Какво има след смъртта извън християнския догматизъм

Разбирам те, но това живот ли е или просто складирана някъде информация?

Прераждане и живот след смъртта едно и също ли са според автора на темата? Аз не вярвам в прераждането, но вярвам в живота след смъртта, т. е. във вечния живот.

А някой има ли идея къде ще се дянат всички души, при положение че предстои:
Млечният път пред сблъсък с Андромеда...

Някаква форма на живот е, но не е по силите на човешкия мозък да възприеме какво всъщност представлява тази форма  Т.е. невъзможно е да си го обясним, но то съществува.

А, място има, все пак Вселената е огромна, за да се тревожим за някакви си 2 галактики.....

Е, това не е сериозно.

Ако аз ти кажа, че Юпитер се състои предимно от синьо сирене, но е извън възможностите на човешкия мозък да обясни как и защо - няма да ми се вържеш, нали?

Хихи, има има, дано да успеят да се измъкнат преди двете големи черни дупки на въпросните галактики да засмучат всичко по пътя си. Ама има време де, поне няколко милиона милиони години.

Във връзка с реинкарнацията има описани много случаи.Ето един от тях
http://nikolaijambol.blogspot.com/2010/06/blog-post_8962.html
Иска ми се да Ви разкажа три случки, които биха могли да демонстрират факта на предишните инкарнации. Става дума за три деца. Труц Хардо, един от водещите германски експерти в областта на прераждането и терапията на регресивното спомняне и един от хората, пътували най-много по тази Земя, свидетелства за първите две от тях. Като автор на множество книги, свързани с темата за прераждането, той направи много за вникването в тази ефимерна материя; книгата му „Актуално за реинкарнацията - деца доказват прераждането" представи солиден материал по темата. В главата „Майка ми живее в Чарлс сити" четем следния епизод: Роми е дъщеря на Бари и Бони Крийс, които живеят в Дес Моинес, щата Айова, САЩ, където е и родена. Малката постоянно повтаря, че била момче и се казвала Джо Уилямс. С времето родителите научават все повече неща за живота на Джо. Естествено в началото смятат всичко за плод на бурната детска фантазия. Момичето твърди, че е живяла в Чарлс сити. Най-вероятно е чула името на града, намиращ се на почти 200 километра от Дес Моинес, по телевизията. Твърди също, че била омъжена за жена на име Шийла, с която имали три деца: нещо, което също не притеснило родителите кой знае колко. След време тя започва да повтаря, че предишната й майка се казва Луис Уилямс и че Джо бил израснал в къща с покрив от червени цигли. Веднъж по негова вина избухнал пожар и при гасенето майка му си изгорила ръката и си наранила крака - Роми точно посочила мястото на десния крак. Тя постоянно молела родителите си да я заведат в Чарлс сити, защото искала да посети предишната си майка, за да й кажела че „всичко е наред". Родителите й дълго време не знаели как да постъпят. Веднъж, когато били на улицата и покрай тях профучал мотор, Роми изпаднала в паника. След тази случка започнала да описва как тя като Джо имала мотор и как Джо заедно с жена си Шийла, която седяла зад него, загинали при нещастен случай. Роми продължавала постоянно да моли родителите си да я заведат в Чарлс сити, за да им покаже всичко, и най-вече да се представи на майка си, така че родителите й счели случилото се за достатъчно важно, за да изпълнят настойчивата й молба. Но как да постъпят?
Били чували за някакъв професор от Калифорния, разследващ подобни случаи на деца, които си спомнят минали животи. Свързват се с него (индиеца проф. Хемендра Бенерджи) и през зимата на 1981 г. заедно с жена си и двама шведски журналисти от списание Аllers той пристига в Дес Моинес, за да проучи случая на Роми Крие. Това, така да се каже, е „идеалният случай" за изучаване на реинкарнация, защото един изследовател поема пример, който още не е решен от страна на засегнатия. Повечето пъти човек просто се позовава пост фактум на информацията с надеждата, че всичко от казаното е коректно. След като проф. Бенерджи е информиран от родителите, разбира се, и от самата Роми за всичко с подробности, те седнали в колата и отпътували.
С наближаването на Чарлс сити, Роми ставала все по-не-спокойна. Тя се катерела по предната седалка и когато влезли в града, казала: „Трябва да купим цветя за мама Уилямс. Най-много обича сини. И не бива да влизаме през предната врата. Трябва да отидем зад ъгъла до вратата в средата." Купили, както пожелала, букет сини цветя. Още веднъж погледнали в телефонния указател и се уверили в името и адреса на Луис Уилямс. Естествено Роми показвала пътя.
Най-накрая двамата репортери откриват описаната от дъщерята къща в едно от предградията на Чарлс сити. Тя се оказва бяло бунгало без червени цигли, както твърдяла Роми. На една табела пишело: „Моля, ползвайте задния вход." Когато почукали, подпирайки се на патерица, се появила възрастна дама. На десния си крак имала превръзка. Попитали дали тя е г-жа Луис Уилямс. Тя потвърдила. „Имали ли сте син на име Джо?"


