Когато нямаме приятели...

  • 37 124
  • 254
  •   1
Отговори
# 15
  • Sf
  • Мнения: 978
Приятели под наем? В БАН вероятно ще могат да предложат нещо по-интелигентно, а и пари няма да откажат.  Wink

От по-осъществимите варианти:
1. Излизаш с приятелки (или каквото решиш като компания), мъжът ти до теб с книга в ръка.
2. Литературни събирания. В София ги има доста, в Пловдив сигурно още повече.

# 16
  • Мнения: 6 301
Най-хубавите почивки и пътувания са ми били, когато сме сами. Може би, защото сме от типа хора, които все се съобразяват с другите, особено мъжът ми - все гледа да угоди на другите  ooooh!

# 17
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
От колко време сте женени/заедно и колко е голямо детенцето? Питам, защото предполагам, че все още "градите" и времето да се "наслаждавате" още не е дошло.....
Стрелям в тъмното  Grinning

 Joy Познаваме се от 23, женени от 21 г. Какво детенце - голямата е студентка, малката е на 12..."Изградили" сме всичко, и наистина се наслаждаваме един на друг и на това, което сме постигнали, но понякога тази самодостатъчност ме плаши...


Колкото и тъпо да звучи - май това ни трябва! Tired

# 18
  • Мнения: 64
Вие  сте  егоисти,  затова  нямате  приятели. Явно никой, не  може  да  ви понася.  Mr. Green

# 19
  • Мнения: 1 844
Потърси парти приятели във форума, сигурно има и други семейства,които искат да прекарат лежерно времето си с някого, без ангажираността на едно дълго и вярно приятелство. Laughing
Иначе ние също сме ограничили компанията ни до няколко приятелски семейства/двойки, но сме приятели вече доста години. Ние пък не бихме се чувствали удобно в "непозната среда", обичаме да сме с едни и същи хора, и за щастие, макар да сме заедно през ден, на всеки празник и ваканция винаги има за какво още да си говорим, освен за колата, работата и т.н.

# 20
  • Варна
  • Мнения: 957
Нашите приятели са дългогодишни - моите, неговите, то май вече са общи. Не се виждаме редовно, но достатъчно често. (Женската половина се сбираме по-често, много по-често). Има и по света.  
Да, тази ваша самодостатъчност я разбирам много добре (още повече, че аз сама със себа си изпадам в самодостатъчност), често ни прихваща, но и приятелите ни я разбират - толкова сме си близки.
При нас ни събира по-често и това, че голяма част от децата ни са връстници, малки при това.

# 21
  • Мнения: 2 448
Аз пък мога да уважавам приятелките си в сряда и петък, ама е абсурд да отида с тях на море, особено пък и семейно с мъжете им?!   ooooh!  Laughing

# 22
  • out of space
  • Мнения: 8 573

разбирам. повече идиотски съвети няма да давам- единствено смях предизвикват.

от 11-годишния ми бряк аз няма какво да кажа повече.

# 23
  • Мнения: 94
От 20 год.си брак мога да кажа,че не мога да повярвам,че нямате различни видове приятелства.
Били сме в компания,която се събираше всеки уикенд и винаги се забавлявахме чудесно.И това в продължение на 4-5 години.
Имаме много приятели /пу-пу да не ни е уроки/ и всяка почивка сме с някой от тях.
Не мога да си измия прозорците от хайманосване или посрещане на гости.
И понеже са много различни,винаги ми е интересно и забавно.
Често ги събираме заедно /имаме голям двор за гости/ и е много интересно как хора от различни
соц.групи и със съвсем различни интереси винаги намират общ език и се забавлява.
Става ми много приятно ,когато си тръгват да чуя-благодаря ви,може ли пак да се съберем.
Само да вметна ,че и нашите деца са горе-долу колкото вашите.

