


Нашите се опитаха да скрият за смъртта и от мен, но аз знаех, когато звънна телефона, какво ще им кажат и седмица след погребението я сънувах всяка нощ, така че майка ми щеше да припадне, когато я прекъснах и сама и казах кога и какво се е случило... Не съм знаела нищо цяла седмица, поне не и от живите. 
Не си го обяснявам със стари и нови души, много и малко животи, контакти с отвъдното и т.н. То и аз имах преподавател и колега, който почти с детайли позна какво ще се случи у нас и по света, но контактуваше усилено само с книгите.
Ако някой иска да разкаже какво точно "е сънувал", какво се е променило за него след това, чувствата, които е изпитал, връщайки се в реала.....ще ми бъде интересно да чета.
Аз ще се въздържа....


) Така че смятам, че е възможно в някакъв момент да са се отключили временно други възприятия и сетива. Препоръчани теми