само един от тях се ожени, и то момичето е с 10 години по-млада Mr. Green

.

Да, за Нова година е тъпо без компания, но това е единствения ден в който бих желала да съм с повече хора /макар че резервация в ресторант върши същата работа/.

Тук-таме има 1-2 семейства, с които все се разминаваме и си остава само говоренето по телефона.

Отдавна преживях липсата на приятели - повечето от тях са по света и далеч от мен, но компютъра и телефона са винаги под ръка.

# 194 10 септ. 2011, 08:09 ч.

Мнения: 5 613

Всички пишете, че е тъпо за Нова година без компания. Честно казано и това не го абсолютизирам. Thinking

Като бях тийн копнеех за времето когато ще мога да прекарвам без родителите си. Мина много време, родителите ми отдавна починаха. Прекарвала съм зимните празници и сама, и с компании, всякак.
В последните десетина години с все по-голяма носталгия си спомням за домашното прекарване. Сега най-любимо ми е да съм само с близките и най-много още една двойка. У дома. Не на хотел, не в заведение.

Шумните компании, в които след втората чашка никой никого не слуша, не са ми по вкуса грам. Отегчават ме, надуват ми главата. Прекарването в дискотеки и ресторанти също вече не ми е интересно. С нищо не бих заменила домашния уют както за Коледа, така и за Нова година.

А чисто женския си мерак за тоалети, токчета и такъми, задоволявам с присъствие на ежегодното фирмено парти, което обикновено винаги е в лъскав хотел някъде. От там насетне... обувам пантофите. Ех, само да имаше как да вали много сняг както преди.

Препоръчани теми

Big Brother - Сезон 5, Тема 3 (31.08.-06.09.)

Трагедията във Варна, Добрич и другите градове и села

Свестните са заети

С какво ви дразнят снахите

Причина:

Причина: