Ох, не знам как да започна, за да ме разберете правилно... 
Дълги години брак, все още много любов и желание за "само Аз и Ти"...
Винаги сме имали малко приятели, две- три семейни двойки - един път в седмицата на кръчма или гости, рождени дни и т.н. Едните "отпаднаха" заради "бизнес отношения", другите се запиляха по света. С тях ни беше "удобно".
Имали сме много възможности за създаване на нови приятелства, но и двамата си падаме малко "темерути" - в повечето време сами ни е най-добре и трудно "изтрайваме" "хорските глупости" - не знам как да го кажа по -добре...
Но идват моменти, в които ти се иска да има на кой да звъннеш - било за 2-3 дни на море, екскурзия, бира след работа...ей такива неща!
От опит знам, че едно приятелство се гради дълго и трудно... Честно казано нямаме "сили" за това... Не мога през ден -два да се виждам с едни и същи хора и да слушам едни и същи неща..
Винаги има на кой да разчитаме за "помощ", както и доста хора разчитат на нас, но не за това е темата..
Иска ми се да има някой, когото не виждам половин година и като отида някъде с него - да има какво да си кажем, да не е "децата, работата, колата"
Кажете при вас как е ... Ние ли сме егоистите?
Дълги години брак, все още много любов и желание за "само Аз и Ти"...
Винаги сме имали малко приятели, две- три семейни двойки - един път в седмицата на кръчма или гости, рождени дни и т.н. Едните "отпаднаха" заради "бизнес отношения", другите се запиляха по света. С тях ни беше "удобно".
Имали сме много възможности за създаване на нови приятелства, но и двамата си падаме малко "темерути" - в повечето време сами ни е най-добре и трудно "изтрайваме" "хорските глупости" - не знам как да го кажа по -добре...
Но идват моменти, в които ти се иска да има на кой да звъннеш - било за 2-3 дни на море, екскурзия, бира след работа...ей такива неща!
От опит знам, че едно приятелство се гради дълго и трудно... Честно казано нямаме "сили" за това... Не мога през ден -два да се виждам с едни и същи хора и да слушам едни и същи неща..
Винаги има на кой да разчитаме за "помощ", както и доста хора разчитат на нас, но не за това е темата..
Иска ми се да има някой, когото не виждам половин година и като отида някъде с него - да има какво да си кажем, да не е "децата, работата, колата"
Кажете при вас как е ... Ние ли сме егоистите?
Стават и за по4ивка, и за излизане по двойки, и за семейно - и те са с две деца като нас, и също така са хората, на които бих звъннала в 3 през нощта, ако имам нужда от помощ. 
Никога досега не ни е било нужно да запълваме времето с "нещо". Освен четенето 
, но за там други не са ни нужни.
? Сама си открила отговора-намерете си хоби,с което да се запълни този 1%.Йога,спорт,раходки в планината и т.н.Там може да срещнете приятни хора.Обадете се на стари приятели,с които не сте се виждали,може да си направите фейсбук и да се свържете и с тези,с които сте си изгубили координатите.Но намерете хора с вашите интереси и желания,които също са си самодостатъчни,за да си паснете.А и приятели трудно се намират,когато имаш само 1% от времето си за тях и искаш да ги ползваш за развлечение от време на време,то това не е приятелство даже.Това го казвам с уговорката,че може и да не съм те разбрала правилно 
За запълването на този 1% може да погледнеш и в подфорум Хоби,може да откриеш нещо интересно.Колеги нямате ли? 