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 372
А и приятели трудно се намират,когато имаш само 1% от времето си за тях и искаш да ги ползваш за развлечение от време на време,то това не е приятелство даже.Това го казвам с уговорката,че може и да не съм те разбрала правилно

Правилно си разбрала, не искам приятели, които да "уважавам" в сряда и събота...
Може би по-точната дума е познати, не приятели...
Липсват ми хора за  една седмица море, нова година и.... Боже, сама се усещам колко тъпо звучи....
Ама е факт! ooooh!
Малко кофти звучи,но няма нищо лошо в това,че си искрена със себе си и другите Peace.Просто намерете хора като вас.Или пък приятели,които живеят далеч,с които да се виждате по празници само и лятото за почивка,може би такива от чужбина,някои позабравени приятели,не знам,разровете си телефоните,фейсбука,тефтерите.Просто хора,които този тип познанство ги устройва.Може и роднини от друг град например.А за колегите нищо не каза?

# 25
  • Мнения: 2 134
Аз пък мога да уважавам приятелките си в сряда и петък, ама е абсурд да отида с тях на море, особено пък и семейно с мъжете им?!   ooooh!  Laughing

+1 Peace Точно за море и почивка ? Почивката за мен е откъсване от всичко
в ежедневието и не искам да се съобразявам.
Хората са различни типажи,а все по-рядко се срещат като вашето семейство ,
които да са си "самодостатъчни".Оцени този факт!
Както пееше Георги Христов "нямам нужда от много приятели!"

# 26
  • Мнения: 5 370
На море предпочитам да сме наистина сами за 2 седмици, с детето и толкоз. И да не се съобразяваме с никого.
Ние, сега като се замисля, май май сме като вас. Но проблемът идва от половинката ми, а не от мене. Май една или две са ни приятелските семейни двойки, и ги виждаме рядко, но е качествено!
освен това там обичаме да се се виждаме и поотделно, аз с жената, той-с мъжа.

# 27
  • Мнения: 85
Цитат
Иска ми се да има някой, когото не виждам половин година и като отида някъде с него - да има какво да си кажем, да не е "децата, работата, колата"

Кажете при вас как е ...  Ние ли сме егоистите?

Според мен не сте егоисти, а по-скоро домошари и нямате склонност към често събиране и купонясване в компания. Затова, когато веднъж на половин година ви се прииска да го направите или да отидете някъде, трудно намирате с кого. Все пак тези отношения трябва да се поддържат. Аз лично, с хора, с които се срещам през половин година, няма как да се отпусна и да се получи задушевно и приятелско споделяне, приказки.   
Имам само една приятелка от детството, с която мога да се виждам рядко и да не усещам отчуждение.
Ние с мъжа ми много пътуваме - по работа или за удоволствие и не сме имали голяма нужда да вземаме някого с нас. През последните години обаче, се получи така, че детето все иска  приятел и търсим с кого да тръгнем, за да не скучае то.
Иначе теми като "децата, работата, колата" + един белот, монопол или кино ме разтоварват. Теми за разговор с дълбоко съдържание не опитвам да подхващам в приятелска компания, освен ако някой друг не започне и не ме увлече.

# 28
  • на майната си
  • Мнения: 425
Хм, това е моята ситуация Simple Smile, с тази разлика, че аз нямам нужда от постоянна връзка с някой - натоварва ме, мЪжо и малката са доста по-социални.
Скоро се уверих, че бурни и прибързани приятелства мноооого лесно се сриват и ме е яд, че отново бях права в преценката си.
Имам си дружка от детството, но и с нея рядко се виждаме, по-често в скайп и по телефона се "срещаме".

За мен не е странна ситуацията, аз така си живея доста години, а и личното ми наблюдение е, че след една възраст човек много по-трудно гради приятелства. Наистина има редки моменти, в които имам такава нужда, но бързо ми минава. Освен да се обадиш за по бира с децата  Mr. Green

# 29
  • Мнения: 22 433
То и аз съм на мнението на Чоколада, че е трудно да намериш някого само за 1седмица море. ) Пък и като не те познават хората и не се срещате често, за какъв дявол да тръгнат с вас на почивка?. )

На почивките си ходим основно сами, но все се намира някой колега на мъжа ми с когото да седнем вечер на по питие.
С приятелите ни имаме различни разбирания за почивка и за това трудна работа да отидем заедно на едно място. ) Но пък грам не ми липсва това.

Общи условия

Активация на акаунт