РОДИХ ЕДНА ПРЕКРАСНА ДЪЩЕРЯ НА 14.12. ВЕСЕЛИНА СЕ КАЗВА И ДАНО ИМА СИЛИ ДА СЕ ПРЕБОРИ ЗА ДА ВЕСЕЛИ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДНИТЕ МИ.
Накратко за една седмица пишман станах от емоци и преживявания. Нашия оплодител, взе че се смахна тотално, не знам много ли му доиде моята "доброта" или пък пък реши да пораства отново, ама от миналата събота все гледаше да е около мен, изненада голяма. Тайничко си бях мечтала за това естествено, но след зададения въпрос - "готова ли си да си се прибереш в апартамента и аз тихичко да влезна в живота ти палноцено отново", онемях глътнах си грамтиката и се усмихнах доволно. не отговорих но почнах тотално да се хиля като пача:))почна се едно спешно пренареждане на ангажименти за да използвам новия ентусиазъм да се доремонтира най-сетне апартамента и така до срядя сутринта когато нещо взе че тотално се обърка. имах си проблеми и преди това с пустите му конракции ама в сряда сутринта вече си виех от болка и не помагаха хапчетата. изритах блажено спящия и наскоро завърнал се господин от леглото и бегом марш към болницата с идеята не да се ражда естествено а само да намалят пустите му болки, че се нетраеше та аз нищо не си бях приготвила. Да да ама не, там само като ме видяха и аиде юруш на козата /сега и викат легло за родилки/ докато ме занимаваха с разни тъпи въпроси а аз се опитвах да обясня че термина ми не се изчислява спрямо последна ми менструация, взеха че ми спукаха водите, ей като се разпсувах лошо стана получих даже и шамар, защото наистина истерясах че ще се ражда, а аз не ща много рано си беше за това. Както и да е след леко пререкание от сорта - напъвай, а аз отговарям - не ща боли ме и не ми се ражда рано е! Се взех в ръце нямя, къде да ходя и родих моето малко сладко момиченце 1,980 кг. имах щястието да я чуя да изплаче и леко се поуспокоих. нататъка не беше толква интересно отвисях си 2 часа на една гадна твърда носилка с продължаващи контракции /никои не ме беше светнал че при второ раждане е така, при първото ги нямаше/ и после хаиде да чакаме някои да снесе инфо за принцесата, Да ама идва една педиатърка и ми вика преведохме я в института по педиатрия, че има проблем с дишането. Вярвайте ми за 60 секунди не можех и аз да дишам, вярно малка е душицата, ама докато седях още на козата я чувах да плаче. Лошо стана с тоя моя термин така изчислен неправилен, защото в началото са я водили родена в 9-я месец и не са интубирали веднага а тя душица макар че е плакала не и е стигало кислород и сега нещата са една идея по зле:(( Та сега се бори моята дъщеричка да диша сама. На командно дишяне е с апрарат защото се оказва че е родена в началото на 8-мия месец и дробчетата и не са развити, има си някакво спонтано дишяне но то само пречи защото образно казано тя дишя срещу апарата и така си вреди. Лекарите кават че е зависима от апарата и е в критично състояние, не дават отговор докога ще е така и само надежда ми остава че е толква упорита като мен и ще се бори. А колкото до бащата той е 100 пъти по стреснат от мен, засега е мил и ме подкрепя, даде си името подписа ябсолютно всичко даже държи да попълва той документите които искаха за бебето. Така че засега имам неговата подкрепа, и на каката естествено бори се и моалката ми дъщеря да не бъда толква двойно сама вече.
Съжлявам ако ви звуча обаркано, ама и аз вече тотално съм се шашнала.
Е това е похвалих се поплаках даже имам сили и да се усмихвам имам си отново едно чудесно бебе ураааааааааааа. Стискайте палци да се пребори, пък после ще мислиме как да поступваме с баща и, засега той ми е подкрепа макар и късно дадена