„Да."


Казали й, че биха желали да си поговорят малко по-подробно за това, но г-жа Уилямс отвърнала, че в момента е невъзможно, защото имала час при лекар. По-късно, след около един час, тя с удоволствие щяла да бъде на тяхно разположение. Роми била много разочарована, защото си представяла средната с предишната си майка по съвсем различен начин. Синият букет си останал така. Очите й се напълнили със сълзи.
След един час групата от седем души отново застава пред вратата на г-жа Уилямс. Изглежда че тя ги е очаквала и ги кани да влязат. Малката Роми можела да даде букета на г-жа Уилямс. Тя била приятно изненадала и казала, че за последен път е получила такъв букет от сина си Джо. Разказали й за Роми, която си спомняла миналия живот на сина й. Г-жа Уилямс слушала онемяла. Сигурно се е чувствала като някого, пред когото внезапно се появили извънземни и започнали да му разказват истории от миналото. Наложило й се да потвърди подробностите и постоянно питала: „Откъде тя знае всичко това?" Жената не разбирала как едно малко момиченце е научило за нея и починалия й син, след като не познавала никого от Дес Моинес, който би могъл да е разказал историята на Роми. Попитали я защо е описала къщата с червени цигли, а тя отвърнала, че преди години силна буря предизвикала големи поразии в Чарлс сити, покривът се повредил и се наложило да бъде препокриван. А защо Роми твърдяла, че в къщата трябва да се влиза през страничната врата? - По онова време Джо я бил накарал да престрои къщата. Посъветвал я да заключва предната врата през зимата.


Въпреки че г-жа Уилямс не вярвала в прераждането и всичко й се струвало доста невероятно, тя се почувствала привлечена от Роми. Двете отишли в съседната стая. Когато отново се върнали, се държали за ръце. Г-жа Уилямс носела снимка в рамка и, грейнала от радост, казала: „Тя разпозна всички." Показала я на присъстващите - снимката, която направила на последната Коледа преди смъртта на Шийла и Джо. Г-жа Уилямс отново повторила, че в съседната стая Роми разпознала всички от снимката. В хода на разговора майката отново потвърждава много от нещата, които Роми е разказала на родителите си. Действително през 1975 г. при нещастен случай Джо и Шийла загинали с мотор и наистина двамата имали три деца. Имената на роднините, споменати от Роми още вкъщи, са верни. Госпожата потвърждава пожара, за който говори момичето и в който тя изгаря ръката си.
Нито г-жа Уилямс, нито родителите на Роми обаче били готови да повярват в реинкарнацията. Твърде обременени от църковната догма, те не можели да приемат прераждането на Джо. За тях тримата случката остава неразгадан феномен, но г-жа Крийс изключва дъщеря й да е измамница: „Със сигурност мога да кажа, че дъщеря ми не лъже."
Този пример ясно показва колко е трудно хората да скъсат със старите си убеждения.

InteIIa , а дали става въпрос за прераждане?
А защо не за обсебване?

Нищо не знам , просто не разбирам и нямам  мнение по въпроса. 

Да разбирам ли, че ти си привърженик на идеята "...а след разстрела - червеи"? Аз лично предпочитам да вярвам, че там някъде остава информация за мен, каква съм била, как съм живяла.

И аз предпочитам. Но каква информация ще остане за починалите бебета, особено новородените?

Да, не смятам, че има нещо след смъртта.

И не е въпрос на предпочитания - просто не съм видяла причини да мисля друго.

Може и да е трудно да приемем, че животът ни няма друг смисъл освен този, който ние му придадем. И пак ще е нищожно кратък и незабележим на фона на вселенските дела. Предполагам, трябва известно смирение, за да приемеш такава гледка точка. (Не конкретно ти, а по принцип.)

Какво остава след нас... Ще цитирам от предната тема, че ми хареса как е казано:

За съжаление и моето мнение клони натам .Трудно е да се приеме и проумее, но ще ни се наложи.
Със сигурност всички ще разберем един ден за какво иде реч.

Интересното в случая е, че в анкетите около 50% от гласувалите , обаче вътре в себе си явно смятат, че има живот след смъртта.Кажете защо така мислите дайте някакви, каквито и да са ваши , лични доказателства.
Нека да проследим тези мнения. За мен в религиозните учения има много вярни неща , но не стават за доказателство. Дайте лични такива, защото научни доказателства няма.

Нека да не спираме и да прекъсваме потока на мисълта и желанието на другите да споделят.Може да се заформи интересна дискусия и евентуално да научим нещо .  

На деветия ден след смърта на дядо ми, сънувах как влиза в стаята ми. Беше един такъв спретнат, ведър, усмихнат, някакси. И около него светлина, като че ли самия той светеше. Погледна ме и каза "ех, тук е много хубаво, но преди беше още по-хубаво", по-нататък не помня вече, все пак минаха 18 години. И все пак никога няма да забравя този сън. Приятелките ми казваха тогава, че явно дядо е в рая.За мен това е доказателство за живот след смърта, какъвто и да е той.