Интересни книги в електронен вариант

Търся "Яж,моли се и обичай" на български

{Тони}, персонални благодарности за това съкровище! Искам да ти кажа,че съвсем спокойно ще се справиш с нея на английски, толкова е приятна за четене и толкова леко върви речта,че съм изумена.
На мен това ми е първата книга на Муриками , бях зачела някога "Кафка на плажа" и не меграбна, но тази е точно мой тип книга. Благодаря още веднъж и нападай смело! 

Ангелина, благодаря за отзивите

Още една книга от мен:



The Litigators - John Grisham

"Виртуален роман"

автор: Mia2442




Откъс:

Всичко започна с това, че се включих в интернет и започнах да играя… табла. Да, табла. Обикновена балканска игра, която се оказва, че играят по цял свят. Играят основно канадци, американци, гърци. (Защо има толкова гърци в този чат, не мога да си обясня.) Е, има и много екзотични персони – от Хаваите, Бермудите, Ливан, Израел, Нова Зеландия. Но техният английски е лош и не става забавно. (Не че моят английски е добър – най-вероятно пиша големи глупости, lol.)

Но се уча „в движение“. Табла на английски е backgammon, съкратено bg. Много хора използват това съкращение в псевдонимите си – „king bg“ – и аз в началото (колко глупаво!) си мислех, че по някакъв начин заявяват българската си принадлежност. J (Нали в България по номерата на колите се пише bg.)

За да играеш табла, трябва да се регистрираш с псевдоним. Можеш и да не се регистрираш – тогава играеш като гост, но никой в Зоната не обича гости.

Най-честите оферти са „бърза игра и приятен чат, без гости, моля“. Това е така, защото като гост ти не можеш да говориш – четеш всичко, но си безмълвен. Освен това си само един анонимен номер – „guest1704“. Не че с твоя ник не си анонимен. Пак си анонимен – аз например си крия годините. Откъде ще знаят на колко съм всъщност. Е, когато нещата се задълбочат и си разменим снимки, тогава е друго. Но откъде да знам със сигурност, че не ми е изпратил снимка на свой приятел.

Единствено когато си включат web камерите реално виждаш с кого си играл, кому си изпращал мейл, дори кого си сънувал.

Да, дори сънувал…

–                     Нали си даваш сметка, че това е бягство от действителността? – казва съпругът ми.

Пил е 2 ракии, станал е заядлив, мивката е пълна с мръсни чинии в двустайната ни панелка, на хладилника от месеци висят сметки за неплатени парно и вода, работата ми ме отегчава, а единственият слънчев лъч – дъщеря ми – е на дискотека L (това пък е тъжната усмивка в интернет).

Е, как да не иска да избяга човек в интернета – там получаваш рози, сърца, целувки, чаши с шампанско, дори един грък (средиземноморска щедрост) ми написа: „Първо шампанското, после диамантите“, lol.

Вярно, на тях това нищо не им коства – едно кликване върху иконката с розите. Но пък колко е приятно след тежък ден, когато си скапан от висене по тролейбусните спирки, да се прибереш и да видиш, че някой ти е изпратил рози. Тези мъже, дето подаряват истински рози, май са изчезващ вид (поне в България).

Още повече, че тези хора се интересуват от мен – питат ме как съм, как ми е минал денят, много ли съм уморена.

Не си спомням съпругът ми скоро да ме е питал как ми е минал денят. Вярно, двамата много сме се отчуждили и си разменяме реплики само на битови теми. Старателно избягваме въпроса с парите, защото обсъждането му неизбежно завършва със скандал. Съпругът ми се изживява като бизнесмен, но всичко, с което се залавя, е все неуспешно и ние все сме на ръба на оцеляването. Впрочем през последните 7–8 години той не се задържа много в България. Връща се у дома за по 1–2 месеца. Отначало много ми липсваше, а и все още много липсва на Поли (Поли – това е общата ни дъщеря). Аз лично вече свикнах L – това е тъжната интернетска усмивка и тя изразява всичко, maybe.

Идвам от моята самота,

отивам в моята самота,

защото, за да бъда сам със себе си,

ми стигат моите мисли.

 

Не си спомням кой беше казал това. Май Ницше. Но то ме изразява напълно.

Дори помолих Поли да ми го преведе на английски и го изпратих на един канадец, с когото сме/бяхме в много интересни взаимоотношения. Но той се подигра с чувствата ми, после взе да се извинява, аз го преживях като реално влюбване и реална раздяла (дори плаках една вечер), но за това по-късно.

книга се издава от Колибри на 14.11

Последната книга къде можем да я намерим?

Предполагам, че на страницата на Колибри ще бъде обявено тогава.

Идеята на темата не е ли да се дават  линкове към книги,които могат да се свалят за четене на комп или на четец?!?

До колкото съм прочела, потребителя, който е отворил темата, не е посичил дали за безплатни или не. Даже е написано, че сама понякога си купува от амазон. И целата е за Киндъл. И все пак тази книга ще може да се свали, нали е-вариант, въпроса е, само че ще няма да е безплатна или докато не изтече някъде.
А според мен темета е специално за информация най-вече.
Така, че аз просто получих писмо от Колибри за сайта и реших да споделя книгата тук, защото според мен е интересна.

И аз така мислех, но линка, който бях дала за ел. книга на Колибри е изтрит...

А аз разбирам идеята за книги, които са ни харесали и ги споделяме с останалите. А тази последната си е чиста реклама на все още не излязла книга, която и пари струва.

Същото си помислих 

А иначе, ако напишеш - свалете си еди коя си книга безплатно от еди кой си сайт, не е ли реклама?
Или го наричате клюка, препоръка, а може би съвет?
1во правите реклама на сайта (www.edi-koi-si.com), 2ро правите реклама на достъпността в сайта (безплатно сваляне) и 3то - на самата книга (еди коя си), 4-то на авторката (г-н/г-жа Еди Коя Си) и 5-то на Киндъл (демек защо искам безплатна книга) и всички др четци. (колко реклама е направена на Киндъл в този раздел и да искат от Амазон, не биха могли да с иго мечтаят)
Ако ви притеснява самото резюме на Хермес, ще го махна.

Така че правя същото, което и всички писали в тази тема - мрежови маркетинг (от уста на уста)

С тази разлика, че, когато ние похвалим книга, то е защото ни е харесала и я препоръчваме. Няма да спечелим нищо от това. Но това не се отнася същото за Колибри, които само рекламират.
Мен нищо не ме притеснява, аз не обръщам внимание на реклами, доверявам се на истинските мнения. Аз съм само потребител. Чувала съм, че рекламите по принцип се плащат.

Като автор на темата, категорично подкрепям мнението на Лиляна.
Лично аз сигнализирах модератор за рекламата на книгата, посочена от Ахава.

Именно...