Дълги години брак, все още много любов и желание за "само Аз и Ти"...
Винаги сме имали малко приятели, две- три семейни двойки - един път в седмицата на кръчма или гости, рождени дни и т.н. Едните "отпаднаха" заради "бизнес отношения", другите се запиляха по света. С тях ни беше "удобно".
Имали сме много възможности за създаване на нови приятелства, но и двамата си падаме малко "темерути" - в повечето време сами ни е най-добре и трудно "изтрайваме" "хорските глупости" - не знам как да го кажа по -добре...
Но идват моменти, в които ти се иска да има на кой да звъннеш - било за 2-3 дни на море, екскурзия, бира след работа...ей такива неща!
От опит знам, че едно приятелство се гради дълго и трудно... Честно казано нямаме "сили" за това... Не мога през ден -два да се виждам с едни и същи хора и да слушам едни и същи неща..
Винаги има на кой да разчитаме за "помощ", както и доста хора разчитат на нас, но не за това е темата..
Иска ми се да има някой, когото не виждам половин година и като отида някъде с него - да има какво да си кажем, да не е "децата, работата, колата"
Кажете при вас как е ... Ние ли сме егоистите?